Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, ...04.2021 год.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на седми април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ. СЪДИЯ ИВАН КИРИМОВ
при секретар Цветелина Добрева, като разгледа докладвано от съдия Димитрова в. гр. д. № 6275/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5018134/05.02.2019 г. на „Т.С.” ЕАД –ищец по гр.дело № 337772018 г., Софийски районен съд, 126 състав срещу постановеното по него Решение № 15428/18.01.2019 г., с което частично е отхвърлен иска за цената на доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 239, 15 лв. за периода 05.2014 г. – 01.2015 г., както и сумата от 37, 83 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2015 г. – 07.02.2018 г. и за сумата 9, 66 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за дялово разпределение за процесния период.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно.Сочи се, че облигационното правоотношение между страните възниква по силата на закона. Поддържа се, че задължението за заплащане на доставената топлинна енергия следвало да се погаси в края на месеца, следващ този на доставката. В този смисъл неправилно съдът не бил съобразил, че сумите по общата фактура за периода 05.2014 г. – 04.2015 г. става изискуема по посочените правила едва след 15.09.2015 г., тъй като същата е издадена през 07.2015 г.
Въз основа на изложеното се иска отмяна на процесното решение в обжалваната част и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени. Претендират се разноски.
Въззиваемият Й.С. оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Т.с.” ЕООД редовно уведомено не взема становище в срока на отговора.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 ГПК.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Производството по гр. дело № 33777/2018 г., Софийски районен съд, 43 състав е образувано по искова молба на „Т.С.” ЕАД с твърдението, че ответника Й.С. е собственик на топлоснабден имот с абон. № 295131, до който е подавана топлинна енергия за битови нужди в периода 05.2014 г. –04.2017 г., която потребителката не я е заплатила. Към нейната стойност останала неиздължена и таксата за дялово разпределение, извършвана ежемесечно от топлинен счетоводител, избрано от ОС на Етажната собственост, с който дружеството имало договор за възлагане изпълнението на тази услуга. Предвид проведеното заповедно производство по което постъпило възражение срещу издадената заповед за изпълнение за дружеството възникнал правен интерес да установи вземането си срещу ответника в размер на: 239, 15 лв. – главница за периода 05.2014 г. – 04.2017 г.; 37, 83 лв. – лихва за забава за периода 16.09.2015 г. – 07.02.2018 г.; 47, 48 лв. – главница за такса за дялово разпределение и 9, 66 лв. – лихва, ведно със законна лихва от 15.02.2018 г. (датата на подаване заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното плащане.
Ответникът Й.С. оспорил правопораждащия фактически състав и направил възражение за изтекла погасителна давност.
По делото е конституирано „Т.с.” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца.
По делото са представени: Договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ; Договор № 2453/01.07.2002 г. за възлагане отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия в еЕС, сключен между нея и „Т.с.” ЕООД, ведно с протокол от проведено на 27.06.2002 г. ОС на ЕС за избор на фирма за дялово разпределение с приложен списък на етажните съсобственици, от който е видно, че потребителят е под номер осем в него; извлечение от счетоводството на дружеството за задълженията на абоната § Договор № 94/01.11.2007 г. между „Т.с.” ЕООД *** ЕАД при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ; Общи условия на „Т.С.” ЕАД за предоставянето на топлинна енергия на абонати в гр. София за битови нужди; индивидуална справка за отопление и топла вода, издадена от „Т.с.” ЕООД; дялово разпределение за отоплителните сезони за периода 01.05.2014 г. – 30.04.2017 г.; протоколи за неосигурен достъп при главен отчет за период 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. и 01.05.2015 г. – 30.04.2016 г. и документ за главен отчет за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г.; свидетелство за проверка на измервателен уред № 12-11-20-12/12.11.2012 г.; протокол за подмяна на топломер от 12.11.2012 г.; Свидетелство за проверка на измервателен уред № 14-10-13-18/07.10.2014 г.; протокол за подмяна на топломер от 06.10.2014 г.; Свидетелство за проверка на измервателен уред № 70212/2016 г.; протокол за подмяна на топломер от 13.10.2011 г.; справка за показанията на топломера в сградата, където се намира етажната собственост; акт за изключване на отопление и топла вода от 15.02.2002 г. за топлоснабден имот с абонат Й.С.; акт за иключване на топла вода от 16.01.2006 г. на имот собственост на Й.С.
Въз основа на тези доказателства съдът е приел в своето решение, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, до който за процесния период е доставяна топлинна енергия, която останала незаплатена. Възприето е възражението за изтекла кратка погасителна давност, тъй като задължението ставало изискуемо след възникването си, т.е. за всеки месец, а не след издаване на една обща фактура поради което и исковете са отхвърлени в обжалваната част.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, поради което подлежи
на разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите
въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Разгледано
по същество е правилно поради което на основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите му. Съобразно изложените възражения в жалбата следва да
бъде отбелязано следното:
Облигационното правоотношение между клиент на топлинна енергия и предприятието-доставчик възниква по силата на закона, а съдържанието му се запълва с Общи условия издаден от дружеството срещу които потребителят може да възрази в законоустановен срок. Според чл. 33, ал. 2 от Общите условия на дружеството ищец, приложими за процесния период, общата фактура съдържа месечните задължения за целия период на отчитане на уредите за дялово разпределение. Това е документът, с който се връщат или надбавят суми съобразно крайното отчитане, но от него не възниква на ново вече възникнало задължение. Единственото ново задължение е това за възстановяване или доплащане. Общата фактура не може да измести началния срок на давността. Падежът на месечните задължения остава същия.
Ето защо жалбата се явява неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваната му част правилно.
При този изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Въззиваемата страна е поискала присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв, срещу което е направено възражение за прекомерност. Съобразно обжалваемият интерес, който попада в приложното поле на чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1/2004 г., възражението за прекомерност се явява неоснователно.
Воден от горното
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15428/18.01.2019 г. по гр.дело № 337772018 г., Софийски районен съд, 126 състав
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК 8*******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.Л.С., ЕГН ********** с адрес: *** на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на „Т.с.” ЕООД трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./