Решение по дело №3012/2017 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 13.03.2018 г.

 

  В ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в следния състав     

                                                      

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря Цветелина Пецева,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 3012 по описа за 2017 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявени са от “Е.С.И.” ЕООД, ЕИК *******, против ответника “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е собственик на фотоволтаична централа с мощност 200 kWp (0,2 MW), изградена върху покрива на производствени халета между оси И и О, с идентификатор 56126.600.282.1 в УПИ IV, кв. 9 по плана на гр. Петрич, община Петрич, с адрес: гр. Петрич, ул. “*******, която е присъединена към електроразпределителната мрежа. Твърди, че с отмяната на т. 4, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, която е приложима за фотоволтаични централи като тази на ищеца, е отпаднало правото на ответника да търси плащане на цена за достъп в определения в отмененото решение размер, ответникът е следвало да му върне сумите, събрани въз основа на отменените временни цени за достъп. Твърди, че с нотариална покана, връчена на ответното дружество на 31.03.2014 г., е поканил ответникът в седмодневен срок от получаването й да възстанови сумите по фактурите за периода от 31.10.2012 г. до 31.10.2013 г. Твърди, че до момента ответното дружество не му е заплатило претендираните суми.

Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сума в общ размер на 66 660,30 лева, представляваща получена на отпаднало основание временна цена за услугата Достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 31.10.2012 г. до 11.11.2013 г. за фотоволтаичната централа на ищеца, въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 4, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР, и законна лихва върху тази сума за периода от датата на подаване на исковата молба (27.10.2017 г.) до окончателното й плащане, както и сумата в размер на 23 823,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 08.04.2014 г. до 12.10.2017 г. вкл. Претендира направените в производството разноски.

Ответникът “Ч.Р.Б.” АД оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че в случая е налице не само законово основание, но и валидно облигационно отношение между страните, което на свой ред обосновава наличието на валидно задължение за ищеца да заплаща цената за достъп, доколкото ответникът е предоставил възмездно на ищеца услугата, което е основание за плащане. Излага съображения, че цената за достъп се дължи по силата на вмененото от законовата норма задължение. Твърди, че предоставянето на услугата достъп от ответника на ищеца е извършено през периода и отношенията са възмездни. Сочи, че предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР, установено в закона, е самостоятелно основание за плащане на процесната сума. Сочи, че ответникът е изправна страна и е предоставило престацията (услугата достъп), поради което не е налице неоснователно обогатяване. Излага аргументи по съществото на спора. Оспорва иска и в частта за начисления ДДС, доколкото същият се дължал на фиска. Сочи, че ищецът е получил тази сума, съответно дори и искът да е основателен, какъвто не е, за тази част от сумата би се получило двойно плащане, което е самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Ответникът оспорва основанието и размера на претендираната от ищеца лихва за забава. Прави възражение за погасяването на претендираните суми (главница) поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Прави възражение за изтекла погасителна давност и за претендираните лихви на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. Претендира направените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

По делото не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е собственик на фотоволтаична централа с мощност 200 kWp (0,2 MW), изградена върху покрива на производствени халета между оси И и О, с идентификатор 56126.600.282.1 в УПИ IV, кв. 9 по плана на гр. Петрич, община Петрич, с адрес: гр. Петрич, ул. “*******, която е присъединена към електроразпределителната мрежа и за която заплаща цена за достъп на ответното дружество.

По делото е представено разрешение за ползване № ДК-07-ЮЗР-70/07.06.2012 г., издадено от Началника на РДНСК – югозападен район за гореописаната фотоволатична инсталазия върху покрива ва производстевни халета, от което се прави извод, че фотоволтаичната централа на ищеца е въведена в експлоатация на 07.06.2012 г., т.е. в периода 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г. и за същата е приложима т. 4, раздел III на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДЕКВР.

Представени са сключени между ищеца като производител и ответника договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа на “Ч.Р.Б.” АД ДПЕРМ **********/08.06.2012 г., договор за използване на разпределителната мрежа от производител № ********** от 16.07.2012 г. и анекс към договор за използване на разпределителната мрежа от производител № **********/22.05.2012 г.

Представено е също Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ответника “Е.С.О.” ЕАД, на “ЕВН Б.Е.” ЕАД, на “Енерго-про мрежи” АД и на “Ч.Р.Б.” АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, считано от 18.09.2012 г., в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производители на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия.

В раздел ІІI, т. 4 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР е утвърдена цена достъп в размер на 232,64 лева без ДДС за всеки произведен МВтч електрическа енергия за покривни и фасадни фотоволтаични централи с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в перида 01.01.2012 г. – 30.06.2012 г., чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., която цена е прилагана като дължима цена за достъп от ответното дружество по отношение на фотоволтаичната централа на ищеца съгласно представените фактури за процесния период.

Не се спори между страните по делото, че с Решение № 13667/21.10.2013 г. по адм. дело № 10056/2013 г. на ВАС, Петчленен състав, е оставено в сила Решение № 7135/27.05.2013 г. по адм. дело № 12723/2012 г. на ВАС, ІV отделение, с което е отменено решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, с което са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносна и разпределителна мрежа за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преферентни цени за количествата продадена електрическа енергия, в частта раздел ІІІ, т. 4.

Не се спори между страните, че за процесния период от 31.10.2012 г. до 11.11.2013 г. вкл., през който е действала отменената точка на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът е заплатил на ответника и ответникът е получил сумите за временна цена за услугата достъп до електроразпределителната мрежа на ответника в размер от 66 660,30 лева, както се претендират от ищеца (т.е. от по 232,64 лева/МВтч съгласно временната цена за достъп, определена в раздел ІІІ, т. 4 на Решение № Ц-33 на ДКЕВР).

За горното са представени по делото издадените от ответника на ищеца фактури № 0003300736/31.10.2012 г., № 0003301083/30.11.2012 г., № 0003301426/31.12.2012 г., № 0003301774/31.01.2013 г., № **********/28.02.2013 г., № 0003302712/31.03.2013 г., № 0003303110/30.04.2013 г., № 0003303469/31.05.2013 г., № 0003303943/30.06.2013 г., № 0003304184/31.07.2013 г., № 0003304468/31.08.2013 г., № 0003304889/30.09.2013 г. и № **********/31.10.2013 г. Представени са платежни нареждания за заплащането им от ищеца.

 

Представено е също Решение Ц-6 от 13.03.2014 г. на ДКВЕР, с което е утвърдена на “Ч.Р.Б.” АД, считано от 13.03.2014 г., окончателна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за производители на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, която се изкупува по преференциални цени, в размер на 0,00 лева/МВтч без ДДС.

От представеното Решение № КМ-1/13.03.2014 г. на ДКЕВР, е видно, че на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки, предвиждащи задължение на операторите на мрежи да възстановят на производителите заплатените суми по временните цени за разликата, с която надвишават окончателните цени, както и обратно задължение на производителите да заплатят на операторите на мрежи сумите по окончателните цени, ако те са по-големи от временните цени. Предвидено е, че посочените компенсаторни мерки са приложими само по отношение на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, които не са оспорвали решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, както и за тези по отношение, на които към датата на постановяване на решение № Ц-6/13.03.2014 г. на ДКЕВР няма влезли в сила съдебни решения за отмяна на решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР. В мотивите на решението е посочено, че съдебната отмяна на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Представена е по делото от ищеца нотариална покана с рег. № 2010/2014 г., том 1, № 120 от 28.03.2014 г. на В.В.– нотариус с рег. № 268 на НК, с район на действие РС – София, изпратена от ищеца и връчена на ответника на 31.03.2014 г., в която е направено искане да бъде върната сумата от 55 945,29 лева без ДДС по 16 фактури за услугата достъп, издадени в периода 31.10.2012 г. – 31.12.2013 г., в седмодневен срок от получаване на поканата.

Основният спорен въпрос между страните по делото са правните последици от отмяната на т. 4, раздел ІІI на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР относно платените суми въз основа на същото от датата на приемането на решението от Комисията до датата на влизане в сила на решението на ВАС за неговата отмяна в частта по т. 4, раздел ІІI.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.

Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в чл. 55 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава – получаване на нещо без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса при претенция за неоснователно обогатяване, ищецът дължи да докаже плащане на сумите за цена за достъп до разпределителната мрежа на ответника, чието връщане претендира; евентуално връчването на ответника на покана за връщане на платените суми. В тежест на ответника е да докаже основание за плащането на сумите.

Не се спори между страните, че с оглед на допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, в процесния период от 31.10.2012 г. до 11.11.2013 г. ищецът е заплатил на ответното дружество общата сума от 66 660,30 лева с ДДС за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа, както е описана по фактури в исковата молба.

Не се спори между страните по делото, че Върховният администратитен съд е отменил Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производители на електрическа енергия от възобновяеми източници в частта му по раздел ІІI, т. 4, определяща временната цена достъп за покривни фотоволтаични централи с инсталирана мощност, като притежаваната от ищеца централа.

След влизане в сила на решенията на ВАС, с които в съответната част е отменено решение Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ищецът претендира възстановяване на недължимо платената сума от общо 66 660,30 лева с ДДС – временна цена достъп за процесния период от 31.10.2012 г. до 11.11.2013 г.

Ответникът посочва, че основанието на платените суми е осигуряването на достъп на ищеца като ползвател на мрежата по смисъла на § 1, т. 41а от ПР на ЗЕ. Основава получените суми на законово регламентирано задължението на ищеца да заплаща цена за достъп от една страна и действително ползваната от него услуга от друга страна. Претендира, че е налице възмездност на сделката, като този възмезден характер не отпада в случаите на съдебна отмяна на индивидуалния административен акт, с който ДКЕВР е утвърдил временни цени за достъп – в случая съответните точки на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР.

Съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от ЗЕВИ (в редакцията към 03.05.2011 г. – обн. ДВ, бр. 35 от 03.05.2011 г.), производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, чиито енергийни обекти са с обща инсталирана мощност над 30 kW, сключват договор за достъп с оператора на преносната или на разпределителната мрежа при общи условия, одобрени от ДКЕВР и обявени на интернет страницата на оператора на съответната разпределителна мрежа преди сключване на договора за изкупуване на електрическата енергия.

С последващата по време разпоредба на чл. 84, ал. 2 вр. с чл.104, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. С разпоредбата на §197, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е предоставен двумесечен срок за сключване на тези договори, като при неспазването му е дадена възможност на оператора да сезира ДКЕВР, която определя условията за достъп. Следователно действащата правна уредба изрично регламентира достъпът да се осъществява на основание възмезден договор.

            Не се спори от страните по делото, че ответникът е осигурил достъп на ищеца до електроразпределителната мрежа на фотоволатичната му централа, т.е. между тях е възникнало валидно облигационно правоотношение за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца като производител на електрическа енергия от ВЕИ.

По така възникналото правоотношение цената на услугата достъп до разпределителното мрежа, заплащана на ответното дружество, се определя от ДКЕВР (понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), което е законово регламентирано в разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ. Комисията е оправомощена по чл. 32, ал. 4 от ЗЕ да определи и временни цени по чл. 30, ал. 1, т. 13 от закона, в случай на забавяне на операторите на преносни или разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Т.е. този елемент от договорното отношение не е подвластен на волята на страните по договора, а подлежи на административно регулиране от регулаторния орган, с оглед защита на обществения интерес в областта на пазара за пренос и продажба на електрическа енергия.

В случая определянето на цената като основен елемент от фактическия състав на възникналото между страните правоотношение се основава на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, определящо временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които следва да бъдат заплащани от производителите на електрическа енергия, считано от 18.09.2012 г.

С разпоредбата на чл. 13, ал. 7, изр. второ от ЗЕ (в приложимата в случая редакция - изм. и доп. ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.) е въведено предварително изпълнение на решението на Комисията, като е прието, че обжалването не спира изпълнението на решението. Въз основа на решението на ДКЕВР са платени от ищеца сумите за достъп до електроразпределителната мрежа за фотоволтаичната централа през процесния период.

С отмяната от Върховния административен съд на решение № Ц-33 в частта раздел ІІІ, т. 4 отпада този елемент от правоотношението, който не се урежда от страните на принципа на договорната свобода, а е нормативно определен в правомощията на регулаторен орган – ДКЕВР (понастоящем КЕВР). Съгласно нормата на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ решението на Комисията, с което се утвърждават цените на всеки лицензиант, е индивидуален административен акт. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, решението на административния съд, с което оспореният индивидуален административен акт бъде отменен или изменен, има действие по отношение на всички лица, в чиито правни сфери отмененият административен акт е пораждал правни последици, независимо дали тези лица са участвали в съдебното производство по оспорване на акта. Поради това конститутивното действие на отменителното съдебно решение поражда задължение на всички да зачетат постановената с него правна промяна.

В Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, Т. К., І Т. О. и Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. е даден отговор на правния въпрос за действието на решението на ВАС, с което е отменен индивидуален административен акт - Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в релевантната част, като е прието, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗЕ, има обратно действие (ex tunc).

С оглед на това в разглеждания случай следва да се приеме, че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Комисията в посочената част, касаеща определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за централата на ищеца, внася изменение в отношенията между страните, като с обратна сила отпадат породените от решението правни последици, а именно задължението за заплащане на определения от ДКЕВР размер на временната цена за достъп за процесния период. Това води до отпадане на основанието за дължимост на заплатената от ищеца цена за достъп за процесния период и за ответника възниква задължението да върне получените суми на отпаднало основание, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД.

Това е прието също от КЕВР в Решение № КМ-1/13.03.2014 г., известно на съда, с което на основание чл. 32, ал. 4 от ЗЕ са приети компенсаторни мерки и посочващо в мотивите, че отмяната от ВАС на решение № Ц-33/14.09.2012 г. в съответните части има обратно действие, поради което за обвързаните от съдебните решения страни временните цени следва да се приемат за изначално несъществуващи, и за тях компенсирането следва да се извърши по реда на гражданското право чрез института на неоснователното обогатяване.

Страните не спорят по размера на сумите и получаването им от ответника, които за процесния период възлизат на общата сума от 66 660,30 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за възмездност на предоставената услуга достъп до електроразпределителната мрежа на ответното дружество и за приложимост на разпоредбите на чл. 326, ал. 2 от ТЗ, както и че размерът й е възприет между страните на 232,64 лева/1МВч и всеки месец при приемане на услугата е заплащана тази цена. В случая не може да се приеме, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща по време на сключването на продажбата за същия вид стока. По аргумент от нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗЕ, на територията, на която ответното дружество осъществява лицензионната дейност, липсва друг оператор на разпределителна мрежа, за да се определи обичайната цена за тази услуга. Както е посочено по-горе, липсата на решение на ДКЕВР за определяне на цена за достъп за процесния период, т.е. на административноправния елемент на правоотношението между производителя и ответника, означава и липса на основание за начисляване на ищеца на цена за достъп, тъй като само административният орган, на който са възложени по закон правомощия за определяне на цената, е компетентен да определи договорната клауза за цената в тези правоотношения (така в цитираното по-горе Решение № 155/11.01.2016 г. по т.д. № 2611/2014 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О.).

Останалите доводи  на ответника се явяват ирелевантни в случая при така изяснената фактическа обстановка. Ирелевантно за разглеждания спор се явяват и правоотношенията на ищеца с фиска по отношение на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД в претендирания размер от 66 660,30 лева е основателен.

Поради основателността на предявения иск, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираните суми поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, тъй като се касаело за периодично изпълнение. Възражението на ответника, че вземането е погасено поради изтекла погасителна давност на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, е неоснователно. Процесното вземане произтича от неоснователно обогатяване, а съгласно т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Същата за вземания по чл.55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД започва да тече от отпадането на основанието, т.е. в случая от 21.10.2013 г. – датата на постановяване на Решение № 13667/21.10.2013 г. по адм. дело № 10056/2013 г. на ВАС, Петчленен състав. Следователно от тази дата до предявяване на исковата молба – на 27.10.2017 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок и вземането не е погасено по давност.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД като основателен следва да бъде уважен.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Предвид уважаването на главния иск, следва да бъде уважен акцесорният иск за законна лихва върху главницата от 66 660,30 лева, считано от датата на подаване на исковата молба (27.10.2017 г.) до окончателното й плащане.

Поради уважаването на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за лихвата за забава върху присъдената главница от 66 660,30 лева за периода от 08.04.2014 г. (дата, следваща датата на изтичането на седмодневния срок, считано от получаването на поканата на ищеца до ответника на 31.03.2014 г.) до 12.10.2017 г. вкл. Съдът не се нуждае от специални знания за изчисляване на законната лихва за този период и изчислява същата в размер на 23 823,11 лева, т.е. в размера, който се претендира от ищеца.

Поради основателността на предявения акцесорен иск, следва да бъде разгледано заявеното от ответника възражение за погасяването на претендираните суми за лихви поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД. В случая е основателно заявеното от ответника възражение за погасяването на претенцията за лихва поради изтекла тригодишна погасителна давност преди подаването на иска, на основание чл. 111, б. “в” от ЗЗД, доколкото се претендира от ищеца лихва за период, по-дълъг от три години преди подаването на исковата молба – 27.10.2017 г. Погасена по давност е лихвата за процесния период от 08.04.2014 г. до 26.10.2014 г. вкл.

С оглед на горното искът за сумата от 20 073,06 лева, представляваща лихва за забава върху главница от 66 660,30 лева за периода от 27.10.2014 г. до 12.10.2017 г., следва да бъде уважен като основателен, а за горницата над 20 073,06 лева до пълния предявен размер от 23 823,11 лева и за процесния период 08.04.2014 г. до 26.10.2014 г. вкл. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасяване по давност.

 

По разноските:

С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК ищецът претендира разноски по делото в общ размер на 8 442,34 лева, от които 3 619,34 лева – държавна такса, 4 500 лева – адвокатско възнаграждение, 84 лева – такса за образувано изпълнително дело по обезпечителна заповед, 200 лева – адвокатско възнаграждение за образуване на изп. дело № 8754/2017 г., 10 лева – такса за издаване на два броя съдебни удостоверения, 29 лева – такса за снабдяване с писмени доказателства (решения на ВАС).

Ответникът е направил възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца. В случая минималното адвокатско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 3 244,50 лева. С оглед на изложеното и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат следва да бъде намалено до минималния размер по наредбата от 3 244,50 лева, а за горницата над 3 244,50 лева до 4 500 лева не следва да се взема предвид при изчисляване на разноските на ищеца.

Претендираните разноски в изпълнителното производство в общ размер на 284 лева (от които 84 лева – такса за образувано изпълнително дело по обезпечителна заповед и 200 лева – адвокатско възнаграждение за образуване на изп. дело № 8754/2017 г.) не следва да се присъждат, тъй като не са свързани с производството по обезпечаване на исковия процес, а са форма на реализиране на обезпечението, което излиза извън обезпечителното производство по смисъла на Част четвърта от ГПК. Поради това съдът, разглеждащ спора по същество, не е компетентен да се произнесе по тях и същите не се вземат предвид при изчисляване на разноските на ищеца.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер на 6 617,06 лева, съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото от 300 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Съгласно чл. 25, ал. 2 от същата наредба, възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 на сто от максималния предвиден размер за защита по дела с материален интерес, продължила повече от три съдебни заседания, или когато материалният интерес е над 10 000 лева.

Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото, извършените действия и броя на съдебните заседания, настоящият състав намира, че в полза на ответника следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както се претендира от ответното дружество.

С оглед изхода на спора и предвид гореизложеното, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 12,42 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по банкова сметка ***: *** “П.И.Б.” АД, по която да се преведат присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, да заплати на “Е.С.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. “П.Р. Славейков” № 9, на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 66 660,30 лева (шестдесет и шест хиляди шестстотин и шестдесет лева и тридесет стотинки), представляваща общо платена от ищеца временна цена за достъп до електроразпределителната мрежа за фотоволтаичната централа на ищеца, изградена върху покрива на производствени халета между оси И и О, с идентификатор 56126.600.282.1, с адрес: гр. Петрич, ул. “*******, за периода от 31.10.2012 г. до 11.11.2013 г., въз основа на отменената с влязло в сила решение на ВАС точка 4, раздел IIІ на Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва върху главницата от 66 660,30 лева за периода от 27.10.2017 г. до окончателното й плащане, и сумата от 20 073,06 лева (двадесет хиляди и седемдесет и три лева и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата от 66 660,30 лева за периода от 27.10.2014 г. до 12.10.2017 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 20 073,06 лева до 23 823,11 лева и за периода от 08.04.2014 г. до 26.10.2014 г. включително, като неоснователен поради погасяване по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, да заплати на “Е.С.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. “П.Р. Славейков” № 9, сумата от 6 617,06 лева (шест хиляди петстотин и седемнадесет лева и шест стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “Е.С.И.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, пл. “П.Р. Славейков” № 9, да заплати на “Ч.Р.Б.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, сумата от 12,42 лева (дванадесет лева и четиридесет и две стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :