ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№285./29.05.2020
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело № 174/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на ПК „Напредък“, чрез процесуален
представител адв. К. *** против протоколно определение на ОС – Варна от
06.03.2020г., постановено по гр.д. № 771/2018г. и с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за изменение на предявения от него
отрицателен установителен иск за собственост чрез неговото увеличение,
съобразно вариант 1 от заключението на в.л. Д..
В жалбата се излагат
оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че предмет на
исковата претенция е прилежащия терен към собствения на кооперацията магазин,
площта на който терен е посочена приблизително в исковата молба. С оглед на това
се счита, че увеличението на тази площ съобразно приетата СТЕ не съставлява
предявяване на нов иск, както е приел окръжния съд, а процесуално допустимо
изменение на вече предявения. Иска се отмяна на обжалваното
определение и допускане на исканото изменение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна –
Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по
следните съображения:
Първоинстанционното производство е
образувано по предявен от ПК „Напредък“ иск за приемане за установено, че
Община Варна не е собственик на реална част от ПИ 10135.4502.299 по КК на
гр.Варна, целият с площ от 6 482 кв.м. и с площ на реалната част от
2 000 кв.м., графично индивидуализирана с граници на приложената на л.65
от делото скица.
Фактическите твърдения за така предявения
иск, вкл. и по обосноваване правния интерес от избраната форма на защита са, че
въз основа на отстъпено право на строеж през 1980г. кооперацията е собственик
на недвижим имот – супермаркет № 5, със застроена площ от около 1 500
кв.м., построен в ПИ 10135.4502.299 по КК на гр.Варна, целият с площ от
6 482 кв.м. На основание чл.2 ал.3 ЗОС /отм./ е придобила и прилежащия
терен към магазина, съставляващ реална част от ПИ и площ на тази част от
2 000 кв.м. Границите на същата са индивидуализирани от жалбоподателя-ищец
на представената с исковата молба скица, приложена на л.65 от
първоинстанционното дело. В условията на евентуалност се твърди, че тази част е
придобита от него въз основа на давностно владение, осъществявано непрекъснато
от построяването на магазина до настоящия момент. Посочено е също така, че за целия
ПИ 10135.4502.299 е съставен АОС № 702/1998г., както и че въпреки проведената с
Общината кореспонденция същата отказва да деактува собствената на кооперацията
реална част от него и по този начин оспорва правото му на собственост.
По повод приетото в с.з. от 06.03.2020г.
заключение на в.л. Д., с което са дадени варианти за
възможността за обособяване на терена върху който е построен процесния
супермаркет, вкл. и прилежащата му част от него, в самостоятелен УПИ,
жалбоподателят е поискал да бъде допуснато изменение на предявения иск, чрез
увеличение на претендираната прилежаща площ съобразно посоченото по вариант 1
от заключението на СТЕ.
Съпоставката между първоначално въведената в
предмета на спора реална част от ПИ, индивидуализирана по местонахождение и
граници чрез представената към исковата молба скица /л.65/ и графичното
изображение на възможното обособяване на самостоятелен УПИ по вариант 1 от
заключението, безспорно налагат извод, че исканото изменение по същество
съставлява предявяване на нов иск – касае се за нова реална част от ПИ
10135.4502.299, различна от твърдяната като придобита по силата на чл.2 ал.3 ЗОС /отм./, респективно владяна и придобита по давност прилежаща площ към
магазина. Наред с това, освен несъвпадането на границите е налице и въвеждане
на ново условие /основание/ за определяне на претендираната като собствена
прилежаща площ, респ. оспорвана като притежавана от ответната страна част от
ПИ, а именно възможността за обособяване на самостоятелен УПИ, условията за
което не се припокриват със съдържанието на понятието за прилежаща площ.
Ето защо, като е приел, че исканото изменение
на иска е недопустимо първоинстанционният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА протоколно
определение на ОС – Варна от 06.03.2020г., постановено по гр.д. № 771/2018г. и
с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение
на предявения от него отрицателен установителен иск за собственост чрез
неговото увеличение, съобразно вариант 1 от заключението на в.л. Д..
Определението може да се обжалва при
условията на чл.280 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд, в
1-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.