Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 332 Година
2021, 07.12
Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд…….…………..…..…..… граждански състав .………………………
На шести октомври
…………....……....…............ Година две хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………….…………………
Съдебни заседатели: ..……………..………………….
Секретар ………………………… Жана Кметска
......…..………………..……………….…..……
Прокурор
………………………………………………….………..………..…………………………..
като разгледа докладваното от ………...…………….
Р. Калиманова ……….……..…………
търговско дело номер …………… 55 ……… по
описа за …… 2020 .......... година.
Производството по делото е с правно основание чл. 694,
ал. 2, т. 1 от Търговския закон.
Образувано е по повод исковите претенции на „Петрол“ АД,
ЕИК *********, със седалище град Ловеч и адрес на управление ул. „Търговска“ №
12, представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров, със
съдебен адрес град София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 7, етаж 4
против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в производство по несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“
№ 21, ет. Е и синдика на същото Николай Ангелов Ганев с адрес за призоваване
град София, ул. „Твърдишки проход“ №23, ет. 6, офис №21 за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът има вземания към ответното
дружество в общ размер на 55763.41 лева, представляваща сбор от следните суми,
а именно:
а/ 2554.85 лева, представляваща сбор от непогасени задължения
в размер на 1838 лева за плащане на цени
на горива и стоки по договор за продажба на горива и други стоки и услуги и
начислената към 25.03.2019 година лихва за забава върху нея в размер на 716.02
лева;
б/ 29192.88 лева, представляваща сбор от непогасени
задължения в размер на 19813 лева по договор за продажба на вземания, сключен
на 25.07.2014 година между „Юрекс Консулт“ АД и „Петрол“ АД, както и
начислената към 25.03.2019 година върху вземането лихва за забава в размер на
9379.88 лева;
в/ 198.30 лева, представляваща сбор от непогасени
задължения в размер на 141.11 лева за възстановяване на разходи за охрана на
наети от „Еврокапитал - България“ ЕАД работни площи в административна сграда,
находяща се в град София, бул. „Черни връх“ №43 и начислената върху нея към
25.03.2019 година лихва за забава в размер на 57.19 лева;
г/ 1705.94 лева, представляваща сбор от непогасени
задължения в размер на 1293.60 лева - платени вместо „Еврокапитал - България“
ЕАД разходи за охрана в административна сграда на ул. „Силистра“ №8 в град
София и начислената върху нея към 25.03.2019 година лихва за забава в размер на
412.34 лева;
д/ 1487.77 лева, формирана като сбор от непогасени
задължения в размер на сумата от 1210.61 лева, представляваща платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за електроенергия за собствената му
почивна станция при язовир Батак и начислените към 25.03.2019 година лихви за
забава в размер на 277.16 лева;
е/ 1630.54 лева, формирана като сбор от непогасени
задължения в размер на 1280.87 лева, представляваща платени вместо „Еврокапитал
- България“ ЕАД разходи за електроенергия и вода за собствения му недвижим
имот-почивна станция Предела и начислените към 25.03.2019 година лихви за
забава в размер на 349.67 лева;
ж/ 8410.57 лева, формирана като сбор от непогасени
задължения в размер на 7078.06 лева,
представляваща платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за
електроенергия за собствения му недвижим имот - Петролна база Берковица и
начислените към 25.03.2019 година лихви за забава в размер на 1323.51 лева;
з/ 9867.66 лева, формирана като сбор от платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за електроенергия и вода за собствения му
недвижим имот - почивна станция Черни Вит в размер на 8164.99 лева и
начислените към 25.03.2019 година лихви за забава в размер на 1702.67 лева;
и/ 568.53 лева, формирана като сбор от платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за охрана на офиси в административна
сграда в град Стара Загора в размер на 416.88 лева и начислените към 25.03.2019
година лихви за забава в размер на 151.65 лева;
й/ 20.44 лева, представляваща сбор от платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за вода в Петролна база Каварна в размер
на 14.47 лева и начислените към 25.03.2019 година лихви за забава в размер на
5.97 лева;
к/ 8.52 лева, представляваща сбор от платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за електроенергия в административна
сграда, находяща се в Петролна база Русе в размер на 6.95 лева и начислените
към 25.03.2019 година лихви за забава в размер на 1.57 лева;
л/ 126.41 лева, представляваща сбор от непогасени
задължения за възнаграждение по договор от 29.12.2008 година в размер на 96
лева и начислените към 25.03.2019 година лихви за забава в размер на 30.41
лева, които вземания са били включени в изготвения от синдика списък на предявените неприети вземания,
възражението против който е отхвърлено с определение №93 от 22.01.2020 година,
постановено по търговско дело №354/2018 година по описа на Бургаския окръжен
съд. В подкрепа на отправените искания представя и ангажира доказателства.
Ответникът по делото и синдикът, на които съдът е
изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 367
от ГПК са депозирали по делото писмени отговори, с които са изразили становище
по така предявените искови претенции.
Със същите на първо място е въведено твърдение за тяхната недопустимост, по
което съдът е взел отношение в определението си по чл. 374 от Търговския закон,
което е било надлежно съобщено на страните, а на второ място за неоснователност
по доводи и съображения подробно и изчерпателно заявени в същите и докладвани
от съда в посочения по-горе съдебен акт. Ответното дружество в несъстоятелност
също сочи и ангажира доказателства.
Бургаският окръжен съд
като взе предвид събраните и представени по делото доказателства поединично и в
тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По делото, с оглед направените в тази насока искания е
допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в
депозираното и прието заключение е посочило, че фактурите, предмет на
настоящото производство са отразени по счетоводна сметка 498 Вземания от
свързани лица, партида 16568, ответното дружество в несъстоятелност. Налице са
непогасени вземания в общ размер на 41404.60 лева или осчетоводените непогасени
вземания по фактури, предмет на делото са с 49.23 лева повече от търсените с
исковата молба. Няма отразени получени плащания от страна на ответника по
съответните задължения, изчерпателно посочени в точка 1-ва от заключението. По
договора за продажба на горива от 25.06.2007 година осчетоводените вземания са
в общ размер на 1838.83 лева, отразени в шест фактури, описани от вещото лице в
табличен вид. По договор за продажба на вземания от 25.07.2014 година са
отразени вземания в размер на 19813 лева; по договор за предоставяне на услуги
от 29.12.2008 година са налице записвания за неполучени вземания в общ размер
на 96 лева, които представляват платени вместо ответника разходи за обслужване
от Служба по трудова медицина за 2015 година и за 2016 година; по договор за
охрана на наети площи в административна сграда в град София, бул. „Черни връх“
№43 непогасените вземания според счетоводните регистри са 141.11 лева. По тези вземания няма записвания
за извършени плащания от страна на „Еврокапитал-България“ ЕАД - в
несъстоятелност за погасяване на тези задължения. По счетоводни данни към
датата на исковата молба вземането на ищеца по тях е в общ размер на 21888.94
лева. Вещото лице е констатирало, че записванията за непогасените вземания на
ищеца от ответника във връзка с имот в град София, ул. „Силистра“ №8, по
партидата на последния, възлизат към датата на депозиране на исковата молба на
1293.60 лева. Същите са префактурирани с изчерпателно описаните от експерта в
табличен вид документи. Към 07.02.2020 година записванията за платени от
„Петрол“ АД режийни разноски /електроенергия/ за почивна станция при язовир
„Батак“ обхващат разходи на обща стойност 1210.61 лева; разходите за почивна
станция „Предела“, платени вместо собственика, възлизат на 1285.03 лева. Сумата
на счетоводното вземане е с 4.16 лева повече от посоченото в исковата молба, в
която не е посочена тази сума с ДДС по фактура от 31.08.2015 година за ел.
енергия за периода 01.08.2015 година - 31.08.2015 година. Вещото лице е
констатирало, че записванията в „Петрол“ АД относно платени вместо собственика
разходи за режийни разноски на петролна база „Берковица“ към дата 07.02.2020
година са в общ размер 7078.06 лева. Вземанията по повод платени вместо
собственика на имота режийни разноски /ел. енергия и вода/ за почивна станция
„Черни Вит“ са на обща стойност 8210.06 лева, с 45.07 лева повече от сумата по
искова молба, като разликата произтича от фактура от 31.08.2028 година.
Вземанията за платени разходи за охрана вместо собственика на административна
сграда в град Стара Загора възлизат на 416.88 лева; тези за платени разходи за
вода на петролна база Каварна на 14.47 лева. Префактурираните разходи за
електроенергия на административна сграда в Русе са на стойност 6.95 лева. В
счетоводните регистри на ищеца няма записвания за извършени плащания от страна
на ответника по така посочените задължения, които по счетоводни данни на ищеца
към датата на исковата молба възлизат на 19515.66 лева. След датата на исковата
молба са отразени текущи разходи за имоти, собственост на ответника в размер на
21.74 лева, съответно такива за съоръжения, собствени на същия на стойност
49606.64 лева. Законната лихва върху вземанията по разгледаните по-горе точки 1
и 2 са изчислени от експерта и показани в табличен вид за всяко задължение
поотделно. Вещото лице е посочило, че доколкото се е запознало със счетоводните
операции във връзка с отчитане на договорите, предмет на делото, счита, че при
ищеца записванията са извършени при спазване изискванията на Закона за
счетоводството и действащите Международни стандарти за счетоводно отчитане.
Записванията са документално обосновани, отчитането е осъществено при спазване
изискванията за хронологично отразяване на стопанските операции, осигурена е
аналитичност по контрагенти и обекти. Вземанията по издадените фактури са
отразени по счетоводна сметка 498 Вземания от свързани лица, партида 16568
„Еврокапитал-България“ ЕАД. То е констатирало, че не е отразен договор за
заместване в дълг от 23.07.2024 година, както и не е отразено извършеното
извънсъдебно прихващане на задължения на ответника срещу насрещни негови
вземания от ищеца, съгласно уведомление от 08.11.2018 година. Експертът след
запознаване с начина на отчитане на разчетите в ответника във връзка с
процесните сделки е установил, също така, че задълженията по издадени фактури
от страна на ищеца са правилно отразени по счетоводна сметка 401 Доставчици, партида
38 „Петрол“ АД. Осигурено е хронологично и аналитично отчитане на разчетите, но
е констатирал непълнота в осчетоводените задължения - фактура на стойност
1047.63 лева, издадена от „Петрол“ АД не е отчетена при ответника-търговско
дружество. Не е отразено и задължение по договор за продажба на вземания от
25.07.2014 година на стойност 19813 лева. Общата стойност на неотразените
задължения към „Петрол“ АД възлиза на 20860.63 лева и обхваща посочените
по-горе две суми. В ответното дружество през 2014 година, когато е подписан
договор за продажба на вземания от 25.07.2014 година са налични задължения към
„Юрекс консулт“ АД по договор за консултански услуги и действия от 01.09.2007
година на стойност 145297.06 лева. През 2014 година са платени чрез банкови
преводи задължения в общ размер на 1556.49 лева. Договора за цесия от
25.07.2014 година при ответника не е отразен. Със счетоводна статия на
31.12.2014 година са отписани задължения на стойност 144099.11 лева с основание
договор за заместване в дълг, по силата на който ищецът е заместил изцяло и
напълно ответника като нов длъжник в задълженията му към „Юрекс консулт“ АД по
договора от 01.09.2007 година в посочения по-горе общ размер от 144099.11 лева
по описани фактури. В резултат на това, към края на 2014 година ответникът
отчита пълно погасяване на задълженията си към „Юрекс консулт“ АД и превишение
на погашенията над задълженията на стойност от 358.54 лева като разлика между
145297.06-144099.11-1556.49 лева. Счетоводната информация в „Юрекс консулт“ АД за
вземанията от ответника показва, че към 31.12.2020 година неплатените суми са
на стойност 143740.57 лева, които са отразени по счетоводна сметка 416 Клиенти
свързани лица, аналитична партида ответника. Нито договор за продажба на
вземания от 25.07.2014 година, нито договор за заместване в дълг са
осчетоводени в това дружество. Ако вторият беше отразен, резултатът щеше да
бъде еднакъв с този в „Еврокапитал България“ ЕАД - в несъстоятелност - 358.54
лева. Анализът на счетоводните данни на последното показва, че осчетоводените
от него задължения към „Петрол“ АД относно процесните търговски сделки е в общ
размер от 20543.97 лева; както бе посочено по-горе, сума за задължения в размер
на 20860.63 лева /като сбор от 19813 лева и 1047.63 лева/ не са отразени. Освен
това, със счетоводна статия от 30.06.2016 година едностранно са прихванати
задължения към „Петрол“ АД по част от фактурите, предмет на исковата молба на
обща стойност 7476.30 лева. На основание извършено извънсъдебно прихващане от
страна на ответника срещу негови насрещни вземания, със счетоводна статия от
30.12.2018 година са прихванати задължения към „Петрол“ АД в общ размер на
13130.33 лева по фактури, посочени от експерта в табличен вид. Също така, на
31.03.2019 година е извършено едностранно прихващане на задължения с насрещни
вземания от „Петрол“ АД в размер на 757.74 лева. В резултат на това, към
31.12.2019 година, по счетоводни данни при ответника, задълженията към ищеца са
напълно погасени. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към 30.06.2016
година е имало насрещно вземане на ответника към ищеца, с което са прихванати
задълженията му. Налични са били вземания на ответника от ищеца към 31.03.2019
година, с които са били прихванати задължения към „Петрол“ АД. Тъй като не се
трансформира като задължение към друг кредитор, задължението към „Юрекс
консулт“ АД в размер на 144099.11 лева е отчетено като приход за ответника.
Във връзка с констатациите на експерта е представен
договор за заместване в дълг от 23.07.2014 година, сключен между страните по
делото - двете търговски дружества и „Юрекс консулт“ АД, по силата на който
„Петрол“ АД изцяло и напълно е заместило „Еврокапитал - България“ ЕАД - в
несъстоятелност в задължението към „Юрекс консулт“ АД по договор за
консултански услуги и действия от 01.09.2007 година и консумативи за офис в общ
размер на сумата от 144099.11 лева, за които са издадени фактури, описани в
табличен вид в същия. Посочено е, че по това задължение ответникът не е
извършил плащане, същото се поема изцяло от новия длъжник, който се задължава
да го изпълни изцяло по начина, указан в договора между първоначалния длъжник и
кредитора. Налично е, също така, измежду кориците на делото и споразумение към
този договор от 24.07.2014 година, сключено между същите тези дружества, в което
е посочено, че страните заявяват и се съгласяват, че договора за замесване в
дълг от 23.07.2014 година не поражда правни последици и прекратяват действието
му по взаимно съгласие, считано от датата на подписването му. Вписано е
изявление на кредитора, че същият няма каквито и да било претенции към „Петрол“
АД и ще търси изпълнение на задължението за плащане изцяло от „Еврокапитал -
България“ ЕАД - в несъстоятелност. Във връзка с направеното оспорване на така
представеното писмено доказателства по искане на ответната страна е допусната и
извършена съдебно-почеркова експертиза, вещото лице по която в депозираното по
делото и прието заключение в рамките на своята неоспорена компетентност е
посочило, че подписа за „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност в
разглежданото споразумение не е положен от лицето И.А.В., сочен като негов
автор. Същият, видно от справка в електронния търговски регистър, към датата на
сключване на договора за заместване в дълг - 23.07.2014 година е представлявал
ответното дружество.
При съобразяване на горното, както и направените при
ответника счетоводни записвания, които корелират на постигнатите между страните
договорености, намерили изражение в сключените между тях писмени съглашения се
налага извода, че ответникът няма задължение към „Юрекс консулт“ АД, съответно
последното няма вземане от него по договора за консултански услуги и действия
от 01.09.2007 година. Вземането по този договор в полза на „Юрекс консулт“ АД е
от „Петрол“ АД, т. е. по силата на постигнатите договорености между трите
дружества „Петрол“ АД има качеството на длъжник по този договор, което от своя
страна изключва възможността той да има качеството на кредитор по отношение на
несъстоятелния длъжник по силата на договора за продажба на вземания от
25.07.2014 година, сключен между него и „Юрекс консулт“ АД - към датата на
сключването му, както бе посочено по-горе последното не е имало вземания от
„Еврокапитал-България“ ЕАД, поради което и именно цесионният договор не е
породил ефекта, към който е бил насочен. Това от своя страна прави
неоснователна претенцията по пункт втори от исковата молба за сумата от 19813
лева - главница и 9379.88 лева - лихва към 25.03.2019 година.
По отношение на останалите пера, от които е формирана
претенцията на ищеца по настоящото дело, съдът съобрази следното:
Претендираните от „Петрол“ АД по делото вземания са
осчетоводени изцяло. В тази насока е заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-икономическа експертиза, обсъдено по-горе. На страница 34-та от него експертът
е установил осчетоводени задължения на ответника към ищеца на стойност 20543.97
лева. Като се сборува тази сума с неосчетоводеното задължение по договора от
25.07.2014 година в размер на 19813 лева и това по фактура от 31.10.2015 година
на стойност 1047.63 лева се получава сумата от 41404.60 лева, която
представлява сбора от непогасените вземания по фактури, предмет на настоящото
дело, осчетоводени при ищеца /страница 3-та от заключението на вещото лице/.
Отразяването на тези задължения в счетоводството на ответника в посочения
по-горе размер следва да се разглежда като извънсъдебно признание за същите и
същевременно доказва тяхното съществуване. В този смисъл е константната
практика на касационната инстанция /например решение № 34 от 27.04.2016 година
на ВКС по търг. дело № 516/2015 година, I т. о., решение № 67 от 31.07.2015 година на ВКС по
търг. дело № 631/2014 година, II т. о./. Наред с това са представени по делото
сключените между страните договори, както и издадените фактури, които не са оспорени
от ответника, като в тази връзка следва да се отбележи и това, че защитната му
позиция също свидетелства за признание от негова страна на претендираните суми,
представляващи задължения по възникнали между страните облигационни отношения и
разходи във връзка със собствено на ответника имущество. От всичко така казано
може да се заключи, че твърденията по искова молба за наличие на вземане на
ищеца към ответника на там посочените основания в горния размер са доказани.
Защитната теза на ответника включва на първо място
изявление, че тези негови задължения са несъществуващи, тъй като са погасени
чрез прихващане. Поради това именно
съдът по-горе в текста на настоящия съдебен акт е приел, че фактически
съществуването им не се оспорва от него, а се само се въвежда твърдение за
тяхното надлежно погасяване чрез горния способ. В писмения си отговор същият е
посочил, че не той, а ищецът бил негов длъжник за сумата от 58797.16 лева, от
която 51370.62 лева - главница и 7426.54 лева лихва, получена след извършено прихващане
до размера на претенцията, предмет на настоящото дело. Същата била формирана от
задължения по договори за наем на недвижими имоти и движими вещи, консумативни
разходи, извършени от „Петрол“ АД в наетите активи, за което в периода от
10.11.2015 година до 01.03.2020 година били издадени фактури.
Към 08.11.2018 година ищецът имал задължения към
ответника в размер на 81000 лева, от която сума в размер на 68636.71 лева -
главница и 12363.29 лева - мораторна лихва, имащи договорен характер и
по-специално това били суми, дължими по договор за наем на материални активи от
01.09.2005 година, договор за наем от 19.06.2005 година за недвижим имот /земя/
в район Лозенец в град София, договор за наем от 01.02.2008 година и анекси към
него и тристранно споразумение между страните по делото и „Петрол техника“
ЕООД, както и договор за наем на помещение в административна сграда в град
Стара Загора на ул. „Граф Игнатиев“ №32 от 01.08.2006 година. По тези договори
за наем ищецът заплащал редовно всички дължими суми до 10.11.2015 година. След
тази дата той продължил ползването, приемал издадените фактури, но не плащал на
ответника, поради което тези вземания на последния били изискуеми и
ликвидни.
Досежно твърдяното за извършено прихващане на суми се
изтъква също така, че с уведомление за прихващане, получено от ищеца на
09.11.2018 година ответникът направил волеизявление за прихващане на описаните
по-горе насрещни изискуеми вземания до размера на по-малкото от тях, а именно
до размер на сумата от 53411.73 лева. Същото уведомление достигнало до адресата
и на адреса му в град София. Това сочело, че то било надлежно връчено и
прихващането извършено. След настъпилото прихващане с погасителен ефект спрямо
вземането на ищеца последният продължавал да дължи на ответника сумата от
27588.28 лева до 09.11.2018 година. След тази дата ищецът продължил ползването
на активите на ответника по договорите за наем, като това увеличило вземанията
му към същия със сумата от 30240.53 лева, от които 24540 лева - главница и 5700
лева - лихви, за което били издадени 50 броя фактури, посочени и описани
подробно по номера, дати и размер в отговора на исковата молба. Те били
изпратени на ищеца, надлежно получени от него на 16.03.2020 година.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител е
въвело в процеса с нарочното си становище от 16.02.2021 година твърдението, че
процесните вземания не съществуват. Твърди също така, че тъй като прихващането
се извършвало с едностранно изявление на страната, то уведомлението за него
трябвало да бъде получено от адресата, до който било отправено, а в настоящия
случай на него такова не му било надлежно връчено.
При съобразяване на горното, то от значение за изхода на
спора е разрешаването на въпроса дали материалноправното изявление за
прихващане на ответника по смисъла на чл. 103 и сл. от ЗЗД е породило
погасителното си действие върху претендираното от ищеца пасивно вземане.
Фактическият състав на чл. 103 от ЗЗД, от който произтича погасителният ефект
на материалноправното изявление за прихващане включва кумулативното наличие на
следните предпоставки: наличието на две срещупоставени и еднородни задължения,
които следва да са действителни, т. е. да произтичат от валидно правно
основание; насрещен характер на вземанията на страните по компенсацията, при които
кредиторът по едното следва да има качеството на длъжник по другото и обратно,
без да е необходимо те да произтичат от едно и също правоотношение; активното
по компенсацията вземане следва да е изискуемо /такова изискване няма по
отношение на пасивното вземане - за него е достатъчно да бъде изпълняемо/;
ликвидност на активното вземане, разбирана като негова безспорност между
страните по основание и размер; волеизявление на носителя на активното вземане,
което да е достигнало до насрещната страна. Само при едновременната даденост на
изброените предпоставки, материалноправното компенсаторно изявление поражда
ретроактивното си погасително действие до размера на по-малкото от тях към
момента, в който насрещните вземания са били срещупоставени и годни за прихващане
- от деня, в който прихващането е могло да се извърши /чл. 104, ал. 2 от ЗЗД/.
Изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се извършва
прихващане /активното вземане/, са предпоставки за настъпване на погасителния
ефект на изявлението за извънсъдебно прихващане по чл. 103 от ЗЗД. Както в
съдебната практика, така и в правната доктрина непротиворечиво е възприето
разбирането, че ликвидно по смисъла на цитираната норма е вземането, което е
безспорно по основание и определено по размер. Ето защо, активното по
компенсацията вземане, което е оспорено от носителя на пасивното такова по
основанието за възникването му или по неговия размер не притежава качеството
ликвидност, а оттам е негодно за извънсъдебно прихващане с него. Без значение е
дали оспорването е заявено извънсъдебно или по висящ процес, по който
ответникът - носител на активните вземания, противопоставя на ищеца настъпилия
преди предявяване на иска погасителен ефект на материалноправното изявление за
прихващане. И в двете хипотези е налице спор относно съществуването на
активното вземане, който препятства консолидирането на неговата ликвидност, а
оттам и годността му да послужи за компенсация с пасивното вземане на
оспорващата страна.
В случая, както бе посочено по-горе ищецът е заявил
твърдения, насочени към оспорване на предпоставките за извънсъдебна
компенсация. С допълнителната искова молба ищецът изрично е оспорил да е
извършено погасяване на неговите вземания с прихващане от страна на ответника.
С нарочна писмена молба, посочена по-горе, същият изрично е заявил, че
активните вземания на ответника не съществуват, както и че обратното не се
установява от представените от него писмени доказателства. Заявеното от ищеца
оспорване в горния смисъл се отнася за всички вземания, които са предмет на
твърдяното от ответника извънсъдебно прихващане и които са обективирани в
представените с отговора на исковата молба писмени доказателства и описани в
уведомлението за прихващане, доколкото оспорването не е ограничено само до
някои от тях. В случая липсват доказателства за извънсъдебно признание на
активните вземания, предмет на твърдяното от ответника материалноправно
изявление за прихващане, които да обосноват довода на последния, че към момента
на достигане на компенсаторното изявление до ищеца, той не е оспорвал активните
вземания. В тази връзка следва преди всичко да се отбележи, че събраните в
производството по чл. 692 от Търговския закон доказателства и съответно
приетото в постановеното в рамките на същото определение не обвързват по какъвто
и да е начин настоящия съд. Този съдебен акт не се ползва със сила на пресъдено
нещо, нито мотивите му имат, според твърденията в отговора на исковата молба,
обвързваща сила. Не биха могли да се правят изводи и въз основа на
доказателства, представени там, но липсващи в настоящия процес предвид
обстоятелството, че същите не са събрани по надлежния, установен в закона ред
за това. Трябва да се отбележи, че признание на вземането е налице, когато
волеизявлението на длъжника съдържа достатъчно данни, позволяващи задължението
да бъде индивидуализирано по несъмнен начин, адресирано до кредитора. При
паричните задължения такива реквизити са техният размер и основанието, от което
произтичат. В конкретния случай такива безспорно липсват. Не би могло да се тълкува
като такова отразяването на прихващането в счетоводството на
„Еврокапитал-България“ ЕАД; наред с това липсват доказателства това прихващане
или изобщо задължения на ищеца към ответника да са намерили отражение в
счетоводството на първия. Не е налице извънсъдебно признание на активните по
прихващането вземания от страна на длъжника по тях, предхождащо съдебното им
оспорване, което да обоснове извод, че към момента на получаване на
материалноправното компенсаторно изявление те са били ликвидни, т. е. безспорни
по основание и размер. Може поради всичко това да се заключи, че поради
заявеното от ищеца оспорване на активните вземания, предмет на твърдяното от
ответника материалноправно изявление за прихващане, те не са ликвидни, откъдето
следва извод, че това изявление не е породило желаното от техния носител
погасително действие.
Възражението за прихващане има за цел предявеният срещу
страната иск да бъде отхвърлен, тъй като вземането на ищеца е погасено чрез
прихващане с вземането на ответника. Възражението за прихващане представлява
твърдение, че материалноправните последици от прихващането са настъпили.
Твърдението може да е основателно или неоснователно, затова подлежи на
разглеждане от съда. За да бъде обаче, разисквано като процесуално средство за
защита, възражението за прихващане трябва да бъде направено ясно и
недвусмислено в съответствие с установените процесуални правила. В конкретния
случай, удостоверените по делото действия на ответника не съдържат
волеизявление за съдебно разглеждане на соченото от същия възражение за
прихващане. На проведеното на 24.03.2021 година съдебно заседание процесуалният
му представител изрично е заявил, че поддържа само изявление за извънсъдебно
прихващане, а не за съдебна компенсация. Възражението за прихващане е действие
и то става част от предмета на делото единствено и само по преценка на страната
дали да го включи като част от защитата си или не. То не може да бъде
разгледано по почин на съда. Констатацията, че активното вземане по
извънсъдебното прихващане не е ликвидно, не води до задължение същото да бъде
разгледано като възражение за съдебно прихващане, защото тази инициатива
принадлежи на заинтересованата страна - ответника.
Всичко така казано сочи, че на първото заявено от
ответника с отговора на исковата молба правопогасително възражение за
погасяване на вземането на ищеца в резултат на извършено от него извънсъдебно
прихващане е неоснователно. Следва, поради това, да бъде разгледано второто
поддържано от него, а именно, че част от вземанията са погасени поради изтекла
погасителна давност. По-специално се твърди, че вземане в размер на 198.30 лева
по пункт ІІІ-ти от исковата молба, вземане в размер на 568.53 лева по пункт ІХ
и такава в размер на 20.44 лева по пункт Х са погасени по давност. Първото
посочено вземане касае невъзстановени на ищеца суми за разходи за охрана на
наети от ответника работни площи в административна сграда, находяща се в град
София, бул. „Черни връх“ №43 за периода от месец януари - месец май 2015
година; второто касае платени вместо ответника разходи за охрана на офиси в
административна сграда в град Стара Загора за периода месец януари - месец
ноември 2015 година, включително, а третото също разходи, за вода в петролна
база Каварна за месец декември 2014 година.
Съдът намира, че тези вземания не са погасени по давност.
В тази връзка следва да се посочи, че същите имат извъндоговорен характер, като
с тях ответникът неоснователно се е обогатил, а ищецът е обеднял. Вземането за
неоснователно обогатяване /а също и за гестията, ако се счетат основателни
основните твърдения на ищеца/ по чл. 59 от ЗЗД става изискуемо от извършване на
престацията, или в случая от плащането, което съвпада с датата на издаване на
съответната фактура, с която платеното задължение е била префактурирано на
ответника и се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, която в
случая трябва да се отнесе за всяко едно извършено отделно месечно плащане.
Видно от доказателствата по делото, съответни на твърденията по искова молба,
най-ранните плащания на суми, претендирани по делото са от различни дати на
месец януари 2015 година, а писменото предявяване на вземанията е направено на
30.04.2019 година, от което се налага извода, че тези вземания безспорно не са
погасени по давност. Това прави възражението неоснователно.
Неоснователно е и твърдението, че от вземането по пункт
І-ви от исковата молба част в размер на 1426.58 лева по договор за продажба на
горива и други стоки и услуги от 25.07.2007 година е погасено частично чрез
плащане, направено от изпълнителния директор. В тази връзка ответникът се
позовава на вносна бележка от 29.03.2019 година /лист №894 от кориците на
делото/. В нея, обаче като основание за плащането, направено в полза на ищеца е
посочено „Погасяване на задължение по консумативни разходи за автомобил А4401ВМ по СР 97/250319“. Фактура на такава стойност,
за такъв разход липсва представена и съответно не се търси стойност по нея.
Записът в това платежно нареждане същевременно не позволява да се направи
връзка с някоя от процесните такива, за да отнесе съответното плащане по нея;
липсва и такава с дата 25.03.2029 година, ако това се приеме за дата, а също
така и с номер 97, ако така се възприеме останалата част от записа в
разглежданото платежно нареждане.
По отношение на претендираната мораторна лихва, съдът
съобрази следното:
Такава върху вземането по пункт ІІ-ри от исковата молба,
в размер на 19813 лева, не се дължи предвид недължимостта на същото. Лихва
върху всички останали вземания, основани на неоснователно обогатяване, т. е.
всички без тези по пункт І-ви за сумата от 1838.83 лева и по пункт ХІІ-ти за
сумата от 96 лева също не се дължи. Това е така по следните доводи и
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен
ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да
изпълни, според чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение
на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона
- ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в
забава, т. е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за
изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на
парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е
необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона -
при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/. Следователно, забавата на длъжника настъпва
с изискуемостта на вземането /чл. 114, ал. 1 от ЗЗД/ само в изрично
предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилият се при
общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не изпада в забава със самото
обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице.
Въпросът за началния момент на обезщетението в размер на
законната лихва в случая следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на конкретните
задължения, неоснователно обогатилият се ще дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата /чл. 86, ал. 1 от ЗЗД/. В хипотезата на чл.
59, ал. 1 от ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е
обвързано със срок, поради което, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът
може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за
мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 от ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на
определен срок настъпва след покана на кредитора. Когато кредиторът не е
поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото,
исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава.
В този смисъл е константната съдебна практика.
В конкретния случай не се твърди изобщо от ищеца да е
отправял покана до ответника. За такава не може да се приеме и писменото
предявяване, тъй като то се подава до съда, препис от него се връчва на
синдика, без да има задължение такъв да бъде връчен на несъстоятелния длъжник.
Като покана в случая може да се разглежда само исковата молба, препис от която
надлежно му е бил връчен в съответствие с установените в закона правила за
това. Лихва, обаче от този момент, от получаването на исковата молба не се
претендира, поради което и съответно такава не следва да бъде присъждана.
Мораторна лихва се дължи само за вземанията по пункт І-ви и пункт ХІІ-ти, които
вземания са с конкретен падеж - срок за тяхното изпълнение, поради което и
нарочна покана не е необходима, тъй като
срокът кани длъжника. Плащане на падежа липсва, поради което и именно се
дължи обезщетение за забавеното изпълнение в размер на законната лихва. По
отношение на дължимостта на същата е направено възражение за давност. При
съобразяване на всичко изложено по-горе се налага извода, че същото е частично
основателно. Вземането за лихви се погасява с изтичането на тригодишна давност.
Вземанията са били предявени на 30.04.2019 година. Това отнесено към търсената
лихва върху главница от 1838.83 лева и конкретните падежи на задълженията, от
която тази сума е формирана означава, че за периода от 30.04.2019 година до
30.04.2016 година се дължи такава, а за периода от 21.02.2015 година, съответно
от 21.03.2015 година, 21.05.2015 година, 21.06.2015 година, 21.07.2015 година
до посочената дата - 30.04.2016 година вземането е погасено по давност.
Дължима, при това положение остава сумата от 541.45 лева за претендирания период от време, който в случая е до 25.03.2019 година,
съобразно заявеното с исковата молба. За вземането от 96 лева се дължи лихва в
размер на 27.03 лева за посочения по-горе период. За периода от 22.08.2015
година до 30.04.2016 година лихвата е погасена по давност, като това се отнася
само за вземането от 48 лева по фактурата от 2015 година; другото вземане от 48
лева, което също се включва в общата главница от 96 лева е за 2016 година, като
за него лихва се търси от 31.07.2016 година, което е след 30.04.2016 година.
Независимо от изхода на
делото, на ищцовата страна не следва да бъдат присъждани суми за разноски,
съобразно уважената част от исковете, тъй като същата не е направила искане в
тази насока нито с исковата молба, нито по-късно в хода на делото, включително
при приключване събирането на доказателства и даване ход по същество на делото.
На ответната страна, в съответствие с направеното от нея в тази насока искане и
изхода на делото, следва да бъде присъдена сумата от 181.05 лева,
представляваща направени от нея съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете. Размера на същите е определен в съответствие с
претендираните такива с представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Тъй като в съответствие
с чл. 694, ал. 7 от Търговския закон държавна такса по исковете не е била
събрана предварително, а същите са уважени частично, с настоящия съдебен акт
ищецът „Петрол“ АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд такава в размер на сумата от 1346.10 лева върху отхвърлената част
от исковете, съобразно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, както и сумата от 5 лева за служебното издаване на
изпълнителен лист. Ответното търговско дружество в несъстоятелност следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 884.43
лева, представляваща дължима държавна такса, определена върху уважения размер
на исковете в размера по чл. 1 от цитираната Тарифа, както и 5 лева за
служебното издаване на изпълнителен лист. Тези суми следва
да бъдат събрани от масата на несъстоятелността на ответника /в този смисъл и
насока посоченото в определение № 113 от 01.03.2017 година на ВКС по частно търговско
дело № 2203/2016 г., II т. о./.
Ето защо, по изложените съображения и на основание чл.
694, ал. 2, т. 2 от Търговския закон, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Петрол“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Ловеч и адрес на управление ул. „Търговска“ № 12,
представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров, със
съдебен адрес град София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 7, етаж 4 против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е,
представлявано от Димитър Петков Димитров и синдика на същото Николай Ганев с
постоянен адрес град София, ул. „Твърдишки проход“ №22, ет. 6, офис №21, че
ищецът има следните вземания към ответното дружество:
а/ за сумата от 2380.28 лева, представляваща сбор от
непогасени задължения в размер на 1838 лева - главница за плащане на цени на горива
и стоки по договор за продажба на горива и други стоки и услуги и начислената
за периода от 30.04.2016 година до 25.03.2019 година лихва за забава върху нея
в размер на 541.45 лева;
б/ за сумата от 141.11 лева, представляваща непогасени
задължения за възстановяване на разходи за охрана на наети от „Еврокапитал -
България“ ЕАД работни площи в административна сграда, находяща се в град София,
бул. „Черни връх“ №43;
в/ за сумата от 1293.60 лева, представляваща непогасени
задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за охрана в
административна сграда на ул. „Силистра“ №8 в град София;
г/ за сумата от 1210.61 лева, представляваща непогасени
задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за
електроенергия за собствената му почивна станция при язовир Батак;
д/ за сумата от 1280.87 лева, представляваща непогасени
задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за
електроенергия и вода за собствения му недвижим имот-почивна станция Предела;
е/ за сумата от 7078.06 лева, представляваща непогасени
задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за
електроенергия за собствения му недвижим имот - Петролна база Берковица;
ж/ за сумата от 8164.99 лева, представляваща платени
вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за електроенергия и вода за
собствения му недвижим имот - почивна станция Черни Вит;
з/ за сумата от 416.88 лева, представляваща платени
вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за охрана на офиси в
административна сграда в град Стара Загора;
и/ за сумата от 14.47 лева, представляваща платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за вода в Петролна база Каварна;
й/ за сумата от 6.95 лева, представляваща платени вместо
„Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за електроенергия в административна
сграда, находяща се в Петролна база Русе;
к/ за сумата от 123.03 лева, представляваща сбор от
непогасени задължения за възнаграждение по договор от 29.12.2008 година в
размер на 96 лева и начислените за периода от 30.04.2016 година върху вземане
от 48 лева, съответно от 31.07.2016 година върху вземане от 48 лева до
25.03.2019 година лихви за забава в размер на 27.03 лева, които вземания са
били включени в изготвения от синдика списък
на предявените неприети вземания, възражението против който е отхвърлено
с определение №93 от 22.01.2020 година, постановено по търговско дело №354/2018
година по описа на Бургаския окръжен съд.
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на „Петрол“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Ловеч и адрес на управление ул. „Търговска“ № 12,
представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров, със
съдебен адрес град София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 7, етаж 4
против „Еврокапитал - България“ ЕАД - в производство по несъстоятелност, ЕИК
*********, със седалище и град Бургас адрес на управление ул. „Александровска“
№ 21, ет. Е и синдика на същото Николай Ангелов Ганев с адрес за призоваване
град София, ул. „Твърдишки проход“ №23, ет. 6, офис №21 за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът има следните вземания към
ответното дружество, а именно:
а/ за сумата от 174.57 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1838 лева, която главница представлява сбор от
непогасени задължения за плащане на цени на горива и стоки, произтичащи от
договор за продажба на горива и други стоки и услуги от 25.03.2007 година за
периода от 21.02.2015 година, съответно от 21.03.2015 година, 21.05.2015
година, 21.06.2015 година, 21.07.2015 година до 30.04.2016 година поради
погасяването и по давност;
б/ за сумата от 29192.88 лева, представляваща сбор от
непогасени задължения в размер на 19813 лева по договор за продажба на
вземания, сключен на 25.07.2014 година между „Юрекс Консулт“ АД и „Петрол“ АД,
както и начислената към 25.03.2019 година върху вземането лихва за забава в
размер на 9379.88 лева;
в/ за начислената върху главница в размер на 141.11 лева,
представляваща непогасени задължения за възстановяване на разходи за охрана на
наети от „Еврокапитал - България“ ЕАД работни площи в административна сграда,
находяща се в град София, бул. „Черни връх“ №43 към 25.03.2019 година лихва за
забава в размер на 57.19 лева;
г/ за начислената върху главница от 1293.60 лева,
представляваща непогасени задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“
ЕАД разходи за охрана в административна сграда на ул. „Силистра“ №8 в град
София към 25.03.2019 година лихва за забава в размер на 412.34 лева;
д/ за начислената върху главница от 1210.61 лева,
представляваща непогасени задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“
ЕАД разходи за електроенергия за собствената му почивна станция при язовир
Батак към 25.03.2019 година лихва за забава в размер на 277.16 лева;
е/ за начислената върху главница от 1280.87 лева,
представляваща непогасени задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“
ЕАД разходи за електроенергия и вода за собствения му недвижим имот-почивна
станция Предела към 25.03.2019 година
лихва за забава в размер на 349.67 лева;
ж/ за начислената върху главница от 7078.06 лева,
представляваща непогасени задължения - платени вместо „Еврокапитал - България“
ЕАД разходи за електроенергия за собствения му недвижим имот - Петролна база
Берковица към 25.03.2019 година лихва за забава в размер на 1323.51 лева;
з/ за начислената върху главница в размер на 8164.99
лева, представляваща платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за
електроенергия и вода за собствения му недвижим имот - почивна станция Черни
Вит към 25.03.2019 година лихва за забава в размер на 1702.67 лева;
и/ за начислената върху главница в размер на 416.88,
представляваща платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за охрана на
офиси в административна сграда в град Стара Загора към 25.03.2019 година лихва
за забава в размер на 151.65 лева;
й/ за начислената върху главница в размер на 14.47 лева,
представляваща платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД разходи за вода в
Петролна база Каварна към 25.03.2019 година лихва за забава в размер на 5.97
лева;
к/ за начислената върху главница в размер на 6.95 лева,
представляваща платени вместо „Еврокапитал - България“ ЕАД сума за разходи за
електроенергия в административна сграда, находяща се в Петролна база Русе към
25.03.2019 година лихва за забава в размер на 1.57 лева;
л/ за сумата от 14.12 лева, представляваща мораторна
лихва главница от 48 лева, която е част от общо заявената главница в размер на
96 лева - сбор от непогасени задължения за възнаграждение по договор от
29.12.2008 година за периода от 22.08.2015
година до 30.04.2016 година поради погасяването и давност, които
вземания са били включени в изготвения от синдика списък на предявените неприети вземания,
възражението против който е отхвърлено с определение №93 от 22.01.2020 година,
постановено по търговско дело №354/2018 година по описа на Бургаския окръжен
съд.
ОСЪЖДА „Петрол“ АД, ЕИК
*********, със седалище град Ловеч и адрес на управление ул. „Търговска“ № 12,
представлявано от Георги Иванов Татарски и Милко Константинов Димитров, със
съдебен адрес град София, район „Средец“, ул. „Христо Белчев“ № 7, етаж 4 да
заплати на „Еврокапитал - България“ ЕАД - в производство по несъстоятелност,
ЕИК *********, със седалище и град Бургас адрес на управление ул.
„Александровска“ № 21, ет. Е сумата от 181.05 /сто осемдесет и един лева и пет стотинки/ лв.,
представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от исковите претенции, а по сметка на Бургаския окръжен съд
сумата от 1346.10 /хиляда триста четиридесет и шест
лева и десет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху
отхвърлената част от исковите претенции, както и сумата от 5 /пет лева/ лв. за
служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Еврокапитал - България“
ЕАД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на
управление ул. „Александровска“ №21, ет. Е, да заплати по сметка на Бургаския
окръжен съд сумата от 884.43 /осемстотин осемдесет и
четири лева и четиридесет и три стотинки/ лв., представляваща дължима държавна
такса върху уважения размер на предявените претенции, както и сумата от 5 /пет
лева/ лв. за служебното издаване на изпълнителен лист, които две суми да се
съберат от масата на несъстоятелността.
Решението е постановено
при участието на синдика на „Еврокапитал-България“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Александровска“ № 21, ет. Е - в
несъстоятелност Николай Ангелов Ганев.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Бургаския апелативен
съд.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: