РЕШЕНИЕ
№ 712
гр. Бургас, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20222100500535 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба от Т. Ж. Б., ЕГН: **********, с
адрес: ***, подадена чрез упълномощения му по делото процесуален представител адв.
Николай Русинов - БАК против решение № 6 от 01.02.2022 г., постановено по гр. дело №
512/2021 г. по описа на РС-Средец, с което са отхвърлени исковете му с правно основание
чл.124, ал.1 във вр. с чл.439 от ГПК за признаване за установено по отношение на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2, че
ищецът- въззивник не му дължи сумите, както следва: 680.92 лева – възнаградителна лихва,
начислена за периода от 05.11.2010г. до 03.02.2012г. и 393.20 лева – мораторна лихва за
периода от 03.12.2010г. до 30.05.2012г. съгласно изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д № 279/2012г. по
описа на РС – Средец, както и сумата от 723,26 лева – законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда на 12.06.2012г. до 03.09.2018г., които
задължения са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2279/2020г.,
по описа на ЧСИ Таня Маджарова - БОС.
Въззивникът е изразил недоволство от първоинстанционното решение, като
твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несъобразено с
действителното правно положение и с практиката на ВКС. Изложени са съображения,
че неправилно районният съд е приравнил едно спорно състезателно производство,
завършило с влязло в законна сила решение с едно безспорно едностранно заповедно
производство, като счита, че дори и правният им ефект да е сходен, влизането в
законна сила на съдебното решение не прекъсва давността. Излага доводи, че
1
стабилизирането на заповедта за изпълнение некоректно е приравнено от районния съд
на СПН, като в подкрепа на тезата си прилага съдебна практика. Сочи, че макар
правилно районният съд да е отчел началния момент на течение на давността-
28.04.2016г. неправилно е приел, че същата е петгодишна и, че към 28.04.2019г. същата
не е изтекла. Навеждат се доводи и за неправилен анализ на извършените от ЧСИ
действия за периода от образуване на второто изп. производство през 2020г., в т.ч. и по
съображения, че валидността им не е оспорена от ищеца. Моли съдът да приеме, че
погасителната давност не е прекъсната с влизане в законна сила на заповедта за
изпълнение, както и, че същата е не петгодишна, както е приел районния съд, а
тригодишна. По изложените във въззивната жалба доводи въззивникът моли за отмяна
на първоинстанционното решение, и постановяване на ново, с което исковете да бъдат
уважена. Моли за присъждане на разноските по делото. В съдебно заседание въззивникът
не се явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба, в която поддържа
въззивната си жалба и моли съдът да приеме, че погасителната давност е тригодишна и
същата не се прекъсва с влизане в сила на заповедта за изпълнение. Моли за постановяване
на справедливо решение в полза на ищеца.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемия – ответник „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД е представил писмен отговор, в които е оспорил изцяло
изложените във въззивната жалба съображения. Посочил е, че счита обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че спецификата на иска по чл. 439 от ГПК
определя, че той се основава на факти, настъпили след приключване на производството, за
което е издаден изп. лист. Излага съображения и цитира съдебна практика в подкрепа на
доводите си, че погасителната давност в случая, по процесния договор за заем е петгодишна
съгласно чл. 110 от ЗЗД, както и, че влязлата в сила заповед формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила , че вземането съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражение. Изразява съгласие с изводите на районния
съд, че вземанията не са погасени по давност. Навежда подробни доводи и цитира съдебна
практика в подкрепа на становището си, че ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК се прилага за времето от неговото постановяване, а преди това приложимо по
въпросите, относими за процесния случай ППВС 3 от 18.11.1980г. Счита, че правилно е
прието, че погасителна давност не е текла за вземанията, за които е имало образувано изп.
производство, като сочи, че следва да се прави разграничение между перемпционния и
давностния срок, като излага съображения, че перемпцията няма правно значение за
прекъсването на давността. По подробно наведените в писмения отговор доводи моли за
потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
При условие на евентуалност, в случай, че жалбата бъде уважена е направено възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител.
Депозира писмено становище с искане съдът да потвърди изцяло обжалваното
първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид направените оплаквания с жалбата,
изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството пред районният съд е образувано по предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 439 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество следните
суми - в размер на 680.92 лева – възнаградителна лихва, начислена за периода от
05.11.2010г. до 03.02.2012г. и в размер на 393.20 лева – мораторна лихва за периода от
03.12.2010г. до 30.05.2012г., за които е издаден изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г.,
въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д № 279/2012г. по описа на РС – Средец, както
2
и сумата от 723,26 лева – законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението в съда на 12.06.2012г. до 03.09.2018г., претендирана от „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД в молбата за образуване на изпълнително производство и които
задължения са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 2279/2020г.,
по описа на ЧСИ Таня Маджарова с район на действие Окръжен съд – Бургас, поради
изтекла тригодишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ГПК за
периода от 28.04.2016г. до 28.04.2019г.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло
предявените искове, като е приел, че тъй като вземанията са установени с влязла в
законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, давностният срок за тях е
петгодишен, като срокът е прекъсван многократно с извършване на изпълнителни
действия по образуваните срещу длъжника изпълнителни дела, и към момента на
предявяване на иска по чл. 439 от ГПК не е изтекъл.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното
решение въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. По
съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира
следното:
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 439 от ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
като може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В процесния случай с предявените искове ищецът-длъжник по изпълнителното
дело претендира приемане за установено по отношение на ответното дружество –
цесионер на вземането, прехвърлено му от първоначалния кредитор, че не дължи
процесните суми по издадения изпълнителен лист № 317 от 12.07.2012г., въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д № 279/2012г. по описа на РС – Средец , позовавайки се на
изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД за тригодишен
период, а именно от 28.04.2016г. до 28.04.2019г.
Твърди се, че давността е тригодишна съгласно чл. 111, б. „в“ от ГПК и срокът й е
започнал да тече от последното изпълнително действие, извършено по образуваното изп.д.
№ 1981/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова , изразяващо се в налагане на запор -
24.08.2016г., след което тъй като в рамките на двугодишен срок не са извършвани
изпълнителни действия, е настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и
изпълнителното дело е прекратено от ЧСИ, като ищецът счита, че давността е изтекла на
28.04.2019г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество оспорва исковете, като излага
подорбни съображения за тяхната неоснователност, с доводи, че давността е петгодишна и
същата не е изтекла, тъй като многократно е прекъсвана.
Видно от данните по делото, въз основа на влязла в законна сила заповед № 317
от 13.06.2012 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. 279/2012г. по
описа на РС-Средец в полза на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС “
ЕАД е издаден изпълнителен лист от 12.07.2012г. за осъждане на длъжника Т. Ж. Б. да
му заплати следните задължения: сумата от 2698.12 лв. –главница по договор за
потребителски паричен кредит от 13.02.2009г., сумата от 680.92 лв. – договорна лихва
за периода от 05.11.2010г. до 03.02.2012г., сумата от 393.20 лв. – наказателна лихва за
периода 03.12.2010г. до 30.05.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата,
3
считано от подаване на заявлението в съда - 12.06.2012 г. до окончателното й
изплащане, както и деловодни разноски от 175.44 лв.
По молба на кредитора „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС “ ЕАД, на
08.10.2012г. е образувано изп. д. № 1981/2012г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с
рег. № 803 за принудителното събиране на посочените вземания от длъжника. Видно е
от данните на 11.10.2012г. ЧСИ е изпратил запорно съобщение до тогавашния
работодател на длъжника, връчено му на 19.10.2012г., като по повод наложения запор
до 28.04.2016г. от трудовото възнаграждение на длъжника са извършвани частични
погашения на дълга. С молба от 30.05.2016г. работодателят на длъжника е уведомил
ЧСИ, че считано от 01.04.2016г. трудовото правоотношение с длъжника е прекратено.
По делото се установява, че впоследствие други действия по принудително изпълнение
не са извършвани в рамките на следващите две години, считано от 28.04.2016г.
Впоследствие с молба от 07.11.2018г., входирана при ЧСИ на 28.11.2018г.
настоящият ответник „Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, поради прехвърляне на
вземането по издадения изпълнителен лист от досегашния кредитор – взискателя „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС “ ЕАД“ съгласно сключен договор за цесия от
14.09.2018г.
С необжалвано и влязло в законна сила постановление от 14.04.2020г., ЧСИ
като е констатирал, че в рамките на двугодишен срок взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия, е обявил, че изпълнителното дело е прекратено
поради настъпила перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
След прекратяване на горепосоченото изп. дело, по искане на цесионерът
„Кредит инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД на 03.11.2020г. е образувано на ново
изпълнително дело № 2279/2020г. по описа на същия ЧСИ срещу длъжника за
събиране на вземанията по същия изпълнителен лист. Видно от данните, по
новообразуваното изпълнително производство са извършени множество изпълнителни
действия – налагани са запори на 13.01 и 18.01.2021г., както и въз основа на тях са
постъпвали нови частични погасявания на дълга.
Горната фактическа обстановка е установена правилно от районния съд, като въз
основа на нея са направени правилни фактически и правни изводи за неоснователност на
исковата претенция, които се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция, поради
което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях.
Първоинстанционният акт е постановен в съответствие с правилата на чл. 235 от ГПК
съобразно правилно установените при спазване на съдопроизводствените правила по делото
релевантни за спора факти, същият е ясно мотивиран и обоснован, като въззивният съд не
установи наличието на нито едно от сочените в жалбата нарушения, водещи до неговата
отмяна. В допълнение с оглед наведените в жалбата доводи, като прецени всички относими
доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения и при служебна
проверка за спазване на императивните норми, настоящата инстанция намира следното:
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК дава възможност на длъжника да оспорва чрез иск
4
изпълнението, основавайки се факти настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В случая за вземанията, предмет на настоящото исковото производство кредиторът
се е снабдил с изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по
чл. 410 от ГПК. Настъпването на стабилитета на заповедта за изпълнение съгласно чл. 416
от ГПК има за последица невъзможност за последващо пререшаване на въпроса за
дължимостта на присъдените с нея вземания, щом като те не са били оспорени от длъжника
в рамките на предвидения от закона процесуален срок чрез подадено възражение. Това
означава, че влязлата в сила заповед /дори и без проведено исково производство по чл. 422
от ГПК/ има характера на осъдително решение и се ползва с изпълнитена сила, поради което
в чл. 416, изр. второ вр. с чл. 404, ал. 1, предл. трето от ГПК е предвидено, че въз основа на
което се издава изпълнителен лист. Следователно законодателят е придал на влязлата в
сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, за което е
издадена, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и
атакуването на влезли в сила решения, като таква възможност е предвидена на следните
основания - по реда на чл. 423 ГПК /аналогичен на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК/, чрез
предявяване на иск по чл. 424 или чрез процесния, избран от ищеца ред –предявяване на иск
чл. 439 от ГПК. Затова неоснователни и в противоречие със закона са доводите на
жалбоподателя, че стабилизирането на заповедта за изпълнение неправилно е приравнено
от районния съд на СПН на съдебното решение.
С влизане в сила на заповедта по чл. 410 от ГПК, настъпило с изтичане на срока за
подаване на възражение от длъжника, е започнала да тече погасителна давност, която както
правилно е приел районния съд, прилагайки точно материалния закон съгласно нормите на
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД вр. с чл. 416 от ГПК, е петгодишна. /в т.см. решение № 37 от
24.02.2021г. по гр.д. № 1747 по описа за 2020 година по описа на ВКС/. Неоснователни и
непочиващи на закона са съображенията на длъжника, че приложимия в случая давностен
срок е тригодишен по аргумент на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като посочената норма се
отнася до несъдебно потвърдени вземания, а процесния случай не е такъв, а съгласно
гореизложените мотиви касае за установени със сила на пресъдено нещо вземания.
Относно течението на давностния срок, правилно районния съд е приел, че същият е
прекъснат с всяко предприето от съдебния изпълнител изпълнително действие, като
последното такова по изп. д. № 1981/2012г. е извършено на 28.04.2016г., представляващо
принудително плащане на част от дълга по силата на наложения през 2012г. запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. С прекъсване на давността започва да тече нов
петгодишен давностен срок, като съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ВКС само по себе си образуването на изпълнително дело не е от категорията
действия, които прекъсват давността.
Що се касае до перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, довела до прекратяване на
първото изпълнително дело, следва да се отбележи, че тя няма отношение към течението на
давностния срок, тъй като съгласно задължителните указания в т. 10 от горециираното на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, новата
давност, която също е петгодишна, започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие - в случая, считано от 28.04.2016г.
5
Освен това образуването както на първото, така и на второто изпълнително дело,
извършено преди изтичане на давностния срок не прекъсва давността, тъй като не
представлява предприемане на действия на принудително изпълнение по смисъла на чл.
116, б. “в“ от ЗЗД според даденото тълкуване на материалния закон в т. 10 на ТР № 2/2013
на ВКС, ОСГТК. В случая, след последното изпълнително действие по първото
изпълнително дело - 28.04.2016г. давността е прекъсвана преди изтичане на петгодишния
давностен срок с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие и по второто заведено изпълнително дело, а именно чрез
наложен запор на 13.01.2021г., след това на 18.01.2021г., като въз основа на
наложените запори са постъпили и частични плащания на дълга. Затова с оглед
предприетите по второ изпълнително дело действия по изпълнението, посочени по -
горе следва, че всяко от тях е довело до прекъсване на давността и е поставило начало
на нов давностен срок.
От гореизложеното следва, че процесните вземания, произтичащи от
изпълнителен лист от 12.07.2012г., издаден въз основа на горепосочената влязла в
законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, цедирани в полза на
взискателя-ответник към датата на завеждане на предявения иск по чл. 439 от ГПК-
01.04.2021г. не са погасени по давност, тъй като към този момент не е изтекъл
петгодишен давностен срок по чл. 110 вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Това означава, че обоснован и в съответствие със закона се явява крайния извод на
районния съд, че процесните задължения не са погасени по давност, което води до извод за
неоснователност на предявените искове, както както правилно е приел районния съд,
поради първоинстанционното решение се явява законосъобразно, правилно и
обосновано и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение по чл. 25, ал. 1 от НЗПП пред въззивната
инстанция, което съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6 от 01.02.2022 г., постановено по гр. дело №
512/2021 г. по описа на РС-Средец.
ОСЪЖДА Т. Ж. Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“, № 21, бизнес сграда „Люлин - 6“, ет.2 на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение по НЗПП за
въззивната инстанция, възлизащо в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6