МОТИВИ към присъда по НЧХД № 5930 по описа на ВРС,
VІ-ти наказателен състав за 2016год.
Срещу подс.
С.А.З. ЕГН ********** във ВРС е постъпила частна тъжба от З.А.Д. ЕГН **********,
с която подсъдимият е обвинен за това, че на 30.03.2016год. в гр.Варна е
причинил на З.А.Д. лека телесна повреда изразяваща се в травматичен оток и
кръвонасядане по долния клепач на лявото око, както и че на същата дата и на
същото място казал нещо унизително за
честта и достойнството на З.А.Д. в негово присъствие – нарекъл го идиот.
Въз основа на тъжбата с
разпореждане на председателя на РС Варна във ВРС е било образувано НЧХД №
5930/2016год. срещу подсъдимия с оглед извършени престъпления по чл.130, ал.1
от НК и по чл. 146, ал.1 от НК.
В съдебно заседание са допуснати
и приети за съвместно разглеждане два граждански иска предявени от частния
тъжител З.А.Д. срещу подс. С.А.З. както следва:
Гр. Иск за сума в размер на
3000лв. Представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени
вреди в резултат на престъплението по чл.130, ал.1 от НК ведно със законната
лихва от датата на деянието – 30.03.2016год. до окончателното изплащане на
сумата;
Гр. Иск за сума в размер на
2000лв. Представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществен вреди
в резултат на престъплението по чл. 146, ал.1 от НК ведно със законната лихва
от датата на деянието – 30.03.2016год. до окончателното изплащане на сумата.
Във фазата по съществото на
делото повереникът на частният тъжител и граждански ищец поддържа тъжбата.
Счита, че и двете възведени на подсъдимия с частната тъжба обвинения са
безспорно и категорично доказани и моли подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършване и на двете деяния като предоставя на съда да определи размера на
санкциите. По отношение на приетите за съвместно разглеждане два граждански
иска повереникът също изразява становище за тяхната доказаност
както по основание, така и по размер и моли съда да ги уважи изцяло.
Защитниците на подсъдимия - адв. Хр.Х. и адв. И.И. в пледоариите си по съществото на делото пледират за
оправдателна присъда и по двете повдигнати на подзащитния им обвинения. Адв. Х. изразява становище за недоказаност по безспорен и
категоричен начин и на двете обвинение повдигнати на подзащитния му. Отделно от
това алтернативно сочи досежно обвинението за причиняване на телесна повреда,
че била налице хипотезата на чл. 12 от НК (неизбежна отбрана), евентуално тази
на чл. 130, ал.3 от НК (реторсия). Алтернативно
института на реторсията се сочи от адвоката и за престъплението по чл. 146 от НК. По отношение на двата приети за съвместно разглеждане граждански иска адв. Х. счита, че същите не са доказани и моли да бъдат
отхвърлени. В пледоарията си по съществото на делото адв.
И. изразява становище, че умисъл в действията на подсъдимия нямало, а той се
защитавал.
В обясненията си дадени пред
съда в хода на съдебното следствие подсъдимият не отрича, че на инкриминираната
дата е бил на мястото посочено в частната тъжба, не отрича, че е имало скандал
между него и тъжителя, но твърди че скандалът бил предизвикан от тъжителя,
който го псувал. Заявява, че той не бил казал нито дума нито бил направил нещо
на тъжителя. Твърди, че тъжителя му съдрал пижамата, а той понеже се уплашил му
хванал ръката и го бутнал назад. В дадената му последна дума заявява, че вярва
в съда и той ще реши дали е прав или е виновен.
След преценка на събраните по
делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Частният тъжител и подсъдимият
се познавали от дълги години. Двамата живеели в една и съща кооперация находяща се в гр.Варна, ул. „Оборище“ № 7 като тъжителят
живеел на третия етаж в кооперацията, а подсъдимия на четвъртия етаж в апартамента
точно над него. Между двете семейства съществувал междусъседски конфликт от
няколко години като двете семейства взаимно се обвинявали в причиняване на шум
и други неудобства. Рано сутринта на 30.03.2016год. (около 05:00ч.) започнало
да се тропа в апартамента обитаван от подсъдимия и съпругата на тъжителя – св. А.
го помолила сутринта като отива на работа да отиде до дома на подсъдимия и да
го помоли да не тропат защото внукът им (този на Алексиеви) се плашел. Около 08:00ч. тъжителят се качил на четвъртия
етаж за да поговори с подсъдимия. Звъннал на звънеца и след като подсъдимият му
отворил на висок тон го попитал защо тропат от толкова рано. Подсъдимият
отричал, казал, че те още спят, започнал да крещи. С дясната си ръка тъжителят,
хванал деколтето на пижамата на подсъдимия и го дръпнал надолу, при което одраскал подсъдимия, а дрехата се
разпрала. После тъжителят започнал да отстъпва назад по стълбите за надолу.
Афектиран от действията на тъжителя подсъдимият започнал да го псува и да го
обижда – казал му идиот, педераст и го ударил с юмрук по лицето в областта на
лявото око. Гюрултията на горния етаж била чута от св. А. (съпругата на
тъжителя), която излязла от дома им в коридора на етажа. Същата видяла, че
мъжът й отстъпа назад по стълбите, а подсъдимият ръкомаха към него. Извикала на
тъжителя, че ще звънне на тел.112 и се прибрала в жилището за да го стори. На
площадката на четвъртия етаж излязла и св. З. (съпругата на подсъдимия), която
издърпала мъжа си вътре в апартамента им и затворила вратата. Тъжителят също се
прибрал у тях. В 08:24ч. св. А. се обадила на тел. 112 и подала телефонът на
тъжителя. Последният заявил, че бил бит от съседа си, който вече се бил прибрал
в жилището си. По указания на пол. служител с който бил свързан както и такива
дадени от служителката обслужваща линия 112 тъжителят още същия ден отишъл да
се освидетелства при съдебен медик, а на следващия ден се тъжил и в І РУП от
действията на подсъдимия. Няколко дни след инцидента тъжителят, който бил преподавател
в Техническия университет в гр.Варна, не ходил на работа, тъй като окото му
било насинено и той се чувствал неудобно.
Видно от заключението на
назначената по делото и приета от съда като обективно, компетентно и
безпристрастно дадена СМЕ изготвена от в.л. д-р Д. по отношение на частния
тъжител, на инкриминираната с частната тъжба дата 30.03.2016год. тъжителят е получил
травматичен оток и кръвонасядане по долния клепач на лявото око като описаните
травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет,
респективно удар с юмрук реализиран в областта на лицето и в своята съвкупност
обуславят чувство за болка и страдание. Съгласно заключението на експерта този
вид увреждания отшумяват без дефицит за период от около две седмици.
Видно от заключението на
назначената по делото комплексна съдебно-психиатрична експертиза с
психологическо изследване към
инкриминираната дата 30.03.2016год. не е бил в състояние на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието
и не е страдал от тежко слабоумие. Същият
е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, а към момента на осъществяване на деянието е бил в
състояние на силно раздразнение - физиологичен афект.
Видно от заключението на
назначената в хода на съдебното производство СМЕ касаеща здравословното
състояние на подсъдимия, изготвена от в.л. д-р Д., подсъдимият страда от
захарен диабет тип 2 с изчерпан инсулинов резерв и развилите се във връзка с
това заболяване усложнения – диабетна полиневропатия,
нефропатия и ретинопатия, исхемична болест на сърцето ІІ функционален клас,
хипертонична болест ІІІ стадий, умерена степен, сърдечно-мозъчна форма,
хронична миелоидна левкемия, хроничен пиелонефрит, начална бъбречна недостатъчност, старческа
катаракта и във връзка с това проведено оперативно лечение – инплантация на изкуствена очна леща.
Описаната фактическа обстановка
се установи по безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелките А., З. и Танева, показанията на вещите
лица д-р Д., д-р К. и Р.Г., заключения по назначени съдебни експертизи – СМЕ и
съдебно-психиатрична с психологическо изследване, медицинско удостоверение №
257/2016год. издадено от МБАЛ
„Св.Анна-Варна“ АД, постановление на прокурор при ВРП от 25.05.2016год. за
отказ да се образува досъдебно производство по пр.пр.
№ 4328/2016год., материалите по пр. пр. № 5962/2016год. по описа на ВРП,
справка от началника на Дирекция „Национална система 112-МВР“ РЦ 112-Варна
ведно с приложен към нея 1бр. CD съдържащ ел. картон и 1бр. аудиозапис, справка за съдимост на подсъдимия, протокол от
следствен експеримент, характеристика по местоживеене на подсъдимия.
В обясненията си дадени
непосредствено пред съда подсъдимият не отрича, че на инкриминираната дата пред
вратата на дома му се е намирал заедно с тъжителя, но твърди, че не му е
направил нищо, нито пък му бил казал нещо, а тъжителят още с отиването си
започнал да го псува брутално на майка.
Съдът не кредитира обясненията
на подсъдимия в тази им част тъй като същите са в пълно противоречие с
показанията на св. З. (неговата съпруга), с показанията на св. А., съдържанието
на възпроизведения аудиозапис от система 112,
медицинско удостоверение № 257/2016год. издадено от ЧБАЛ „Св.Анна-Варна“ АД,
заключение по СМЕ касаеща тъжителя и показанията на в.л. д-р Д..
На първо място обясненията на
подсъдимия в частта в която заявява, че тъжителят след като го попитал защо
тропат и го напсувал брутално, след което му скъсал пижамата са в противоречие
с показанията на неговата (на З.) съпруга депозирани в началото на съдебното
следствие (на 29.05.2017год.). Тогава св. З. заявява, че след като съпруга й
отворил вратата на апартамента, тя чула гласа на тъжителя който попитал „защо
още от 5часа сутринта блъскаме и тръшкаме непрекъснато“. Заявява, че
подсъдимият му казал, че те още спят - „Жена ми е в леглото, аз съм по пижама“,
че тя излязла и също казала, че още спят след което тъжителят хванал подсъдимия
отпред за пижамата и я раздрал цялата. Тя им казала да спрат да се разправят,
хванала съпруга си и го издърпала вътре. След като затворили вратата и се
прибрали вътре чула как тъжителят напсувал мъжа й на майка и казал, че ще
намери двама биячи да им потрошат кокалите. За псувни
и обиди преди да се приберат в дома си св. З. не споменава.
Съдът кредитира показанията на
св. З. коментирани по-горе, тъй като същите са дадени още в началото на
съдебното следствие, в заседание в което подсъдимия отсъства и преди същият да
е давал каквито и да било обяснения по повдиганото му обвинение. Още в началото
на разказа си на тази дата св. З. заявява, „След като аз и съпругът ми се
прибрахме вътре, чух че съседа напсува съпруга ми на майка и каза, че ще намери
двама биячи да ни потрошат кокалите“, а след това на
въпрос на защитата в лицето на адв. И. потвърждава
„Аз издърпах мъжа си и затворих външната врата и тогава чух, че съседа ми го
напсува и каза, чеи ще намери двама биячи да ни начупят кокалите“. Действително в последващи
показания (депозирани на по-късен етап в хода на съдебното следствие – на
22.01.2018год.) на въпрос на друг защитник на подсъдимия св. З. отговаря, че
още преди да излезе чула тъжителят да псува. Тези и показания обаче съдът не
кредитира защото те са дадени на по-късен етап в производството (близо шест
месеца след първите), след като подсъдимият вече е дал обяснения, в негово
присъствие и при наличие на друг защитник на чийто въпрос всъщност св. З.
отговаря. А при положение, че на два пъти преди това, както в началото на
разказа си, така и на въпрос на друг защитник на подсъдимия отговаря, че псувни
е чула едва след като се прибрали вътре, то несериозно изглежда твърдението и
от 22.01.2018год., че предният път била пропуснала да каже за псувните. За съда
няма никакво съмнение, че вторите показания на св. З. в коментираната част
обслужват изцяло развиваната от подсъдимия защитна позиция.
На следващо място обясненията на
подсъдимия в частта в която заявява, че той нищо не е казвал и нищо не е правил
по отношение на тъжителя са в противоречие с показанията на св.А. (съпруга на
тъжителя), която разпитана в хода на съдебното следствие заявява, че е чула
подсъдимия да крещи и да нарича мъжа й идиот и педераст и да го псува, и това е
било причината да излезе на тяхната площадка и да погледне нагоре. Същата
свидетелка заявява, че от мястото от което е гледала тя не е виждала площадката
пред апартамента на подсъдимия, но е имала видимост по стълбите и видяла, как
мъжа й отстъпва назад, а подсъдимия ръкомаха към него. Заявява, че когато
подавала на мъжа си телефона за да говори със 112 видяла, че лявото му око е
подуто и има одраскано, а преди да се качи при комшиите съпругът й не е бил с насинено
око. Действително свидетелката заявява, че тя удари не е видяла, но то и с
оглед на мястото на което е била тя обективно не можела да види двамата в цял
ръст като този факт бе безспорно установен от направения от съда в присъствието
на защитата и повереника на ч.тъжител следствен експеримент.
В подкрепа на показанията на св. А., която заявява, че след като мъжа и се
прибрал й казал, че е бил ударен от подсъдимия са и писмото от началника на РЦ
112 Варна към МВР и изпратения заедно с него аудиозапис
и регистрационен картон, медицинското удостоверение № 257/2016год.,
заключението на назначената СМЕ изготвена от в.. д-р Д. по отношение на
тъжителя.
Видно от цитираното писмо в
08:24ч. на 30.03.2016год. е бил подаден сигнал от тел. номер *********
(домашният телефон на тъжителя), а видно от записа действително първо се обажда
жена, а след това телефонът се предава на тъжителя, който съобщава, че е бил
бит от комшията си, сочи трите си имена и адрес и т.н. На следващо място видно
от цитираното по-горе медицинско удостоверение още в 09:30ч. на 30.03.2016год.
тъжителят е бил в съдебна медицина при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ и е бил
освидетелстван, като е заявил на лекаря, че около 08:00ч. пред апартамента на
негов съсед – Антон З., същият му нанесъл удар с юмрук в областта на лицето.
Видно от мед. удостоверение при извършеното освидетелстване по долния клепач на
тъжителя са били констатирани обективни находки – оток и мораво кръвонасядане
на площ с диаметър 2.5см.. В горната насока е и заключението на СМЕ съгласно
което тези увреждания са резултат от еднократен удар с или върху твърд и могат
да бъдат получени по сочения от тъжителя начин чрез удар с юмрук. В съдебно
заседание експерта поддържа заключението си като заявява, че кръвонасядане като
настоящото (на мястото където е установено в конкретния случай по долния
клепач) реално се проявява в рамките на няколко минути до половин час от
получаване на увреждането. Вярно е, че
вещото лице заявява, че проявлението на тези увреждания в рамките на първите
три дни е едно и също и не може с точност по експертен път да бъде определено
кога точно са настъпили. При положение обаче, че според показанията на св. А.
тъжителят не е бил с насинено око преди да се качи да говори с подсъдимия, че
веднага след инцидента тъжителят говори по тел. 112 като съобщава, че е бил бит
от съседа си и в рамките на около час от инцидента отива да се освидетелства за
съда няма никакво съмнение, че констатираните увреждания са настъпили именно
при инцидента на инкриминираната дата, а не преди това каквото предположение
изказва защитата.
Обясненията на подсъдимия в
частта в която заявява, че тъжителят му съдрал пижамата и го одрал съдът
кредитира изцяло доколкото в тази им част обясненията му се подкрепят както от
показанията на неговата съпруга, която е била на мястото на инцидента, така и
от показанията на св. Танева (абсолютно незаинтересован от изхода на делото
свидетел – наемател на барчето в сградата в която живеят подсъдимия и
тъжителя). Последната в показанията си пред съда възпроизвежда личните си възприятия
като заявява, че е видяла подсъдимия около 08:30ч. – 09:00ч на 30.03.2016год.),
че същият е бил възбуден, зачервен, с
раздрана тениска и одран.
Заключението на назначената
комплексна съдебно-психиатрична експертиза с психологическо изследване в частта
касаеща вменяемостта на подсъдимия и състоянието на физиологичен афект към
момента на осъществяване на деянието макар и да не споделя изцяло становището
на експертите, че афекта е резултат и от отправени обиди и псувни от страна на
тъжителя спрямо подсъдимия, доколкото в тази му част (за наличието на псувни и
обиди) експертите са се ръководили единствено от проведеното психологично
интервю на подсъдимия, който очевидно от цитатите в експертизата е пресъздал
своята версия на случилото се.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прие от правна
страна следното:
Подсъдимият С.А.З. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление наказуемо по чл.132,
ал.1, т.4 от НК, тъй като на 30.03.2016год., в състояние на силно раздразнение,
причинил на З.А.Д. лека телесна повреда
изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане по долния клепач на лявото
око, обусловили чувство на болка и страдание.
Обект на това престъпление са
обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
Субект на престъплението е
пълнолетно, вменяемо, неосъждано физическо лице.
Изпълнителното деяние е
осъществено чрез действие – нанасяне на удар в областта на лицето на тъжителя,
в резултат на което последният е получил кръвонасядане и травматичен оток по
долния клепач на лявото око.
Деянието е извършено от
подсъдимия в състояние на силно раздразнение, афект предизвикан от
противозаконното действие на тъжителя по раздиране на пижамата му. В тази
насока е заключението на назначената комплексна СПЕ, като според показанията на
вещите лица именно това е момента който подсъдимият е приел като такъв силно
накърняващ неговите чест и достойнство, предизвикал е силно емоционално
натоварване и стеснение на съзнанието.
За това състояние на подсъдимия данни се съдържат и в показанията на
свидетелката Танева, възприела подсъдимия скоро след инцидента. Същият бил
запъхтян, зачервен превъзбуден, помолила го да седне
и да се успокои. В подкрепа на това, че именно раздирането на пижамата е
отключило необузданите реакции на подсъдимия са и показанията на св. А., която
заявява, че първоначално съпругът и подсъдимия са разговаряли тихо и нищо не е
чувала, а после чула крясъци, обиди, псувни от подсъдимия и излязла.
От субективна страна деянието е
извършено умишлено при форма на вината пряк
умисъл – подсъдимият е осъзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и ги
е искал като умисълът му се извежда по категоричен начин от неговите действия –
нанася удар в областта на лицето на тъжителя с ясното съзнание, че ще му
причини болка. В обясненията си пред
съда подсъдимият отрича да е нанесъл удар като заявява, че само бил хванал
ръката на тъжителя и го бутнал назад. При подобни действия обаче няма как да
бъдат получени констатираните по тъжителя в рамките на час след инцидента
увреждания, а и няма никакво логично обяснение при липса на подобно поведение
от страна подсъдимия тъжителят да сигнализира тел. 112, да сочи още в първия
момент подсъдимия като лицето което го бил и да ходи да се освидетелства и то
при положение, че двамата с подсъдимия са хора на възраст и се познават от
години наред (от млада възраст). Отделен е въпроса, че раздирането на пижамата
и одраскването което подсъдимият е получил при това действие на тъжителя, по
начина който се сочи от подсъдимия, предполага действие отгоре надолу, а
разликата в ръста на подсъдимия и тъжителя е значителна подсъдимият е
значително по-нисък от тъжителя. Точно разликата в ръста между двамата и
мястото на телесните увреждания, както и възприетото от св. А. отстъпване на
тъжителя назад и надолу по стълбите съпроводено с възприетото от нея ръкомахане
от подсъдимия към тъжителя мотивира съда да приеме, че именно в този момент
подсъдимият е нанесъл и удара в лицето на тъжителя.
Що се касае до наведеното от
защитата становище за действия на подсъдимия в хипотезата на чл.12 от НК
неизбежна отбрана то не се споделя от съда с оглед възприетите по-горе време и
механизъм на причиняване на увреждането. Институтът на неизбежната отбрана
предполага ответни действия докато трае нападението, а в случая такава
фактическа обстановка не бе приета от съда. Ако и да се приеме, че хващането на
дрехата на подсъдимия е било възприето от него като нападение то неговата
ответна реакция не е последвала веднага и докато трае това нападение, а в
момент когато тъжителят е тръгнал да се прибира, отстъпвал е назад. Тогава
подсъдимият избухнал започнал да вика, да псува, да го обижда и нанесъл удара в
лицето му.
Не е налице и института на реторсията също претендиран алтернативно от защитата. Последният изисква
пострадалият да е отвърнал веднага със също такава телесна повреда. В случая
данни още по-малко пък доказателства които да сочат, че след като е бил ударен
от подсъдимия в лицето пострадалият му е отвърнал по подобен начин – причинил
му същата телесна повреда ,по делото не са налице. Съдът прие за безспорно
установено, че при раздирането на пижамата тъжителят е одрал подсъдимия.
Горното обаче е станало преди подсъдимият да му нанесе удар, а и умисъл за
причиняване на телесно увреждане от страна на тъжителя спрямо подсъдимия не е
налице. Последният е хванал деколтето на пижамата и го дръпнал надолу, при
което действие се е стигнало до одиране.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
преклонната му възраст, както и добрите
характеристични данни за същия.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
подсъдимия в хипотезата на чл. 54 от НК съдът отчете степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните
за личността на подсъдимия, за който прие че не е деец с висока степен на
обществена опасност и отчитайки, че извършеното е инцидента проява в живота на
подсъдимия, неговото влошено здравословно състояние, както и влошените от
значителен период преди инцидента междусъседски отношения с тъжителя породени
от битовизми прецени, че по-лекото предвидено в закона от двете
алтернативни наказания е съответно на извършеното престъпление и ще постигне
целите както на генералната така и на специалната превенция предвидени в
нормата на чл. 36 от НК, поради което и му наложи наказание глоба в минимален
размер - 100лв.
Приемайки че подсъдимият е
причинил на пострадалия лека телесна повреда изразяваща се в чувство на болка и
страдание и е действал (осъществил е
деянието) в състояние на силно раздразнение (афект) съдът на основание чл. 304
от НПК го оправда по повдигнатото му с частната тъжба обвинение за престъпление
по чл. 130, ал.1 от НК. Последното
изисква причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК за каквото разстройство доказателства в хода на съдебното
следствие не бяха събрани. Напротив видно от приложеното още с частната тъжба и
прието от съда като писмено доказателство медицинско удостоверение, както и от
заключението на назначената в хода на съдебното следствие СМЕ изготвена от в.л.
д-р Д. уврежданията получени от частния тъжител са му причинили чувство на
болка и страдание.
При решаване на въпросите по чл.
301 от НПК досежно второто повдигнато с частната тъжба обвинение съдът стигна
до следните правни изводи.
Подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 146, ал.1 от НК,
тъй като на 30.03.2016год., в гр.Варна, казал нещо унизително за честта и
достойнството на З.А. Дачев в негово присъствие – нарекъл го идиот.
Изпълнителното деяние е
осъществено и се изразява в изричане на думата „идиот”. Няма спор, че
посочената дума според общоприетото разбиране
на обществото, константната съдебна практика включително такава на Европейския
съд по правата на човека, е обидна. Същата се свързва с пълна деградация на
личността, превръщаща човека в животно, вродено слабоумие, неизличима
психическа болест, съпроводена с пълно разрушаване на нормалната умствена
дейност. Употребявайки я в присъствието на тъжителя подсъдимият дава своята отрицателна
оценка за неговата личност, унижавайки неговите чест и достойнство.
От субективна страна
престъплението е извършено от подсъдимият умишлено при форма на вината пряк
умисъл. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и ги е искал. Подсъдимият е
съзнавал, че думата е унизителна за честта и достойнството на тъжителя и я е
изрекъл именно с цел същата да бъде чута и възприета от пострадалия. Умисълът
се извежда по безспорен и категоричен начин от действията на подсъдимия.
В пледоарията си по съществото
на делото единият от защитниците на подсъдимия пледира за недоказаност на това
обвинение доколкото данни за изричането на тази дума от подсъдимия се съдържали
единствено в показанията на съпругата на тъжителя, а тя доказано лъжела.
Горното не се споделя от съда по следните съображения: Действително единствена
св. А. сочи в показанията си, че чула подсъдимият да нарича съпруга й идиот. Горното обаче е и разбираемо
при положение, че други хора присъстващи на мястото на което се е развил
скандала освен тъжителя, подсъдимия и
неговата съпруга е нямало, а позицията последните двама да спестят някой
факти от инцидента свързани с поведението на подсъдимия и да разказват
пространно за други свързани с поведението на тъжителя е разбираемо. Така
например подсъдимият и съпругата му спестяват безспорно доказания факт за
нанесен удар от подсъдимия в лицето на пострадалия, което според настоящия съд
е било именно и причината св. З. да
прибере мъжа си в къщи /факт споменат от нея при първоначалните й показания/.
На свой ред св.А. заявява, че именно крясъците и обидите изречени от подсъдимия
са я накарали да излезе от жилището им и да погледне нагоре към четвъртия етаж
като добросъвестно сочи, че от мястото на което се е намирала, не е виждала
какво става на площадката на горния етаж, виждала е само как тъжителят отстъпва
назад в горната част на стълбището и ръкомахане от страна подсъдимия.
Съдът не споделя и наведеното от
защитата алтернативно искане за прилагане института на реторсията /хипотезата
на чл.146, ал.2 от НК/ доколкото безспорни и категорични доказателства, които
да сочат, че тъжителят е отвърнал веднага на подсъдимия с обида в хода на
съдебното следствие не се събраха. Действително както в обясненията на
подсъдимия така и в показанията на неговата съпруга се съдържат данни за
отправени от тъжителя псувни. Досежно момента обаче в
който са изречени думите и двамата първоначално дават различна информация,
която в течение на следствието се обогатява и значително започва да се
припокрива. В първоначалните си показания „давани на 29.05.2017год. в началото
на следствието, в отсъствието на подсъдимия и преди той е давал обяснения по
повдигнатото му обвинение/ св. З. заявява, че след като прибрала мъжа си и
затворила вратата на апартамента чула тъжителя да псува и да заплашва с биячи. В обясненията си давани в хода на следствието депозирани
на 27.11.2017год. подсъдимият заявява, че тъжителят го напсувал раздрал му
пижамата, той го бутнал и жена му го прибрала вътре. И двамата обаче не
споменават и дума за отправени обидни реплики от стана на подсъдимия. За сметка
на това обаче в последващите си показания давани на
22.01.2018год. след като в процеса е встъпил и друг защитник и подсъдимият вече
е давал обяснения по обвинението, св. З. на въпрос на защитата отговаря, че те
още докато говорили чула тъжителя да псува даже заради това и тя станала, като
заявява, че било възможно предния път да е „пропуснала” за псуването. Подобно
„пропускане” не бе възприето от съда
като достоверно доколкото още в първоначалния разпит на св.З. факта за
отправени обиди от тъжителя е изследван и тя на два пъти сочи, че е чула псувни
след като двамата с подсъдимия вече се били прибрали в жилището си и вратата
била затворена. Няма никакво съмнение за съда, че обогатяването на показанията
на св.З. при повторния й разпит обслужва защитната версия на подсъдимия. И в
тези си показания обаче св.З. не сочи на обидни думи отправени от подсъдимия
към тъжителя. За такива думи премълчава и подсъдимия. В тази връзка ако и да се
приеме, че тъжителят е напсувал подсъдимия то доколкото момента в който е
сторил това не е безспорно установен то института на реторсията е неприложим. Точно
поради противоречивите показания /обяснения/ досежно тези факти и съдът не прие
за безспорно установено, тъжителят да е изричал подобни думи.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия,
преклонната му възраст, както и добрите
характеристични данни за същия.
Отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът не констатира.
При определяне наказанието на
подсъдимия в хипотезата на чл. 54 от НК съдът отчете степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните
за личността на подсъдимия, за който прие, че не е деец с висока степен на
обществена опасност и отчитайки, че извършеното е инцидента проява в живота на
подсъдимия, неговото влошено здравословно състояние, както и влошените от
значителен период преди инцидента междусъседски отношения с тъжителя породени
от битовизми прецени, че в случая наказание наложено в минимален
размер, ще постигне целите както на генералната така и на специалната превенция
предвидени в нормата на чл. 36 от НК, поради което и му наложи наказание глоба
в размер на 1000лв., което счете за напълно съответно на осъщественото деяние.
Като съобрази, че двете
престъпления в извършването на които подсъдимият бе признат за виновен са били
извършени от него в условията на реална съвкупност, преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях съдът приложи разпоредбата на чл. 23 от НК
и му определи едно общо за съвкупността, най-тежко наказание, а именно глоба в
размер на 1000лв.
По гражданските искове.
С оглед крайния изход на делото,
като призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 132,
ал.1 т.4 вр. чл.130, ал.2 от НК съдът прецени, че
предявения от частния тъжител граждански иск е доказан по основание, тъй като
съдът прие, че подс. З. е причинил на тъжителя /ищец/
телесно увреждане – травматичен оток и кръвонасядане по долния клепач
обусловили чувство за болка и страдание. И макар и травмата да няма трайни
физиологични последици за ищеца (съобразно заключението на СМЕ и показанията на
в.л. д-р Д.), то за болките, уплахата, стреса и др. негативни изживявания от
случая с побоя, същият следва да бъде обезщетен по справедливост. Съобразявайки
разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика при обезщетение за подобни
увреждания, съдът намира, че обезщетение от 500лв. е справедливо и в пълен размер ще репарира
вредите поради което и осъди подсъдимия да заплати на тъжителя посочената сума
от 500лв. ведно със законната лихва от датата на деянието – 30.03.2016год..
Съдът прецени, че гражданският
иск за горницата над тази сума от 500лв. до 3000лв. се явява неоснователен и
като такъв го отхвърли.
С оглед крайният изход на
делото, като призна подсъдимият за виновен в извършване на престъплението по
чл. 146, ал.1 от НК за което е предаден на съд с частната тъжба, съдът прецени,
че предявеният от частният тъжител граждански иск за претърпени неимуществени
вреди е доказан по основание. И доколкото принципно размерът на претърпените в
резултат на подобни деяния неимуществени вреди не подлежи на доказване (след
като се установи наличието на такова деяние се счита, че неимуществените вреди
са настъпили), а се определя по справедливост, съдът като отчете
обстоятелствата при които е извършено деянието и начинът на извършване на
престъплението прецени, че е справедливо да определи на тъжителя обезщетение в
размер на 300лв. ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане на сумата. Съдът счете, че посочената по-горе сума
напълно ще репарира и овъзмезди всички отрицателни
последици настъпили за пострадалия в резултат на престъплението, поради което и
отхвърли предявения граждански иск за горницата над тази сума до предявената от
2000лв.
Като взе предвид, че в хода на
съдебното производство частният тъжител е направил разноски в размер на
1295.50лв. (13.50лв. за образуване на дело, 1000лв. за адвокатско
възнаграждение както и 282лв. за СМЕ и свързаните с не разходи за изплащане
допълнително възнаграждение на в.л. за явяване в с.з. без да бъде изслушано по
независещи от него причини) които суми се доказват по категоричен начин от
приложените към делото вносни бележки и разписки съдът на основание чл. 189,
ал.3 от НПК осъди подсъдимия да заплати на частния тъжител посочената по-горе
сума.
На същото основание съдът осъди
подсъдимия да заплати направените по делото разноски за изготвени по негово
искане и по почин на съда съдебни експертизи – СМЕ и СПЕ с психологическо
изследване и изслушване на вещи лица общо в размер на 514лв., както и държавна
такса върху уважените части от двата граждански иска общо в размер на 100лв.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: