Решение по дело №512/2022 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ

Производството е по реда на чл. 375 и сл.от НПК, вр. чл. 78а от НК.
Постъпило е Постановление от 08.07.2022 г.на прокурор при Районна прокуратура-
Хасково, в което се сочи, че срещу обв.А. Д. П. е образувано досъдебно производство №
94/2021 г. по описа на ОД на МВР -Хасково за извършено престъпление по чл. 316, вр. чл.
308, ал.1 от НК.Събраните на досъдебното производство доказателства установявали по
категоричен и безспорен начин извършването на престъплението от обвиняемия .
Последният не бил осъждан и не бил освобождаван от наказателна отговорност по раздел
ІV на глава VІІІ от НК, а от деянието нямало причинени имуществени вреди, поради което
целите на наказанието можели да се постигнат и с налагане на административно
наказание.И тъй като в случая били налице предпоставките на чл. 78а от НК,прокурорът
предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност,като му се наложи
административно наказание.
В съдебното производство РП-Хасково не изпраща представител.
На досъдебното производство обвиняемият дава обяснения по обвинението, в
които се признава за виновен. В съдебното производство не оспорва фактическите
положения в прокурорското постановление и моли за минимално наказание.
Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Обвиняемият А. Д. П. работил в колективна фирма „И." на А. Д. П., В. С. К. и Д. М.
Д..Фирмата била със седалище гр.С., ул."В. Л." № **-*, а представителството се
осъществявало от обв. А. П. и св.В. К., заедно и поотделно. Регистрацията на КФ „И.", гр.С.,
станала с решение от 28.03.1990 год. на Окръжен съд - Хасково по фирмено дело №
217/1990 год. /л.66 от ДП /. С решение № 2/08.06.1994 год. по фирмено дело № 217/1990 год.
по описа на ОС – Хасково било вписано прекратяване на СД "И.", регистрирано като
КФ"И." по Указ 56, тъй като на 18.04.1994 год. било взето решение на съдружниците за
прекратяване на дружеството. С това обстоятелство обв.А. П. е бил наясно, предвид факта,
че той представлявал дружеството. По тази причина и печатът на КФ „И." останал у
обв.А. П..
Междувременно със съдебно решение от 12.08.1993 год. по фирмено дело №
1937/1993 год. бил регистриран ЕТ "А. П." със собственик обв. П. и със седалище гр.С.,
ул."В. Л." № ***. Обв.П. се самоосигурявал, като данните за платените му осигуровки били
вписвани в осигурителни книжки № 6686/04.01.1996 год. и № 26000014726/17.08.2020 год.
/л.46 от ДП/.
В ТП на НОИ - Хасково нямало данни СД „И." да е развивало търговска дейност.
Нямало данни за внасяни осигурителни вноски, нито за сключени трудови договори .
Обв.А. Д. П. искал да се пенсионира. За тази цел събрал необходимите за това
документи, удостоверяващи трудовия и осигурителния му стаж. За времето, през което
представлявал СД „И." /съществувало от 28.03.1990 год. до 08.06.1994 год./ обв.П. не
разполагал с никакви документи. След прекратяването на СД"И.", цялата документация на
фирмата била в мазето на св.В. С. К€ , но през 2012 год. имало голямо наводнение, мазето
на св.К. било наводнено и съответно, документите - унищожени.
Тъй като все още разполагал с печата на КФ"И.", гр.С., обв. П. решил да се снабди с
неистински документ, който да удостовери трудовия и осигурителния му стаж във фирмата.
На неустановено място и в неустановен по делото момент, обв.П. дал по свои спомени
1

данни за времето, през което бил осигуряван в КФ „И." на лице, което вече не си спомнял.
Така, обв.П. се сдобил с Удостоверение Образец УП - 30 с № 3, с дата на издаване
02.01.1997 год., в което бил вписан осигурителен стаж в КФ „И.", гр.С. като „барман" за
периода 01.10.1990 год. до 31.12.1996 година /6 години и три месеца/ - л.24 от ДП.
Въпросното удостоверение имало поставен мокър печат на КФ „И.", гр.С.. Имало поставени
подписи на „Изготвил", „Счетоводител" и „Ръководител". Въпреки, че бил наясно, че
въпросният официален документ е неистински, обв.П. решил да го използва и добавил
„Удостоверение" образец УП-30, № 3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.", гр.С., с което
се удостоверявал трудов стаж в периода 01.10.1990 год. до 31.12.1996 година /6 години и три
месеца/, без трудова книжка за този период, към останалите си документи, удостоверяващи
осигурителния му стаж, измежду които била и осигурителна книжка № 6686/04.01.1996 год.,
ведно със заявление за отпускане на пенсия /л.21 от ДП/, и ги изпратил по пощата на ТП -
НОИ, град Хасково, където били получени на 05.10.2020 год. от св.Д. Т. Х. /л.76 от ДП /.
Св.Х. започнала проверка по постъпилите на 05.10.2020 год. документи за
отпускане на пенсия на обв.П.. След запознаване с осигурителна книжка № 6686/04.01.1996
год., в която имало вписан стаж и доход за 1995 год. като самоосигуряващо се лице, но без
да има необходимата заверка, било поискано от отдел „КПК" към НОИ да заверят отразения
в книжката стаж в случай, че има основания за това. След извършена проверка, въпросният
стаж бил заверен, и бил издаден Констативен протокол № КВ-5-26-00822499/09.10.2020
год./л.47/, съгласно които лицето е самоосигуряващо се в периода 01.01.1995 год. -
01.04.1996 год. Впоследствие св.Х. установила, че така удостовереният осигурителен стаж
се дублира с посочения в УП-30, № 3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.", гр.С. в
периода 01.01.1995 год. - 01.04.1996 год. По тази причина била поискана контролна
проверка от органите на ТП на НОИ в осигурителя КФ „И.", гр.С.. Такава проверка не могла
да се извърши, видно от писмо на началник „КПК" при ТП на НОИ /л.43 от ДП /, тъй като в
информационната система на НОИ ,не били налични данни дружеството да е развивало
търговска дейност ,както и нямало данни за внасяни осигурителни вноски. В регистъра на
трудовите договори нямало данни и за сключване на трудови договори.
Св.К. Р. Й. , обслужвала счетоводно КФ"И" в периода 1990-1993 год. твърди,
че е внасяла по банков път дължимите осигуровки, в това число и за един от собствениците -
обв.А. Д. П.. През 1994 год. била назначена от Окръжен съд - Хасково за ликвидатор на КФ
„И.". Архивът на документите на КФ „И." бил предаден на св.К., като св.Й. знаела, че
впоследствие в дома му имало наводнение и документите били унищожени. Св.Й. сочи, че
подписът за „Счетоводител" в УП-30, № 3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.", гр.С., не
е нейният.
Св.В. С. К.,представялащ заедно с обвиняемия КФ"И." обяснява за
унищожението на архива на фирмата, вследствие наводнение, като сочи, че никога не е
виждал процесното УП-30, № 3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.", гр.С.,
В хода на ДП е назначена и изготвена съдебно - графическа експертиза, видно от
заключението на която подписите в графи: "Изготвил", „Гл.счетоводител" и „Ръководител"
в „Удостоверение" образец УП-30, № 3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.", гр.С. , не
може да се установи дали са изпълнени от В. С. К., К. Р. Й. и А. Д. П..
Горната фактическа обстановка се установи от обясненията на обвиняемия,
показанията на свидетелите ,заключенията на графическата експертиза и писменните
материали,приобщени по реда на чл. 283 от НПК .
При така намерената за установена фактическа обстановка, съдът прие,че на
посочената в прокурорското постановление дата и място обв.А.П. представил пред ТП на
НОИ-Хасково Удостоверение" образец УП-30, № 3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.",
гр.С. .Установи се по делото посредством назначената и изслушана графическа експертиза,
че инкриминирания документ не е издаден и подписан от лицето, сочено като негов
2

автор,макар да е подпечатан с печата,използван от КФ „И.", гр.С.,което недвусмислено
сочи,че се касае за неистински официален документ .Процесното УП-30, № 3/02.01.1997 г., с
посочен издател КФ „И.", гр.С., е неистински документ , тъй като не е издаден от
посоченият за негов автор - чл.93, т.6 от НК. Документът удостоверение образец УП-30 е
официален документ, тъй като следва да бъде издаден по установен ред и форма от
длъжностно лице в кръга на службата му - чл.93, т.5 от НК. Съгласно чл.40, ал.1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, осигурителният стаж се установява с данните
по чл.5, ал.4, т.1 от Кодекса за социално осигуряване, с трудови, служебни, осигурителни
книжки и с документ по утвърден образец. Овластен да издаде удостоверението е
осигурителят. Удостоверението образец УП-30 е утвърден, съгласно Номенклатурата на
формулярите на НОИ. Обвиняемият е използвал съзнателно неистинския документ на
05.10.2020 г., като го е представил на св. Д. Г. Х. - служител в сектор „Отпускане на пенсии"
в ТП на НОИ - Хасково, заедно със заявлението за отпускане на лична пенсия.Предвид
изложеното съдът прие, че обв. А.П. от обективна и субективна страна е осъществила
състава на престъплението по чл. 316, предл.1-во, вр. с чл. 308, ал.1 от НК, като на като на
05.10.2020 год., в гр.Хасково, пред служител в сектор „Отускане на пенсии" в ТП на НОИ,
гр.Хасково, съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно - УП-30, №
3/02.01.1997 г., с посочен издател КФ „И.", гр.С., като за самото му съставяне от него не
може да се търси наказателна отговорност.
Деянието е извършено от обвиняемия виновно, при условията на пряк умисъл.
Обв.П. е съзнавал,че документа не е издаден от лицето ,посочено като автор и въпреки това
е искал и го е употребил като доказателство, именно за неверните обстоятелства,
предвиждайки че документа е годен да въведе в заблуждение св.Х. и същата да приеме, че
това е истински официален документ.
След като прецени тежестта на деянието и данните за обвиняемия , съдът счита, че
са налице всички материалноправни предпоставки за освобождаване на същия от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, визирани в
императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 1 от НК. За извършеното престъпление по чл. 316,
вр. чл. 308, ал.1 от НК, което е умишлино законът предвижда наказание лишаване от
свобода до три години, обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. Наред с това от
деянието няма настъпили имуществени вреди, подлежащи на възстановяване . В този
смисъл, съдът счита, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно
наказание -глоба. При определяне размера на наказанието съдът се съобрази с материалното
и имотно състояние на обвиняемия , която работи и получава месечно възнаграждение от
520 лв., както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало,
добри характеристични данни..Въз основа на така изложените съображения,при
индивидуализацията на наказанието съдът прие превес на смегчаващите вината
обстоятелства,поради което счете,че наказанието на обв.П. следва да бъде определено в
рамките на предвидения в закона минимум,като наложи на обв. минималния размер на
глобата от 1000 лв. С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че целите на
личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.
Като призна обв.за виновен в горепосоченото престъпление, на основание чл. 189,
ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати по сметка на ОД на МВР-Хасков о направените на
ДП разноски в размер на 227.50 лв., произтичащи от възнаграждение за вещи лица.
Мотивиран така съдът постанови решението си.

3

Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.

4

Номер на акта:	231
Дата:	3 август 2022 г.
Съдия:	Даниела Колева Николова

Дело:	20225640200512
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 юни 2022 г.

Решение по дело №512/2022 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите