Р Е Ш Е Н И Е
№ 260767 / 25.6.2021г.
гр. Перник, 25.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на двадесет и седми май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 00386 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск от „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 срещу Р.С. Т.– Н., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, с които се иска да бъде признато в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата от 1861,94
лева, представляваща незаплатена част от обезщетението по чл. 220 КТ за
неспазен 56-дневен срок на предизвестието по чл. 326 ал. 1 КТ за прекратяване
на Трудов договор № 6308 от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
На 04.02.2019г. между ответницата Р.С. Т.– Н., в качеството й на
служителка и ищцовото дружество „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, в
качеството му на работодателя, е бил подписан Трудов договор №
6308/04.02.2019г. В същия било договорено основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 1400,00 лева, а в чл. 18 ал. 2 от същия било
установено, че всяка от страните може да прекрати договора с писмено
предизвестие, чийто срок е 60 дни.
На 20.02.2010г. ответницата е подала писмено предизвестие с вх. № 2762 на
основание чл. 326 ал. 1 от КТ, с което е изявила волята си трудовия й договор
да бъде прекратен при условията на неспазено предизвестие, считано от
25.02.2019г., като се задължила да изплати обезщетение по реда на чл. 220 ал. 1 КТ за неспазената част от предизвестието, а именно: 56 дни, равняваща се на
сума в размер на 2730,00 лева.
С
оглед изразеното воля на ответницата, работодателя е съставил Заповед № 3699 от
25.02.2019г., в която било отразено, че считано от 25.02.2019г. трудовия
договор, сключен с ответницата, се прекратява на основание чл. 326 ал. 1 от КТ.
Заповедта е била връчена и съответно получена лично от ответницата на
24.04.2019г., чрез препоръчана пратка, изпратена с обратна разписка.
Ищецът сочи, че въпреки настъпването на законоустановения в чл. 228 ал. 3
от КТ падеж за заплащане на дължимото се от ответницата обезщетение, а именно:
31.03.2019г., до момента на предявяване на исковата молба са били изплатени
единствено 868,06 лева от цялото задължение. С тези твърдения, ищеца обосновава
правния си интерес от настоящия установителен иск и обективира искане за
постановяване на положително решение по делото, с което да се признае за
установено, че ответника дължи претендираната сума.
Ответната страна, в предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК
едномесечен срок, релевира следните възражения:
На първо място, оспорва твърдението, че между страните на 04.02.2019г. е
сключен трудов договор. Твърди, че за сключването и прекратяването на трудово
правоотношение законът изисква писмена форма за валидност. Освен писмена
форма, страните по договора трябва да са
изразили по несъмнен начин и волята си за неговото сключване. В случая,
трудовият договор нее подписан за работодател от законния представител на
дружеството –ищец, което го прави недействителен. Поради това релевира
възражение за недействителност на процесния трудов договор и иска обявяването
на недействителността от страна на съда.
Допълнително посочва, че посоченото от ищеца Заявление/Предизвестие от
20.02.2019г. е оттеглено от ответницата и е депозирано ново на 22.02.2019г. Ответницата
твърди, че с оглед напрежението и стреса при работодателя й били твърде големи
за нея, поискала от последния да й бъде предоставена бланка за напускане.
Предоставено й било заявлението, приложено с исковата молба, което ответницата
попълнила под наставленията на служител, който го е приел на 20.02.2019г.
Ответницата уточнява, че тъй като искала незабавно да прекрати отношенията си с
дружеството, не се замислила за последиците. На следващия ден, осъзнавайки
последиците от неспазване на уговореното предизвестие, ответницата решила да
продължи да работи до изтичане на срока за предизвестие, независимо от
трудностите, които изпитвала. От служител на работодателя й било дадено ново
предизвестие, в което посочила, че желае договора й да бъде прекратен от
01.04.2019г., който срок бил обсъден със служителя на работодателя. Ответницата
била уверена от страна на работодателя й, че при прекратяване на трудовото й
правоотношение ще бъде взето предвид второто предизвестие, което било прието от
служителя с номера на първото предизвестие.
Независимо от това, на 25.02.2019г. представител на работодателя помолил
ответницата да предаде служебната си карта за достъп до работното място и
компютърните слушалки, които била получила и да напусне местоработата си, тъй
като трудовият й договор бил прекратен, след което вече не я допуснал до
работното й място. Тъй като без служебна карта било невъзможно да се достъпи до
сградата и помещенията на дружеството, ответницата била лишена от възможността
да работи в срока на отправеното от нея предизвестие. Поради това намира, че
работодателя черпи права от собственото си неправомерно поведение. По отношение
на погасената част от претендираното вземане в размер на 868,06 лева,
ответницата твърди, че сумата не е доброволно изплатена от нея, а удържана от
работодателя й от дължимите към нея суми при прекратяване на договора.
Ведно с писмения отговор, ответникът предявява насрещна искова молба (уточнена
със Заявление рег. № 13033 от 22.06.2020г.) срещу ищеца по главния иск, с който
иска последния да бъде осъден да й заплати сумата от 3 500, 00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от невръщане на трудовата й
книжка от страна на работодателя, както и да бъде осъден да й заплати сумата от
180,00 лева, представляваща обезщетение за неплатени социални помощи за
отглеждане на две деца до 18 години възраст – по 90 лева на месец, за периода от
м. Април до м. Май 2019г. включително, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на
вземането. В съдебно заседание, по искане на ищеца по насрещния иск, е
допуснато изменение на иска, като ищецът е намалил размера на исковата си
претенция с правно основание чл. 226 ал. 3 КТ от 3500,00 лева на 3430, 00 лева.
В условията на алтернативност, в случай, че бъде уважен главния иск,
ответника прави възражение за прихващане за сумата от 3680, 00 лева – размера
на вземанията, претендирани с насрещната искова молба.
В предоставения за отговор на насрещната искова молба, от ответника по
насрещния иск е постъпил такъв, в който същия се оспорва като неоснователен.
Оспорва се твърдението, че трудовата книжка на ищцата по насрещния иск е била
предадена на ответника по насрещния иск. Също така твърди, че на 01.04.2019г.
работодателят е предложил на ищцата изпълнение на задължението си да предаде
оформена трудова книжка, но за целта е било необходимо лично явяване на ищцата.
На 23.04.2019г. до ищцата е било изпратено второ писмо, с което същата е била
поканена да се яви, за да получи оформената си трудова книжка, но ищцата отново
не се е явила. Поради това намира, че действията на работодателя са бил напълно
добросъвестни и съобразени с релевантната законова уредба.
В съдебно заседание, както и в представените писмени защити, страните
поддържат изразените си в хода на процеса становища.
Ищецът главния иск намира, че безспорно
по делото е установена обвързаност на страните от сключения между тях трудов
договор № 6308/04.02.2019г. Намира за доказано и обстоятелството, че лицето,
подписало трудовия договор с ответницата, е било надлежно упълномощено от
представителя на дружеството – работодател. По отношение възражението на ответника
за недействителност на трудовия договор, ищецът намира, че същото не следва да
се разглежда, доколкото подобно искане следва да бъде обективирано с иск, а не
с възражение. Твърденията на ответницата, че е подала второ предизвестие,
ищецът намира за ирелевантни. Обръща внимание, че работодателят не е давал
съгласие за оттегляне на първоначалното предизвестие. Същевременно, предвид
обстоятелството, че ответницата не е предявявала иск за незаконно уволнение в
преклузивния срок по чл. 358 от КТ заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е влязла в сила. Намира, че това обстоятелство се установява и
от приетите по делото доказателства, а именно: от сигнала на ответницата до
Дирекция „Инспекция по труда” – София, където самата тя е посочила, че се е
запознала със Заповедта на 25.02.2019г., но е отказала да я подпише, тъй като
имало клаузи, че дължи обезщетение. Посочва и, че с изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза е установено, че размера на претендираното от
ищцата по насрещния иск обезщетение за неспазен срок на предизвестието е в
размер на 1861,94 лева. С изложените в писмените бележки аргументи пледира за
решение, с което предявения установителен иск бъде уважен, като основателен.
По отношение на предявения насрещен иск, ответника по същия намира, че
същия е неоснователен и като такъв не следва да бъде уважен. Позовава се на
фактите, посочени и в отговора на насрещния иск, като намира същите за доказани
в хода на настоящия процес.
Ответника по главния иск пледира за решение, с което предявената спрямо
него установителна претенция бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Намира, че по делото е безспорно установено, че до дружеството-работодател са
депозирани две заявления/предизвестия, адресирани до работодателя от страна на
ответницата. И двете са от една и съща дата – 20.02.2019г., изхождат от
ответницата, адресирани са до работодателя и са по негов образец. Единствената разлика, отличаваща едното от
другото, е датата, от която ответницата по главния иск е пожелала да му бъде прекратен
трудовия договор. Това обстоятелство, ответникът обяснява по начина, описан и в
писмения отговор. Намира, че ответницата е изправна страна в правоотношението,
като е подала второто заявление едновременно с първото. Същевременно, предвид
уверението на служителя на рабоподателя, че ще бъде разгледано второто
заявление, то налице е и хипотезата на чл. 326 ал. 4 от КТ, а именно: оттегляне
на предизвестието до изтичане на срока му със съгласието на работодателя.
По отношение на предявените от страна на ищцата по насрещния иск искови
претенции, същата намира, че с приетите по делото кореспонденция между страните
по ел. поща и сигнал, подаден на 12.04.2019г., се установява по безспорен
начин, че работодателят не е предал своевременно трудовата книжка на работодателя.
Именно и поради непредставяне на трудовата книжка пред ДСП – Перник, на ищцата
по насрещния иск е отказано отпускането на месечни социални помощи за
отглеждане на двете деца на ответницата, полагащи й се по Закона за семейни
помощи за деца. Посочва, че съгласно чл. 17 от Правилника за прилагане на
закона за семейни помощи за деца, месечни помощи за отглеждане на дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се
отпускат въз основа на подадено заявление – декларация по образец, утвърден от
министъра на труда и социалната политика. Към заявлението-декларация се прилага
задължително удостоверение за брутните месечни доходи на семейството за
последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено заявлението-декларация.
На ищцата по насрещния иск такова удостоверение не е издадено, поради което
единствената й възможност да удостовери трудовия си стаж е била трудовата й
книжка. Тъй като същата била поставена в невъзможност да я представи пред ДСП –
Перник, на ищцата е била отказана исканата месечна помощ. Поради това ищцата
намира, че предявения на основание чл. 226 от КТ иск следва да бъде уважен.
Заключава и че в хода на производството не се установи, че лицето, подписало
трудовия договор на ответницата от името и за работодателя, съответно и което е подписало и заповедта за
неговото прекратяване, е било надлежно оправомощено да представлява
работодателя. Намира, че това се установява от приложеното по делото
пълномощно, което не е съставено по предвидената в закона форма, а именно:
липсва апостил, съответно неговата легализащия по отношение на лицето,
удостоверило положеният от законният представител на работодателя подпис в
пълномощното.
И двете страни претендират разноски.
Пернишкият районен съд, след като прецени
доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото (в заверено копие) Трудов договор № 6308 се
установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало
на 04.02.2019г. с подписването на самия договор. Съгласно същия, работодателят
е възложил, а работника е приел да изпълнява длъжността „Консултант” в отдел
35021, по длъжностна характеристика, с която служителят предварително се е
запознал. Договорът е сключен за неопределно време, като влиза в сила на
момента на подписването. Уговорено е и основно месечно възнаграждение на
служителя – 1400,00 лева, подлежащо на облагане и социално осигуряване и
изплащащо се еднократно всеки месец до 10 дни след периода, за който се отнася.
В чл. 18 от трудовия договор е договорено, че всяка от страните има право да
прекрати трудовия договор с писмено предизвестие, като срокът на последното е
60 /шестдесет/ дни. В ал. 5 на разглеждания текст е уговорено, че в случай, че
при прекратяване на трудовия договор служителят не спази срока на
предизвестието, същият се съгласява дължимото от него обезщетение да бъде
удържано от дължимите от работодателя към него суми, включително от последното
дължимо към него трудово възнаграждение, всички допълнителни възнаграждения,
както и от обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ. Ал. 6 на чл.
18 от трудовия договор сочи, че ако след извършените удръжки по ал. 5
задължението на служителя не е погасено, същият се задължава да го заплати на
работодателя в брой или по банков път в 30дневен срок от датата на
прекратяването на трудовия договор.
На 20.02.2019г. ответницата по главния иск е депозирала пред работодателя
заявление/предизвестие от дата 20.02.2019г.,в
което е посочила, че желае трудовото й правоотношение с работодателя й
да бъде прекратено по реда на чл. 326 ал. 1 КТ – с писмено предизвестие, при
условията на неспазено предизвестие, като се задължава да изплати на
работодателя обезщетение съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазената част от
срока на предизвестието. Така депозираното заявление е било прието от служител
на работодателя, като е заведено под № 2762/20.02.2019г.
На
22.02.2019г. ответницата Р.С. Т.– Н. е депозирала второ заявление/предизвестие
с дата 22.02.2019г., което е било прието от служител на работодателя и заведено
под номера на първото заявление, а именно: № 2762/20.02.2019г. В същото,
ответницата е посочила, че желае трудовото й правоотношение с работодателя й да
бъде прекратено, считано от 01.04.2019г., отново в условията на чл. 326 ал. 1
от КТ.
В
съдебно заседание е извършена констатация на приетите по делото и посочени
по-горе заявления/предизвестия с представените от ищеца по главния иск оригинали
на същите, при което не е констатирано различие (допълване или изменение) на
същите.
Със
Заповед № 3699/25.02.2019г. работодателят, чрез представителя си Е.Ц. Т., е
прекратил трудовото правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 6308
от 04.02.2019г. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ. В Заповедта, работодателя е
определил и дължимото се от служителя обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за
неспазения срок на предизвестие – 56 дневен срок, а именно: сумата от 2730,00
лева. В Заповедта е посочено още, че служителят е длъжен да представи трудовата
си книжка на работодателя за оформяне.
От
приетите по делото писмени доказателства и в частност: обратна разписка, се
установява, че Заповедта за прекратяване на процесния трудов договор е получена
от ответницата на 23.04.2019г.
По
делото е приета разпечатка на кореспонденция между страните, водена от същите
по електронна поща, неоспорена от страните, от която се установява, че на
01.04.2019г. ответницата е отправила запитване до дружеството-работодател
относно неполучената от нея трудова книжка. Ответницата е посочила, че месец
след прекратяването на трудовия й договор трудовата й книжка все още не й е
върната, поради което е запитала кога и по какъв ред може да си я получи.
Работодателя е отговорил още същия ден, посочвайки, че трудовата й книжка,
както и документите за прекратяване на трудовия й договор са в стая „Човешки
ресурси”, поради което може да заповяда до края на седмицата, за да ги подпише
и получи. На 02.04.2019г. ответницата изпратила второ запитване до работодателя
си, в което отправила молба трудовата книжка да й бъде изпратена чрез
„Български пощи”, на което работодателят отговорил, че дружеството няма
практика да изпраща документи (още повече трудови книжки) по пощата, тъй като
при евентуална загуба дружеството носи отговорност за издаването на нова
такава.
От приетото по делото и неоспорено от страните заверено копие на Заповед
№ ЗСПД/Д-РК/10.04.2019г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане” –
Перник се установява, че на ответницата Р.С. Т.– Н. е отказана
еднократна/месечна помощ за м. Март 2019г., като в мотивите на Заповедта е
посочено „Непредставен/и документ/и в дадения 14-дневен срок”.
От приетата по делото Покана от 22.04.2019г. от Е. Ц.Т., в качеството й
на пълномощник на управителя на дружеството – работодател, се установява, че
ответницата е поканена да получи приключената си трудова книжка във времето
между 10.00 и 19.00 часа, във всеки работен ден. В поканата е инкорпорирана
молба на работодателя, при явяване в офиса на компанията или чрез поща/куриер,
ответницата да представи разписани по един екземпляр от Заповед №
3699/25.02.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, както и
Споразумение от 25.02.2019г. за прекратяване на трудовото правоотношение, които
са приложени към поканата.
По делото е прието Удостоверение изх. № 591/16.05.2019г., издадено от
„СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД въз основа на молба от ответницата по
главния иск от 14.05.2019г. (приета по делото), в което е посочен брутния доход
на ответницата.
От приетото по делото Пълномощно от 30.10.2018г. се установява, че
лицето, подписало процесния трудов договор от името на работодателя, е надлежно
упълномощено да представлява дружеството – работодател, включително и по всички
въпроси, възникнали във връзка със сключени трудови договори с работници и
служители на дружеството. В съдебно заседание, по отношение на същото е
извършена констатация, след което никоя от страните не е релевирала оспорване
на документа.
Представени от страна на Дирекция „Инспекция по труда” София – гр. София
и приети по делото са писмени доказателства, сред които и Споразумение за
прекратяване на трудов договор № 6308 от 04.02.2019г., сключено между страните
по делото, съгласно което страните са постигнали съгласие за прекратяване на
трудовото им правоотношение, считано от 25.02.2019г. на основание чл. 326 ал. 1
от КТ. В същото се съдържа и договореност, съгласно която служителят (ответника
по главния иск) се задължава до 25.03.2019г. да преведе сума в размер на 2730,
00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер
на 56 дни. Споразумението е подписано единствено от представител на
работодателя – Елена Цветанова Тодорова. От приетите писмени доказателства се
установява, че в трудовата книжка на ответницата по главния иск е вписана дата
на постъпване на работа на ответницата – 04.02.2019г. и дата на прекратяване на
трудовото правоотношение – 25.02.2019г. От приетия по делото Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР 1913212/09.05.2019г. се установява, че в
резултат на извършената от Д „ИТ” –
София проверка за спазване на трудовото законодателство от страна на ищцовото дружество, е установено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение на Р.С. Т.– Н., работодателя
„СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД не е предал незабавно трудовата
книжка на работника (на 22.04.2019г. работника е поканен да посочи къде и как
желае да получи трудовата си книжка), в нарушение на чл. 350 ал. 1 от КТ.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, дала
отговор на въпросите на ищеца по главния иск, която съдът кредитира изцяло като
компетентно дадена, се установява, че брутното трудово възнаграждение, получено
от Р.С. Т.– Н. за месец февруари 2019г., при отработени 15 дни, е в размер на
1050,00 лева. Установява се, че неспазеното предизвестие от служителката при
прекратяване на трудовия договор от 04.02.2019г. е в размер на 2940, 00 лева,
изчислено на основание уговореното в трудовия договор възнаграждение с
постоянен характер, а неплатеното обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за
неспазено предизвестие на служителката при прекратяване на процесния трудов
договор е в размер на 1861, 94 лева.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
допусната по въпроси на ищеца по насрещния иск, се установява, че обезщетението
по чл. 226 ал. 3 КТ за периода от 26.02.2019г. до 12.05.2019г. се определя от
уговорените в трудовия договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с
постоянен характер. Същото възлиза на 3430,00 лева. Установява се още, че
размера на месечна помощ за две деца е 90,00 лева, като размера на
обезщетението за отглеждане на две деца до осемнадесет годишна вързраст за два
месеча би бил 180,00 лева. Вещото лице е установило, че причина за неотпускане
на поисканата месечна помощ е непредставянето на документи от страна на ищцата
по насрещния иск, като няма яснота за конкретни непредставени документи. Съдът
намира, че обсъдената съдебно-икономическа експертиза е компетентно дадена,
поради което я кредитира изцяло.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
По главния иск:
По
допустимостта:
За
сумите по предявения положителен установителен иск е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 5330 от 26.11.2019г. по
ч. гр. д. № 07504 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена
на длъжника (ответник по настоящото дело), при което в срока по чл. 414 ГПК същия е оспорил вземанията, депозирайки писмено
възражение. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените
понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата
искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. С
оглед на тези обстоятелства, съдът намира предявените искове за допустими,
респ. дължи произнасяне по тях.
По
основателността:
Предявен е положителен
установителен иск от „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ
СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 220 ал. 2 КТ – за заплащане на обезщетение за
неотработено предизвестие при прекратяване на трудово правоотношение.
В настоящия случай, спорен е
момента, считано от който ответницата е изразила желание да бъде прекратено
трудовото й правоотношение с дружеството-работодател. В тази връзка, с оглед
обстоятелството, че ответницата е депозирала две заявления/предизвестия за
прекратяване на трудовото й правоотношение, съдът намира, че следва да бъде
взето предвид второто подадено заявление, а именно: това от 22.02.2019г.
Аргументи в тази насока са установените обстоятелства, сочещи, че работодателят
е приел второто депозирано от ответницата заявление, като го е завел в
деловодната си система под същия номер, под който е било заведено първото
заявление. С това си поведение, съдът приема, че работодателят е приел
оттегляне на първото заявление, респ. направената промяна на датата, считано от
която ответницата желае да се счита за прекратено трудовото й правоотношение,
съответно е следвало да съобрази поведението си именно с последното
волеизявление на ответницата. Обстоятелството, че второто заявление е прието от
представител на работодателя, както и че е обективирано в предоставена от него
бланка – образец, както и че е заведено под номера и датата на първото
заявление, говори именно за приетото от
съда поведение на работодателя. Същевременно, и двете заявления/предизвестия за
представени в оригинал от дружеството – работодател и не са оспорени от него.
Не е оспорено и твърдението на ответницата, че след подаване на второто
заявление се е явила да изпълнява трудовите си задължения, но не е била
допусната до работното й място от страна на работодателя й. Това поведение на
работодателя възпрепятства дължимото се от ответницата поведение, за което тя
не следва да носи отговорност. Поради
това, съдът намира, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно
доказване основателността на предявената си искова претенция.
Същевременно, дори да се
приеме, че релевантно в случая е първото депозирано от ответницата
заявление/предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение, то искът
отново се явява неоснователен. И това е така, тъй като правото на едностранно
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с
предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326, ал.1 от КТ. Касае се за
субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника
или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор
на това основание. Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото
волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява
трудовия договор на основание чл.326, ал.1 от КТ. При прекратяване на трудовия
договор по чл.326, ал.1 от КТ работникът или служителят отправя писмено
предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие
работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие. Трудовият договор се
прекратява по силата на закона, с изтичане на срока на предизвестието – чл.335,
ал.2, т.1 от КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и
преди да изтече този срок. С разпоредбата на чл.220 от КТ законодателят е
предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не се
спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с
определен в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника или
служителя за неспазения срок на предизвестието. Касае се за заместване на
първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие
чрез отработването му с друга престация, а именно: плащане на определената в
закона сума. За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ, дължимата
сума за обезщетение трябва реално да се заплати. Ако сумата по чл.220 от КТ не
се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за
предизвестие трябва реално да се отработи. В този случай, ако в
рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение
на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно,
прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложено дисциплинарно
уволнение (В този смисъл решение №34/24.03.2017г. та ІV Г.О. постановено по
чл.290 от ГПК).
В настоящия случай с
подаденото Заявление/предизвестие № 2762/20.02.2019г. за прекратяване на
трудовото правоотношение по инициатива на работника, на основание чл.326, ал.1
от КТ, считано от посочения от ответницата ден – 25.02.2019г., същата е била
длъжна да заплати на работодателя дължимото на основание чл. 220, ал.1 от КТ
обезщетение в определения размер като заместваща престация за неотработения
срок на предизвестието и към съответната дата сумата следва да е получена от
работодателя. С позоваването на чл.220, ал.1, във вр. с чл.326, ал.1 от КТ без
да е заплатено дължимото обезщетение не може да се постигне желания ефект на
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.326, ал.1 от КТ, при
положение, че работникът не желае да отработи ефективно срока на
предизвестието.
При това положение следва да
се приеме, че не е настъпило прекратяване на основание чл.326, ал.1 от КТ, тъй
като с подаването на заявлението/предизвестие за прекратяване, ответницата не е
представила доказателства за това, че е предоставила на работодателя в цялост
заместващата престация – изплащане на обезщетение за неспазен срока на
предизвестието. Прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило на други
правни основания, които съдът не следва да коментира. В този смисъл и Решение №
34/24.03.2017г. по дело № 2962/2016г. на ВКС, ІV г.о.
Поради горното, настоящия
състав счита, че след като трудовото правоотношение не е прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ – при неспазено предизвестие, то и предявения иск за
заплащане на обезщетение, на основание чл.220, ал.1 от КТ е неоснователен и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск:
По допустимостта:
Съдът намира
предявения насрещен осъдителен иск за допустим, поради което дължи произнасяне
по него. Допустимостта на иска се обуславя от установения от ищеца правен
интерес от търсената защита.
По основателността:
Предявен е осъдителен иск от Р.С. Т.– Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***
с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 226 ал. 3 вр. ал. 2 КТ – за заплащане на
обезщетение за незаконно задържане на трудова книжка.
Трудовата
книжка е основен удостоверителен документ по отношение на фактите, свързани с
трудовото правоотношение Определящото за уважаване на иска по чл.226 ал.2 КТ е
обективното неизпълнение на задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ и
чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – да предаде
незабавно на работника или служителя трудовата книжка след прекратяване на
трудовото му правоотношение и вписване на данните. Съгласно съдебната практиката предпоставка за
уважаване на този иск са: прекратено трудово правоотношение между страните; незаконно
задържане на трудовата книжка от работодателя ; период от време , през който
трудовата книжка е била задържана, вреди, които се презумират по
размер от законодателя съгласно горецитираната разпоредба. Вредите от
незаконно задържане на трудовата книжка са презумирани от самия законодател и
са нормативно определени. Те са само имуществени и са в размер на брутното
трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правоотношение до
предаването на трудовата книжка. Не е необходимо доказването им от работника
или служителя, освен, ако възникне спор по този въпрос. Тогава обаче
доказателствената тежест е разменена. В този смисъл е трайната практика на ВКС
– р.335/2003 г. по гр.д. 3118/2001 г., 3-то г.о., опр.380/2010 по гр.д.162709,
4-то г.о., опр.253 по гр.д.24/2010 г., 3-то г.о., отговор на МТСП от
15.1.2010г.
Съгласно ал.3 на
чл.6 НТКТС трудовата книжка може да бъде изпратена по пощата или предадена на
определено от работника или служителя лице само ако за това има негово писмено
съгласие.
Работодателят единствен може
да е неизправна страна по отношение изпълнението на задължението си по чл.350,
ал.1 КТ за незабавно връщане на трудовата книжка. Съгласно чл.6, ал.3 от НТКТС
когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя работодателят
му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. От
текста на разпоредбата е ясно, че инициативата за връщането принадлежи на
работодателя и той трябва да се задейства пръв като покани работника да му
окаже необходимото съдействие за изпълнението, а именно: ответницата да се яви
да получи лично трудовата си книжка или да посочи друг способ за нейното
предаване. Т.е. когато трудовата книжка се съхранява у работодателя, какъвто е
случаят, за да се освободи от отговорността по чл. 266, ал. 2 КТ незабавно след
оформянето й той трябва да покани работника да се яви за получаването й, без да
е необходимо преди това работникът да е правил искане книжката да му бъде
върната. При това поканата за получаване на оформената трудова книжка трябва да
бъде направена в писмена форма, за да е валидна. Едва след като такава писмена
покана е била надлежно отправена и работникът не се е отзовал, самият той
изпада в забава поради неоправдано неприемане на предложеното му от
работодателя изпълнение и недоказване на необходимото съдействие, без което
изпълнението по връщането на документите е невъзможно.
В настоящия случай, ищцата
по насрещния иск е била поканена да получи трудовата си книжка в края на
седмицата, в която се е развила кореспонденцията между страните, установена с
приетите по делото писмени доказателства, а именно: най-късно на 05.04.2019г.
До ищцата е била изпратена и покана от 22.04.2019г., в която същата отново е
била поканена да получи трудовата си книжка. Поради това, съдът намира, че за
периода от 25.02.2019г. (датата, на която работодателя е прекратил трудовото
правоотношение, независимо на какво основание) до 31.03.2019г. (последният ден,
предхождащ датата, на която е отправена първата покана до ищцата) работодателя
е осъществил фактическия състав на чл. 226 ал. 2 от КТ. След 01.04.2019г.
отговорност за неполучаване на трудовата си книжка носи самата ищца, тъй като,
видно от представените писмени доказателства, същата е изисквала конкретен
способ за получаването й (по пощата).
Доколкото отговорност за
неполучаване на трудовата си книжка след 01.04.2019г. носи ищцата, то
неоснователни се явяват твърденията й, че работодателя носи отговорност за
получения отказ от предоставяне на месечна помощ за деца под 18-годишна
възраст.
От приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза се установи, че средно дневното
възнаграждение на ищцата възлиза на 70,00 лева, поради което и с оглед
обсъдените по-горе обстоятелства, приети за установени, предявения иск следва
да бъде уважен до размера от 2450,00 лева за периода от 25.02.2019г. до
31.03.2019г. – 35 работни дни и отхвърлен в останалата му част.
На основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че
се дължи и законната лихва за забава върху главницата от 2450,00 лв., считано
от подаване на насрещната искова молба в съда – 05.03.2020г. до окончателното й
плащане.
По отношение на възражението за прихващане,
съдът намира, че доколкото същото е
направено в условията на алтернативност – при уважаване на главния иск, то, с
оглед отхвърлянето на главния иск, същото следва да бъде оставено без
разглеждане.
По отговорността за разноски:
По главния иск:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на
разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищеца
по главния иск „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица,
бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 претендира и е доказал разноски в общ
размер 758,60 лева, от които: 74,60 – държавна такса в исковото и заповедно
производства, 324,00 лева – адвокатско възнаграждение в исковото производство,
210,00 лева – адвокатско възнаграждение в заповедното производство и 150,00
лева – възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на делото, обаче, на същия
не му се следват разноски, поради и което същите не следва да му бъдат
присъдени.
Предвид изхода на делото, право на разноски има ответникът. Същият е
доказал такива в общ размер на 425,00 лева за адвокатско възнаграждение (с
оглед обстоятелството, че ответникът претендира сума обща сума от 850,00 лева
за адвокатско възнаграждение по главния и по насрещния иск, съдът приема, че
направените разноски по главния иск са в размер на ½ от посочената сума,
а именно: 425,00 лева), поради и което следва да му бъдат присъдени.
По насрещния иск:
Ищецът по насрещния иск претендира и е доказал разноски в общ размер на
425,00 лева за адвокатско възнаграждение (съобразно горните мотиви). Съобразно
с уважената част от иска, на същия следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 321,43 лева.
С оглед частичното уважаване на иска, право на разноски има и ответникът.
Същия е доказал такива в размер на 487,00 лева за адвокатско възнаграждение,
като съобразно с отхвърлената част от иска, на същия следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 139,14 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК вр.
с чл. 1 от ТДТКССГПК вр.
с чл. 359 от КТ
ответникът-работодател следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса върху уважената
част на иска в размер на 98,00 лева и 107,14 лева разноски за ССЕ.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица,
бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 срещу Р.С. Т.– Н., с ЕГН: **********, с
адрес: *** положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 220 ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение в размер
на 1861,94 (хиляда осемстотин шестдесет и един лева, 94
ст.), за която сума по ч.
гр. дело № 07504/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед
за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица,
бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.С. Т.– Н., с ЕГН: **********,
с адрес: *** сумата от 2450,00 (две хиляди четиристотин и петдесет лева,
00 ст.) лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 КТ -
имуществени вреди за незаконно задържане на трудовата й книжка, след като ТПО е
било прекратено, за периода от 25.02.2019г. до 31.03.2019г., КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска в
останалата му част.
ОСЪЖДА „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” №
82, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ на Р.С. Т.– Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***
сумата от 746,43 лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение (от които 425,00 лева по главния иск и 321,43 лева –
съобразно уважената част от насрещния иск).
ОСЪЖДА Р.С. Т.– Н., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „СЪДЪРЛАНД
ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1
сумата от 139,14 лева, представляваща направени по делото и във връзка с
насрещния иск разноски, изчислени съобразно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
„„СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Перник
дължимата върху уважения размер на
насрещния иск държавна такса в размер от 98,00 лв., както и направените по делото
разноски от бюджета на съда за извършената съдебно-счетоводна
експертиза в размер на 107,14 лв., съразмерно с уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 07504/2019г.
по описа на ПРС, да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се
приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: