Р Е Ш
Е Н И Е
№ 618
гр. П., 31.07.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи
май две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6008 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от
27.01.2017г., 19.05.2017г. и 03.11.2017г., от Е.Й.С.
против П.С.Б. с искане ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 1500 лева, представляваща имуществена
вреда – стойността на собствената на
ищеца крава, вид „***“, порода „***“, с ушна марка № ***, починала на 27.08.2015г., сумата в
размер общо на 680 лева,
представляваща имуществени вреди – 30 лева направени разходи за лечение на
кравата на ищеца и 650 лева направени разходи за кремация на собственото на
ищеца животно, сумата в размер на 1000
лева, представляващи имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от
млеконадой на починалото животно за периода от 21.06.2015г. до 27.08.2015г. и
сумата в размер на 500 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в страдания и денонощно полагани от ищеца
грижи на собственото му животно, които вреди са настъпили вследствие на
противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанесена на 21.06.2015г.
порезна рана в областта на пояса през тазовата кост от ляво на собственото на Е.Й.С.
животно.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва
предявените обективно кумулативно съединени искове по основание и размер. В
подадения отговор на искова молба се излагат съображения, че по повод на
наведените от ищеца твърдения за извършено противоправно деяние довело до
смъртта на процесното животно е образувано ДП № ***. по описа на РУ МВР – гр.
Брезник, което е спряно, тъй като не е установен извършителят на деянието.
Ответникът поддържа, че на първоначално посочената в исковата молба дата на
настъпване на вредоносното събитие е бил на работа цял ден, поради което не би
могъл да извърши сочения в исковата молба деликт.
С протоколно определение от 31.05.2018г. съдът е
допуснал увеличение на предявения иск за имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на починалото животно, като същият се счита предявен за сумата в
размер на 1774 лева.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема от
фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявения иск с правна
квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД се обуславя от наличието на правопораждащ
деликтната отговорност на ответника фактически състав, който включва следните
елементи: поведение, противоправност на поведението,
вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно
поведение. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно
психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено
укорими последици, се презумира, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, при условията на
пълно и главно доказване, по аргумент от чл. 154 ГПК,
като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани
доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника.
Съгласно трайното установената съдебна
практика намерила израз в Решение № 116/15.05.2013г. по
гр.д. № 745/2012г. по описа на ВКС, II ГО констатациите на прокурора относно
съставомерността на деянието и виновността на дееца не обвързват гражданския
съд. За разлика от влязлата в сила присъда ( чл. 300 ГПК) постановените в хода
на досъдебното производство актове не обвързват гражданския съд, който дължи произнасяне
по всички елементи от твърдения от ищеца деликт включително и относно
авторството на противоправното деяние. Предвид изложеното неотносимо към
изводите на съда е обстоятелството, че във връзка с наведените от Е.Й.С.
твърдения за причинена от ответника посредством нанасяне на удар с коса смърт
на селскостопанско животно е образувано ДП № ***. по описа на РУ МВР – гр.
Брезник, което е спряно, тъй като не е установен авторът на деянието.
От приетите по делото заявление за
подпомагане, придружено с таблица за животните за кандидатстване по схеми/мерки
за подпомагане, обвързани с производството, справка за наличните животни в
животновъден обект с рег. № *** към 26.08.2015г. и протокол
от 07.09.2015г., издаден от д – р А.П., се установява, че Е.Й.С. е притежавал
крава, вид „***“, порода „***“, с ушна марка № ***.
Видно от представената по делото фактура № ***. Е.Й.С.
е заплатил на д – р И.Л.сумата в размер на 30 лева за лечение и медикаменти.
От приетата по делото потвърдителна бележка № ***.
се установява, че ищецът е предал на „БРАМАС – 96“ АД трупа на процесното
животно с ушна марка № ***,
като в графа „килограми“ в документа е отбелязано 650.
Видно от представения трудов договор № ***. се
установява, че към датата на извършване на твърдяното противоправно деяние
ответникът е бил в трудово правоотношение с „ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“
АД, по силата на което П.С.Б. е заемал длъжността „***“. От приетите по делото
удостоверение, издадено от „ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО“ АД и пътен лист №
*** се установява, че на 20.06.2015г. ответникът е бил нощна смяна. Видно от
представения работен график се установява, че за ответникът 21.06.2015г. е
почивен ден, а 22.06.2015г. е работен ден. От приетия по делото пътен лист № ***
се установява, че П.С.Б. е бил на работа на 22.06.2015г.
От приетото заключение по служебно допусната съдебно
– селскостопанска експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
дадено, се установява, че пазарната стойност на процесното животно към датата
на неговата смърт възлиза на 1774 лева. Вещото лице разяснява, че при
определяне на пазарната цена на кравата е взело предвид породата, възрастта и
броя лактации на животното. От заключението се установява, че средният
млеконадой на процесното животно за периода от 21.06.2015г. до 27.08.2015г.
възлиза на 972 лева. Експертът сочи, че в периода от раняване на кравата до
нейната смърт добитото от животното мляко не е било годно за консумация, в
резултат на проведеното медикаментозно лечение.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на Е.Е.Й.( ***) се установява, че свидетелката била с баща
си и свидетеля Е. Г.З.на ливада в махала „***“, с. К. през месец юни 2015г.
Свидетелката сочи, че около обяд ответникът подгонил процесното животно, като го
ударил с коса в областта на таза, като по този начин нанесъл дълбока рана в
тялото на кравата. От показанията на Е.Е.Й.се установява, че на следващият ден
животното било прегледано от ветеринарен лекар, който зашил раната, но след
няколко дни същата се отворила. Свидетелката сочи, че състоянието на кравата не
позволявало раната да бъде зашита повторно, поради което ветеринарят указал на
стопанина да остави нараняването да мине само. От показанията на Е.Е.Й.се
установява, че лечението на животното продължило докато от раната на кравата не
започнала да изтича течност със стомашно съдържание. Свидетелката сочи, че
кравата починала около два месеца след нанасяне на удара.
От събраните
по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на Е. Г.З.се установява,
че свидетелят на 21.06.2015г. ( неделя) бил с ищеца в махала „***“, и събирали сено. Свидетелят разкрива, че лице
от мъжки пол нанесло удар с коса в областта на тялото на кафява крава,
собственост на ищеца. Е. Г.З.сочи, че в резултат на нанесения удар животното
получило порезна рана.
От показанията на свидетелката Т.Д.Б.( ***) се
установява, че 21.06.2015г. П.С.Б. бил нощна смяна и се прибрал от работа около
04.00 – 04.30 часа. Свидетелката разкрива, че на 22.06.2015г. ответникът бил
дневна смяна, поради което излязъл за работа в 05.30 часа и се прибрал в 19.30
часа на същия ден. Т.Д.Б.сочи, че знае за инцидент с крава на ищеца, който е
реализиран на 21.06.2015г.
От събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на Д.М.Д.се установява, че на 21.06.2015г. П.С.Б. е бил в
с. К.. Свидетелят разкрива, че по – късно узнал, че ответникът е обвинен за
възникнал в посоченото село инцидент с крава.
Съдът намира, че от анализа на събраните по делото
доказателства се установява, че на 21.06.2015г. ответникът е нанесъл удар с
коса в тялото на собствената на ищеца крава, вид „***“, порода „***“, с ушна
марка № ***.
Следва да се посочи, че от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че Е.Й.С. е притежавал право на собственост върху процесното
животно. За пълнота на изложението е необходимо да се отбележи, че поначало
правото на собственост върху движими вещи се установява посредством владение, а
е несъмнено по делото, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху крава с
ушна марка № ***.
Съдът цени като достоверени показанията на Е.Е.Й., тъй като свидетелката детайлно
и последователно разкрива непосредствено възприети обстоятелства във връзка с
процесния инцидент. Свидетелката е категорична както относно мястото, а именно
ливада в махала „***“, с. К., така и относно механизма на деянието, а именно,
че посредством удар с коса ответникът нанесъл дълбока порезна рана в тялото на
собствената на ищеца крава, която довела до смъртта на животното. Съдът намира,
че макар Е.Е.Й.да е ***, в нейните показания не се съзира опит за преиначаване
на релевантни за спора обстоятелства още повече, че изнесената от нея
информация се подкрепя както от показанията на свидетеля Е. Г. З., така и
косвено от показанията на свидетелите Д.М.Д.и Т.Д.Б., които също знаят за
възникнал инцидент с крава на Е.Й.С.. В действителност в показанията на
свидетелите очевидци се съзират противоречия относно конкретната дата на настъпване на вредоносното
събитие, а именно дали това е 21.06.2015г. или 22.06.2015г., частта от тялото
на животното, в която е бил нанесен удара и дали непосредствено след инцидента
ищецът е разговарял с ответника. От разпита на Е.Е.Й.се установява, че раненото
животно е било прегледано деня след събитието, като видно от приетата по делото
фактура № ***. д – р И.Л.е прегледал кравата на 22.06.2015г. От показанията на Е.
Г.З.се установява, че вредоносното събитие е възникнало на 21.06.2015г. (
неделя), като изнесената от свидетеля информация се подкрепя и от показанията
на Д.М.Д.и Т.Д.Б.. Съдът намира, че констатираните противоречия между
показанията на Й. и З. по отношение на частта от тялото на животното, в която е
бил нанесен удара и провеждането на разговор между ищеца и ответника
непосредствено след инцидента не са съществени доколкото и двамата свидетели са
категорични, че посредством удар с коса на процесното животно е причинена
дълбока порезна рана, като Е.Е.Й.е категорична, че деянието е извършено от
ответника, който свидетелката познава като съсед на имота на баща й. Съдът
намира, че установените несъответствия в показанията на Й. и З. се дължат на
изтеклия дълъг период от време между инцидента и провеждане на разпита им, а
именно близо две години, което обстоятелство неминуемо води до избледняване на
спомени.
Съдът не дава вяра на показанията на Т.Д.Б., в
частта в която свидетелят сочи, че ответникът не е посещавал с. К. на
21.06.2015г., а през целия ден в бил гр. П., тъй като това обстоятелство се
опровергава от показанията на свидетелите Е.Е.Й., Е. Г.З.и Д.М.Д., който сочи,
че на датата на инцидента П.С.Б. е бил в населеното място, в което е възникнал
процесният инцидент.
Съдът намира, че поведението на ответника е
противоправно доколкото П.С.Б. е увредил чужда движима вещ по начин довел до
погиването й. Налице е пряка причинно – следствена връзка между нанасянето на
удар с коса в областта на тялото на собственото на ищеца животно и неговата
смърт. От показанията на свидетелката Е.Е.Й.се установява по категоричен начин,
че ответникът е нанесъл дълбока порезна рана в тялото на кравата, която не е
могла да зарастне независимо от намесата на ветеринарен доктор, а напротив
поведението на ответника е довело е до бавна и мъчителна смърт на животното.
По
предявените искове за заплащане на имуществени вреди, съдът намира следното:
Делинквентът дължи обезщетение за всички преки и
непосредствени вреди, претърпени от увредения собственик на веща, в които
неминуемо се включват цената на погиналата вещ и направените разходи за лечение
на животното. В разглеждания случай от приетата по делото съдебно –
селскостопанска експертиза се установява, че пазарната цена на кравата на ищеца
към момента на смъртта й възлиза сумата в размер на 1774 лева, която следва да
бъде заплатена от ответника. От приетата по делото фактура № ***. се
установява, че цената на проведеното лечение и изписаните медикаменти на
животното възлиза на 30 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Съдът намира, че предявеният иск за заплащане на
сумата в размер на 650 лева, представляваща цена на кремация на починалото
животно е неоснователен, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява, че ищецът е направил подобен разход. В действителност
по делото е представена потвърдителна бележка, от която се установява, че
ищецът е предал трупа на починалото животно на трето неучастващо по делото
лице, но не и че е заплатил цена за извършена кремация.
Вреда под формата на пропуснатата полза представлява
осуетената сигурна възможност за увеличаване на имуществото на един правен
субект, което пропуснато увеличение съгласно твърденията на ищеца се изразява в
невъзможност за реализиране на млеконадоя на процесното животно. От приетата по
делото съдебно – селскостопанска експертиза се установява, че цената на
млеконадоя на животното за процесния период от 21.06.2015г. до 27.08.2015г.
възлиза на 972 лева, до която сума предявеният иск се явява основателен, като
за разликата до пълния заявен размер от 1000 лева претенцията е неоснователна.
По
предявения иск за заплащане на неимуществени вреди, съдът намира следното:
Ищецът твърди, че от противоправното поведение на
ответника насочено към собственото му животно е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в притеснения и денонощни грижи за ранената крава, които следва
да бъдат обезщетени. В актуалната съдебна практика в страната това се приема за
принципно допустимо – Решение № 18.10.2011г. по в. гр. д. № 1489/2011г. по
описа на Окръжен съд – гр.Варна, Решение № 8548/19.12.2012г. по в.гр.д.
№ 12173/2012г. по описа на Софийски градски съд, IV – Г въззивен състав, Решение от
21.12.2016г. по в.гр.д. № 96/2016г. по описа на Софийски градски съд, III – В въззивен състав, Решение от 23.05.2014г.
по гр.д. № 53132/2013г. по описа на Софийски районен съд, I
ГО,
31 състав. Неимуществените вреди
представляват отрицателни физически усещания (болки) или психически изживявания
(страдания). Несъмнено физическо усещане може да предизвика само вредоносен
факт, засегнал телесната неприкосновеност на човека. Отрицателните психически
изживявания обаче могат да бъдат предизвикани от най-различни факти,
включително и такива, които нямат за непосредствен обект блага на преживяващия
подобни страдания човек (например вест за пострадал близък, загуба на любим
спортен отбор, погиване на вещ със сантиментална стойност и т.н. ). Следователно,
не е невъзможно, а и е съвсем нормално, вредоносно деяние срещу имуществен
обект да доведе и до психически страдания на неговия притежател. Това е така
особено при животните, които са живи същества, към които човек може да се
привърже. Същевременно, не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо
състояние на човека представлява неимуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване, а само това, което се отличава с достатъчна интензивност. Дали
интензивността е достатъчна се преценява от съда според критериите на
справедливостта (чл.52 ЗЗД),
от които зависи и размера на обезщетението. Следователно, ако вредоносното
деяние е причинило болки и страдания с достатъчна интензивност, същите подлежат
на обезщетяване като неимуществени вреди, независимо, че деянието е било
насочено само срещу имуществен обект-вещ, в който смисъл са и Решение №
8548/19.12.2012г. по в.гр.д. № 12173/2012г. по описа на Софийски градски
съд, IV – Г въззивен състав и Решение от
21.12.2016г. по в.гр.д. № 96/2016г. по описа на Софийски градски съд, III – В въззивен състав.
В разглеждания случай ищецът не е ангажирал
доказателства в подкрепа на наведените твърдения, че е изживял изключително
тежко влошеното здравословно състояние на животното, нито че е полагал
непрестанни грижи за кравата. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният
иск за заплащане на сумата в размер на 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на противоправно поведение на
ответника е неоснователен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати сторените от ищеца съдебни разноски съразмерно
на уважената част от предявените искове. Направените от Е.Й.С. разноски в
производството възлизат общо на сумата в размер на 839.46 лева, от която сумата
в размер на 180.96 лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане
на спора, 15 лева внесена държавна такса за издаване на три броя съдебни
удостоверения, 343.50 лева внесен депозит за изслушване на съдебно –
селскостопанска експертиза и сумата в размер на 300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Предвид изложеното в
тежест на П.С.Б. следва да бъде възложена сумата в размер на 593.56 лева.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника съдебни разноски
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове. Съдът намира за
неоснователно наведеното от пълномощника на Е.Й.С. възражение, че уговореният и заплатен адвокатски хонорар на пълномощника на П.С.Б. в
размер на 1200 лева е прекомерен спрямо действителната правна и фактическа
сложност на производството, тъй като възнаграждението не превишава праговете
предвидени в чл. 2, ал. 5 вр. чл. 7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
изложеното ищецът следва да заплати на ответника сумата в размер на 351.50
лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Й.С., ЕГН **********,*** на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 1774 лева, представляваща
обезщетение за претърпяна имуществена вреда –
стойността на собствената на ищеца крава, вид „***“, порода „***“, с
ушна марка № ***, починала
на 27.08.2015г., сумата в размер на 30 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за направени разходи за лечение на кравата на
ищеца и сумата в размер на 972 лева, представляваща имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от млеконадой на починалото животно за периода от
21.06.2015г. до 27.08.2015г., ведно със законна лихва за забава върху главниците
от предявяване на иска на 19.12.2016г. до окончателно изплащане на вземанията, които
вреди са настъпили вследствие на противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в нанесена на 21.06.2015г. порезна рана в областта на пояса през
тазовата кост от ляво на собственото на Е.Й.С. животно, КАТО ОХВЪРЛЯ предявеният иск за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 650 лева за кремация на починалото животно,
предявеният иск за пропуснати ползи от млеконадой за разликата над уважената
част до пълния заявен размер от 1000 лева и предявеният иск за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лева.
ОСЪЖДА
П.С.Б., ЕГН **********,*** да заплати на Е.Й.С., ЕГН **********,*** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 593.56 лева, представляваща
направени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА
Е.Й.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на П.С.Б., ЕГН **********,*** сумата в размер на
351.50 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: