Р Е Ш Е Н И Е
№2019
гр. П., 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание на четвърти декември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
като
разгледа гр. д. № 00940 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД, с която е
поискано да бъде признато за установено по отношение на Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, с искане да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата
от общо -643,04лева, представляваща
стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент,
находящ се в гр. П., ул. „П.К.“, бл**вх**ап**от които: главница в размер на
576,77 лева за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2018г. включително, сумата от 66,27лева, представляваща законна лихва
за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №*****/****г.
по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират направените по делото
разноски.
Ищецът твърди,
че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови
нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба
/доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от
публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до
имота на ответника топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за
дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна
енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период в размер на
сумата от-576,77 лева за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 66,27лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч.
гр. дело №*****/****г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за
изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК. Претендират
направените по делото разноски. С тези съображения отправя искане за уважаване
на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Ангажира писмени доказателства към исковата молба, в това число
нотариален акт за собственост на процесния имот, както и удостоверение за
наследници.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът чрез назначения й особен представител- адв. И. навежда доводи, с който твърди ч не е доказано ищеца да е доставял топлинна енергия до процесния имот, нейния размер, както и стойността на обезщетението за забава, не е доказано лицето ответника да има качеството на потребител на топлинна енергия. Оспорва се да е собственик, респ. размера на правото на собственост и ползване по отношение на процесния недвижим имот при твърдението, че не е изключителен такъв. Поддържа, че не е доказано наличието на соченото от ищеца облигационно правоотношение и ответникът няма качеството потребител на топлинна енергия. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Г.Й.П., ЕГН **********, за имот с адрес: ***, с
искане да бъде издадена заповед
за изпълнение на парично за следните суми-бщо -643,04лева, представляваща стойност на доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул.
„П.К.“, бл**вх**ап**от които: главница в размер на 576,77 лева за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г.
включително, сумата от 66,27лева, представляваща законна лихва за забава за периода
от 09.07.2017г. до 20.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело №*****/****г. по описа
на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.
414, ал. 1 ГПК, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на искове за установяване съществуването на вземанията си.
В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника заявява, че оспорва исковата молба по съобарженията в отговора, които поддържа. Сочи, че имотът е бил прехвърлян неколкократно и че ответницата не е собственик на имота и не дължи сумите.
По делото, съдът с доклада си е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, наличието на облигационно правоотношение между него и ответната страна, регулирано на основание надлежно оповестени общи условия; дружество следва да докаже, че за процесния период от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, ответникът е бил собственик на процесния имот или ползвател на топлинна енергия за процесния имот и ищцовото дружеството е доставяло такава за топлоснабден имот, намиращ се в гр. П., ул. „П.К.“, бл**вх**ап**за която се дължи посочената в исковата молба сума. Дружеството следва да докаже, че е извършвало реално отчитане на доставената топлоенергия, като е отчитало същата с изправни измервателни уреди, включително и по отношение на абонатната станция. В тежест на ищеца е да докаже изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от дружеството суми, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти. Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
Предвид разпределената доказателствена тежест по време на делото по искане на процесуалния представител на ищеца са били изслушани две експертизи по спорните факти по делото –СИЕ и СТЕ, като съдът е приел заключенията по експертизите със съответни протоколни определения, постановени по делото. По делото, съдът е приел и представени писмени доказателства от страна на ищеца, а именно- придружително писмо от Община П. Дирекция МПТ, ведно със заверен препис от Декларация по Чл. 14 ЗМДТ, подадена от трето неучастващо в настоящото производство лице, което се явява собственик на процесния недвижим имот, като в таблица 2-„ползватели“ е посочена ответницата, притежател на право на ползване върху процесния недвижим имот, приложен е в копие, нотариален акт за покупко-продажба №**с рег. №**** от 28.11.17година, видно от който деклараторът придобива право на собственост, като се сочи, че ответникът запазва правото си на ползване върху имота, докато е жива, което право на ползване е учредено с приложения в заверено копие от Нотариален акт №**с рег.№ ****от 16.7.2002г. на Р.М., нотариус с район на действие Районен съд П., следва да се приобщят по делото, последният също приет по делото като заверено копие /стр. 69 от делото/.
Представено е извлечение от вестник „СъП.”, брой 82 от 29.04.2008 година, в който са публикувани общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г.
По същество, страните молят за постановяване на решение, респ. за уважаване, отхвърляне на претенцията.
По делото, съдът намира следното с оглед основното поддържано от особения представител на ответника възражение, че ответницата не е собственик на имота. Видно от цитираните по-горе писмени доказателства по делото, а именно-два броя нотариални актове и един брой декларация по чл.14 ЗМДТ, то се установява следното:Видно от нотариален акт №**с рег.№ ****от 16.7.2002г. на Р.М., нотариус с район на действие Районен съд П., /стр. 69 от делото/, то ответницата е прехвърлила чрез покупко-продажба имота на своя син- Д.Д.М., процесния недвжим имот, като си е запазила пожизнена правото на ползване на същия. Видно от представена декларация по чл. 14 ЗМДТ, то същата е подадена от Р.В.Ц., който е декларилал, че процесният имот е собствен между него и лицето Д.Р.В., като е посочено, че е придобит на основание нотариален акт за покупко-продажба №**с рег. №**** от 28.11.17година. В графа ползватели са вписани Д.Р.В.и Р.В.Ц.. Видно от приложен в копие, нотариален акт за покупко-продажба №**с рег. №**** от 28.11.17година, се установява, че деклараторът Р.В.Ц. придобива право на собственост, заедно с Д.Р.В., като имотът е прехвърлен чрез покупко-продажба от Д.Д.М., като в посочения нотариален акт е вписано, че последният си запазва правото на ползване до смъртта на майка си – ответницата Г.П.. По делото не са представени доказателства за смърт на последното лице, поради което следва да се приеме, ме при прехвърлителните сделки на имота с тежест- пожизнено запазено право на ползване, то същото все още не е било погасено.Съдът следователно намира, за неоснователни са възражения на ответната страна в посочения смисъл, като ясно са очертани по делото, на база посочените писмени доказателства собствениците и ползвателите на имота.
По делото са изслушавани заключения по СИО и СТЕ, като фактите, които същите са обследвал спорните факти и са дали положителни отговори относно обстоятелството за дължимостта на сумите и за обстоятелстото, че се касае за топлофииран имот, с изправни измервателни уреди, работещи такива, които са преминали съответни проверки и правилно са били начислени сумите, които се претендират.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяването изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност, като последните факти, са били отдлени като безспорни между страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия на клиенти за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на
закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна енергия. Следва
да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването на
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото се установи, че ответникът притежава вещното право на ползване (по отношение на сина си, на когото е прехвърлила имота и които след като от своя страна отново е прехвърлил имота е запазил за себе си и ответницата вещното право на ползване на имота, докато последната е жива, видно от вписаното в нотариалния акт. Както съдът по-горе посочи, видно от нотариален акт №**с рег.№ ****от 16.7.2002г. на Р.М., нотариус с район на действие Районен съд П., /стр. 69 от делото/, то ответницата е прехвърлила чрез покупко-продажба имота на своя син- Д.Д.М., процесния недвижим имот, като си е запазила пожизнено правото на ползване на същия. Видно от представена декларация по чл. 14 ЗМДТ, то същата е подадена от Р.В.Ц., който е декларирал, че процесният имот е собствен между него и лицето Д.Р.В., като е посочено, че е придобит на основание нотариален акт за покупко-продажба №**с рег. №**** от 28.11.17година. В графа ползватели са вписани Д.Р.В.и Р.В.Ц.. Видно от приложен в копие, нотариален акт за покупко-продажба №**с рег. №**** от 28.11.17година, се установява, че деклараторът Р.В.Ц. придобива право на собственост, заедно с Д.Р.В., като имотът е прехвърлен чрез покупко-продажба от Д.Д.М., като в посочения нотариален акт е вписано, че последният си запазва правото на ползване до смъртта на майка си – ответницата Г.П.. По делото не са представени доказателства за смърт на последното лице, поради което следва да се приеме, ме при прехвърлителните сделки на имота с тежест- пожизнено запазено право на ползване, то същото все още не е било погасено.Съдът следователно намира, за неоснователни са възражения на ответната страна в посочения смисъл, като ясно са очертани по делото, на база посочените писмени доказателства собствениците и ползвателите на имота. Съдът намира, че не е налице конкуренция на вещни права, т. е. между гол собственик и титуляр на ограниченото вещно право и че общото правило е, че в тези случаи вещният ползвател е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за разходите относно потребена топлинна енергия, тъй като по силата на диспозитивната разпоредба на чл. 57 ЗС в негова тежест са разходите, свързани с ползването на имота. От това общо правило може да са налице изключения или отклоненеия от тази диспозитивна разпоредба, ако страните се споразумеят друго, тъй като съгласно чл. 9 ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави но такова „друго”, видно от доказателствана по делото, в случая не е било уговорено. / така в Решение №339 от 27.09.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 431 по описа за 2019г., в мотивната част на Решението ПОС е посочил, че –„За да уважи иска срещу ответника, Пернишкият районен съд е изходил от обстоятелството, че въз основа на нотариален акт от 15. 10. 1997г. ответникът е носител на голата собственост по отношение на процесния апартамент, а прехвърлителите са си запазили безвъзмездно правото на ползване на същия, като впоследствие Л.М.е починала и нейното ограничено вещно право на ползване се е погасило със смъртта й на 24. 01. 2014г. Приел е, че безвъзмездно ползване означава, че носителят на това право не дължи за ползването си не само наем на собственика, но и никакви разноски, данъци, такси и всички други разходи по чл. 57 от ЗС. В тази насока се е позовал на решение № 450 от 18. 06. 2009г. на ВКС по гр. д. № 508 / 2008г., III г. о. и на решение № № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд.“, но впоследствие в мотивната част, съдът е посочил, че –„Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № **том *** дело № ****/****г., на нотариус Н.З., на 15. 10. 1997г. К.К.М. и Л.Л.М.са дарили на сина си В.К.К., процесия топлоснабден апартамент, находящ се в гр. П., кв. „Т.Л.“, ул. „“, бл**ап**за който се претендират процесните суми за незаплатена топлинна енергия. Прехвърлителите са запазили вещното право на ползване върху целия апартамент – заедно и поотделно. При това положение В.К.е носител на голата собственост на апартамента, а К.К.М. и Л.Л.М./до нейната смърт/ са носителите на вещното право на ползване на апартамент и като такива отговарят за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия. Действително с решение № 149 от 21. 05. 2018г. по в. гр. д. № 00169 по описа за 2018г. на Пернишкия окръжен съд, в постановяването на което са участвали и двама членове на настоящия съдебен състав, е изразено противното становище. Това съдебно решение обаче е инцидентно, не беше възприето от останалите съдебни състави на Пернишкия окръжен съд и няма постановени други такива решения.
Настоящият съдебен състав, напълно споделя изложените от ПОС, изводи, като намира, че ответникът по настоящото дело, се явява именно лицето, което следва да отговаря за направените разходи за апартамента, включително и за доставена топлинна енергия, като се доказва безспорно по делото, че същият има качеството ползвател, като възраженията на процесуалния му представител в тази насока,съдът намира за напълно неоснователни. Следва само в допълнение да се посочи, че ирелевантно е дали ползването е възмездно или безвъзмездно такова, при положение, че същото е безспорно доказано.
Горното налага извод, че между страните е налице облигационно правоотношение, свързано с продажбата на топлинна енергия. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен
наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи
и стойността на топлинната енергия. По делото стойността на доставената и
неплатена енергия е безспорно установена, видно от заключението на СИЕ, където
вещото лице е посочило, че -размерът на задължението на ответника Г.Й.П., към ищеца за доставена,
ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в
гр. П., ул. “ П.К. „, бл**вх**ап. 15 за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. е главница 576.77 лв.
и лихва за забава на месечните плащания за периода 09.07.2017
г. до 20.11.2018 г. в размер на 66.27 лв., общ дълг за 643.04 лв.Размерът
на претендираната главница помесечно за процесния период е формирана от
дължимата топлинна енергия по компоненти и вноската за услугата "дялово
разпределение”. Описани са и падежите на всяко месечно задължение за топлинна
енергия е съобразено е клаузите на Общите условия на дружеството ищец в частта,
регламентираща падежа на всяко едно от периодичните задължения. При проверката
в електронната система на ищеца не се установли по данни на вещото лице
извършвани плащания от страна на ответника по задължението за топлинна енергия.
В счетоводството на ищеца, сумите от изравнителните сметки, подадени от Фирмата
за дялово разпределение “ Техем сървисис ” ЕООД - ‘'Директ" ЕООД за периода
01.05.2017 г. - 30.04.2018 г., вещото лице посочва, че са въведени в системата
за реално консумирана топлинна енергия. Следователно се доказва искът по размер
и основание. В този смисъл е заключението и по СТЕ, изслушана по делото,
изготвена от вещото лице –З., като в заключителната част на експертните си
изводи, вещото лице е посочило, че Услугата „дялово разпределение“ е въведена
от момента на подписването на Договор от 17.04.2015 год., между фирмата за
дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното
дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след
въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови
потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях. Описало е, че през процесния
период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и
съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване,
показанията му могат да се считат за достоверни, като количеството на
топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено
е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена
топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка,
не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в сградата етажна собственост. Съдът кредитира и двете заключения по
делото, като изготвени компетентно и отговорили правилно на поставените
въпроси. Всичко дотук изложено налага извод, че предявените искови претенции са
основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, като в настоящото исково производство ищцовото дружество е направило следните разноски: 25 лева – държавна такса в заповедното производство и 25 лева д.т. в исковото производство, 50 лв и впоследствие още 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер в двете производство), 220 лева- депозити за експертизи, 10 лева- такси за СУ, както и 200 лева за назначен особен представител но делото на разноски на ищеца, или общо сумата от 630 лева- разноски в производството, която следва да се понесе от ответната страна по делото, съобразно и представен списък по чл. 80 ГПК /СТР. 78 ОТ ДЕЛОТО/.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ
НА Топлофикация – П.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република” сумата от общо -643,04лева,
представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр. П., ул. „П.К.“, бл**вх**ап**от които:
главница в размер на 576,77 лева за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително, сумата от 66,27лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 09.07.2017г. до 20.11.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в
съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми
по ч. гр. дело №*****/****г. по описа на Районен съд – гр. П. е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 630 лева- разноски в заповедното и в исковото производство по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на
решението, изисканото ч. гр. д. № 08582 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния
състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по
настоящето дело.
Вярно с оригинала:С.Г. Районен съдия: