РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. С., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело
№ 20211800500539 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260006 от 25.01.2021 г., постановено по гр. д. №
175/2016 г., РС – гр. С., оставяйки без разглеждане направеното на
19.03.2019 г. от съделителя ИР. П. П. искане за възлагане
на апартамент в гр. Своге, находящ се на ул. „Ц.С.“ № 31, вх. А,
представляващ жилище № 11-12, е извършил делбата по реда на чл.
353 ГПК и е поставил в дял на ИР. П. П. недвижим имот в гр. С.,
находящ се на ул. „Ц.С.“ № 31, вх. А, ет. 4, вх. „А“,
представляващ апартамент № 12, с площ от 65.43 кв.м., състоящ се от
две стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му
избено помещение № 2, което е с площ от 6.03 кв. м., както и с 5.48
идеални части от общите части на сградата – секция „А”, и от правото
на строеж върху мястото: УПИ I – „За жилищно строителство”, в кв.
87 по ПУП на гр. С., при пазарната стойност на имота 25 721 лева. С
решението на основание чл. 353 ГПК в дял на ИР. П. П. е поставена и
гаражна клетка № 1, изградена в УПИ I – „За жилищно
строителство”, в кв. 87 по ПУП на гр. С., одобрен със заповед № АБ-
332/01.09.1983 г. на председателя на ИК на ОНС - С., изменен със
1
заповеди № № 160/05.06.1992 г., 381/27.10.1999 г. и
376/21.04.2008 г. на кмета на община С., с площ 17. 52 кв.м., при
граници: изток - УПИ VІ-870, запад – гаражна клетка № 2, север и юг
– УПИ І – „За жилищно строителство“, заедно с терена, върху който е
построена гаражната клетка, представляващ част с площ от 17.52 кв.м.
от УПИ I – „За жилищно строителство”, при пазарната стойност на
имота 3 692 лева. С този съдебен акт на основание чл. 353 ГПК в общ
дял на П. И. П. и М. Д. П. е възложен апартамент № 11, находящ се в
описаната по горе сграда, с площ от 37. 62 кв.м., състоящ се от една
стая, кухня и сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено
помещение № 7, с площ от 4.48 кв.м., както и с 3.40 идеални части от
общите части на сградата – секция „А”, и от правото на строеж върху
мястото: УПИ I – „За жилищно строителство”, в кв. 87 по ПУП на гр.
С., при пзарната стойност на имота 14 774 лева. С този съдебен акт
съделителите П.И.П. и М. Д. П. са осъдени да заплатят на съделителя
ИР. П. П. в шестмесечен срок от влизане в сила на решението за
уравнение на дяловете сумата от 5 159.77 лева, заедно със законната
лихва, считано от датата на влизане на решението в сила, до
окончателното изплащане. С решението страните са осъдени да
заплатят и държавна такса върху стойността на дяловете.
Така постановеното решение е обжалвано от съделителя ИР. П.
П. в частта, в която на основание чл. 353 ГПК в дял на П. И. П.и М. Д.
П. е разпределен апартамент № 11, вместо на основание чл. 349, ал. 2
ГПК този имот, заедно с апартамент № 12, да бъде възложен на нея
(уточнение в открито съдебно заседание от 01.12.2021 г.).
Жалбоподателят П. поддържа, че с писмена молба от 05.03.2019 г. е
обективирала искане за възлагане на имотите по реда на чл. 349, ал. 2
ГПК, както и че проведеното на 05.03.2019 г. съдебно заседание е
първото съдебно заседание след влизане в сила на решението за
допускане на делбата по смисъла на чл. 349, ал. 4 ГПК.
Насрещната по въззивната жалба страна оспорва същата.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.
Съдебното производство е делбено, втора фаза на процеса – по
извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 25/06.03.2017 г. по гр. д. № 175/2016
г. по описа на РС – гр. С., отменено частично с решение №
301/11.08.2017 г. по в. гр. д. № 299/2017 г. по описа на СОС, е
допуснато да извърши съдебна делба между ИР. П. П., ПР. ИВ. П. и
М. Д. П. на апартамент в гр. С., улица ”Ц.С.” № 31, вх. ”А”, ет. 3,
представляващ жилище № 11-12, състоящо се от четири стаи, кухня и
2
сервизни помещения, със застроена площ от 103. 05 кв. м., заедно с
принадлежащото му избено помещение 2, с площ от 10.51 кв.м., както
и 8. 88 % ид.части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на строеж върху поземления имот, при граници: за
апартамента-стълбище, апартамент № 10, апартамент № 6 от вход ”Б”,
улица и двор, а за избеното помещение: коридор, мазе № 1 на Р. П. Б.,
мазе № 3 на Г. и И.М. и двор, при квоти: за ИР. П. П. - 7/9 ид. ч., за ПР.
ИВ. П. - 1/9 ид.ч., и за М. Д. П. - 1/9 ид. част. С решението е
допуснато да извърши съдебна делба между Й. П. П., починала в хода
на производството, продължило с участие на наследника й по закон
ИР. П. П., която участва и в лично качество, ПР. ИВ. П. и М. Д. П. и
на гаражна клетка № 1, находяща се в град С., изградена в УПИ I – „За
жилищно строителство“, кв. 87, по плана на град С., одобрен със
заповед № АБ-332/01.09.1983 г. на председателя на ИК на ОНС-С.,
изменен със заповеди № № 160/05.06.1992 г., 381/27.10.1999 г. и
376/21.04.2008 г.на кмета на община С., с площ 17. 52 кв.м., при
граници: изток - УПИ VI – 870, запад – гаражна клетка № 2, север и
юг – УПИ I – „За жилищно строителство“, заедно със 17.52 кв.м.,
представляващи терена - част от УПИ I – „За жилищно строителство“,
върху която е построена гаражната клетка, при квоти: 8/12 ид. ч. за
Й.П. П., 2/12 ид. ч. за ИР. П. П., 1/12 ид. ч. за ПР. ИВ. П. и 1/12 ид. ч.
за М. Д. П..
След влизане в сила на решение № 301/11.08.2017 г. по в. гр. д.
№ 299/2017 г. по описа на СОС съделителите ИР. П. П., ПР. ИВ. П. и
М. Д. П. са се сдобили с констативен нотариален акт за собственост
по отношение на процесните апартамент № 11 и апартамент № 12,
заедно с прилежащите избени помещения към всеки от тези имоти.
В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК нито един от съделителите не е
предявил възлагателна претенция по отношение на някой от имотите.
Оплакванията във въззивната жалба, че въззивникът И.П.
своевременно (с молба от 05.03.2019 г.) е заявила възлагателна
претенция по отношение на делбените имоти, които представлявали
не два самостоятелни обекта на правото на собственост, а един общ
обект, са неоснователни. На първо място, първото по делото заседание
след влизане в сила на решението по допускане на делбата е това
съдебно заседание, за което страните са били редовно призовани и е
даден ход на делото – в случая проведеното на 30.01.2018 г. открито
съдебно заседание. В това съдебно заседание пълномощникът на
въззивника е взел участие, но изявление с искане за възлагане на
някое от делбените жилища не е направено. На второ място, предмет
3
на съдебната делба е не един общ жилищен имот, а два самостоятелни
обекта на правото на собственост – апартамент № 11 и апартамент №
12, ведно с прилежащите им избени помещения, независимо от начина
на описание на този имот в решението по допускане на делбата като
апартамент № 11 – 12. Установява се от заключенията на основната
съдебно-техническа експертиза от 23.08.2016 г., изслушана в
производството пред районния съд още във фазата по допускане на
делбата, от заключенията към основната и допълнителна съдебно-
техническа експертиза на вещото лице Маев от 02.05.2019 г.,
09.12.2020 г. и 15.12.2020 г. и от устните разяснения на вещото лице в
проведеното на 09.10.2020 г. открито съдебно заседание в
производството пред районния съд, че делбените имоти представляват
две самостоятелни жилища, всяко от които е неделимо.
Преграждането, предвидено по проект от 10.10.1978 г. с цел да се
обединят двата апартамента в един общ, не е реализирано в сроковете
по чл. 227, ал. 1 и ал. 3 ППЗТСУ (отм.). Апартаментите имат
самостоятелни входове и всеки от тях представлява самостоятелно
жилище.
При тези факти съдът обоснова следните правни изводи.
Решението на районния съд е валидно и допустимо. Не е
допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Съсобствеността във втората фаза на съдебната делба се
ликвидира посредством един от следните способи: теглене на жребий,
чрез разпределение на имотите от съда по реда на чл. 353 ГПК, чрез
възлагане по реда на чл. 349 ГПК или чрез изнасяне на публична
продан съгласно чл. 348 ГПК.
Делбената маса (по отношение на която производството пред
въззивния съд е висящо) включва два самостоятелни апартамента,
всеки от които е неделим. Според разпоредбата на чл. 353 ГПК съдът
може да извърши делбата, като разпредели съсобствените имоти
между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на
дяловете и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много
неудобно. Невъзможност за теглене на жребий е налице тогава, когато
до делба се допуснати имоти, съществено различаващи се един от
друг по площ, обем или стойност, а същевременно дяловете на
съделителите са различни, а голямо неудобство за образуване на
дялове има тогава, когато даден съделител е направил в отделен дял
значителни подобрения и когато тегленето на жребий би довело до
нецелесъобразно разпределение на имотите, до усложняване на
отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на
4
дяловете /т. 5 от ППВС 7/73/.
Въззивният съд счита, че в конкретния случай е налице първата
хипотеза на чл. 353 ГПК. Предвид изричното желание на
съделителите с по-малък дял в съсобствеността ПР. ИВ. П. и М. Д. П.
в общ дял да им бъде възложен по-малкият от двата делбени имота и
доколкото в делбената маса има достатъчно имоти, от които за всеки
съделител може да бъде отреден дял в натура, настоящият съдебен
състав намира, че единственият способ за ликвидиране на
съсобствеността, за да бъде избегната нежеланата от съделителите
публична продан (а и това би влошило положението на
жалбоподателя), е разпределение на дяловете от съда без теглене на
жребий.
Основен принцип при извършването на делба на съсобствени
имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял,
който е максимално близък по стойност до дела му от наследството,
като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл.
69, ал. 2 ЗН. При съобразяване на цененото заключение на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза и допълнението към него,
следва да се приеме, че в най-голяма степен на стойностното
изражение на дяловете на съделителите съответства вариантът, в
който в дял на жалбоподателя бъде поставен апартаментът с по-
голяма площ, а в общ дял на останалите съделители – апартамент №
11. Този вариант е съобразен и с фактическото ползване на имотите
(обстоятелство, което не е спорно между страните).
Поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на
районния в обжалваната част от решението същото следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на въззивното производство жалбоподателят
следва да заплати на ответниците по жалба сумата от общо 600 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 25.01.2021 г. по гр. д.
№ 175/2016 г. описа на РС – гр. С. в обжалваната част.
ОСЪЖДА ИР. П. П., ЕГН: **********, да заплати на ПР. ИВ.
П., ЕГН: **********, и М. Д. П., ЕГН: **********, сумата от 600
(шестстотин) лева – разноски за въззивното производство.
5
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едномесечен срок от съобщаването му на
страните с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6