РЕШЕНИЕ
Номер 30209.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 10.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
Секретар:М. И. Д.
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно
наказателно дело № 20203420200442 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните
нарушения и наказания.
Постъпила е жалба от М. Р. Г. с ЕГН-********** от гр. С., ул. “Д.р Е.” № , вх. ет. ,
ап. , чрез процесуалния представител адв. Василев при АК - Силистра, със съдебен адрес:
гр. С., ул. “И. Б.” № , офис срещу Наказателно постановление № 20-1099-000527, издадено
на 04.05.2020 г. от Й. Д. Д., на длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция“ –
Силистра при ОДМВР – С., с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 638, ал.
1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането глоба в размер на 2000 лева за
извършено нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. По-нататък е посочено от наказващия
орган, че съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ налага имуществена санкция от 2000 лева на ЮЛ
или ЕТ.
Жалбоподателят посочва, че НП е издадено въз основа на АУАН срещу
жалбоподателя Г. Същевременно в акта е посочена квалификация по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ, касаеща ЕТ или ЮЛ. Изтъква още, че във фактите в НП е посочено, че управлява МПС
без договор за застраховка “ГО”, в качеството си на управител на “М. ГТМ-07” ЕООД.
Наложена е първо глоба в размер на 2000 лева, а след това с допълнителен текст е наложена
имуществена санкция за ЮЛ или ЕТ (без да се посочат данни). Според жалбоподателя така
отразеното в акта и процесното НП създават съществена неяснота и противоречие относно
личността на сочения като нарушител. Жалбоподателят изразява становище за съществено
нарушение на правилата, посочени в чл. 42, т. 4, чл. 52, ал. 4 , чл. 54 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, както и неправилно приложение на чл. 638, ал. 1 от КЗ. Акцентира се, че не е
съобразено обстоятелството, че отговорността за нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е в
тежест на собственика, а не на водача на автомобила. Изразява се мнение, че АУАН и НП са
1
издадени при вътрешно противоречиви и взаимноизключващи се констатации, тъй като
жалбоподателката е наказана за нарушение, касаещо ЮЛ. Навеждат се доводи, че е
недопустимо в съдържанието на НП да се привнасят обстоятелства и факти, извън
установените с акта. Изразява се мнение, че е недопустимо в диспозитива да се сочат
санкционна разпоредба, относима за ЮЛ, но приложена за ФЛ, както и да се прилагат
едновременно две санкционни разпоредби срещу две различни лица. Жалбоподателят
изразява мнение, че допуснатите от АНО нарушения са от кръга на съществените,
нарушаващи правото на защита, поради което и основания за отмяната му като
незаконосъобразно. Моли съдът да присъди сторените в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия
орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Жалбоподателят не се явява в с.з. За него се явява процесуалния му представител,
който поддържа жалбата. В хода на съдебните прения излага съображения за отмяна на
оспорваното НП. Моли съдът да вземе предвид посоченото в жалбата. Моли за отмяна на
процесното НП. Претендира заплащане на направени разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение.
За въззиваемата страна не се явява представител..
Редовно призовани за с.з. Районна прокуратура – Силистра не изпращат представител
и не заявяват становище по делото.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за
установено следното от фактическа страна:
По време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от
13 март 2020 г., на 18.04.2020 г. свид. Р. изпълнявал задълженията си на КПП И. по път III-
215. Полицейските служители осъществявали контрол на преминаващите водачи на
автомобили, включително за съдържанието на техните декларации. Около 08:54 ч. свид. Р.
спрял жалбоподателката, която управлявала товарен автомобил “Шкода Фабия” с
регистрационен № СС1772РВ. Тъй като било установено, че за т.а. няма застраховка
“Гражданска отговорност”, на място бил изпратен актосъставителя за съдействие.
Актосъставителят В. извършил проверка на документите на водача - жалбоподателя Г., след
което съставил АУАН, ползвайки бланка в служебния си таблет. Актът съставил срещу
жалбоподателя Г., макар и да му било известно обстоятелството, че т.а. е собственост на
дружество. Актосъставителят твърди, че технически нямало възможност да посочи
наименование на ЮЛ в използваната от него програма на таблета. Като обстоятелства
вписал, че нарушението е извършено на 18.04.2020 г. в 08:54 ч. в Община С. на път С. -
Ферибот С. - граница Румъния. По-нататък при описанието на фактите актосъставителят
2
посочил, че по път III-215 на КПП - И. в посока гр. С. жалбоподателката управлява товарен
автомобил “Шкода Фабия” с регистрационен № СС1772РВ, като при извършената проверка
се установява, че в качеството си на собственик няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Актосъставителят преценил, че с оглед описаното е налице нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1
от КЗ (изписан е текста на цялата разпоредба). Като доказателства актосъставителят иззел
СУМПС на водача, контролния талон и свидетелството за регистрация на МПС.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал процесното НП. В
обстоятелствената част са отразени всички факти в акта, но е добавено, че жалбоподателят
като управител на “М. ГМТ-07” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. “А. К.” № , вх. , ет. , ап. , управлява посочения в акта товарен
автомобил. На жалбоподателя Г. е наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461,
т. 1 от Кодекса за застраховането глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. По-нататък е посочено от наказващия орган, че съгласно чл. 638, ал.
1, т. 2 от КЗ налага имуществена санкция от 2000 лева на ЮЛ или ЕТ. Посочено е, че АУАН
е предявен на нарушителя и подписан без възражения, а в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не
е постъпило възражение. Отразено е, че лицето е осъществило от обективна и субективна
страна състав на нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Според
АНО деянието не представлява маловажен случай, а при индивидуализация на наказанието
е съобразен чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Според СРМПС описаният в АУАН и НП товарен автомобил е собственост на “М.
ГМГ-07” ЕООД - гр. С.
Със ЗПАМ от 21.04.2020 г. свидетелството да управление на МПС и контролния
талон, издадени на жалбоподателя Г., са отнети до предоставяне на сключена валидна
застраховка. Със ЗПАМ от същата дата е отнето и СРМПС, собственост на “М. ГМГ-07”
ЕООД - гр. С. до предоставяне на сключена валидна застраховка.
От представената служебна бележка става ясно, че АНО е назначен на длъжност
началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно наказателна
дейност“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – С.
При проверката за сключена застраховка на електронната страница на Гаранционния
фонд се установява, че действително няма сключена и действаща задължителна застраховка
“Гражданска отговорност“ на автомобилистите за посочения по-горе т.а. на 18.04.2020 г. в
часа на спиране за проверка, а именно 08:54 ч. Застраховка е сключена през същия ден в
11:00 ч.
Горната фактическа обстановка се установява от приетите писмени доказателства,
както и събраните гласни такива, непосредствено в съдебно заседание, а именно
показанията на актосъставителя В. и свид. Р..
3
СЪДЪТ прецени депозираната жалба като ОСНОВАТЕЛНА. Съдът се съгласява с
жалбоподателя, че са налице съществени процесуални нарушения и нарушение на
материалния закон, всяко от които представлява поотделно основание за отмяна на НП като
незаконосъобразно.
Прави впечатление, че при описанието на фактите в АУАН е посочено, че
жалбоподателят М. Р. Г. управлява товарен автомобил “Шкода Фабия” с регистрационен №
СС1772РВ и в качеството си на собственик няма сключен и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на
проверката. Същевременно е налице противоречие с фактите, тъй като актосъставителят е
посочил, че с това жалбоподателят нарушава чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Текстът предвижда,
че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да
сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение. Събраните доказателства
сочат, че жалбоподателят Г. не е собственик на МПС. Същото е собственост на юридическо
лице –на “М. ГМГ-07” ЕООД - гр. С. В този смисъл е налице противоречие между
описаните факти и отразената в акта разпоредба. Посоченото е съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушаващо правото на защита. Наказващият орган очевидно е
решил, че това не представлява нарушение, тъй като издал процесното НП. Добавил във
фактите, че жалбоподателката е управител на “М. ГМГ-07” ЕООД - гр. С. и наложил глоба в
размер на 2000 лева на основание чл. 683, ал. 1, т. 2 от КЗ. С този текст в КЗ се предвижда
обаче административно наказателна отговорност на ЮЛ или ЕТ, чрез налагане на
имуществена санкция в същия размер. В този смисъл нарушителят е санкциониран по
непредявено му с акта нарушение, доколкото при описанието на фактите в
обстоятелствената част на акта не е посочено ЮЛ, което като собственик на т.а. да не е
спазило задължението си да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение,
нарушаващо правото на защита. Освен това липсва конекситет между отделните части на
НП, тъй като във фактите не е посочено чия собственост е товарния автомобил.
Действително е отразено, че жалбоподателката е управител на “М. ГМГ-07” ЕООД - гр. С.,
но няма посочени факти чия собственост е товарния автомобил, който тя е управлявала на
18.04.2020 г. Посоченото представлява съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушаващо правото на защита. На практика АНО е упражнил правомощията си по чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН при липса на процесуални предпоставки за това, което отново представлява
съществено нарушение на процесуалните правила. Не е ясна и волята на наказващия орган,
доколкото същият наложил наказание на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. Наложено е
наказание глоба в размер на 2000 лева, а в диспозитива е налице допълнение, че съгласно
чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ налага имуществена санкция от 2000 лева на ЮЛ и ЕТ, без да е ясно
кой е наказания. В този смисъл е налице неправилно приложение на материалния закон, тъй
като лицето посочено във фактите не може да бъде извършител на деянието. Единствено е
възможно да се наложи имуществена санкция на “М. ГМГ-07” ЕООД - гр. С. Последното
4
обаче пък не е възможно в това административно наказателно производство, тъй като не е
бил предявен такъв АУАН. Същевременно не е възможно и определяне на наказание глоба в
размер на 2000 лева, тъй като в този размер е административната санкция, касаеща ЮЛ или
ЕТ. Не е възможно наказанието да се измени до размера, посочен в чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ,
тъй като жалбоподателката не е собственик на МПС. То е собственост на “М. ГМГ-07”
ЕООД - гр. С. Принципно е възможно жалбоподателката да носи административно
наказателна отговорност на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ. В случая обаче не е възможно
изменение на НП, тъй като във акта е отразено, че тя е собственик и тя се е защитавала по
други факти. Същевременно във фактите в НП изобщо не е посочено чия собственост е
МПС. В този смисъл не е възможно изменение на НП в посока преквалификация, тъй като
изначално фактите, посочени в акта са погрешни и такова действие на съда би
представлявало нарушаване на правото на защита.
Описаните съществени нарушения на процесуалните правила и неправилното
приложение на материалния закон водят до извод за незаконосъобразност на процесното
НП, поради което същото следва да бъде отменено от съда.
Относно разноските: Според чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. По аргумент от
противното в чл. 84 от ГПК държавните учреждения дължат съдебните разноски. В случая
жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 370,00 (триста и
седемдесет) лева. С оглед крайния изход на спора и направеното от процесуалния
представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, същото следва да бъде уважено. Впрочем заплатеното възнаграждение е
минималното, видно от текста на чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно т. 6 от ДР на
АПК поемане на разноски от административен орган означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая
въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските
следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно ОДМВР -
Силистра като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 от
ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН Районен съд - Силистра
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1099-000527, издадено на 04.05.2020 г.
от Й. Д. Д., на длъжност началник група в Сектор „Пътна полиция“ – С. при ОДМВР – С., с
което на М. Р. Г. с ЕГН-********** от гр. С., ул. “Д. Е.” № , вх. , ет. , ап. , със съдебен адрес:
гр. С., ул. “И.Б.” № , офис , е наложена на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането глоба в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ и съгласно чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ се налага имуществена санкция от
2000 лева на ЮЛ или ЕТ.
ОСЪЖДА ОДМВР – С.да заплати на жалбоподателя М. Р. Г. с ЕГН-********** от
гр. С., ул. “Д. Е.” № , вх. , ет. , ап., сумата от 370,00 (триста и седемдесет) лева,
представляващи направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра
в 14-дневен срок, считано от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6