Решение по дело №14138/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….…………./29.01.2016г.
 В ИМЕТО НА НАРОДА

              

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на петнадесети януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:                                   

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14138 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е образувано по предявени от И.Н.Б., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетните П.В. Й., ЕГН ********** и М.В.Й., ЕГН **********, тримата с адрес *** срещу  В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК, за осъждане на ответника да заплаща издръжка на родените от съвместното съжителство деца в размер на 150,00 лева месечно за П.В. Й. и 120,00 лева месечно за М.В.Й., с падеж всяко пето число на месеца и за заплащане на издръжка за минало време в размер на 1800,00 лева за детето П. и в размер на 1440,00 лева за детето М., за периода 13.11.2014г. – 13.11.2015г., ведно със законната лихва.

           Ищцата обосновава съществуващия за нея правен интерес от провеждане на осъдителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: С ответника не са имали сключен граждански брак. От фактическото им съжителство са родени децата детето П.В. Й., ЕГН **********, род. на ***г. и М.В.Й., ЕГН **********, род. на ***г.. Към настоящият момент родителите не живеят заедно. Бащата не е осигурявал средства за издръжката и отглеждането на децата. Издръжката и отглеждането на децата са изцяло поети от майката. Няма данни същият да издържа други лица. Децата имат нужда от средства необходими за задоволяване на ежедневните им потребности от храна, облекло, отопление, както и за обучението им. Заплащането на претендирания размер на издръжката е във възможностите на ответника. Моли за положително произнасяне по предявените искове.

           В предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като изразява становище по съществото на предявените искове. Навежда доводи, че не може да заплаща претендирания размер на издръжката. Твърди, че има и друго малолетно дете – А.В.Й., род. на ***г.. Твърди, че ищцата реализира доходи, с които без проблем отглежда двете деца. Сочи, че може да плаща издръжка в минимален размер, защото доходите му не са високи.

В о.с.з., страните поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак, живели са на съпружески начала, като от съвместното им съжителство са родени децата П.В. Й., ЕГН **********, род. на ***г. и М.В.Й., ЕГН **********, род. на ***г.. Към настоящия момент П. е навършил 7 години, а М. 3 години. Това е видно и от приложените Удостоверение за раждане серия КМР №82588/25.09.2008 г., издадено въз основа на акт за раждане №І-2182/25.09.2008 г от Община В. и Удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на акт за раждане №0890/16.05.2012 г. от Община В..

Не се спори, че от април 2014 година страните са във фактическа раздяла.

Няма спор с оглед възрастта на детето, а и от представената служебна бележка от ЦДГ «С.» с. Л.К. /л.8 от делото/ се установява, че детето М. посещава детското заведение.

От Удостоверение №40/22.10.2015 г., издадено от ОУ „И.В." с. Л.К. се установява, че детето П. е записано в 1 клас.

Представено е Медицинско направление №6501/11.12.2015 г. от д-р Р.У., специалист вътрешни болести, от което се установява, че детето А. боледува често от инфекции на горните дихателни пътища.

От Удостоверение за получени брутни месечни доходи изх.№742/15.12.2015 г. от ФЗ В. Костов ООД с.Л.К. за периода от 12.2014 г. до 11.2015 г.  се установява, че ответникът е реализирал месечни доходи от 509 до 764 лева.

От Удостоверение за раждане №**********, издадено въз основа на акт за раждане №0457/13.03.2015 г. от община В., район Одесос е видно, че ответникът има и друго дете.

Не е спорно, че ищцата не реализира към настоящия момент доходи от трудова дейност.

В полза на страните са събрани гласни доказателства.

Св. Костова, леля на ответника, заявява, че детето А. често боледува. Разходите по отглеждането му са изцяло поети от бащата.

Св. Б., сестра на ищцата, с показанията си установява, че от 1 година и 7 месеца ищцата сама се грижи за децата, като е подпомагана от майка си. От момента на раздялата, бащата не е предоставял средства за издръжката им и не ги е посещавал. Ищцата няма доходи.

Въз основа на горната фактическа установеност, СЪДЪТ формира следните правни изводи:

Предявени са искове за издръжка по чл.143 СК занапред и чл.149 СК за минало време, считано от 13.11.2014 г. до датата на завеждане на иска –13.11.2015г..

Между страните няма спор по фактите, а именно за началната дата на фактическата раздяла. Няма спор, че за този период грижите за децата са осъществявани от ищцата. В този смисъл искът за издръжка за минало време се явява доказан по основание.

Относно размера на издръжката съдът намира, че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, като в случаите когато гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищацата не реализира доходи. Оветникът е в трудоспособна възраст, липсват причини, които да го възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. Същият реализира доходи над средните за страната. Установи се, че има още едно малолетно дете, което към настоящия момент нама навършена 1 година и боледува често, като средствата за отглеждането му са изцяло поети от бащата. Що се отнася до нуждите на децата, съдът приема, че детето М. има присъщите за възрастта си нужди от храна и облекло. Посещава детско заведение, за което не се установи заплащане на ежемесечни такси. В тази възраст децата боледуват често, поради което са необходими и средства за тяхното лечение. Детето П. освен изброените нужди има и такива във връзка с образованието му, тъй като е ученик в първи клас.

Така, като взе предвид нуждите на децата и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и с оглед възможността съдът да присъди издръжка в размер, дължим съобразно Конвенцията за правата на детето, съдът определя общ размер на месечна издръжка в размер на 170 лв. за детето М., като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 110 лв., считано от датата на исковата молба и 200 лева за детето П., като ответникът следва да поеме част от нея в размер на 140 лева, считано от датата на исковата молба. Останалата част, ведно с непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на децата следва да се поеме от майката. За разликата над 110 лв. и 140 лв. исковете подлежат на отхвърляне.

Съгласно разпоредбата на чл. 149 СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една година назад от предявяването на иска. По делото от събраните писмени и гласни доказателства се установи, че бащата не е заплащал средства за издръжка през претендирания период. Ето защо следва да се присъди издръжка и за минало време, считано от 13.11.2014 г. до датата на завеждане на иска – 13.11.2015г., ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда. Относно размера й съдът приема сумата 105 лева месечно за детето М. и 120 лева за детето П., с оглед по-ниската възраст на децата в този период, както и че детето П. е започнало да посещава училище през м.09.2015г., като до тогава разходи във връзка посещение на училище не са осъществявани. Ответникът следва да бъде осъден за заплати издръжка за минало време за детето М. в размер на сумата от 1260лв. за периода от 13.11.2014 г. до датата на завеждане на иска – 13.11.2015г., като за разликата до 1440 лв. размерът на издръжката за минало време се явява неоснователен. Ответникът следва да бъде осъден за заплати издръжка за минало време за детето П. в размер на сумата от 1440лв. за периода от 13.11.2014 г. до датата на завеждане на иска – 13.11.2015г., като за разликата до 1800 лв. размерът на издръжката за минало време се явява неоснователен.

Относно разноските:

            При този изход на производството, а именно частично уважаване на претенциите и с оглед направеното в тази насока искане от ищцата, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски за възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, съобразно приложения списък и съобразно уважената част от претенциите – 396.56 лева.

            По делото е налице заявена претенция за присъждане на направените разноски от страна на ответника, поради което на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да му се присъдят в размер на 47.49 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.

            На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за присъдените издръжки за бъдеще и за минало време, в общ размер от 468 лв./158.40лв.+201.60лв.+57.60лв.+50.40лв./, съобразно уважената част от исковете.

            На основание 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението.

Воден от горното, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза детето М.В.Й., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител И.Н.Б., ЕГН **********, адрес ***, месечна издръжка в размер на 110.00 /сто и десет/ лева, считано от датата на исковата молба – 13.11.2015г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 110 лв. до пълния размер от 120 лева, като неоснователeн. 

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА в полза детето П.В. Й., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител И.Н.Б., ЕГН **********, адрес ***, месечна издръжка в размер на 140.00 /сто и четиридесет/ лева, считано от датата на исковата молба – 13.11.2015г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, с падеж пето число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва от падежа на всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 143 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 140 лв. до пълния размер от 150 лева, като неоснователeн. 

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза детето М.В.Й., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител И.Н.Б., ЕГН **********, адрес *** 260.00 лв. /хиляда двеста и шестдесет лева/ представляваща издръжка за периода от 13.11.2014 г. до датата на завеждане на иска – 13.11.2015г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 1260 лв. до пълния размер от 1440 лв., като неоснователeн.

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза детето П.В. Й., ЕГН **********, род. на ***г., чрез неговата майка и законен представител И.Н.Б., ЕГН **********, адрес *** 440.00 лв. /хиляда четиристотин и четиридесет лева/ представляваща издръжка за периода от 13.11.2014 г. до датата на завеждане на иска – 13.11.2015г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 149 СК, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата над 1440 лв. до пълния размер от 1800 лв., като неоснователeн.

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Н.Б., ЕГН **********, адрес *** сумата от 396.56 лева /триста деветдесет и шест лева и 0.56 ст./, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд държавна такса върху присъдените издръжки и по четирите иска общо в размер на 468 лв. /четиристотин шестдесет и осем лева/, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ОСЪЖДА И.Н.Б., ЕГН **********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на В.Й.Б., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 47.49 лева /четиридесет и седем лева и 0.49 ст./, представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от 29.01.2016г., на основание чл.315, ал.2 ГПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: