Р Е Ш Е Н И Е
№
03.11.2016г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 4310/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова
молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”, ЕАД, гр. Плевен, чрез юрк. В. *** против А.Н.Л., с която се твърди, че въз основа на
заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.д.№ 2732/2016г, по описа на ПлРС,
срещу която е постъпило възражение от
страна на длъжника. Твърди се, че ответникът е собственик, респ. ползвател на
топлоснабден имот- на адрес гр. ***. Твърди се, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди, ползвал е ТЕ, за периода 01.01.2011-29.02.2016г и не е
погасил задълженията си. Твърди се, че сградата-етажна собственост, на
посоченият адрес, и за посоченият период, в която се намира абонатната станция,
от която се доставя ТЕ до имота, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение с
“ДАНУВИУС” ЕООД. Общите условия за ползването на ТЕ, са публикувани във в-к
”Нощен труд”, от дата 13.-14.12.2007г и във в-к „Посоки”, бр.239/2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са издавани фактури, задължението
по които не е плащано от ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да
признае за установено спрямо ответника, че дължи сумата от общо 2805,70лв., от
които сумата от 2454,56лв.- главница, съставляваща консумирана и незаплатена
ТЕ, за периода 01.03.2013-29.02.2016г. и сумата от 351,24лв- лихва за забава,
за периода 07.05.2013-07.04.2016г. ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, до окончателното
й изплащане. Претендират се разноски.
Моли съдът да конституира, като
трето лице- помагач, на страната на ищеца, „ДАНУВИУС” ЕООД.
С определение № 3286/25.08.2016г,
съдът е конституирал, като трето лице- помагач, на страната на ищеца-
„ДАНУВИУС” ЕООД.
Ответникът
А.Н.Л., в срока на чл.133 от ГПК, изразява становище за неоснователност на
иска, като посочва, че са начислени суми, за период, в който не е била
собственик на имота.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото е установено,
че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №1780/19.04.2016г.,
по ч. гр.д.№ 2732/2016г. по описа на ПлРС, срещу която в срок е постъпило
възражение от длъжника. В указаният от съда едномесечен срок е предявен
настоящия установителен иск, поради което същият е допустим.
По делото се установява също, че
отв. А. Л., е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. ***. Видно от представеният по
делото нот. акт за дарение № 78/20.12.2013г, н.д.№ 349/2013г на Нотариус ***,
се установява, че отв. Л., е придобила
правото на собственост върху 5/6 ид.ч части от имота.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на общите условия, чрез публикуването им във в-к
”Посоки”.
Не се спорни между страните и
въпросите за реалното доставяне и ползване
на ТЕ от ответника, и относно начина
на разпределение с сградата-етажна собственост на ТЕ.
По делото е приета и изслушана
ССЕ, от заключението по която се установява, че ответникът е ползвал
доставяната от ищеца ТЕ, за процесния период, като във връзка това, ежемесечно
са издавани данъчни фактури. Сумите за ТЕ, са начислявани по отчети, изготвяни
от фирмата- топлинен счетоводител, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, а при ползване на
топла вода- на база показанията на водомерите. ВЛ е дало в табличен вид,
потребената ТЕ, за процесния период, по пера, както следва: сума за отопление.-
692,30лв., сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация- 213,61лв., сума за
БГВ- 1489,75лв., сума- услуга дялово разпределение- 58,80лв- общо сумата от 2454,46лв.
По данни топлинния счетоводител, в имота има
1бр водомер, 2 бр. уреди и щранг- лира в банята; ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, е изчислена на база действителен обем на жилището- 137,55
куб.м. ВЛ е изчислило, че лихвата за забава върху главницата от 2454,46лв., за
периода 07.05.2013-07.04.2016г, е в размер на 351,24лв. ВЛ посочва, че тези суми съответстват на счетоводните
записвания на ищеца.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-
етажна собственост, присъединени към абонатна станция, или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от
ЗЕ. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да
заплащат месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение се
дължи обезщетение, в размер на
законната лихва, считано от деня на
забавата до деня на постъпване на дължимата сума. По делото безспорно се
установи, че ищцовото дружество, е доставяло в съответните количества, ТЕ до
имота на ответника, за което ежемесечно са съставяни данъчни фактури- и
съответно, е възниквало задължение на ответника, да заплаща дължимите суми.
Съдът намира за безспорно установен и факта, че отв. А.Л. има качеството на
ползвател на ТЕ, в качеството си на собственик, на топлоснабден имот, на
посоченият адрес, с аб.№ 1030509 и дължи плащане на потребената ТЕ, но за
периода след придобиване изцяло на правото на собственост върху имота- м.12.2013г.
Съдът счита, че отв. Л. е придобила, по
силата на наследствено правоприемство, 1/6 ид.ч. от имота, преди договора за
дарение, въз основа на който дарителите- нейна майка и брат, са й дарили изцяло
притежаваните от тях ид. части. В ИМ обаче не се съдържат твърдения в тази
насока, въпреки че нот. акт за дарение се представя по делото именно от ищеца; не
се конкретизира периода, в който същата е била собственик на 1/6 ид. част, нито
пък конкретен размер на задължението, доколкото всеки от наследниците отговаря
до размер на наследствената си част. С оглед изложеното, съдът намира, че искът е основателен, и отв. Л. дължи плащане
на потребената ТЕ, за периода м. януари.2013-29.02.2016г, в размер на
1834,85лв, служебно изчислено от съда, въз основна на справката- извлечение,
приложена по делото.
При така установеното, следва
предявеният иск с правно основание
чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, да бъде
уважен и бъде признато за установено спрямо отв. А.Н.Л., че дължи сумата от
1834,85лв.-главница, за периода
01.01.2014-29.02.2016г, и сумата от 192,65лв.- лихва за забава, за периода
05.03.2014-07.04.2016г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението по чл.410 от ГПК- 18.04.2016г., като за разликата до
пълния предявен размер на иска от 2454,56лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.03.2013-29.02.2016г. и от 351,24лв-
лихва за забава, за периода 07.05.2013-07.04.2016г., следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С оглед изхода на делото, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски,
със следните уточнения, предвид направеното от ответника възражение за
прекомерност: С оглед материалния интерес по делото – под 1000лв., и съобразно
разпоредбата на чл.7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/2004г. на ВАС, размерът на възнаграждението
по настоящето производство следва да бъде определено в минималния предвиден
такъв – 300лв., като се съобрази, че делото е приключило в кратък срок и спорът
няма особена правна или фактическа сложност. Съдът приема, че възнаграждението
от 300лв., е общо за осъщественото процесуално представителство в заповедното и
в исковото производство, че дължимото юрисконсултско възнаграждение не следва
да се изчислява и присъжда отделно за заповедното и за исковото производство.
Кредиторът разполага с процесуалната възможност да претендира вземането си от
една страна по реда на заповедното производство, в който случай при депозирано
възражение ще се развие исково производство, а от друга страна направо по исков
ред. При определяне размерът на дължимата държавна такса е отчетено, че не
следва да се допуска събирането на по-голяма, в зависимост от това, коя
процесуална възможност ще избере кредитора. Следва да се приеме, че и в
хипотезата на чл.78, ал.8 от ГПК, Законът не допуска да бъде натоварен длъжника
с разноски за юрисконсултско възнаграждение в по-голям размер, в сравнение с
тези, които биха били дължими при претендиране на вземането направо по исков
ред. Именно поради това, в хипотезата на развило се исково производство след
проведено заповедно, въпросът за всички дължими разноски следва да бъде
решен при постановяване на решението по
съществото на спора. И доколкото се касае за едно и също вземане /в заповедното
и исковото производство/, при съобразяване размера на това вземане следва да се
определи размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на
чл.78, ал.8 от ГПК. Поради горното, и
при претендирани в заповедното производство от заявителя разноски за
юрисконсултско възнаграждение от 180.00лв., след уважаване на възражението за прекомерност
и поради изложените по-горе съображения, съдът редуцира възнаграждението на
представителя на ищеца, в исковото производство, до размер на сумата от 120лв.
Направените от ищеца разноски, по представеният списък по чл.80 от ГПК/при
определено от съда юрк. възнаграждение от 120лв/, следва да бъдат изчислени
съобразно на уважената част от иска- или сумата от 218,52лв.
Следва в полза на ищеца, да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство,
съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на
подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, в
размер на 61,94лв.
В полза на ответника също следва
да бъдат присъдени направени разноски, съобразно на отхвърлената част от
иска, в размер на 27,74лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК,
вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А.Н.Л., ЕГН **********, адрес: ***, ДЪЛЖИ
НА „ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД, ***влявано от законния си
представител ***, сумата от общо 2027,50лв.,
от които сумата от 1834,85лв.-главница, за периода 01.01.2014г.-29.02.2016г., и сумата
от 192,65лв.- лихва за забава, за периода 05.03.2014г.-07.04.2016г,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението по
чл.410 от ГПК- 18.04.2016г., до окончателното й изплащане, за която
сума има издадена заповед за изпълнение №1780/19.04.2016г., по ч. гр.д.№
2732/2016г. по описа на ПлРС, като ЗА
РАЗЛИКАТА до пълният предявен размер от 2454,56лв.- главница, съставляваща
консумирана и незаплатена ТЕ, за периода 01.03.2013г.-29.02.2016г., и от
351,24лв.-лихва за забава, за периода 07.05.2013г.-07.04.2016г., ОТХВЪРЛЯ иска НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Н.Л., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен”
ЕАД, гр. Плевен, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул.”Източна индустриална зона”, ЕИК *********, сумата от 218,52лв.,
съставляващи направени по делото разноски.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, А.Н.Л., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ НА “ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК *********, представлявано
от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.”Източна индустриална
зона”, №128, сумата от 61,94лв.- разноски по ч.гр.д.№ 2732/2016г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, ТОПЛОФИКАЦИЯ Плевен” ЕАД, гр. Плевен, ЕИК
*********, представлявано от ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
ул.”Източна индустриална зона”, №128, ДА
ЗАПЛАТИ НА А.Н.Л., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 27,74лв.-разноски по делото.
Решението се постановява с
участието на третото лице- помагач, на
страната на ищеца: „ДАНУВИУС” ЕООД, гр.
София, ЕИК *********.
Решението може да обжалвано в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: