№ 22098
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110138161 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
208321/25.06.2024 г., депозирана от И. Д. И., ЕГН **********, вписан в АК-София с личен №
**********, срещу ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД с ЕИК ***. Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 79, ал. 1,
предлож. 1 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 10421/2024 г. по описа на СРС, 53-ти състав, а именно: сумата от 4 750 лв., представляваща сбор
от пет неизплатени месечни възнаграждения по договор за текуща правна помощ № Г-
01/02.09.2022 г., съответно за месеците септември, октомври, ноември, декември 2023 г. и януари
2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателно изплащане на вземането, както и мораторните лихви за
периода на забава по отделните периодични задължения до подаването на заявлението, съответно
за месеците септември с падеж 20.10.2023 г. в размер на 43,49 лв., октомври с падеж 20.11.2023 г. в
размер на 32,76 лв., ноември с падеж 20.12.2023 г. в размер на 22,37 лв. и декември с падеж
20.01.2024 г. в размер на 11,28 лв. Претендират се направените в хода на заповедното и настоящото
исково производство съдебни разноски.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2022 г. между ищеца в качеството му на адвокат и
ответното дружество ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД е бил сключен Договор за текуща
правна помощ за срок от 36 месеца. По силата на договора ищецът се е задължил да се грижи за
работите на ответника, като при необходимост извършва устни и писмени консултации по смисъла
на чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за адвокатурата. Уговореното възнаграждение е в размер на 950
лв. месечно, дължимо до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължи. Посочва се, че
ищецът е изготвял проекти, правни анализи, справки, проекти на договори и споразумения, както и
други актове, свързани с дейността на възложителя. Твърди се, че ответното дружество е
преустановило изпълняването на своето задължение за заплащане на уговореното възнаграждение,
считано от септември 2023 г., като на 08.01.2024 г. от ищеца е била отправена покана за доброволно
изпълнение, но такова не е последвало. Поддържа се, че сключеният договор е бил предсрочно
прекратен на 22.04.2024 г. от страна на ответника, без да е спазено уговореното в чл. 6, ал. 2 12-
месечно писмено предизвестие. С оглед на това, че преди посочената дата не е било налице
разваляне на договора или оттегляне на поръчката, възнаграждение за периода от 01.09.2023 г. до
31.01.2024 г. следва да се дължи. Посочва се, че липсата на изпълнена дейност по договора за
1
поръчка не може да служи като основание за недължимост на уговореното възнаграждение, тъй
като в случая страните са уговорили, че заплащането е с оглед поемането на задължението на
адвоката да се грижи за работите на възложителя, а не във връзка с престирането на конкретен
резултат.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 277799/30.08.2024 г., депозиран от ответника ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света
София” ЕООД, като претенцията на ищеца се оспорва като недопустима и неоснователна.
Поддържа се, че сключеният между страните договор не е за поръчка, а за услуга/изработка. По
силата на възникналото облигационно отношение ищецът е поел задължението при възлагане да
извършва посочените в чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора услуги, за което по аргумент от чл. 3, ал. 1 му се
дължи възнаграждение в размер на 950 лв. месечно при представен отчет за извършената дейност
по договора. Наред с това е уговорена и възможността за заплащането на допълнително
възнаграждение в полза на ищеца в случай на поемането на правна защита по водени от и срещу
ответното дружество дела. Твърди се, че правото на ищеца да получи възнаграждение по
сключения на 02.09.2022 г. договор за текуща правна помощ е в зависимост от престирането на
определен трудов резултат и възниква само тогава, когато е налице възлагане. Поддържа се, че
клаузата на чл. 3, ал. 2 от процесния договор, по силата на която договореното ежемесечно
възнаграждение се дължи за това, че изпълнителят е поел задължение да се грижи за работите на
дружеството, и без да са поискани конкретни услуги през съответния месец, следва да бъде
обявена за нищожна по смисъла на чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като същата е
характерна за трудовите договори, сключвани по реда на Кодекса на труда. Претендира се
нищожност и на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от договора, предвиждащи неоправдано дълъг срок
на предизвестието за прекратяване на договора, както и неустойка, неотговаряща на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Направено е искане за отхвърляне на
претенцията на ищеца, респективно признаване за установено, че в полза на последния не
съществува вземането, обективирано в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парично задължение, както и за прогласяване нищожността на чл. 3, ал. 2, чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от
сключения договор за текуща правна поради противоречие със закона и накърняване на добрите
нрави. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 10421/2024 г. по описа на СРС, 53. състав е видно, че на
04.04.2024 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК,
по силата на която ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД, ответник в настоящото исково
производство, е осъден да заплати на ищеца, И. Д. И., сумата от 4 750 лв., представляваща сбор от
пет неизплатени месечни възнаграждения по договор за текуща правна помощ, ведно със законната
лихва за период от 21.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумите от: 43,49 лв. - лихва за период
от 21.10.2023 г. до 20.02.2024 г., 32,76 лв - за период от 21.11.2023 г. до 20.02.2024 г., 22,37 лв. - за
период от 21.12.2023 г. до 20.02.2024 г. и 11,28 лв. - за период от 21.01.2024 г. до 20.02.2024 г., както
и държавна такса в размер на 97,19 лв. В едномесечния преклузивен срок по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от страна на длъжника, вследствие на което заявителят по заповедта за
изпълнение е предявил установителен иск за вземането си.
Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно
възникнало облигационно отношение, изразяващо се в договор за текуща правна помощ № Г-01,
сключен на 02.09.2022 г. за срок от 36 календарни месеца от подписването му. По силата на
договора ищецът, в качеството му на изпълнител, се е задължил при възлагане от страна на
медицинския център да извършва устни и писмени правни консултации по смисъла на чл. 24, ал. 1,
т. 1 и 2 от Закона за адвокатурата, както и да защитава интересите на възложителя по граждански,
административни, наказателни, изпълнителни и други дела, по които последният е страна.
Съгласно чл. 3 от процесния договор възложителят се задължава да заплаща ежемесечно
2
възнаграждение за предоставената услуга, изразяваща се в поемане на задължение за готовност на
изпълнителя да се грижи за работите на насрещната страна, в размер на 950 лв. за целия срок на
договора, като уговорената сума се дължи до 20-то число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи. В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че задълженията на изпълнителя се състоят в
предоставяне на юридически консултации, изготвяне на правни анализи и справки за действащите
в страната нормативни актове, даване на становища за законосъобразността на актове, свързани с
възникването, изменението и прекратяването на трудови правоотношения, etc. Възложената работа
следва да се извършва незабавно, когато това е възможно с оглед на естеството й. Според
договореното между страните изпълнителят следва в края на всеки месец да отчита извършената от
него работа, в случай че такава е била възложена, със съответния документ - писмен отчет, въз
основа на който възложителят извършва плащането на уговореното възнаграждение. В чл. 6 е
посочено, че договорът може да бъде прекратен без предизвестие при изтичане на уговорения срок
и по взаимно съгласие на страните, изразено в писмена форма, както и едностранно с 12-месечно
писмено предизвестие. Съгласно чл. 7 при неспазване на предизвестието по чл. 6, ал. 2
неизправната страна дължи неустойка в размер на 12 месечни възнаграждения на обща стойност 11
400 лв.
Във връзка със задължението на възложителя за заплащане на ежемесечно възнаграждение,
възникнало по силата на чл. 3 от сключения между страните договор, на 15.01.2024 г. от страна на
ищеца е отправена покана за доброволно изпълнение на задължението на ответното дружество,
съответно за месеците септември, октомври и ноември 2023 г.
На 22.04.2024 г. чрез частен съдебен изпълнител на ищеца е връчено уведомление,
подписано чрез пълномощник от д-р Милко Недялков, действащ в качеството на управител на ,,МЦ
- ПСАГБАЛ Света София” ЕООД. В уведомлението се посочва, че поради установено
несъответствие на ежемесечно представяните от изпълнителя писмени отчети за извършената
дейност с уговореното между страните, както и поради пълно неизпълнение на задълженията по
договора след 09.02.2024 г., пълномощията на изпълнителя за процесуално представителство по
дела, образувани от и срещу медицинския център, биват оттеглени, а сключеният на 02.09.2022 г.
следва да се счита едностранно прекратен от страна на възложителя.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
В хода на настоящото съдебно производство бе установено, че между ищеца И. Д. И. и
ответното дружество ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД е сключен Договор за текуща правна
помощ № Г-01 на 02.09.2022 г. Правната характеристика на възникналото облигационно
отношение следва да бъде изведена, като се тълкуват постигнатите между страните уговорки
относно взаимните им права и задължения, преценени във връзка една с друга, при спазване на
изискванията на чл. 20 ЗЗД. Тълкуването следва да се извърши, за да бъде установена
действителната воля на страните към момента на възникване на правоотношението, а именно върху
какво страните са се споразумели и какъв правен резултат са целели да бъде постигнат. Съгласно
чл. 20 ЗЗД при извършване на тълкуването следва да се изхожда от критерии като целта на
съглашението, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да бъдат извеждани права и
задължения, които страните не са уговорили, и без да бъде подменяна формираната при сключване
на договора и обективирана в съдържанието му воля на договарящите (Решение № 50223 от
16.01.2023 г. по гр. д. № 574 / 2022 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение).
Съгласно чл. 280 ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка
на доверителя възложените му от последния действия. Страни по правоотношението са
доверителят - лицето, за чиято сметка се извършват възложените правни действия, и довереникът -
лицето, на което е възложено извършването на тези действия. Следва да бъде направено
разграничение с договора за изработка, чиято правна уредба е поместена в чл. 258-269 ЗЗД. В
трайната съдебна практика се посочва, че съгласно чл. 258 ЗЗД с договора за изработка
изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо по поръчка на възложителя срещу
3
възнаграждение. Предмет на договора може да бъде, както изработването на определена вещ, така
и извършването на услуга, като за постигането на уговорения между страните резултат се
осъществяват фактически действия, които могат да се изразяват в определени физически или
интелектуални усилия. В случая от съществено значение е прецизното формулиране от
възложителя на конкретния резултат, който следва да бъде постигнат, доколкото основно
задължение на изпълнителя е да изпълни възложената му работа точно и качествено, стриктно
спазвайки указанията на възложителя и в срок. За да може изпълнителят да престира валидно
резултата, за който се е задължил, той следва да е изпълнил точно, без отклонения, или поне без
съществени отклонения от заданието. Противното поражда за възложителя потестативното право
да откаже заплащането на възнаграждение - такова може да се претендира единствено в случай, че
извършената работа бъде приета.
Договорът за текуща правна помощ има за предмет предоставянето на правни услуги - по
отношение на този тип сделка липсва изрична законова регламентация. По силата на договора
изпълнителят поема задължението да извършва различни по вид действия в полза на възложителя.
В съответствие с чл. 24, ал. 1 от Закона за адвокатурата тези действия могат да се състоят в
изготвянето на устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото, изготвяне на
книжа, свързани с възложената от клиента работа, както и осъществяване на процесуално
представителство. Задълженията на изпълнителя могат да включват както полагането на
интелектуален труд и извършването на физически действия, така и правни действия, от което
следва, че сделката е възможно да съдържа елементи както на договора за поръчка, така и на
договора за изработка. При охарактеризиране на облигационното правоотношение винаги следва
да се изхожда от тълкуването на общата воля на страните – изявеното и обективирано в писмения
текст общо намерение. Правната същност на договора се предопределя от естеството на правата и
задълженията, а не от наименованието, което страните са посочили.
По силата на сключения на 02.09.2022 г. Договор за текуща правна помощ изпълнителят И.
Д. И. се е задължил да извършва посочените в чл. 4, ал. 1 задачи при възлагане от насрещната
страна. Като насрещна престация е уговорено да бъде заплащано ежемесечно възнаграждение в
размер на 950 лв. Правото на изпълнителят да получи възнаграждение може да бъде поставено в
зависимост от наличието на възлагане, съответно от полагането на определен труд и извършването
на услуги съобразно уговореното между страните. Изхождайки от принципите на автономия на
волята на страните по гражданското правоотношение и свободата на договаряне обаче, следва да
посочим, че няма пречка контрахентите да постигнат съгласие възнаграждение да се дължи не за
конкретно извършена услуга, а за ангажимент - когато изпълнителят е поел задължение за
готовност да се грижи за работите на възложителя. Това следва да бъде изрично уговорено между
страните - клаузите на договора следва недвусмислено да водят до тълкуване, обосноваващо
наличието на постигнато съгласие за текущо, абонаментно правно обслужване (Решение № 94 от
20.04.2021 г. по гр. д. № 2752 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). В такава
хипотеза и при наличието на гореописаната уговорка дължимостта на уговореното възнаграждение
по абонаментния договор не се определя от престиране на конкретен резултат, като същото е
константна величина с винаги ясен размер и основание и точно посочен момент, в който се дължи
от страна на възложителя по договора. Като изхожда от посоченото в чл. 3, ал. 2 от процесния
договор, съдът намира, че контрахентите са постигнали съгласие уговореното ежемесечно
възнаграждение да се дължи на основание поемането на ангажимент от страна на адвоката да се
грижи за работите на възложителя, без да е необходимо възлагане на конкретни услуги през
съответния месец, които да обуславят възникване на вземането. Представянето на писмен отчет,
предвидено в чл. 4, ал. 1, т. 5 като предпоставка, пораждаща задължението на възложителя за
заплащане на насрещната парична престация, следва да намери приложение единствено в
хипотеза, в която през съответния месец е било възложено извършването на определени
услуги, като и в тази хипотеза това определя изискуемостта на задължението, а не е условие
за възникване на задължението дори в тази хипотеза, която обаче не е процесната .
Тълкувайки всички клаузи на сключения между страните на 02.09.2022 г. договор за текуща
правна помощ, съдът намира, че доколкото през процесния период в хода на настоящото съдебно
производство не бе установено да е било налице възлагане на извършването на някоя от
предвидените в чл. 4, ал. 1 услуги, заплащането на възнаграждение на изпълнителя за месеците
4
септември 2023 г. - януари 2024 г. не е обусловено от престирането на конкретен резултат,
съответно от представянето на писмен отчет, а се дължи на основание чл. 3, ал. 2 - за поемането на
готовност на изпълнителя да се грижи за работите на дружеството.
По отношение на възражението за нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2 от сключения
договор, съдът намира следното:
По силата на чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Прекрачването
на разумната граница на свободата на договаряне намира израз в поемането на задължения, които
накърняват общовалидните морални и етични норми, въплъщаващи идеята за добросъвестност и
справедливост. Правната последица от нарушаването на тези общовалидни принципи е
прогласяването на нищожност на основание чл. 26, ал. 1, предлож. 3 ЗЗД. Клаузите, прогласени за
нищожни поради накърняване на добрите нрави, не пораждат правни последици - законът
санкционира постигнатото между страните съгласие, като отнема правното действие на сделката
или на тези уговорки, инкорпорирани в нея, които противоречат на общоприетите в обществото
морални стандарти. Законът придава на добрите нрави правно значение - правната последица от
тяхното нарушаване е приравнена с тази при противоречието на договора с повелителните правила
на закона (Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСTK
на ВКС).
Съответствието на постигнатите между страните уговорки с възприетите от обществото
принципни начала следва да се преценява във всеки конкретен случай спрямо обстоятелствата.
Като изхожда от общоутвърденото разбиране за еквивалентност на престациите и постигане на
баланс в отношенията между страните, както и от принципите за справедливост и недопускане на
неоснователното обогатяване, съдът счита, че в настоящия случай уговореното в чл. 3, ал. 2
възнаграждение в размер на 950 лв., дължащо се на изпълнителя за поемането на ангажимент за
готовност да се грижи за работите на възложителя, съответства на обичайно дължимото съобразно
обема от работа, който следва да бъде извършван. Накърняването на добрите нрави предполага
между страните да е налице явна и несъмнена неравнопоставеност - основание за нищожност на
инкорпорирана в договора клауза би била съществената липса на равностойност на насрещните
престации. В конкретния случай дължимата от страна на възложителя парична сума е
пропорционална на насрещната престация, изразяваща се в поемането на ангажимент на
изпълнителя за извършване на всеобхватно юридическо обслужване на медицинския център за
текущите и нужди и с задължение за незабавни срокове. Съдът взе предвид като ориентир характер
на високо специализирания характер на адвокатска дейност и средно пазарните възнаграждения за
подобен тип уговорки. В този смисъл съдът съобрази и по- специално и чл. 11 от НАРЕДБА № 1
ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ,
в който е посочено, че за текуща правна помощ по договор с юридическо лице или едноличен
търговец - 800 лв. месечно, като за явяване по дела на съответното юридическо лице или
едноличен търговец на адвоката се дължи отделно възнаграждение. Следователно уговорката в
договора съответства на пазарните размери на възнаграждението и не е нищожна. В този смисъл
следва да се съобразява и практиката на ВКС – Решение 24 от 09.02. 2016 г. по гр. д. № 2419/
2015 г. на ВКС , в което е даден отговор на въпроса кога нееквивалентността на престациите
води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави.
За да отговори на въпроса, съдът се съобрази с правната доктрина и трайната и
непротиворечива практика на ВКС. Добрите нрави са неписани общовалидни морални норми,
които съществуват като общи принципи или произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките.
В решение № 1444 от 4.11.1999 г. по гр.д. № 753/1999 г. на Пето Г.О. на ВКС е посочена
нееквивалентността на престациите като конкретен пример за нарушение на добрите нрави, водещо
до нищожност на сделката по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД. В това решение липсват критериите,
по които съдът преценява кога престациите са нееквивалентни до степен, предизвикваща
нищожност на сделката. Такива критерии са необходими, тъй като в противен случай преценката на
съда би заменила волята на страните. По този начин би се накърнил принципът на свободата на
договарянето/чл.9 от ЗЗД/, защото еквивалентността на престациите поначало се преценява от
страните и се съобразява с техния правен интерес. Затова като критерий в съдебната практика е
възприета изключително голямата разлика в престациите-в решение № 615 от 15.10.2010 г. на ВКС
5
по гр.д. №1208/2009 г. на ІІІ Г.О. на ВКС например е прието, че нищожност има поради дванадесет
пъти по-ниската цена от пазарната, а в решение 119 от 22.03.2011 г. по гр.д. № 485 по описа за 2010
г. на І Г.О. на ВКС-при двадесет и осем пъти по-ниска цена. Във второто решение е подчертана
необходимостта от значителна липса на еквивалентност в насрещните престации. По абстрактен и
принципен начин е формулиран критерият за преценка на значителната нееквивалентност в
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 452 от 25.06.2010 г. по гр.д. № 4277 по описа
за 2008 г. на І Г.О. на ВКС. Според това решение съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
добрите нрави. Законодателят допуска, че цената на недвижимия имот може да бъде по-ниска от
данъчната оценка. В същото време понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до
нищожност на сделката. ВКС счита, че тази неравностойност би следвало да е такава, че
практически да е сведена до липса на престация. Следователно значителна и явна
нееквивалентност на насрещните престации, която води до нищожност поради противоречие с
добрите нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Когато престацията
не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка дали не е налице сделка при
явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда/унищожаемост по чл.33 от ЗЗД/, ако такъв
иск е предявен.
В обобщение-само наличието на нееквивалентност на насрещните престации според
представата на съда не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като
свободата на договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се извършва
от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на нееквивалентност на престациите може
да представлява сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл.33 от ЗЗД. При най-високата степен на
нееквивалентност на престациите съществува такова съотношение, че едната от тях е незначителна
и практически нулева. Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, тя е
нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Настоящия състав споделя изведените критерии като в допълнение към тях следва да се
добави, че съдът взима предвид не само изолирано размера на престацията сама по себе си, а така
също вида на насрещната престацита, характера и положението на страните и техните правни и
лични и/или професионални отношения, както и всички обстоятелства при сключвано на договора.
Доколкото страните по облигационното правоотношение разполагат със свободна преценка
по отношение на правата и задълженията, които следва да възникнат в отношенията помежду им,
съдът счита, че постигането на съгласие за дължимостта на уговореното възнаграждение на
основание поемането на ангажимент за готовност за грижа за работите на възложителя, не
противоречи на повелителните правила на закона и не накърнява добрите нрави. Като изхожда от
принципа на автономия на волята на страните по правоотношението и свободата на договаряне,
както и от принципа за еквивалентност, съдът счита, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от сключения
договор за текуща правна помощ е действителна и валидно обвързва страните.
По отношение на предсрочното прекратяване на сключения договор съдът намира
следното:
Видно от представените по делото доказателства сключеният между страните договор за
текуща правна помощ е бил едностранно прекратен от страна на възложителя на 22.04.2024 г. чрез
уведомление, връчено на изпълнителя. В чл. 6, ал. 1 от процесния договор е предвидено, че
последният се прекратява с изтичане на уговорения срок, по взаимно писмено съгласие между
страните, както и едностранно с 12-месечно писмено предизвестие. В чл. 7 е посочено, че при
прекратяване неизправната страна, нарушила задължението за отправяне на предизвестие, дължи
неустойка в размер на 12 месечни възнаграждения на обща стойност 11 400 лв. Ответникът
релевира нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 от процесния договор на основание чл. 26,
ал. 1, предлож. 3 ЗЗД.
В настоящия случай ищецът не претендира заплащането на уговореното в процесния
договор неустоечно вземане. Въпросът за действителността на чл. 6, ал. 2 и чл. 7 излиза извън
6
предмета на спора и не обуславя действителността на правоотношението, по силата на което е
възникнало вземането на ищеца по настоящото исково производство, поради което не се дължи
произнасяне от страна на съда по валидността на посочените клаузи.
С оглед на гореизложеното и при липсата на надлежно установяване от страна на
ответника-възложител, че уговореното в чл. 3, ал. 1 от сключения между страните договор за
текуща правна помощ задължение за заплащане на месечно възнаграждение в размер 950 лв.,
съответно за месеците септември, октомври, ноември и декември 2023 г. и януари 2024 г., е
било надлежно изпълнено, съдът намира за установено, че претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 4 750 лв. е основателна и искът следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебните разноски следва
да се присъдят в полза на ищеца с общ размер 194,38 лв за заповедното и исковото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 36 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл. 79, ал. 1, предлож. 1 ЗЗД, че ,,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. София - 1330, ул. ,,Михалки Ташев”, № 2
ДЪЛЖИ на И. Д. И., ЕГН:***, съдебен адрес: гр. София, ул. ,,Бойчо Огнянов”, №1, ет. 3, ап. 13
сума в размер на 4 750 лв., представляваща сбор от пет неизплатени месечни възнаграждения по
договор за текуща правна помощ № Г-01/02.09.2022 г., съответно за месеците септември, октомври,
ноември, декември 2023 г. и януари 2024 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2024 до
окончателно изплащане на вземането, както и мораторните лихви за периода на забава по
отделните периодични задължения до подаването на заявлението, съответно за месеците септември
с падеж 20.10.2023 г. до 20.02.2024 г. в размер на 43,49 лв., октомври с падеж 20.11.2023 г. до
20.02.2024 г. в размер на 32,76 лв., ноември с падеж 20.12.2023 г. до 20.02.2024 г. в размер на 22,37
лв. и декември с падеж 20.01.2024 г. до 20.02.2024 г. в размер на 11,28 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ,МЦ - ПСАГБАЛ Света София” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр. София - 1330, ул. ,,Михалки Ташев”, № 2 да заплати на И.
Д. И., ЕГН:***, съдебен адрес: гр. София, ул. ,,Бойчо Огнянов”, №1, ет. 3, ап. 13 сумата от 194,38
лв., представляващи разноски по заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7