Р Е Ш Е Н И Е № 111
гр. Стара Загора, 21.03.2022г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар Албена А.а
и с участието на прокурора Константин Тачев
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело №527 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба от М.Я.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗОЗТ „Черна гора“, чрез адв. М.,***, с която се иска присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди резултат от лоши санитарно – битови условия, при които пребивавал ищецът в пенитенциарните заведения към ГД“ИН“, София, а именни Затвора в град Стара Загора и ЗОЗТ „Черна гора“ за периода 02.02.2011г. до 30.09.2016г., когато е настанен в Затвора в град Стара Загора, като за този период се претендира осъждане на ГД“ИН“ да му заплати сумата в размер на 40 000 лева. Ищецът претендира и осъждане на ГД“ИН“ София да му заплати и обезщетение в размер на 20 000лева за търпени неимуществени вреди, следствие на от лошите условия в ЗОЗТ „Черна гора“, където на 02.09.2019г. бил приведен от Затвора в Стара Загора до датата на подаване на исковата молба.
В първоначалната искова молба ищецът сочи, че в първия период на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода“ бил поставян в килии, чийто нетна жилищна площ не надвишавала 3 кв. м., килиите поради това били претъпкани, а затворниците в тях нямали достатъчно жилищно пространство. Във всички килии, в които бил пребивавал нямало вентилация, която да пречиствала въздуха, а това допълнително утежнявало положението на затворниците, когато били в пренаселени килии, тъй като нямало свеж въздих в помещението. За същия период се навежда и оплакването, че в килиите нямало санитарен възел. През деня се ползвала обща тоалетна, но през нощта килиите се заключвали и при физиологична нужда се налагало да ползват предоставени от затворническата администрация кофи и туби. На следващо място се прави оплакване за лошо състояние на банята, тъй като в периода преди приключване на ремонта /на Затвора/, тя била със счупени прозорци, в нея нямало работещи душове, затворниците са къпели в бетонни корита, в които пренасяли с кофи вода и взаимно се поливали.
Ищецът претендира и, че през първия период на престой в поделението на ответника в килията му липсвала достатъчно слънчева светлина, тъй като прозорците не били големи и не осигурявали достатъчно приток на такава. Изолацията на външните стените напълно липсвала в периода преди 2016г. В следствие на това през зимата отоплението било много трудно, като имало моменти, в които от студ ищецът не можел да заспи. Дори през зимата не били предоставяни на ищеца достатъчно завивки, за да се завива, а на молбите му за такива, му се отговаряло, че няма.
Допълнително се навежда оплакване, че за периода до 2016г. в килиите липсвали достатъчно шкафове, маси и столове за затворниците и поради това те ползвали общи такива за бельото и посудата си. Малкото налични мебели били изтърбушени. Във всички килии, в които пребивавал в периода до 2016г. имало насекоми, дървеници, хлебарки, мухъл и плесен, мишки и плъхове. Ищецът твърди, че спрямо него не се водела никаква индивидуална и корекционна дейност от страна на затворническата администрация, не му била дадена възможност да участва в програми за въздействие за индивидуална и групова работа, а това довело до поведенческа и личностна криза, която била налице и до сега. На следващо място се мотивират и доводи за липса на течаща вода в килиите, в които пребивавал, а в някои дори нямало изобщо чешми, а там където имало такава, нямало вода, защото налягането било слабо. В заключение за първия период ищецът сочи, че на няколко пъти служителите на ответника го изнудвали за пари в замяна на осигуряване на по-добри условия в затвора. Като след оплакване негови, виновните длъжностни лица били уволнени.
Относно втория заявен като процесен период, от 02.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба, 30.08.2021г., т.е. престоят на ищеца в ЗОЗТ Черна гора, същият твърди, че отново бил поставян в условия на пренаселеност, при липса на осветеност и липса на корекционна индивидуална и групова работа. Неоснователно било внесено предложение от Началника на Затвора за отмяна на работните му дни, които били общо 195, които били отработени в периода до 2016г., но след повторното му привеждане в поделение на ГДИН, било внесено предложение от ОС Стара Загора за тяхната отмяна.
Налице било нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, което било следствие от бездействието на администрацията на Затвора в Стара Загора и ЗОЗО Черна гора и „Градина“. Поради това се иска осъждане на ГД „ИН“ да му заплати обезщетения в общ размер на 60 000лева за причинени неимуществени вреди, претърпени от действия и бездействия на служители на ответника за периодите 02.02.2011г. до 30.09.2016г. и от 02.09.2019г. до датата на подаване на исковата молба.
Съгласно допълнителна молба, рег. № 5564/06.10.2021г., ищецът не поддържа иска си за присъждане на обезщетение за периода от 02.09.2019г. до датата на исковата молба и го оттегля. По отношение на заявения като процесен период, допълнително ищецът уточнява, че за времето от 02.02.2011г. до 11.12.2012г. бил настаняван в корпуса на Затвора в Стара Загора, за времето от 11.12.12г. до 30.02.2016г. бил настаняван в ЗОЗТ Черна гора, а от 30.02.2016г. до 30.09.2016г. в ЗООТ Градина.
Ищецът, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител, като поддържа исковата молба и едновременно прави увеличение на цената на иска от 60 000 лева на 100 000 лева. В заключение сочи, че не била изтекла 5 годишната погасителна давност, като искът бил предявен преди това и моли съда да се произнесе.
Ответникът, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който в подадения предварително отговор по исковата молба сочи, че оспорва основателността на исковата претенция за времето от 07.10.2011г. до 30.08.2016г., тъй като към момента на постъпване на исковата молба в съда, 30.08.2021г. бил изтекъл петгодишен срок, т.е. периода от време, през който субектът на правото бездействал, като не го упражнявал. В останалата част се оспорва иска като неоснователен и по основание, и по размер. Излагат се подробни правни доводи в тази насока. От фактическа страна се мотивира, че на корпуса на Затвора пред заявения период е бил извършен ремонт, който е приключен на 28.03.2016г., когато била открита ремонтираната сграда. Считано от тази дата, всички помещения били в съответствие с изискванията на закона. В ЗООТ Стара Загора бил извършен ремонт на площадкова канализация, довело до изграждането на допълнителни санитарни възли, считано от 21.07.2017г., а през м. май 2017г. била стартирана обществена поръчка и за цялостна реконструкция на ЗОЗТ Черна гора, като лишените от свобода били поетапно настанявани в ремонтираните спални помещения.
В с.з. процесуалният представител на ответника по иска сочи, че направеното искане за увеличаване размера на исковата претенция, като направено в първото по делото с.з. се явявало допустимо.
Представителят на ОП Стара Загора излага доводи за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като съобрази събрания по делото доказателствен материал намира за установено от фактическа страна, следното:
За наложени четири присъди, видно от приложената справка на л.37 от делото, ищецът бил осъден на общо 7г. и 9 дни, като постъпил в затвора в Стара Загора на 07.10.2011г. На 20.09.2016г. С. не се върнал от работен обект. Бил задържан в Р. Франция на 11.09.2019г. и екстрадиран на 27.09.2019г. С определение по чнд № 3523/2019г. на РС Стара Загора на осн. чл.27 от НК било присъединено изцяло наказанието по присъда по нохз № 3407/19г. в размер на 6м. към неизтърпяната част от наказанието по чнд №1687/2013г., а именно 2г. 10м. и 7 дни.
Съгласно представена справка /л. 19-20/, С. за първи път бил настанен в Затвора в Стара Загора на 07.10.2011г., като пребивава първоначално в приемно отделение за времето до 26.10.11г., след което бил настанен в осма група /обвиняеми и подсъдими/. След получаване на окончателна присъда бил преразпределен на 30.11.2012г. във втора група /осъдени, неработещи, учащи се/ и на същата дата бил поставен в условията на първоначален строг режим. На 24.07.2013г. бил преразпределен в 7–а група, а на 26.02.2014г. отново бил преразпределен във втора група. На 09.07.2014г. бил преразпределен в четвърта група /осъдени, неработещи, учащи се/. На 24.09.2014г. бил разпределен в група шест /работещи/. На 28.01.2015г. бил преразпределен в пета група, на 26.03.2015г. бил преразпределен в седма група /работещи/. На 15.04.2015г. бил преразпределен в ЗОЗТ Черна гора, а на 30.06.2016г. бил преразпределен в ЗООТ Стара Загора /Градина/ и на същата дата бил заменен режима му в по-лек, а именно общ, като на 30.06.2016г. поделението било прекатегоризирано в ЗООТ „Черна гора“, където на 10.06.2020г. бил настанен за доизтърпяване на наказанието. През периода 15.04.2015г. – 30.06.2016г. ищецът бил разпределян в ЗОЗТ „Черна гора“ в различни групи, като в ЗО бил настанен в 3-та група с численост от 44-60 л. св., като броят варирал през периода. Спалните помещения, в които пребивавал С. били килия №27 и №30, разположени на първи етаж от сградата. Въпросните килии били с размери съотв. 24 кв. м. и 40 кв. м., като в килия №30 били настанявани 10 л. св., заети в обслужваща дейност. Килия № 27 била населявана от 6 л. св., помещението имало двукрилни два броя прозорци с размери 1,30м./1,50м., осветително тяло – 2бр., 2 бр. отоплителни радиатори, 2 бр. маси, 6 бр. столове и всеки лишен от свобода разполагал с шкаф за бельо и личните си вещи.
След устройването на ищеца на работа в обслужващата дейност във вътрешен кухненски блок, същият бил настанен в килия № 30, която разполагала с двукрилни прозорци – 2 бр. с размери 1,50м./1,50м., три броя осветителни тела, три броя радиатори, под мозайка, 4 маси, 8 бр. столове, и всеки лишен от свобода разполагал с шкаф за бельо и личните си вещи. Салоните на всички групи разполагали с общи санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, като достъпът до тях бил свободен за времето от 06,00ч. до 20,00 ч., а в останалите часове бил осигуряван достъп при необходимост. Спалните помещения се почиствали от отговорници-хигиенисти, като всеки месец получавали препарати за дезинфекция. Списък за получаване на тоалетен сапун и сапун за пране се изготвял в началото на всеки месец, след което същите се раздавали на лишените от свобода. Редовно се извършвали дезинсекции против вредители.
От справката на л.19-20 също се установява, че за периода 07.10.11-м.03.2016г. всички коридора в корпуса ва Затвора в град Стара Загора били оборудвани с общи за съотв. коридор санитарни възли с тоалетни и умивалници с течаща вода, с достъп до тях за времето от 06,00ч. до 20,00ч., а в останалата част от денонощието се осигурявал при необходимост. Всички спални помещения били с отваряеми прозорци, с възможност за проветряване, естествена вентилация и осигурен достъп до естествена светлина. Изкуственото осветление било чрез лампи с нажижена жичка. Оборудвани били със стандартни легла, шкафчета, маси и столове. Отоплението в спалните помещения се осъществявало /и до настоящ момент/ от отоплителна централа, а помещенията били оборудвани с чугунени радиатори. От същата централа била осигурявана и топлата вода за битови нужди, като къпането на групите било осъществявано по график в обща баня в корпуса на затвора. За по-добро поддържане на личната хигиена на затворниците във всички групи било разрешено ползването на големи бързовари.
В справката се сочи, че след извършен цялостен основен ремонт на Затвора в Стара Загора от м. март 2016г. и към момента спалните помещения там разполагат всички със самостоятелен санитарен възел с тоалетна и течаща вода, осигуряващ денонощно достъп до тях, с прозорци, отваряеми също през цялото денонощие и по преценка на л. св., с цел осигуряване на естествена светлина, проветряване и естествена вентилация на въздуха. Помещенията били оборудвани със стандартни легла с дюшек, шкафчета, закачалки, маса и столове. Имало изкуствено осветление с 2бр. луминисцентни осветителни тела от 36W. Отоплението се реализирало от локално парно и разположени в помещенията чугунени радиатори. Всеки от коридорите разполагал с помещение, оборудвано с умивалници и огледала, помещение за къпане, оборудвано с душове и помещение за сушене на пране, с достъп до него всеки ден от 06,00ч. до 20,00ч. Къпане се осигурявало два дни в седмицата.
От справките, представени от пълномощника на ответника се установява, че след постъпването на ищеца в затвора в Стара Загора, същият се проявявал като системен нарушител и бил наказван осем пъти. При провежданите многобройни индивидуални корекционни разговори и беседи, същите дали резултат и поведението му се стабилизирало. По време на целия престой в поделения на ГДИН редовно се включвал в спортни мероприятия по вдигане на тежести и тихи игри. Участвал в КСП, като присъствал на всички сесии. По данни на процесуалния представител ищецът сам влизал във взаимоотношения със служители на затворническата администрация, които в последствие били уволнени.
Прилагат се: заповед № ЛС-04-602 на Зам. Министър на правосъдието /л.16/, ведно с утвърдения списък на разрешени лични вещи и пр.; утвърден график на Началник сектор в ЗО “Черна гора“ за провеждане на престой на открито /л.46/; утвърден график на Началник сектор в ЗО “Черна гора“ за ползване на баня от лишените от свобода в ЗО “Черна гора“ /л.47/; утвърден график на Началник сектор в ЗОЗТ “Черна гора“ за ползване на пералнята от лишените от свобода в ЗО “Черна гора“ /л.48/; график за спортни мероприятия с лишените от свобода в ЗОЗТ „Черна гора“ /л.49/; служебни бележки за внесени лични вещи /л. 50-53 и л. 65-66/; протокол за иззети вещи /л.54/; договор от 01.07.2016г. /л.57/; график за разпределението на времето на лишените от свобода в ЗО “Стара Загора“ към Затвора от 11.06.20113г. /л.59/; график за разпределението на времето по групи през дните от седмицата, одобрен от началника на затвора на 16.11.2011г. /л.60/; график за разпределението на времето по групи през дните от седмицата, одобрен от началника на затвора на 03.12.2012г. /л.61/; график за разпределението на времето по групи през дните от седмицата, одобрен от началника на затвора на 09.09.2013г. /л.62/; график за разпределението на времето по групи през дните от седмицата, одобрен от началника на затвора на 26.01.2014г. /л.63/; график /л.64/; Заповеди на началник на Затвора /л.65-68/;
По искане на ищеца, Съдът допусна до разпит трима свидетели.
Св. Г.П., посочва,
че познавам ищеца от затвора в Стара Загора. От 2011 г. били заедно в самия
затвор. През цялото време били в една килия, в един коридор, което било едно и
също. Условията били много зле – имало дървеници, хлебарки, като и сега
продължавало да ги има. Банята била един път седмично. Карали ги 30 човека на
пет души за 10 минути да се къпят, водата била ту топла, ту студена. В карцера,
в наказателната килия, имало едно клекало. Ищецът бил пращан в наказателната
килия. В килията, където седели, било пренаселено, отколкото им се полагало,
като примерно в 20 квадрата килия, били по 10 човека вътре. Пет легла едно
върху друго, т.нар. двойни вишки били, имало една маса и два три шкафа, които
били като височина около един метър. Имало външен прозорец, но имало течение, не
можел да се затваря хубаво, рамките били счупени, някъде стъклата счупени,
пукнати. Прозорците били около половин метър широки. Нямало видимост навън,
трябвало да се стъпи на шкафа, за да се погледне навън. Нямало санитарен възел,
ходили до тоалетна в кофи. От 2011г. до 2015г. включително, ходили в кофи, след
това свидетелят бил преместен в затвора в Пазарджик, 2015г., май месец. Отново
сочи, че от 2011г. до 2014г. били заедно с ищеца. От 2014г. ищецът бил в ЗО
Черна гора, тъй като имал проблеми, а свидетелят бил в Затвора Пазарджик от
2015г. и нямал представа какви били условията в Черна гора след 2015г. В
момента бил в ЗО Черна гора.
Свидетелят сочи, че ищецът работел през това време. През 2013-2014г. не помнел със сигурност, свидетелят сочи, че ищецът работел в столовата. Св. П. видял, когато ищецът бил викван от надзирател, но не го питал за какво го викали и за какво разговаряли. Старшините много мразели ищеца, дори го били няколко пъти. Това между 2013-2014г. в Затвора в Стара Загора ставало. Свидетелят бил виждал, че бил бит С.. Като бил с него в една килия през 2013-2014г., намерили в телевизора телефон и едни старшини казали на свидетеля да каже, че телефонът бил на М., за да го накажат, защото имал много проблеми с тях. Изнудвали го да му дават телефони, а старшините пари вземали от него. Старшините, които го изнудвали и го биели, после го преместили. Ищецът писал до някого, оплаквал се е на началници, на инспектори и в този случай, след оплакванията му, го преместили в ЗО Черна гора.
Свидетелят сочи, че изтърпявал наказание във втора група, би и в осмицата и в тройката, били на различни места. Според неговите спомени, след като отишъл във втора, ищецът бил там в периода между 2013 г. или началото на 2014г. Били сме заедно в килия 13 на втора група. От осем часа вечерта до шест часа сутринта не им бил осигуряван достъп до тоалетна. След това имало външни тоалетни, общи били. Общите външни тоалетни били много зле. След 20.00 часа до 06.00 часа сутринта били заключени и тогава трябвало да ползват кофи, нито вода имало, откъде да си напълнят. Храненето било извън спалните помещения, в столова. Ползвали престой на открито по един час на деня. Веднъж седмично била банята за 10 минути, сега вече не било така. От 2018г. нещата вече били променени, но тогава били в едно подземие, като мазе, хвърляли ги да се изкъпят за 10 минути и ги изкарвали като животни по 30 човека. Началникът разрешавал на коридор един бързовар да се вкара, но можело ли да ползват 120 човека един бързовар. Ползвали го обаче определени хора, всичките нямало как.
Свидетелят сочи, че ищецът се оплаквал от хлебарките, дървениците, от пренаселеното място, въздух нямало, особено лятото, когато дървениците, хлебарките ставали десет пъти повече. Нямало спане. Дезинфекция се правело веднъж на 3-4 месеца, но нямало никакъв резултат. За хигиената лично се грижили по график, а по изнудване ги карали да се грижат и за коридора.
Св. С.А. сочи, че познавал ищеца от Затвора от 2015г. досега. Не били в една килия сега. В момента ищецът бил в ЗО Черна гора. През 2015г. условията бяха ужасни, тъй като в общежитието били по 15-16 човека в килия. Вечерта се ползвала една кофа за тоалетна, след седем часа вечерта, до сутринта, докато отворят вратите. Дървеници, хлебарки, плъхове, мишки имало. Същото било и в банята. Един път седмично се ходело на баня. Имали външни прозорци, но със счупени стъкла. В килията имало по една маса и по 3 или 4 стола. Имало легла вишки, двойни легла. Свидетелят не бил с ищеца в една килия, но били в едно помещение, в един коридор. В неговата килия били 15 човека през целия период на 2015г. Ищецът имал проблеми с надзирателите, но не си спомнял кога точно били, но знаел че имал такива. Ищецът не му бил казвал, но свидетелят знаел за проблемите на ищеца с надзирателите, то всичко се виждало. Виждал бил, че надзирателите го заплашвали с побоища, но не знаел защо. Оплаквал се ищецът почти навсякъде, до началника на общежитието, но получавал едни и същи отговори оттам, където писал. Докато свидетелят бил там, нямало пръскане срещу хлебарки и насекоми, бил там година и два месеца.
Св. И.К. сочи, че познавал ищеца, заедно били в Затвора в Стара Загора, 2013г. се запознали, 2014г. били в един отряд с него в затвора. През 2015г. свидетелят бил освободен, а ищецът продължил, останал. Били заедно с ищеца в четвърта група. Условията били следните - килиите пренаселени, били по 10-12-15 човека в килия. Били в един коридор с ищеца. В неговата килия били между 8 и 10 човека. Ходил бил при него в килията. В килията имало саморъчно направени маси, почти пред всяко легло. Малка била масичката. Леглата били двойни, вишка. Неговата /на ищеца/ килия била една от най-малките, доколкото си спомнял 4-5 легла били, имало и шкафове с размери 50х50 см. По това време нямало тоалетни в килиите и тогава била обща тоалетната. Нямало и чешма. По нужда използвали кофи за тоалетна. Не влизали в едната тоалетна, защото тя течала. От 06.30 часа до 19.40 часа не можели да ползват външната тоалетна, били постоянно в килиите. Имало прозорец с размери около 60х70х40 см. Минавали да пръскат за дървеници, на около два-три месеца. Ищецът в тези условия не се чувствал комфортно, не се чувствал добре. Имал конфликтни ситуации по времето 2013г.- 2014г., когато свидетелят бил в затвора. От 2016 г. бил в ЗО Черна гора и бил свидетел за отправени към ищеца заплахи. Ищецът работел в столовата, а там имало топла вода от бойлер, отивал да си вземе една кофа топла вода и тогава един старшина на име В., заплашил ищеца, че щял да го спре от работа, че бял ден нямало да види в Черна гора, докато онзи бил старшина там. Ищецът имал проблеми с надзорно-охранителния състав на Затвора Стара Загора. В Черна гора свидетелят знаел, че старшината го изнудвал за пари и това го знаел, тъй като с ищеца били в една килия. В затвора не знаел подробности, тъй като не били в една килия. Свидетелят по времето от 2016г. бил в ЗО Черна гора, до 2017г. декември, банята била един път в седмицата, докато един колега не осъдил ГДИН за това, че банята била един път седмично. Сега вече била два пъти, но сега вече имало направен ремонт в цялото общежитие, а до ремонта банята била в окаяно състояние, стърчаха едни кабели 220 волта, крушката нямала предпазно стъкло, вода имало около 10-15 минути. Там били едни корита, като в турска баня, коритата били зеленясали, не се почиствали.
Когато свидетелят отишъл на 28.01.2016г., ищецът работел в затворническата столова. Корекционна работа с тях и до ден днешен не се извършвала. Корекционната работа според свидетеля се изразявала даденият инспектор да разговарял с лишените от свобода за рискове от вреди и да преценял режима. За корпуса, четвърта група на затвора, в тоя санитарен възел имало четири клекала, а останалите не се ползвали, т.к. не можело да се влезе от фекалии. Това било, когато постъпил в четвърти отряд на 22.04.2013г., а бил чувал, че така било поне от 2011г. След 20.00 часа нямало достъп до тоалетна. Едната част на прозореца в спалното помещение била отваряема, а другата не. Работещите можели да ползват банята при по-различен режим, всеки ден. Ищецът работел в столовата, като той си топлел с един голям бързовар вода и се къпел. Имал разрешение да се къпе всеки ден. Ако възникнел някакъв въпрос, проблем, можели да се срещнат с ИСДВР, но друг бил въпросът дали щял да те приеме и това важало за всеки един. Знаел, че срещу ищецът имало извършен опит за убийство на 12.11.2021г. В общежитието отоплението било под всякаква критика, половината радиатори работели, а половината не работеха, вентилация намало. Сега от 2019г. вече имало аспирация в общежитието.
При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът намира следното:
След направените уточнения и оттегляния процесен за това дело остава периодът 02.02.2011г. - 30.09.2016г., като за него се навеждат твърдения за поставянe на ищеца в неблагоприятни условия на изтърпяване на съотв. затворнически режими в посочените поделения на ГДИН. От страна на ответника се прави изрично възражение за погасяване на претенцията за обезвреда поради изтекла петгодишна погасителна давност към момента на предявяване на иска.
Преди всичко Съдът дължи и произнасяне по допустимостта на исковата претенция.
Предявеният от ищеца иск за обезвреда за заявения и поддържан като процесен период следва да се квалифицира като иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът за присъждане на обезщетение от нарушение на чл.3 от ЗИНЗС се предявяла от лице, лишен от свобода, което твърди, че претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които било поставено при изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", причинени от органите на администрацията към ответника, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Същото е със статут на юридическо лице към Министъра на правосъдието, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо следва да се приеме, че исковата молба, като подадена от лице, имащо качеството на изтърпяващо наказание лишаване от свобода, то притежава правен интерес от завеждане на иска, съотв. се явява активно легитимирано да предяви такъв с правно осн. по чл.284 от ЗИНЗС, който правилно се предявява против пасивно легитимиран ответник- ГДИН, по аргумент от чл.205 от АПК, във чл. 284, ал. 1, във вр. с чл. 285, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС.
Съгласно чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, т. е. на нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. нарушения по см. на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС - поставянето на посочените лица в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Отговорността на Държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Нарушението на чл. 3 от ЗИНЗС да е при или по повод изпълнение на наказание "лишаване от свобода" /или на мярка "задържане под стража"/; 3. Претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да бъдат налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК.
Данните по делото, еднопосочно удостоверяват, че за периода 02.02.2011г. – 06.10.2011г. ищецът не пребивава в поделенията на ГДИН, т.е. няма качеството на изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“. По безспорен начин се установява по делото, че С. за първи път е настанен в такова поделение на 07.10.2011г., а именно в приемното отделение на Затвора в град Стара Загора, където престоява до 26.10.2011г., след което е преразпределян в различни групи, така до 15.04.2015г., когато е преместен в ЗОЗТ Черна гора, към Затвора в Стара Загора, като на 20.09.2016г. ищецът бяга и не се завръща до датата на екстрадираното му от Р. Франция през 2019г., когато отново е настанен в ЗОЗТ Черна Гора, където се намира и към момента. За този период искът е напълно неоснователен, но той се включва в периода, за който ответникът изрично прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност, което сочи, че за ищеца е преклудирана възможността да иска обезвреда. Чрез така направеното възражението за изтекла пет годишна погасителна давност, ответникът обосновава искане за недопустимост на цялата искова претенция. Съдът, като съобрази практиката на касационната инстанция, приема, че това е въпрос по основателност на иска, а не по неговата допустимост, поради което възражението следва да бъде разгледано по-долу и преценявано по същество.
Разгледано по същество, съдът намира това възражение, направено и от представителят на ОП Стара Загора за частично основателно, като съобрази следното:
С Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004
г. ОСГК /на което
се позовава и самият ищец, чрез неговия пълномощник/, са
обсъждани противоречия в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т. 4 от тълкувателното решение се приема, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл. 1, ал. 2
ЗОДВПГ (загл. изм.). В първият случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконния административен акт, а в случай,
че вредите произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При
незаконни фактически действия на администрацията този момент е тяхното
преустановяване. От така определените моменти на изискуемост, започва да тече
погасителната давност и се дължи мораторна лихва.
Това тълкувателно решение е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ и въз основа на него следва да се приеме за безспорно, че
погасителната давност в случая започва да тече от момента на преустановяване на
незаконосъобразните действия (бездействия) на пенитициарната администрация
да поставят ищеца в благоприятни условия на задържане, като давностният
срок, включително за непозволено увреждане, намира своята регламентация в чл. 110 от ЗЗД, където се опеделя като петгодишен и с изтичането му се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В конкретния случай от ответника, както се сочи по-горе има
изрично направено възражение за погасяване по давност на
исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД.
Съдът, съобразявайки горното,
ведно с приетото в Решение №154/07.02.2017г., постановено по а.д. № 1225/2016г.
на ВАС, приема, че и за периода от 07.10.2011г.
до 29.08.2016г. поради настъпила погасителна давност, предвид изтекъл пет
годишен срок, в който може да се предяви искът, в тази си част същият се явява
изцяло неоснователен, независимо дали твърдените неблагоприятни условия са били
налице, поради което и в този си част исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. В цитираното по-горе решение на ВАС се сочи, че „при
вредоносно незаконно бездействие от страна на административния орган или
длъжностни лица, обезщетението може да се претендира от всеки следващ ден
спрямо деня, в който задължението не е било изпълнено. Когато се претендира обезщетение
за вреди от бездействие, което не е преустановено и продължава към момента на
предявяване на иска, датата на исковата молба е крайна при броенето на
давностния срок“. Т.е., при положение, че искът в конкретния случай се
предявява на 30.08.2021г., то обезщетение може да се претендира за времето след
29.08.2016г., а за периода преди тази дата искът се явява погасен по давност. Съобразно на това, Съдът приема
и извод, че искът за периода 07.10.2011г.
– 29.08.2016г. следва да се отхвърли като неоснователен, като погасен по
давност.
Така на преценка остават единствено дните от 30.08.2016г. до 20.09.2016г. или 21
дена .За този
период се установява, че ищецът е бил настанен в ЗООТ „Стара Загора“, имал е определен
„общ режим“, като е бил работещ на външен обект /вж. справката на л. 19/. От същия
документ безспорно се установява, че на 20.09.2016г. С. противоправно се
отклонява от наложеното му наказание и режим, като бяга от мястото, където работи
на външен обект и не се завръща в затвора, поради което за периода от десет дни,
считано от тази дата до 30.09.2016г. същият по никакъв начин не е поставян в
условията на затворническото общежитие, съотв. исковата претенция за тях отново
се явява изцяло неоснователна.
Ищецът претендира редица
неблагоприятни условия в исковата си молба, като основно те касаят корпуса на
Затвора в Стара Загора, където изтърпява наказанието „лишаване от свобода“, но той
е там до 15.04.2015г., което е извън периода, който се проследява в това
решение, тъй като за него е изтекла пет годишната погасителна давност. След
този момент С. е настанен в ЗОЗТ “Черна гора“, като видно от данните на л.20 и
л.21 и л.99 /справките/ от делото, считано от 30.06.2016г. ищецът е бил
настанен в ЗООТ “Стара Загора“ или т. нар. „Градина“, което поделение е извън
корпуса на Затвора в Стара Загора.
За това време /период/ се
установява, че ищецът пребивава в условията на „общ“ затворнически режим и вкл.
през това време същият работи на външен обект. Установява се от справката на
л.21, че за времето, което пребивава С. ***, той е настаняван в спално
помещение №8, като ответникът сочи, че общият брой на настаняваните затворници
бил съобразяван с общата квадратура на помещението, но не визира, колко точно е
тази квадратура на помещението и колко л.св. са настанявани заедно с ищец. Именно
ответната страна е тази, която носи доказателствената тежест за оборване на
въведената законова презумпция в чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, но същата не установява,
въпреки дадените насоки за това от Съда, колко лишени от свобода, като брой, са
настанявани за периода на престой на С. *** в спалното помещение съвместно с ищеца,
нито сочи, неговата обща площ.
Установява се още от справката
на л.21 от делото, че всяка килия е била оборудвана с 2 бр. луминисцентни лампи
от по 36W, прозорците били разделени на две части, като двете крила били
отваряеми и проветряването било възможно по всяко време и по желание на л.св.
Всички помещения били оборудвани с двуетажни легла, дюшеци, дървени и метални
шкафчета и гардероби. Отоплението през зимен сезон било на дърва и нямало
оплаквания за недостиг на топлина. Всички работещи навън затворници ползвали
баня след завръщането си, а останалите се къпели два пъти седмично през цялата
година. Именно чрез въпросната справка, се установява и, че в ЗООТ „Стара
Загора“ ищецът не е имал ежедневен и непрекъснат достъп до тоалетна и течаща
вода, защото такива е имало само за общо ползване и то за времето от 06,00 ч.
до 20,00 ч. В този смисъл са данните от представената справка на л.21 от
делото. Това, че има установени правила за ползване на тоалетна, която
обаче към онзи момент и в това място е обща, дори и факта, че е имало
възможност при възникване на нужда да се ползва тоалетна и извън това време, не
променя факта, че не е налице изпълнение на законовото задължение за
осигуряване на постоянен достъп до тоалетна и до течаща вода, което обосновава
извода, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, от което ищецът
търпи неимуществени вреди, тъй като е поставян в неблагоприятни за него условия
на пребиваване в пенитециарното поделение на ответника.
Показания в тази насока дори се
съдържат и в дадените такива от свидетелите. Съдът обаче намира, че не следва да
се кредитират показанията на тримата свидетели относно тези обстоятелства. Св. К.,
видно от справката на л.99, никога не е настаняван в ЗООТ Стара Загора, поради
което неговите показания няма как да се кредитират с доверие що се отнася до
престоя на ищеца в ЗООТ Стара Загора и за периода 30.06.2016г. – 30.09.2016г.
Същото е положението и със св. П., и св. А., за които също се удостоверява, че
никога не са настанявани в ЗООТ Стара Загора, още по-малко в периода 30.08.-20.09.2016г.
Ето защо, Съдът не следва да кредитира техните показания в насоката, в която са
давани пред него. Въпреки това съдебният състав все пак приема за безспорен,
фактът, че С. по време на престоя си в ЗООТ Стара Загора е поставян в условие
на липсващ постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, като се позовава на
данните, представяни от самия ответник.
Не така е обаче с оглед другите
твърдени факти за поставянето му в лоши условия на престоя си в ЗООТ Стара
Загора. Предвид приетото от Съда, че не следва да се кредитират показанията на
тримата свидетели, следва да се приеме, че се оборват твърденията на ищеца, че е лишаван от лична хигиена, защото на същият
като работещ е осигурявана ежедневно и
то при осигурена топла вода /вж. л. 68/. Оборва се и твърдението за липса на естествено
проветрение на помещението, на естествената светлина, тъй като се удостоверява,
че спалното помещение в ЗООТ е било снабдено с прозорци, разделени на две
части, като и двете крила са били отваряеми. С ППЗИНЗС /чл.20, ал.2/ се
установява, че в спалните помещения следва да има осигурен пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване
се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. При наличните данни, Съдът приема извод, че на тази плоскост няма
допуснато нарушение на това изискване от ответника и не е налице
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.
Доколкото са били осигурявани от администрацията възможности за лична и обща хигиена (места и средства за лична хигиена, възможности за тоалет и баня и то ежедневно), е налице спазване и на това законово изискване. Дори повече, както вече се посочва, именно поради факта, че по това време С. работи, същият е имал дори правото на ежедневна баня /вж. приложената заповед/. Имал е и осигурена изкуствена светлина през тъмната част на денонощието, като не се претендира, че същата е била недостатъчна и не съобразена с изискванията на закона. Не стои за обсъждане въпросът за не осигуряване на топлина през зимните месеци, тъй като претендираната обезвреда касае периода на топлите годишни месеци и дни, а освен това и видно от справката на л. 21, отоплението на помещенията в ЗООТ Стара Загора е осигурявано чрез твърдо гориво, дърва, като не е имало подадени оплаквания или сигнали то да е било недостатъчно, нито такива са правени от ищеца. Неговите оплаквания в тази насока, а и по всички точки от исковата му молба, в крайна сметка се изнасят общо, неконкретно, като в тях С. се позовава на общо известни факти за лошото сградно състояние на пенитециарните помещения на ответника и особено на корпуса на Затвора в Стара Загора до неговия основен ремонт, приключил през 2016г. Същественото обаче е, че през обследвания период на 2016г. С. не се намира в корпуса на Затвора, а е настанен в ЗООТ Стара Загора и данните, които се изнасят от свидетелите не касаят това поделение.
От ответника не се представят
данни за извършвани регулярно дезинсекции на помещенията от това поделение, но
доколкото показанията на тримата свидетели не следва да се кредитират от съда,
тъй като въпросните свидетели никога не са настанявани в ЗООТ Стара Загора и
поради това няма как да имат непосредствени впечатления за състоянието на
помещенията там, то настоящият съдебен състав все пак извежда извод, че не се
потвърждава и факта на наличие на вредители /гризачи и инсектиди/, вкл. и мухъл.
Все пак индиция за извършвани регулярни дезинсекции може да се изведат от данните
от справките, касаещи другите поделения на ответника, което прави повече
вероятно такива да са извършвани и в ЗООТ Стара Загора.
Съдът не приема за доказан, а приема
за оборен, доводът за лошото състояние на хигиенното помещение /баня/, тъй така
наведеният довод основно и единствено касае отново корпуса на Затвора в Стара
Загора, където ищецът пребивава до 15.04.2015г., а това е период, за който Съдът
по-горе прие, че правото на иск за обезвреда за причинени неимуществени вреди е
погасено по давност, а и не касае непосредствено ЗООТ Стара Загора. От друга страна и предвид факта, че нито един
от тримата свидетели не е настаняван в ЗООТ Стара Загора, което поделение е
различно от корпуса на Затвора, то няма как Съдът да приема за несъмнен и
безспорен фактът за лошото и нехигиенично състояние на помещението за къпане.
Освен това от ответника се представят данни, че самите лишени от свобода са
били ангажирани да почистват въпросните помещения и съотв. хигиената на същите
е бил ангажимент на самите затворници.
Що се отнася до оплакването от
т.7 от исковата молба, пред Съда все пак се доказва от ответника, че в
помещението, в което е настаняван ищецът са били налични двойни легла, т.нар.
вишки, които са били снабдени с дюшеци, дървени и метални шкафчета, имало е
налични гардероби, което опровергава твърдението на С., че такива не му са
предоставени. Фактът обаче на налични мебели в спалното помещение индицира, че
възможността за движение в него допълнително е била ограничавана от тях, а с
оглед липсата на ясни и безспорни данни каква точно е квадратурата на спално
помещение №8, в което е настаняван към онзи момент С. ***, съотв. с колко общо
лишени от свобода е настаняван, обосновават извод, че ответникът не оборва
твърдението на ищеца за пренаселеност в това поделение през заявения период на
престой в него. Ето защо, Съдът приема, че за периода на престоя си в
ЗООТ Стара Загора, за времето от 30.08.2016г. до 20.09.2016г. ответникът не е спазвал
изискването за минимална свободната жилищна площ /определена на база общата
площ на килията, наличното оборудване и мебели, и броя на настаняваните в нея
лица/ и че съотв. на това тя е била под 4 кв. м. за всяко задържано лице, а
съотв. на последното, че ищецът действително е бил настаняван в пренаселено
помещение.
Необходимо е да се подчертае обстоятелството, че минималният стандарт по националното ни законодателство от 4 кв. м. жилищна площ при настаняване в обща килия, не съответства на този, възприет от Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, който е 7 кв.м. /виж "Стандарти на КПИ" - КПИ/Инф/Е (2002) 1 - Обзор 2006, § 43 ("The CPT Standards" - CPT/Inf/E (2002) 1 - Rev. 2006, § 43). В редицата свои решения ЕСПЧ приема, че липсата на финансови възможности за изпълнение на задължението да се осигури минимум 4 кв. м. жилищна площ на задържано лице, не оправдава отговорните държавни органи за неизпълнението й, доколкото основният аргумент на държавата за неизпълнение на това й задължение се обвързваше в предходни периоди именно с финансови затруднения. Според Комисията за предотвратяване на изтезанията /КПИ/, ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя, като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори. /вж. решение на ЕСПЧ от 27.01.2015г. по делото Нешков и др. против България./. В този случай Съдът не обосновава извод, че С. е настаняван в помещение, в което за него са били на разположение по-малко от три кв. м., което да води до тежка пренаселеност, но доколкото не се доказва от страната, носеща доказателствената тежест, че на същия действително са осигурявани на разположение минимум четири квадратни метра „жилищна площ“, така както това понятие се определя в цитираното пилотно решение на ЕСПЧ по делото Нешков против България, то се обосновава извода, че С. действително пребивава по време на престоя си в ЗООТ Стара Загора в условия на пренаселеност.
Пребиваването обаче в тези
неблагоприятни условия, които Съдът приема за установени и доказани пред него
/липса на постоянен достъп до тоалетна и течаща вода, пренаселеност/ е за един
кратък период от време, 21 дни, като това има значение за интензитета на
влияние върху емоционалното състояние на ищеца,
а от там и за конкретния размер на дължимото се обезщетение. По делото
няма данни и не се установява, нито се твърди конкретно увреждане на здравето
/физическо или психическо заболяване/ на ищеца от поставянето му в тези
неблагоприятни условия при престоя му в ЗООТ Стара Загора. С оглед обаче
практиката на ЕСПЧ, следва да се приеме, че ищецът при пребиваването му в ЗООТ Стара Загора в тези неблагоприятни
условия, дори и само за много краткия период от 21 дена и предвид кумулативния
ефект на тези неблагоприятни условия, несъмнено търпи неудобства,
надхвърлящи обичайните и свързани с изпълнението на наложеното му наказание и поради
това ведещи до понасяне от него на трудности, до негативни емоционални
преживявания и страдания, които следва да се квалифицират като претърпени
неимуществени вреди.
Що се отнася до твърдението, че същият търпи неимуществени вреди и поради упражнена спрямо него принуда /изнудване/ от страна на служители на затворническата администрация, то същото се явява неоснователно и не следва да бъде отчитано в настоящото дело, доколкото дори и това да е така, то вредите биха били следствие на престъпна дейност, за което индицира и факта на образувана наказателна преписка № 706/2019г. по описа на ОП Стара Загора за инициирано наказателно производство по реда на НПК, по който ред е можело да се търси и обезвреда на въпросната претенция, основана на вреди от такава престъпна дейност.
Що се касае до определяне на конкретен размер на дължимото се за въпросните 21 дни обезщетение, Съдът намира следното:
В редица нови
решения на ЕСПЧ, постановени по дела против Р. България едновременно с
преценката за допуснати нарушения на ЕКПСЧ по отношение на лицата изтърпяващи
наказание лишаване от свобода в поделенията на ГДИН, вече е подложен на обсъждане
и въпросът за конкретен размер на евентуално дължимото се обезщетение за поставянето
на лицата в такива неблагоприятни условия на престой по време на изтърпяване на
наложеното им наказание. Съгласно анализ на практиката на ЕСПЧ приема, че „в
светлината на гореизложеното /като се отчитат и решения постановени по
отношение на други европейски държави/, може да се направи извод, че обезщетение,
присъдено от националния съд, което се равнява на минимум 4 евро на ден или на 30 % от присъжданото от ЕСПЧ при сходни обстоятелства, е адекватно и не поставя под
съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от
поставяне в лоши условия на задържане. Едновременно с това в повечето случаи
такова обезщетение би било достатъчно, за да обезщети вредите, произтичащи от
нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на
чл. 3 от Конвенцията.“.
Съобразявайки това, настоящият съд приема, че доколкото се доказва, че за
периода от 30.08.2016г. до 20.09.2016г. С. е поставян в неблагоприятни условия
на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Стара Загора,
които водят до търпенето на неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
болки и др. страдания, на същия следва за периода от 21 дни да се присъди
обезщетение в размер на 165 лева, като искът за размера над 165 лв. до пълно
предявения от 100 000 лева бъде отхвърлен като неоснователен.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на М.Я.С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“, ЕГН-********** сумата от 165 /сто шестдесет и пет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено от длъжностни лица при ГДИН нарушения на чл.3 от ЗИНЗС за периода 30.08.2016г. 20.09.2016г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М.Я.С., ЕГН-********** срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение за сумата над 165 лева до пълно предявения иск от 100 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за времето на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора в Стара Загора, в ЗОЗТ Черна гора и в ЗООТ Стара за периода от 02.02.2011г. до 29.18.2016г. и за периода 20.09.2016г. – 30.09.2016г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: