№ 1582
гр. София, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20211110134199 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение
на ответника за сумата 1530,44 лв., представляваща неизплатена сума за потребена вода през
периода от 09.03.2016 г. до 08.10.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 21.01.2021
г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 223,59 лв. за периода от
09.04.2016 г. до 08.10.2020 г., които суми касаят имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин
5“, бл. 512, вх. Г, ет. 1, ап. 98 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 3293/2021 г. на СРС, 67 състав. Претендира направените в
производството разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, съгласно чл. 8 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Твърди ответникът да има качеството на потребител на Вик
услуги, които са му предоставени за периода от 09.03.2016 г. до 08.10.2020 г., но последния
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът, чрез назначения процесуален представител, е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва исковете. Счита, че от представените от ищеца
доказателства не се установява основателността на претенциите му. Оспорва размера на
претендираните суми. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото, намира следното:
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на
което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер.
По иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението
за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
1
погасяване на възникналите задължения.
Съгласно §1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от допълнителните разпоредби на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги потребители по смисъла на закона са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги; респективно юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на ВиК услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., получаването на услугите ВиК се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от
наредбата). В случая несъмнено е, че общите условия на ответното дружество са влезли в
сила, доколкото са били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството потребител на водоснабдителните и
канализационните услуги, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния водоснабден имот, т.е.
облигационното отношение между водопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се
прекратява със загубването на същите.
Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме
за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на ½ ид.ч. от
процесния имот. В тази насока е представена справка по партидата на Б. Теодоров Т. за
вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, от която е
видно, че на 10.03.2010 г. Петър Стоилов Петров и Величка Георгиева Петрова са продали
на Б. Теодоров Т. и Таня Т.а Милошева процесния недвижим имот – апартамент № 98,
находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 512, вх. Г, ет. 1. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 2
ЗС частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното, поради което и
предвид липсата на данни в обратна посока следва извод, че ответникът притежава ½ ид.ч.
от процесния имот. Както беше посочено и по-горе, за възникването на облигационно
отношение, на каквото се позовава ищецът, достатъчното условие е наличието на
собственост върху водоснабден имот, което в случая следва да се приеме за установено,
респективно по силата на нормативните разпоредби е съществувало облигационно
отношение между ответника и ищеца през периода от 09.03.2016 г. до 08.10.2020 г., като
ответникът следва да отговаря до размера на квотата си в собствеността, т.е. за ½ от
задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или
пречистване и/или отвеждане на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното
количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията на
водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в присъствието на
потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ), като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ
регламентира задължението на потребителя да осигурява свободен и безопасен достъп на
легитимните длъжностни лица на В и К оператора за извършване на отчети на
индивидуалния водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното
2
количество изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При невъзможност за
отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или негов представител и липсата на
друга инициирана от потребителя уговорка за посещение на длъжностно лице в удобно и за
двете страни време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се
удостоверява с протокол, подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един
свидетел (чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по реда на чл.
46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост
1м/с.
По делото е прието заключение по изготвена комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза, от което се изяснява, че процесният имот е водоснабден, като
предоставените от оператора ВиК услуги са формирани въз основа на показанията от
монтираните на водопроводната инсталация 2 бр. индивидуални измервателни уреди и 1 бр.
общ водомер. Изяснено е и това, че в процесния имот е изразходвана вода в количество от
653,219 куб. м. Вещото лице дава заключение, че дължимата от ответника сума за процесния
период за доставени ВиК услуги, изчислена съобразно тарифите към наредбите на ДКЕВР, е
общо 1530,44 лева. Отразено е, че през процесния период не са извършени плащания от
ответника, а дължимата мораторна лихва възлиза на 223,59 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за
самоотчет, съставен и предоставен от потребителя на оператора, а от друга страна липсват
обективни факти и доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Както се посочи и по-горе, ответникът отговаря за ½ част от задълженията за имота,
предвид което съдът намира, че дължимата от ответника сума за процесния период за
потребена вода, изчислена съобразно приетата съдебно-техническа експертиза възлиза на
765,22 лева.
Съдът намира, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна
давност се явява частично основателно. Приложимата погасителна давност спрямо
процесните вземания, които се явяват периодични такива, е тригодишна и тече за всяко
отделно вземане, считано от падежа на същото, който за дължимите месечни суми е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й
редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г./, спират да текат от 13.03.2020 г.
до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в
нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се
пораждат задължения за частноправните субекти. Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр.
34/9.04.2020 г./ нормата на чл.3, т.2 е изменена, като отпадат „и други срокове“, а в § 13 т ЗР
на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г./ е
предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т. 2 относно „други срокове“ в досегашната
редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до
влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в „Държавен вестник“. Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020
г. /общо 70 дни/ давност спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и
съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към
датата на подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от
която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“
ЗЗД – 21.01.2021г., е изтекла тригодишната погасителна давност спрямо месечните
вземания, претендирани за периода от 09.03.2016г. до 06.10.2017г. включително. Съобразно
изложеното претенцията срещу ответника следва да бъде отхвърлена в частта за сумата
3
207,18 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и съгласно квотата на ответника в
задължението и заключението на съдебно-техническата експертиза, съответно да бъде
уважена претенцията за потребена вода за периода 07.11.2017г. до 09.10.2020г. за сумата
558,04 лева.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ В и К операторът издава ежемесечни фактури при наличие
на консумация и/или служебно начисляване на количества, а съгласно ал.2 потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В и К услуги в тридесетдневен
срок след датата на фактуриране. Съгласно чл. 44 ОУ при неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на В и К
оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка
на В и К оператора. Предвид това след изтичане на посочения период възниква основанието
за дължимост на обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на
предявения иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо
претендираната сума, то искът за законна лихва срещу ответника на основание чл. 162 ГПК
следва да се уважи до размера от 81,53 лева, като се отхвърли до пълния предявен размер от
223,59 лева.
При този изход на делото право на разноски имат и двете стани, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да бъде
присъдена сумата 283,73 лева – разноски за държавна такса, депозит за експертиза, депозит
за особен представител и възнаграждение за юрисконсулт, а за заповедното производство
следва да бъде присъдена сумата 12,79 лева – разноски за държавна такса и възнаграждение
за юрисконсулт.
Ответникът е представляван от особен представител, предвид което разноски не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Б. Теодоров Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Люлин-5“, бл.512, вх.Г, ет.1, ап.98 ДЪЛЖИ НА
„Софийска вода” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Цар Борис III” № 159, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, сумата 558,04 лева,
представляваща неизплатена сума за потребена вода през периода от 09.03.2016 г. до
08.10.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 21.01.2021г. до изплащане на
вземането, сумата 81,53 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 09.04.2016г.
до 08.10.2020г., които суми касаят имот, находящ се в гр.София, ж.к. „Люлин-5“, бл. 512, вх.
Г, ет. 1, ап. 98 и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 3293/2021 г. на СРС, 67 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на потребена вода до
пълния предявен размер от 1530,44 лева, както и иска за мораторна лихва до пълния
предявен размер от 223,59 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б. Теодоров Т., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Люлин-5“, бл.512, вх.Г, ет.1, ап.98 ДА ЗАПЛАТИ на „Софийска вода” АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159
сумата 283,73 лева – разноски за исково производство и сумата 12,79 лева – разноски за
заповедно производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5