№ 141
гр. София, 18.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно
гражданско дело № 20231000500095 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
С определение № 11543/14.11.2022 г. по гр. д. № 11677/2022 г. СГС, ГО, I-в
състав е оставил без разглеждане като недопустима частна жалба от адвокат А. С., САК, в
качеството си на пълномощник на В. И. А., ЕГН **********, срещу издадената заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 38316/2019 г., СРС, с която моли съдът да
обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. дело №
38316/2019 г., СРС на основание чл. 423, ал. 3, предл. последно, във връзка с чл. 411, ал. 2, т.
4 от ГПК и да постанови спиране на производството по изпълнително дело № 1219/2022 г.
по описа на ЧСИ У. Д. (per № ***), район на действие СГС.
Срещу това определение е подадена частна жалба от адвокат А. С., САК, в
качеството си на пълномощник на В. И. А., който моли то да бъде отменено и делото да
бъде върнато за произнасяне по подаденото от него възражение. Счита, че законът не
предвижда самостоятелен акт по допустимостта на искането до въззивния съд да приеме
възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства, намира установено
от фактическа страна следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по възражение,
подадено от адвокат А. С., САК, в качеството си на пълномощник на В. И. А., ЕГН
**********, срещу издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
38316/2019 г. на СРС, като е поискано съдът да обезсили издадената заповед за изпълнение
и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 38316/2019 г., СРС на основание чл. 423, ал. 3, предл.
последно, във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК и да постанови спиране на производството
по изпълнително дело № 1219/2022 г. по описа на ЧСИ У. Д., peг. № *** с район на действие
СГС.
По делото е постъпил отговор от заявителя „Топлофикация София" ЕАД,
който е счита жалбата за неоснователна, излага съображения в тази насока.
1
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените във
възражението доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред СРС е образувано въз основа на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от „Топлофикация София" ЕАД срещу Г.
Д. Г., ЕГН **********, А. Д. Н., ЕГН **********, и В. И. А., ЕГН **********, да заплатят
разделно /при равни квоти от по 1/3/ на кредитора „Топлофикация София" ЕАД, сумата от
5482.67 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 4.7.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 510 лв. за периода от 14.9.2017 г. до 18.6.2019 г.,
сумата от 14.8 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.5.2016 г. до 30.4.2018 г., ведно със законна лихва от 4.7.2019 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 1.96 лв. за периода от 30.10.2017 г. до 18.6.2019 г. и
разноски по делото, а именно: 120.19 лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на
юрисконсулт.
С разпореждане от 02.08.2019 г. е постановена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК относно претендираното от заявителя вземане.
От изготвена от СРС служебна справка се установява, че постоянен адрес на
длъжника В. И. А. е този, който е посочен в заявлението като е отразено, че същият има
настоящ адрес в Германия. Съдът е изпратил до длъжника съобщение на адреса, посочен в
адресната справка. Същото се е върнало по делото в цялост с отбелязване от връчителя, че е
посетил адреса, не намерил длъжника, по данни на съседи лицето не живее на адреса. На
същия адрес е поставено уведомление по чл.47 от ГПК.
С разпореждане от 04.03.2020 г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение по
чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.6 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си в 1-месечен срок от съобщението.
„Топлофикация София" ЕАД е предявила на 08.04.2020 г. иск по чл.415, ал.1
от ГПК, като по образуваното гражданско дело № 15504/2020 г. по описа на СРС, ГО, 151
състав, с предмет този иск, е постановено на 07.04.2022 г. решение, влязло в сила на
06.05.2022 г.
На основание издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.
дело № 38316/2019 г., СРС е образувано изпълнително дело № 1219/2022 г. по описа на ЧСИ
У. Д. (per. № ***) район на действие СГС. На 07.09.2022 г. пълномощникът на В. А. получил
съобщение за образувано изпълнително дело и копие на изпълнителен лист и е депозирал на
30.09.2022 г. възражение пред въззивен съд.
При така установената фактическа обстановка, съставът на Софийски
апелативен съд приема следното:
Съгласно чл.423, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането,
може да подаде възражение до въззивния съд, когато: заповедта за изпълнение не му е била
връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на
територията на Република България. Едновременно с възражението длъжникът може да
упражни и правата си по чл. 413, ал. 1 и чл. 419, ал. 1. Съгласно чл.423, ал.3 от ГПК съдът
приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1.
В процесният случай въззивният съд е констатирал, че е налице влязло в сила
решение по гражданско дело № 15504/2020 г. по описа на СРС, ГО, 151 състав, с предмет
вземането на заявителя срещу посочените длъжници, което е постановено на 07.04.2022 г. и
е влязло в сила на 06.05.2022 г. По тази причина е счел недопустимо предявяването на
възражение.
Съдът намира, че частната жалба е допустима – подадена е от легитимиран
2
правен субект срещу подлежащ на обжалване акт в законовия срок.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
След подаване на възражение пред въззивен съд правомощията на съда са да
го приеме или да не го приеме. Съгласно чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът приема
възражението, когато установи, че са налице предпоставките по, ал. 1. По аргумент от
обратното на чл. 423, ал.3, изр. 1 ГПК, въззивният съд не приема възражението, ако
установи, че не са налице посочените предпоставки по ал. 1. След като е установил, че
относно вземанията по издадената заповед за изпълнение е налице влязло в сила съдебно
решение след провеждане на исково производство, в което е била предоставена възможност
на длъжника да оспори вземането и следователно липса предпоставката на чл.423, ал.1, т.2
от ГПК, въззивният съд е следвало да се произнесе по подаденото възражение, а не да го
остави без разглеждане.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 11543/14.11.2022 г. по гр. д. № 11677/2022 г. СГС,
ГО.
ВРЪЩА делото на СГС за произнасяне по подаденото възражение пред
въззивен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3