Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VІ-18, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА
АПОСТОЛОВА и като разгледа докладваното от съдията т. д. № 1624 по описа за
2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „С.“
ООД е посочил в исковата молба, че въз основа на влязло в сила решение по
т.д.№6145/2016г. на СГС, VІ-23 състав, дружеството „П.Ф.“ ЕООД е осъдено да му
заплати сумата от 402 101,13 лв., ведно със законната лихва, като за
събирането й е образувано изпълнително дело №524/2018г. на ЧСИ Г.Д.. Твърди, че
преди завеждане на иска е бил наложен запор върху банкови сметки на длъжника,
като била събрана сумата от 300 800,36 лв., но поради наличие на
задължения към Държавата и служители, сумата отишла за погасяване на тези
вземания, а на ищеца била разпределена само част от нея в размер на 8550,52
лв., поради което в голямата си част задължението на ответника е непогасено.
Твърди, че след завеждане на иска по гореописаното дело, „П.Ф.“ ЕООД е продало
на „П.Ф.Б.“ ООД стоки на стойност 344 932,54 лв. с ДДС по описаните три
фактури, както следва: №503/29.09.2015г., №504/30.09.2015г. и №508/14.12.2015г.
с описаните суми. Твърди, че „П.Ф.Б.“ ООД не е заплатило сумата по фактурите в
срок, поради което дължи на „П.Ф.“ ЕООД и обезщетение за забава върху трите
фактури в посочените размери, общо възлизащо на 105 146,64 лв. Ищецът
твърди, че е налице бездействие на неговия длъжник по отношение на събиране на процесните вземания от съконтрахента
му, като счита, че няма и да предяви искова претенция по изложените доводи, а
именно: собственикът и управител на „П.Ф.“ ЕООД А.П.Р.бил продал дяловете си на
македонски гражданин – И.И., дружеството „П.Ф.Б.“
ООД, на което са продадени стоките е със съдружник и един от управителите–
госпожа Л.Ц.Т., която била преводач на г-н Р.и в близки отношения с него, а
другият съдружник –С.Ф.Р.е близък роднина на А.Р.. Подробно изтъква и факти и
обстоятелства относно предоставената кредитна линия, за които се позовава на
издадения Ревизионен акт от 29.12.2016г. Предвид подробно изложените доводи,
ищецът предявява претенция по чл. 134 от ЗЗД, като иска постановяване на
решение, с което „П.Ф.Б.“ ООД да бъде осъдено да заплати на „П.Ф.“ ЕООД, сумата
от общо 344 932,54 лв. – главница и 105 146,64 лв. - лихви, включваща
сумата от 202 680 лв. – цена на доставени стоки по фактура
№503/29.09.2015г., ведно със сумата от 61 786,53 лв. – обезщетение за
забава за периода от 30.09.2015г. до 30.09.2018г.; сумата от 4 419,82 лв.
– цена на стоки по фактура №504/30.09.2015г., ведно със сумата от 1 265,06
лв. – лихва за забава за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г. и сумата от
138 102,72 лв. – цена по фактура № 508/14.12.2015г., ведно с лихва за
забава в размер на 42 095,05 лв. за периода от 15.12.2015г. до
15.12.2018г. В допълнителната искова молба и становище сочи, че оспорва
възраженията на ответника, като оспорва и датата на всички споразумения, анекси
и прихващания като недостоверна, твърдейки че са създадени от ответниците във връзка с извършената проверка от органите
на НАП. Оспорва счетоводните записвания и счита, че счетоводството не е водено
редовно. Оспорва, че А.Р.бил предоставил сума на дружеството, нямало
доказателства за реално получаване на средствата, а и той не бил разполагал с
такава сума. Счита, че е видно, че намерението било дружеството „П.Ф.“ ЕООД е
било да бъде освободено от активите си. Подробни съображения излага и в писмени
бележки.
Ответникът „П.Ф.Б.“
ООД е подал отговор и допълнителен отговор, с който оспорва допустимостта на
производството позовавайки се на арбитражна клауза, заявил е отвод за местна неподсъдност,
както и оспорва исковата претенция по същество. Твърди, че между “П.Ф.” ЕООД и
„П.Ф.Б.” ООД има уговорена арбитражна клауза в чл.4 от Споразумение от
05.08.2015г., която препраща спора за решаване от Арбитражния съд при Съюза на
арбитрите в България в гр. София съобразно с неговия Правилник за дела,
основани на арбитражни споразумения. Твърди се, че към цитираното споразумение
е подписан анекс за насрещно прихващане към споразумение от 05.08.2015г. между
“П.Ф. ЕООД и „П.Ф.Б.’ ООД на 30.09.2015г., който урежда всички взаимоотношения
по повод процесната фактура №503/29.09.2015г. на
стойност 202 680 лева с ДДС, в чл.5 на който отново имало арбитражна клауза.
Твърди, че на 30.09.2015г. е подписан и анекс за насрещно прихващане към
споразумение от 05.08.2015г. между "П.Ф. ЕООД и „П.Ф.Б.’ ООД, който урежда
всички взаимоотношения по повод процесната фактура
№504/30.09.2015г. на стойност 4 149,82 лева с ДДС, в чл.5 на който отново има
арбитражна клауза. Сочи, че на 14.12.2015г. е подписан анекс по повод процесната фактура №508/14.12.2015г. на стойност от 138
102,72лв. с ДДС, в чл. 5 на който отново има арбитражна клауза. Наред с
горното, ответникът поддържа, че няма задължения по процесните
фактури по изложените доводи. Твърди, че на 05.08.2015г. „П.Ф.Б.’ ООД, „П.Ф.“
ЕООД и А.П.Р.са подписали тристранно споразумение за заместване в дълг, по
силата на което „П.Ф.Б.’ ООД е уговорено да замести "П.Ф. ЕООД в дългът му
към А.П.Р.до сумата от 967 614,82 евро. Едновременно с подписване на
тристранното споразумение за заместване в дълг на 05.08.2015г. „П.Ф.Б.’ ООД и “П.Ф.
ЕООД твърди, че са подписали споразумение по силата на което уговориха, предвид
това че „П.Ф.Б.’ ООД е заместило "П.Ф. ЕООД в дългът му към А.П.Р.до
сумата от 967 614,82 евро,"П.Ф. ЕООД се задължава да заплати на „П.Ф.Б.’
ООД сумата от 967 614,82 евро. В чл.2 от същото споразумение те са се
уговорили, че задължението ще се погасява в натура посредством продажби на
патешки продукти и/или МПС и/или възмездно прехвърляне на вземания към трети
лица. В същото споразумение страните уговорили, че при извършена продажба на
стоки от "П.Ф. ЕООД към „П.Ф.Б.’ ООД ще подписват анекс е който ще бъдат
извършвани прихващания на вземанията помежду им. На 30.09.2015г. подписали допълнение към споразумението за
заместване в дълг от 05.08.2015г., с което „П.Ф.Б.’ ООД заместило "П.Ф.
ЕООД в дългът му към А.П.Р.с още 175 937.59 евро. Едновременно с подписване на
това допълнение към споразумението за заместване в дълг от 05.08.2015г. на
30.09.2015г. „П.Ф.Б.’ ООД и “П.Ф. ЕООД подписали и споразумение по силата на
което "П.Ф. ЕООД се задължава да заплати на „П.Ф.Б.’ ООД още 175 937.59
евро. В чл.2 от същото споразумение се уговорили, че задължението ще се погасява
в натура посредством продажби на патешки продукти. Твърди се, че такова
тристранно допълнително споразумение било подписано и на 14.12.2015г. за
заместване в дълг от 05.08.2015г., с което „П.Ф.Б.’ ООД заместило „П.Ф.“ ЕООД в
дългът му към А.П.Р.с още 70 610.80 евро, като едновременно с това подписали и
друго споразумение, с което „П.Ф.“ ЕООД се задължава да заплати на „П.Ф.Б.“ ООД
още 70 610.80 евро, а в чл.2 от същото споразумение се уговорили, че задължението
ще се погасява в натура посредством продажби на патешки продукти. Твърди, че
именно за горното са издадени процесните фактури,
поради което по тях няма дължими и изискуеми вземания. Поддържа, че горното се
установява и от отразеното в представените от ищеца Ревизионен акт №
Р-22222516003519-091-001/29.12.2016г. на ТД на НАП София и Ревизионен доклад Р-
22222516003519-092-001/10.11.2016г. на ТД на НАП София. Допълнителни доводи
развива в отговора, като сочи, че предвид цитирането в ревизионния акт и доклад
на споразумението, следва да се приеме, че същото има достоверна дата и се
противопоставя на откриването на производство по оспорването му.
Търговско
дружество „ПРЕМУИМ ФУУД“ ЕООД е подало отговор и допълнителен отговор, със
съображения, сходни на гореизложените от ответника, като следва да се има
предвид и отбележи, че това дружество предвид характера на предявеният иск е в
процесуалното положение на съищец, а не на ответник.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се
установява от представеното с исковата молба решение №1023/29.05.2017г. по
т.д.№6145/2016г. на СГС, 23 състав, което е влязло в сила на 25.03.2019г., тъй
като е потвърдено с приложеното решение на САС № 1213/17.05.2018г. по
т.д.№5109/2017г. на ТО, 5 състав, а с определение на ВКС №189/25.03.2019г. по
т.д.№2576/2018г. не е допусната касация, че „П.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, е осъдено да заплати на „С.” ООД, на
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 402 101. 13 лева,
представляваща неплатена цена с ДДС на стока – огушени
патици, доставена на 01.04.2015г., 15.04.2015г., 30.05.2015г. и на
27.06.2015г., за което са били издадени
данъчна фактура № 1304 от 01.04.2015г. за 175 619. 50 лева с ДДС,
данъчна фактура № 1308 от 15.04.2015г. за 131 748. 71 лева с ДДС, данъчна
фактура № 1321 от 30.05.2015г. за 80 935. 60 лева с ДДС и данъчна
фактура № 1332 от 27.06.2015г. за 13 797. 32 лева с ДДС, общо 402 101.
13 лева, със законната лихва за забава от 04.08.2015г. до окончателното плащане
на сумата, както и сумите от 5 959. 12 лева (пет хиляди деветстотин
петдесет и девет лева и дванадесет стотинки), 3 920. 99 лева (три хиляди
деветстотин и двадесет лева и деветдесет и девет стотинки), 1 418. 53 лева
(хиляда четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и три стотинки) и 134. 40
лева (сто тридесет и четири лева и четиридесет стотинки) изтекли лихви за
забава от датата, следваща датата на всяка от фактурите (падеж на плащане), до
04.08.2015г., на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а на основание чл. 78, ал. 1
от ЗЗД – сумата от 35 891. 14 лева
– съдебно-деловодни разноски. На 01.06.2018г. е издаден изпълнителен лист за процесното вземане от САС, представен с исковата молба.
С исковата молба е
представен ревизионен акт № Р-22222516003519-091-001/29.12.2016г. от НАП – ТД
София, с който е извършена ревизия по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ за посочените периоди
на „П.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, по който са установени описаните задължения за
довнасяне. Приложени са протоколи за връчването му по чл. 32 от ДОПК, както и
ревизионния доклад от 10.11.2016г., който е основание за издаване на акта. Приложено
е решение № 417/22.03.2017г. на директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП, с
което въпреки подадената жалба, е потвърден процесния
ревизионен акт в оспорваната му част. Описаните актове са представени на ЧСИ Д.по
изпълн.дело № 524/2018г. видно от представената молба
от 20.03.2019г., като по изпълнителното дело е извършено разпределение от 08.08.2018г., видно от което по същото взискатели
са ищеца и описаните лица /4 с трудови възнаграждения/, включително НАП, като
на ищеца са разпределени суми по разноски по изпълнението, разпределени са сума
за работниците и служителите и на НАП,
т.е. вземането на ищеца е неудовлетворено в по-голямата си част. Разпределението
е обжалвано и видно от представеното решение на СГС по ч.гр.д.№13300/2018г. /
стр.96 и следващите от делото/, по жалба на „С.“ ООД, ЕИК *******, е отменено извършеното с протокол от
31.08.2018г. по изпълнително дело № 20187810400524 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег.
№ 781 от РКЧСИ разпределение на сумата 300 800,36 лева, като същата е
разпределена по описания начин: 1/ Вземания за разноски за принудителното
изпълнение 1.1 За първоначалния взискател „С.“ ООД
общо 8550,52 лева, от които: 8466,52 лева - адвокатско възнаграждение и 84,00
лева - авансово платени такси; 1.2 За
присъединения взискател Д.П. – 84,00 лева авансово
платени такси за присъединяване; 1.3 За присъединения взискател
В.Р. – 84,00 лева авансово платени такси за присъединяване; 1.4 За
присъединения взискател Й.Г. – 84,00 лева авансово
платени такси за присъединяване; 1.5 За присъединения взискател
В.Г. – 84,00 лева авансово платени такси за присъединяване; 2. Вземанията за
трудово възнаграждение съгласно чл. 136, т. 5 ЗЗД на присъединените взискатели Д.П., В.Р., Й.Г., В.Г. в общ размер на
62 919,20 лева;3. Вземания на Държавата съгласно чл. 136, т.6 ЗЗД в размер
на 229330.64 лева Удостоверение с изх. № 220371801629806/08.08.2018г.,
но като краен резултат, вземането на „С.“ ООД отново не е удовлетворено освен
за описаните разноски.
Съгласно представения
договор за продажба на дружествени дялове от 03.06.2016г., с нотариална заверка
на подписите от нотариус В.Б., А.П.Р.,гражданин на Германия, роден на ***г. е
продал на И.И., гражданин на Македония, роден на ***г.
собствените си 200 дяла по 100лв. всеки на обща стойност 20 000 лв. от
основния дружествен капитал на „П.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******, за сумата от
10 000 лв., която е отразил, че е получил напълно и в брой. Представено е
протоколно решение на едноличния собственик на капитала на „П.Ф.“ ЕООД, с ЕИК *******
от 16.05.2016г.
С отговора на
ответника е представено споразумение за заместване в дълг от 05.08.2015г. /
стр. 127 и следващите от делото/, сключено между А.П.Р.,„П.Ф.“ ЕООД и „П.Ф.Б.“
ООД, в преамбюла на което е посочено,
че към датата на споразумението „П. фуд“ ЕООД има
непогасено задължение към А.П.Р.в размер на 2 012 250 евро, като тази
стойност е главница от заем в размер на
1 800 000 евро (3 520 494 лв.) и възнаградителна
лихва в размер на 212 250 евро (415 124,92 лв.), а „П.Ф.Б.“ ООД има непогасено задлъжение към „П.ф.“ ЕООД в размер на
1 892 490,10 лв., произтичащо от описаните правоотношения – доставени
стоки, договор за паричен заем от 05.08.2015г., договор за продажба на МПС от
05.08.2015г. и шест договора за прехвърляне на вземания, съответно срещу длъжници „К. 208“ ЕООД, „Д.“ ЕООД, „П.“ ЕООД, ЗП П.Г.Д., „Р.
2004“ ООД и „Ф.89“ ЕООД, са се споразумели, че П.Ф.Б.“ ООД замества „П.ф.“ ЕООД
в дълга му срещу А.П.Р.до сумата от 967 614,82 евро, чиято левова
равностойност е 1 892 490,10 лв., с което А.Р.се е съгласил и са
приели, че за тази сума дължа ще се счита погасен. В чл. 4 е уговорено, че
остатъкът от задължението в размер на 1 044 635,18 евро ще бъде
погасен при условитяа на действащ договор за паричен
заем от 09.04.2013г. По силата на чл.4 „П.Ф.Б.“ ООД се е задължило да заплаща
на А.Р.възнаградителна лихва от 5% годишно върху
сумата от 967 614,82 евро, която сума ведно с натрупаната лихва следва да
бъде върната на лицето до 31.12.2015г. по банковата му сметка в банка,
регистрирана на територията на Франция, като може и на траншове. Уговорена и неустойка
при неизпълнение от 0,1% дневно върху невърната сума до деня на плащането. С
допълнение към споразумението за заместване в дълг от 30.09.2015г., страните
като са приели в преамбюла, че „П.ф.“ ЕООД има непогасено задължение към А.П.Р.в
размер на 1 044 635,18 евро, произтичащо от договор за паричен заем
от 09.04.2013г., но и че „П.Ф.Б.“ ООД има задължение към „П.ф.“ ЕООД в размер
на 344 104,02 лв., включващи сумата от 202 680 лв. – цена на
доставени стоки по фактура №503/29.09.2015г.; сумата от 4 419,82 лв. –
цена на стоки по фактура №504/30.09.2015г.; договор за прехвърляне на вземане
от 05.08.2015г. за сумата от 72 948,60 лв. – незаплатена продажна цена;
договор за прехвърляне на вземане също от 05.08.2015г. за сумата от 31 290 лв.
– незаплатена продажна цена и договор за прехвърляне на вземане също от
05.08.2015г. за сумата от 33035,60лв. – незаплатена продажна цена, като са
уговорили, че П.Ф.Б.“ ООД замества „П.ф.“ ЕООД в дълга му срещу А.П.Р.до сумата
175 937,59 евро с левова равностойност 344 104,02 лв., като част от
дълга се погасява и остатъкът от 868 947,59 евро ще бъде погасен при условитяа на договор за паричен заем от 09.04.2013г. В чл.
5 е признато, че „П.Ф.Б.“ ООД дължи на А.Р.сума в размер на
1 143 552,43 евро, като се е задължило да възнаградителна
лихва от 5% годишно върху сумата от 967 614,82 евро, която сума ведно с
натрупаната лихва следва да бъде върната на лицето до 31.12.2019г. по банковата
му сметка в банка, регистрирана на територията на Франция, като може и на
траншове и е уговорена и неустойка за забава.
С допълнение към споразумение за заместване в
дълг от 14.12.2015г. / стр.133 и сл. от делото/, страните като са приели в
преамбюла, че „П.ф.“ ЕООД има непогасено задължение към А.П.Р.в размер на 868 697,59евро,
произтичащо от договор за паричен заем от 09.04.2013г., но и че „П.Ф.Б.“ ООД
има задължение към „П.ф.“ ЕООД в размер на 138 102,72лв., произтичащо от
незаплатена цена на доставени стоки по фактура №508/14.12.2015г. за патешки
продукти, са уговорили, че П.Ф.Б.“ ООД замества „П.ф.“ ЕООД в дълга му срещу А.П.Р.до
сумата 70610,80 евро с левова равностойност 138 102,72лв., като част от
дълга се погасява и остатъкът от 798 336,79евро ще бъде погасен при
условията на договор за паричен заем от 09.04.2013г. В чл. 5 е признато, че „П.Ф.Б.“
ООД дължи на А.Р.сума в размер на 1 214 163,21евро, като се е
задължило да възнаградителна лихва от 5% годишно
върху сумата от 967 614,82 евро, която сума ведно с натрупаната лихва
следва да бъде върната на лицето до 31.12.2019г. по банковата му сметка в
банка, регистрирана на територията на Франция, като може и на траншове и е
уговорена и неустойка за забава.
Във връзка с
гореописаните споразумения, са представени и три споразумения само между „П.Ф.Б.“ ООД замества „П.ф.“ ЕООД съответно от
05.08.2015г., 30.09.2015г. и 14.12.2015г., в които страните са уговорили, че
заместването в дълг е възмезно и че за сумата като
цена „П.ф.“ ЕООД пще продава на „П.Ф.Б.“ ООД патешки
продукти, МПС и/или ще прехвърли възмездно вземания към трети лица до размерите
на посочените суми, като е уговорено и подписването на анекси. Представени са
на стр.141 и следващите три такива анекса съответно от 30.09.2015г. и
14.12.2015г., касаещи фактури 503,504 и 508, съгласно които вземанията по тези
фактури са прихванати.
С допълнителния отговор на стр. 32 и следващите
от настоящото дело са представени споразумението за предоставяне на кредит
между А.Р.и „П.Ф.“ ЕООД от 15.04.2013г. , съгласно което той като едноличен
собственик на дружеството му предоставя финансови средства за развитие на
дейността под формата на кредитна линия на обща стойност от максимум
500 000 евро, с уговорена годишна лихва от 5%, като в чл.4.1 е уговорено,
че приложимо право е френското право.С анекс № 1 от 10.07.2013г. е уговорено
предоставяне на допълнителна кредитна линия от 500 000 евро за
финализиране на проектите, с анекс № 2 от 05.12.2013г. – допълнителна кредитна
линия от 1 000 000 евро, като във връзка с
договора и анексите са представени три уведомления с вх.номера от „П.ф.“ ЕООД
до БНБ съответно от 09.10.2013г., 04.12.2013г. и 10.07.2015г., като последното
е за удължаване на срока на договора с 24 месеца. На стр. 42 и следващите са
представени извлечения от сметки. Същите са оспорени, че част от съдържанието
не е видно, като на стр. 153 и следващите от ответника са представени в цялост.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Л.Т., което се кредитира
от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Вещото лице сочи,
че управителят на "П.Ф." ЕООД
не го е открило на обявения в Търговския регистър адрес на управление на
дружеството, на който се помещава адвокатска кантора, но по данни на адвокат К.А.
от същата кантора, той не е упълномощаван да представлява "П.ф." ЕООД в настоящия процес. От
"А." ЕООД – фирма, обслужваща счетоводно „П.Ф.Б.“ ООД са му били
представени следните справки и документи: 3 бр. Анекс за насрещно прихващане
към Споразумение от 05.08.2015 г.;
копие от дневник с включена ф.508 и заличени данни (м.12.2015г.); копие от
дневник с включени ф.503 и ф. 504 и заличени данни (м.05.2016г.); аналитичен
регистър на "П.Ф.Б." ООД 2016г.
сметка 498 Други дебитори от 01.08.2015г. до 31.12.2016г. по ф. 503, 504
и 508; аналитичен регистър сметка 401 Доставчици от 01.08.2015г. до
31.12.2016г. по ф.503 и 504; аналитичен регистър на "П.Ф.Б." ООД
2016г. сметка 401 Доставчици от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. по ф.508; аналитичен
регистър на "П.Ф.Б." ООД 2016г. сметка 401 Доставчици от 01.09.2015г.
до 31.09.2015г. със заличени данни; аналитичен регистър сметка на "П.Ф.Б."
ООД 2016г. 401 Доставчици от 01.12.2015г. до 31.12.2015г. със заличени
данни; аналитичен регистър на "П.Ф.Б."
ООД 2016г. сметка 152 -Получени дългосрочни заеми от 01.09.2015г. до 30.09.2016г. със заличени
данни. Вещото лице е установило, че съгласно ревизионен акт №
Р-22222516003519-091-001/29.12.2016г., приложен към ТД 679/19 Окръжен съд
Пловдив, л.17 и следващи, процесните фактури с номера
**********/29.09.2015г., **********/30.09.2015г. и **********/14.12.2015г. са
осчетоводени, като за "П.Ф.Б." ООД по сметка 401 Доставчици са осчетоводени
процесните фактури с №№ **********/29.09.2015г.,
**********/30.09.2015г. и **********/14.12.2015г. Сочи, че за "П.Ф."
ЕООД съгласно предоставената на ЧСИ №
781 Г.Д. справка за ДДС дневници (ТД 679/19 Окръжен съд Пловдив, л.65-л.80 процесните фактури са отразени в дневника за продажби както
следва: за м.09.2015г. - фактура № **********/29.09.2015г. с данъчна основа
168900,00лв. и начислен ДДС 33780,00лв. и предмет на доставката-разфасовки;
фактура № **********/30.09.2015г. с данъчна основа 3458,18лв. и начислен ДДС
691,64лв. и предмет на доставката - хладилна такса; за м.12.2015г. -фактура № **********/14.12.2015г. с данъчна
основа 115085,60лв. и начислен ДДС 23017,12лв. и предмет на доставката-патешки
продукти. За "П.Ф.Б." ООД от предоставените дневници за покупки със заличени данни е
видно, че процесните фактури са включени в дневниците
за покупки, както следва:за м.12.2015г. - фактура № **********/14.12.2015г. с
данъчна основа 115085,60лв. и начислен ДДС 23017,12лв. и предмет на
доставката-патешки разфасовки; за м.05.2016г. - фактура №
**********/29.09.2015г. с данъчна основа 168900,00лв. и начислен ДДС
33780,00лв. и предмет на доставката-патешки разфасовки; фактура №
**********/30.09.2015г. с данъчна основа 3458,18лв. и начислен ДДС 691,64лв. и
предмет на доставката - хладилни такси.
Процесните фактури са осчетоводени както следва: фактура № ********** - по дебита на сметка 304 Стоки, по Партиди на
различни патешки продукти на обща стойност 168900,00лв.;фактура № **********
- по дебита на сметка 602 Разходи за
външни услуги , Партида 10 "Съхранение замразени продукти" на обща
стойност 3458,18лв. и фактура № ********** -
по дебита на сметка 304 Стоки, по партиди на различни патешки продукти
на обща стойност 115085,60лв. Според вещото лице за процесните
фактури "П.Ф.Б." ООД е ползвало данъчен кредит, както следва: за
м.12.2015г. по фактура № **********/14.12.2015г. в размер на 23017,12лв. и за
м.05.2016г. -по фактура №
**********/29.09.2015г. в размер на 33780,00лв. и по фактура №
**********/30.09.2015г. в размер на 691,64лв. Вещото лице сочи, че е поискало
от "П.Ф.Б.“ ООД копие на процесните фактури, но
не са предоставени, поради което не може да установи датата на падеж ,
отбелязана във всяка фактура и начина на
плащане, но ако се приеме, че начинът на плащане е по банков път и датата на
падеж е датата на издаване на фактура, то обезщетението за всяка една фактура
е: За ф.№ ********** за периода 30.09.2015г. до 04.08.2019г. вкл. (1405 дни) в
размер на 79122,22 лв.; За ф.№ ********** за периода 01.10.2015г. до
04.08.2019г. вкл. (1404 дни) в размер на 1618,84 лв.;за ф.№ ********** за
периода 15.12.2015г. до 04.08.2019г. вкл. (1329 дни) в размер на 50991,20 лв.
Ако се приеме, че начинът на плащане е чрез прихващане, то обезщетението е в нулев размер по всяка една фактура.
Вещото
лице сочи, че от „П.Ф.Б.“ ООД не са представени банкови бордера за заплащане на
цената по процесните фактури, но са представени
Анекси за насрещно прихващане към споразумение от 05.08.2019г. както следва: с
този от 30.09.2015г. е прихванато вземане на П.Ф.Б.“ ООД от "П.Ф. “ ЕООД
по ф. № **********/29.09.2015г. в размер на 202680,00лв. за сметка на
задължение на "П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф. “ ЕООД по споразумение за
встъпване в дълг към А.Пол Р.; с дата от 30.09.2015г. е прихванато вземане на П.Ф.Б.“
ООД от "П.Ф. “ ЕООД по ф. № **********/30.09.2015г. в размер на 4149,82
лв. за сметка на задължение на "П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф. “ ЕООД по
споразумение за встъпване в дълг към А.Пол Р.; от дата 14.12.2015г. е
прихванато вземане на П.Ф.Б.“ ООД от "П.Ф. “ ЕООД по ф. №
**********/14.12.2015г. в размер на 138102,72лв. за сметка на задължение на
"П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф. “ ЕООД по споразумение за встъпване в дълг към
А.Пол Р.. Според предоставените от "П.Ф.Б.“ ООД справки: аналитичен
регистър на "П.Ф.Б." ООД 2016г. сметка 401 Доставчици от 01.12.2015г.
до 31.12.2015г. със заличени данни и аналитичен регистър на "П.Ф.Б."
ООД 2016г. сметка 401 Доставчици от 01.09.2015г. до 31.09.2015г. със заличени
данни според вещото лице липсват данни за
задължение на "П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф.“ ЕООД по процесните фактури. Според вещото лице от предоставените
справки - аналитичен регистър на "П.Ф.Б."
ООД 2016г. сметка 498 Други дебитори от
01.08.2015г. до 31.12.2016г. по ф. 503, 504 и 508; аналитичен регистър сметка
401 Доставчици от 01.08.2015г. до 31.12.2016г. по ф.503 и 504; аналитичен
регистър на "П.Ф.Б." ООД 2016г. сметка 401 Доставчици от 01.12.2015г.
до 31.12.2015г. по ф.508; аналитичен
регистър на "П.Ф.Б." ООД 2016г. сметка 401 Доставчици от 01.09.2015г.
до 31.09.2015г. със заличени данни;
аналитичен регистър сметка на "П.Ф.Б." ООД 2016г. 401
Доставчици от 01.12.2015г. до 31.12.2015г.;аналитичен регистър на "П.Ф.Б."
ООД 2016г. сметка 152 Получени
дългосрочни заеми от 01.09.2015г. до
30.09.2016г. със заличени данни следва изводът, че осчетоводяването на процесните фактури е съгласно разпоредбите на Закона за
счетоводството. Изслушано е и допълнително заключение на вещото лице, в което
се сочи, че по въпроса отразено ли е тристранното споразумение от 05.08.2015г.
/в частта му за прехвърляне на заема в размер на 1892490,10 лева към "П.ф.Б."
ООД / и последващите анекси към него, касаещи
задължението на "П.ф.Б." ООД към "П.ф." ЕООД по фактури /процесните такива/, а именно: фактура № 503/29.09.2015г. на
стойност 202680 лева с ДДС; фактура № 504/30.09.2015г. на стойност 4149,82 лева
с ДДС и фактура № 508/14.12.2015г. на стойност от 138102,72 с ДДС в ГФО за
2015г. на "П.ф." ЕООД, се констатира, че в приложеното към делото
Споразумение за заместване в дълг (л.127 от ТД 679/2019)
е посочено, че към датата на Споразумението „П.ф.“ ЕООД има непогасено
задължение към А.П.Р.в размер на 2 012 250 евро, като тази стойност е
главница от заем в размер на 1 800
000 евро (3 520 494 лв.) и възнаградителна лихва
в размер на 212 250 евро (415 124,92 лв.). По делото не е приложен договорът за
паричен заем от 09.04.2013 г., поради което експертизата не може да посочи в
резултат на какви клаузи е определена стойността на възнаградителната
лихва. Според ревизионния акт (л.17 и следващи ТД 679/2019) начислената лихва
за 2013 година е 48 467,07лв. , за 2014 година е 176 024,70лв. и за 2015 година
е изчислена служебно от НАП в размер на 127 612,10лв. или общо 352 103,87лв. Вещото лице сочи,
че в ГФО за 2015 година, счетоводен баланс към 31.12.2015г., раздел Б
Задължения, т.6 Задължения към предприятия от група, в т.ч над 1 година е
обявена сумата 1 014 хил.лв. Без наличието на оборотна ведомост за 2015 година
на „П.ф.“ ЕООД и хронологични ведомости на счетоводните записвания,
експертизата е възпрепятствана да даде отговор в резултат на какви счетоводни
операции е намалението на тази сума с 2 709 хил.лв. В предоставения за публикуване в Търговския
регистър ГФО за 2015 година съществуват противоречия и грешки между отделните
справки, от които се състои, което също води до невъзможност за анализ на
отчета. Експертът сочи, че в ревизионният акт е отбелязано, че за 2015 година
липсва съответствие между представена оборотна ведомост и подаден годишен
финансов отчет в НСИ на „П.ф.“ ЕООД, както и че липсва и подадена декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2015 година. Финансовият резултат за 2015 година е определен в
хода на ревизията след идентифициране на приходите и разходите от дейността на
дружеството. Отчетени са разходи за лихви по заем от Р.в размер на 127
612,10лв., изчислени до 06.08.2015г. върху главница 3 520 494 лв., а от
06.08.2015г. до 31.12.2015г. върху главница 1 044 635,20лв. (л.21, л.24 от
ТД 679/2019). Вещото лице сочи, че общата стойност на процесните
фактури е 344 932,54 лв., както и че от „П.Ф.Б.“ ООД не
са представени банкови бордера за заплащане на цената по процесните фактури, а са представени Анекси за насрещно
прихващане към споразумение от 05.08.2019г. както следва: 1/С дата 30.09.2015г.
е прихванато вземане на П.Ф.Б.“ ООД от "П.Ф. “ ЕООД по ф. №
**********/29.09.2015г. в размер на 202680,00лв. за сметка на задължение на
"П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф. “ ЕООД по споразумение за встъпване в дълг към
А.Пол Р..;2/ С дата 30.09.2015г. е
прихванато вземане на П.Ф.Б.“ ООД от "П.Ф. “ ЕООД по ф. № **********/30.09.2015г.
в размер на 4149,82 лв. за сметка на задължение на "П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф.
“ ЕООД по споразумение за встъпване в дълг към А.Пол Р.; 3/ С дата 14.12.2015г.
е прихванато вземане на П.Ф.Б.“ ООД от "П.Ф. “ ЕООД по ф. №
**********/14.12.2015г. в размер на 138102,72лв. за сметка на задължение на
"П.Ф.Б.“ ООД към "П.Ф. “ ЕООД по споразумение за встъпване в дълг към
А.Пол Р.. В допълнителното заключение експертът сочи, че от предоставеното от „Инвестбанк“ АД /правоприемник на Търговска банка
Виктория, която е правоприемник на „К.А.Б.“ ЕАД/ извлечение за движенията по
разплащателната сметка в евро на „П.ф.“ ЕООД за периода от 15.04.2013г. до 31.12.2013г.
е видно, че сметката е заверена с 1 799 654,40 евро. Наредената сума и
удържаните такси за всеки превод могат да се видят в нотификациите за тези
преводи, но „Инвестбанк“ АД не ги е предоставила на
вещото лице. В таблица 1 са посочени дата, вальор,
сума, с която е заверена сметката, наредител и
основание на превода, като наредителят на превода и
основанието за превода са изписани точно на съответния език , както е в
извлечението по сметката, както следва:
|
№ по ред |
Дата |
Вальор |
Постъпила
по сметка сума в евро |
Левова
равно-стойност |
Наредител |
Основание |
|
1 |
30.04.2013 |
30.04.2013 |
300000,00 |
586749,00 |
ALFRED ROESSIG |
PRET POUR TRESORERIE |
|
2 |
16.07.2013 |
16.07.2013 |
300000,00 |
586749,00 |
ALFRED ROESSIG |
PRET POUR TRESORERIE |
|
3 |
20.09.2013 |
20.09.2013 |
300000,00 |
586749,00 |
ALFRED ROESSIG SVWZ |
LAUT VERTRAG. BER BEREITSTELLUNG VON LIQUIDIT. TVOM 15.04.2013ZW1 * Съгл.
Договор за отпускане на кредит от 15.04.2013 |
|
4 |
26.11.2013 |
26.11.2013 |
299884,80 |
586523,69 |
ROESSIG ALFRED |
LAUT VERTRAGVOM 15.04.2013
*съгл. Договор от 15.04.2013 |
|
5 |
04.12.2013 |
03.12.2013 |
299884,80 |
586523,69 |
ROESSIG ALFRED |
LAUT VERTRAGVOM 15.04.2013
*съгл. Договор от 15.04.2013 |
|
6 |
11.12.2013 |
10.12.2013 |
299884,80 |
586523,69 |
ROESSIG ALFRED |
LAUT VERTRAGVOM 15.04.2013 *съгл.
Договор от 15.04.2013 |
|
Общо: |
|
1799654,40 |
3519818,07 |
|
|
|
Вещото лице сочи също така, че В ГФО за 2013 година, Счетоводен баланс
към 31.12.2013г., раздел В Задължения, т.6 Задължения към предприятия от група
над 1 година е обявена сумата 3 564 х.лв., която отговаря
на главницата по дълга (3 520х.лв.) + лихва в размер на 44 х.лв (начислена лихва 48 467,07лв., намалена с удържания
данък при източника в размер на 4 846,71 лв.). В ГФО за 2014 година, Счетоводен баланс към
31.12.2014г., раздел Б Задължения, т.2 Задължения към предприятия от група, в
т.ч над 1 година е обявена сумата 3 723 х.лв., която отговаря на главницата по
дълга (3 520х.лв.) + начислена, но неплатена за 2013 година лихва 44 х.лв. и
лихва за 2014 година в размер на 158 х.лв ( начислена
лихва 176 024,70лв., намалена с удържания данък при източника в размер на 17
602,47 лв.). Следователно получените заемни
средства са отразени в ГФО на "П.ф." ЕООД за 2013г. (3 564
х.лв.) и 2014г. (3 723 х.лв.).
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 134 от ЗЗД кредиторът може да упражни
имуществените права на длъжника си, когато неговото бездействие заплашва удовлетворението на кредитора, освен ако се касае
за такива права, упражнението на които зависи
от чисто личната преценка на длъжника. Доктрината и съдебната практика са последователни, че при предявяване
на иск по
чл. 134 ЗЗД, ищецът трябва да установи,
че е кредитор и правния си интерес
от водене на иска. За
редовността на исковата молба по чл. 134 ЗЗД е достатъчно ищецът да излага твърдения
за качеството си на кредитор, а легитимацията му
като такъв е въпрос по същество на спора. Както се приема в определение № 110 от 9.07.2020 г. по ч.гр. д. № 1629/2020 г., I г.о. на ВКС, постановено
по реда на
чл. 274, ал. 3, т. 1
ГПК и
много други, основната предпоставка
за упражняване на имуществените права на длъжника
по реда на
чл. 134 ЗЗД е неговото бездействие да заплашва удовлетворението на кредитора. За да е налице
правен интерес, следва да се твърди бездействие на длъжника, като това твърдение
може да се свежда само до посочването на обстоятелства, че длъжникът разполага
с вземане, а не е предприел действия по събирането му. Бездействието може да се
въведе и чрез твърдения, че останалото имущество на длъжника, извън подлежащото
на събиране вземане или упражняване на друго право, не е достатъчно за
удовлетворението на кредитора. В случая такива твърдения са налице, поради
което искът е процесуално допустим. Както се приема в решение №
1058/10.12.2004г. по гр.д.№ 151/04г. ТК липсва правен интерес от страна на
ищеца да предяви косвен иск за сума по-голяма от неговото вземане към неговия
длъжник, което произтича от процесуалното му качество на субституент,
но в случая претенцията е за сума, която не надхвърля тази, за която ищецът
твърди, че има неудовлетворено вземане. Искът по чл.134 от ЗЗД е косвен,
доколкото при успешното му провеждане имуществото на ищеца - кредитор не се
увеличава само на основание на осъдителното решение в полза на неговия длъжник.
Реализирането на правата на кредитора предполага и последващи
действия по събиране на вземането. Сурогационният иск
цели създаването на възможност за удовлетворяване на кредитора, когато
бездействието на неговия длъжник застрашава интересите му.
В случая от събраните по делото доказателства се установи
безспорно, че ищецът е кредитор на „П.ф.“ ЕООД, като вземането му е установено
с влязъл в сила съдебен акт – решение по т.д.№6145/2016г. на СГС, 23 състав,
влязло в сила на 25.03.2019г., потвърдено с решение на САС № 1213/17.05.2018г.
по т.д.№5109/2017г. на ТО, 5 състав и с определение на ВКС №189/25.03.2019г. по
т.д.№2576/2018г. Безспорно е, че въпреки уважения иск и осъдителния титул
ищецът е останал неудовлетворен кредитор, тъй като не е получил пълно
изпълнение на присъденото му вземане в изпълнителния процес. Предвид горното и
като твърди бездействие на своя длъжник, са налице предпоставките да упражни
правата му, които в случая не са предоставени по лична преценка, тъй като не са
intuito рersonae, а са имуществени, а
именно твърди се, че неговият длъжник има несъбрани вземания от трето лице –
ответника „П.ф.Б.“ ООД, поради което упражнявайки правата му, ищецът е предявил
иск за осъждане на това дружество да изпълни паричните си задължения по трите процесни фактури към неговия длъжник. Възникването на
вземане на длъжника на ищеца „П.ф.“ ЕООД към „П.ф.Б.“ ООД по трите процесни фактури също е безспорно от събраните по делото
доказателства, тъй като от първото заключение на съдебно-счетоводната
експертиза се установи, че фактурите са надлежно осчетоводени, за тях е ползван
ДДС, поради което макар по настоящото дело да се не представят доказателства за
доставка на стоките като приемо-предавателни протоколи
и др., то следва да се възприеме константната практика на ВКС, че отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество и включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен кредит по същата представлява недвусмислено признание на задължението
и доказва неговото съществуване, а именно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 42/ 19.04.2010г. по т.д.№593/2009г., ІІ
т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ т.о. и др. В случая спорният въпрос е налице ли е
неудовлетворено вземане на длъжника на ищеца към настоящия момент, тъй като от
ответника се поддържа, че вземане по трите процесни
фактури, за които се претендира осъждане на ответника „П.ф.Б.“ ООД, ведно с
лихвите, не съществува, тъй като е погасено поради прихващане. За горното
страната се позовава на представените споразумения и анекси. Съдът намира, че
от същите се установява, че е осъществено заместване в дълг и във връзка с
горното е извършено прихващане на задълженията по процесните
три фактури. Ищецът е оспорил представените документи като на първо място
поддържа, че са антидатирани. Съдът намира, че
действително представените споразумения и анекси не са с нотариално заверена
дата или друг вид достоверна дата, но от данните по делото е видно, че същите
са представени на данъчните служители, които са извършили ревизия на
дружеството и констатации относно клаузите по същите се съдържат в ревизионния
доклад от 10.11.2016г., т.е. същите са били съставени най-късно към тази дата,
тъй като се коментират като представени в хода на ревизията, извършена по
заповед от 20.05.2016г. Следователно те са били съставени най-късно към този
период – 2016г. и не може да се приемат за основателни доводите на ищеца, че
били антидатирани и съставени единствено с цел настоящото
производство и да се осуети удовлетворяването на ищцовото
дружество като кредитор. Следва да се посочи, че дори и да не са съставени на
датата, посочена в тях, то това за настоящия спор е ирелевантно,
тъй като съдът следва да прецени всички доказателства и настъпили факти до
датата на приключване на устните състезания и в този смисъл дали прихващането е
осъществено по анекса към 2015г. или е към по-късен етап, то релевантен е факта
на настъпване на неговите правни последици и погасителния му за вземанията
ефект. По делото остана недоказано твърдението на ищеца, че вземането му е
предявено преди датата на въпросните споразумения, тъй като самата искова
молба, по която е образувано т.д.№ 6145/2016г., по която вземането му е съдебно
признато, не е представена, но горното е релевантно само относно субективното
отношение на длъжника– знание или намерение за увреждане и не е относимо към предпоставките по настоящия иск. Твърденията
на ищеца по писмената защита, че направените прихващания са му непротивопоставими, се основава единствено на доводи, че са
антидатирани. Горното, обаче, няма никакво значение
за изхода на настоящия спор, тъй като съдът следва да прецени всички
предпоставки за уважаване на иска към момента на приключване на устните
състезания и една от тях е дали е настъпило погасяване на задълженията, в
случая поради прихващане и релевантния момент е този на даване ход по същество.
Няма никакво значение дали споразуменията са антидатирани,
тъй като законодателят не обвързва уважаването на иска за реално изпълнение на
задължение към неговия длъжник с обективните обстоятелства към даден минал
момент, а именно предявяване на иска за съществуване на самото вземане. За
уважаване на иска следва да се установи, че към момента на приключване на
устните състезания има несъбрано валидно и дължимо вземане на длъжника към
ответника, а всички доказателства по делото сочат, че е настъпило прихващане
със задълженията по трите процесни фактури и не се
дължи нищо по тях от ответника „П.ф.Б.“ ЕООД. Следва да се отбележи, че
твърденията на ищеца, че анексите за прихващане били категорично антидатирани тъй като препращали към споразумение от
05.08.2019г., вместо сключеното такова от 05.08.2015г., на първо място видно от
анексите в делото, изпратено по подсъдност, е отразена техническа грешка в
изписването на датата, но дори и да не е техническа грешка, следва да се има
предвид, че се касае за изявление за прихващане, което безспорно е извършено до
датата на приключване на устните състезания по настоящото дело и са настъпили
материално-правните му предпоставки, тъй като както се установява от
експертното заключение и допълнително представените доказателства има активно
вземане, с което задължението по процесните фактури е
погасено.
Ищецът
поддържа, че лицето А.Р.не е предоставило на дружеството посочените
парични суми, не се установявало да разполага с тях, а дори и да ги бил
предоставил, то „П. ф.“ му ги бил върнал, с което оспорва активното вземане по
споразуменията и следователно ефектът на последвалите прихващания. Съдът намира
тези възражения за неоснователни, тъй като от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че съгласно предоставеното от „И.“ АД /правоприемник на
Търговска банка В., която е правоприемник на „К.А.Б.“ ЕАД / извлечение за
движенията по разплащателната сметка в евро на „П.ф.“ ЕООД за периода от
15.04.2013г. до 31.12.2013г. сметката е заверена с 1 799 654,40 евро, като
в табличен вид са отразени конкретните суми, дати и основание за превод.
Предвид горното съдът намира, че се установи, че А.Р.е предоставил тези суми на
дружеството, като основанието на същите е цитирания договор за заем от 15.04.2013г.
Соченото и твърдяно антидатиране на договора за заем
се опровергава от представените писма, с които се уведомява БНБ за кредита и
промените по същия, а също и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, която установи превода на процесните суми
по банков път на посочените дати и с основание – договор за заем. По делото
няма данни и доказателства сумите да са върнати обратно на лицето Р., поради
което този довод на ищеца е недоказан. С оглед горните съображения съдът
намира, че по делото се установи, че са сключени процесните
споразумения и анекси, като с оглед на това между страните е извършено
прихващане и вземането по трите процесни фактури,
чието изпълнение претендира ищеца, не съществува към настоящия момент, тъй като
е погасено поради прихващане.
Ищецът е
заявил, че тези действия целели да осуетят изпълнението му, което възражение не
е надлежно конкретизирано, доколкото не се твърди нищожност на прихващането и
не се установява някое от основанията за това по ЗЗД. Съдът намира, че от
изложените фактически доводи от ищеца, включително твърденията му, че двете
дружества са свързани лица, както и че един от управителите на ответника „П.Ф.Б.“
ЕООД е госпожа Л.Ц.Т., която била в близки отношения с А.Р.и чрез нея той
осъществявал контрол върху управлението на това дружество, както и чрез
родственика си С.Ф.Р., може да се направи извод, че ищецът твърди, че
сключените споразумения за встъпване в дълг и споразумения за прихващане с
анекси към тях, се явяват относително недействителни спрямо него като увреждащи
го като кредитор, т.е. твърди се наличие на предпоставките по чл. 135 от ЗЗД.
Изложените факти не се покриват с нито едно от основанията по ЗЗД за нищожност
на процесните споразумения, дори и да се докаже
твърдението, че страните са свързани лица, а съдът намира, че такива доказателства
не са налице. Соченото от ищеца, че лицето С.Р.е роднина на А.Р.не се установи
надлежно от събраните по делото доказателства, нито се установи каква точно е
твърдяната връзка. Така изложените твърдения на ищеца могат да се подведат само
под хипотезата на увреждащи кредитора действия на длъжника, които осуетяват
изпълнението, т.е. под хипотезата на чл.135 от ЗЗД. Както се приема в решение №
45/01.06.2011г. по гр.д.№ 450/10г. ІІІ г.о. на ВКС, обстоятелството, че
вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след твърдяното увреждащото
действие, е ирелевантно. В случая вземането на ищеца,
които се твърди, че не може да бъде удовлетворено е по фактури от април – юни
2015г., поради което макар да е установено с влязлото в сила съдебно решение по
т.д.№6145/2016г., то е било възникнало преди извършване на сделките по
споразуменията, т.е. преди оспорваните прихващания. Само, че потестативното право по чл. 135 от ЗЗД се упражнява чрез конститутивен иск, с който кредиторът може да иска да бъде обявена
само спрямо него за недействителна
правна сделка или друго правно
или фактическо действие на ответника-длъжник,
с които последният го уврежда, като за да възникне потестативното
право, следва да се установят
материалноправните предпоставки:
1. ищецът да е кредитор на ответника-длъжник,
т.е. ищецът да е титуляр на
друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника-длъжник; 2. извършеното от последния действие/сделка да уврежда
интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или
да затруднява по някакъв начин
упражняването на правата му спрямо
ответника-длъжник; 3. длъжникът
да е знаел за увреждането към момента на
извършването на атакуваната сделка/действие. Когато тя е възмездна - и договарящото с него лице трябва да
е знаело за увреждането; когато увреждащата сделка/действие е извършена преди възникване на вземането на
ищеца-кредитор, е необходимо
намерение (а не само знание) у ответниците за увреждането. Презумпция за знание е установена
по отношение на ограничен кръг
трети лица - съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника - чл. 135, ал. 2 ЗЗД. Упражняването на това право, обаче, може да
се осъществи само чрез иск, тъй като се касае за потестативно
право, и при липса на изрично предвидена в закона възможност да се упражнява и
чрез възражение, както е при релевиране на унищожаемост на сделките / чл.32 ал.2 от ЗЗД, може да се
предяви само по исков ред, макар от определени лица / като проф.К.да се застъпва
становището, че правата по чл.135 ЗЗД могат да се упражнят и чрез възражение/,
то в практиката на ВКС подобно разбиране не е споделено. Такъв иск не се
установява да е предявен от ищеца нито по настоящото дело, нито по друго дело. Дори
и да се приеме противно на константната практика на съдилищата, че това право
може да се упражни в рамките на настоящия исков процес чрез насрещно защитно възражение
от ищеца, без да е предявен такъв иск, което съдът не счита, че е възможно, и
то при положение, че се засяга и трето лице в правоотношението, което не е
страна по настоящото дело, а именно лицето А.Р., тъй като макар и към онзи
момент да е бил едноличен собственик на капитала на дружеството, той е
самостоятелен субект и се касае за негови самостоятелни права като физическо
лице, то възражението се явява неоснователно, тъй като не се установи, че е
налице знание и намерение за увреждане при сключване на договорите за
заместване в дълг и извършеното в резултат на същите прихващане. Това е така,
тъй като се касае безспорно за възмездно правоотношение, а не се установи по
никакъв начин знанието на третото лице – „П.ф.Б.“ ООД за правата на ищеца като
кредитор на съконтрахента му – „Премиуум
фууд“ ЕООД и за неговото увреждане. Не се установява
да са налице обстоятелства за прилагане на презумпцията за знание по чл. 135,
ал.2 от ЗЗД, тъй като двете дружества не
се установява да са обвързани по посочения начин. Презумпцията, уредена в закона, е за знанието
на третото лице, което се намира в определена родствена връзка /съпруг,
низходящ, възходящ, брат или сестра/ с длъжника, като предвид въведената
родствена връзка, презумпцията има действие само ако длъжникът и третото лице
са физически лица. Съдебната практика,
обаче, приема, че е приложима и между търговски дружества, които се явяват
свързани лица, като напр. в решение№ 120/02.02.2000г.
по гр.д.№ 704/99г. на V г.о. е прието, че презумпцията за знание намира
приложение и по отношение на юридически лица, чиито управители са братя. С
решение № 163/27.07.2011г. по гр.д.№ 672/2010г. на ІІІ г.о. ВКС приема, че оборимата презумпция за знание за увреждането, установена с
чл.135, ал.2 ЗЗД, намира приложение и по отношение на юридически лица, чиито
собственици и управители са от кръга на лицата по чл.135, ал.2 ЗЗД. В
задължителната за съдилищата практика на ВКС приложението на презумпцията се
разшири до лица, които представляват или са собственици на юридическите лица –
страни по атакуваната сделка и се намират в родствени отношения от кръга на
посочените в нормата на чл.135, ал.2 ЗЗД. За всички останали случаи, когато би могла да съществува друга родствена
или фактическа връзка между тези лица, или когато търговските дружество са
„свързани лица” по смисъла на Пар.1 от ДР на ТЗ, презумпцията
не са прилага. Нещо повече, дори и твърдението на ищеца, че
госпожа Л.Т., която е била преводач на А.Р.и близка с него, да се приеме за
доказано само и единствено въз основа на представения протокол за разпита й
като свидетел по друго дело, който документ, макар и официален, съставлява
позоваване на гласни доказателства, които не са събрани по установения в ГПК
ред, а именно непосредствено от съда, то горното не обуславя наличие на тази
презумпция. Соченото от ищеца, че лицето
С.Р.е роднина на А.Р., както се посочи по-горе също не се установи надлежно от
събраните по делото доказателства, нито се установи каква точно е твърдяната
родствена връзка между тях, за да се приеме, че е от кръга лица по чл. 135 ал.2
от ЗЗД и презумпцията е приложима. Дори от тези данни, които се извличат от
показанията на лицето по другото дело, обективирани в
протокола, не може да се направи извод, че двете дружества са свързани лица по
смисъла на параграф 1 от ДР на ТЗ, тъй като съдът намира, че по настоящото дело
не се установиха предпоставките на нито една от точките по тази разпоредба и
по-конкретно твърденията на ищеца, че г-н Р.е упражнявал контрол над ответното
дружество. Съгласно § 1. (1) от ДР на ТЗ "Свързани лица" по смисъла на
този закон са: 1. съпрузите, роднините по права
линия - без ограничения, по съребрена линия - до четвърта степен
включително, и роднините по сватовство - до трета степен
включително; 2. работодател
и работник; 3. лицата, едното от които
участва в управлението на дружеството на другото; 4. съдружниците; 5. дружество и лице, което притежава
повече от 5 на сто от
дяловете и акциите, издадени с право на глас в дружеството;
6. лицата, чиято дейност се контролира
пряко или косвено от трето
лице; 7. лицата, които съвместно контролират пряко или косвено трето
лице; 8. лицата, едното от които
е търговски представител на другото; 9. лицата, едното от които е направило
дарение в полза на другото, а според
алинея
втора "Свързани лица"
са и лицата, които участват пряко или косвено
в управлението, контрола или капитала на
друго лице или лица, поради
което между тях могат да
се уговарят условия, различни от обичайните. Към момента на процесните прихващания съдружници
и управители в ответното дружество са ЛК ТК и лицето ЖК МК ФК, а на „ПК фуК“ – А.П.Р.и не се установява връзка между лицата, която
да обуславя тяхната свързаност по силата на закона или приложението на
презумпцията.
Предвид горното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства не се установява съществуването на вземане на длъжника на ищеца
към ответника „П.Ф.Б.“ ООД по трите процесни фактури,
тъй като задълженията по същите са прихванати съобразно представените анекси,
което се установи и от съдебно-счетоводната експертиза. По делото не се
установи прихващането да е нищожно или недействително, поради което
съобразявайки неговия погасителен ефект, съдът намира, че вземанията, чието
изпълнение ищецът претендира не съществуват, а са погасени чрез прихващане,
поради което искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца не се следват разноски,
а ответната страна не е заявила надлежно искане за присъждане на такива.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 134 от ЗЗД, предявен от „С.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, за осъждане на „П.Ф.Б.“
ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „П.Ф.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от общо
344 932,54 лв. – главница и сумата от 105 146,64 лв. – общо лихви,
включващи: сумата от 202 680 лв. – цена на доставени стоки по фактура
№503/29.09.2015г., ведно със сумата от 61 786,53 лв. – обезщетение за
забава за периода от 30.09.2015г. до 30.09.2018г.; сумата от 4 419,82 лв.
– цена на стоки по фактура №504/30.09.2015г., ведно със сумата от 1 265,06
лв. – лихва за забава за периода от 01.10.2015г. до 01.10.2018г. и сумата от
138 102,72 лв. – цена по фактура № 508/14.12.2015г., ведно с лихва за
забава в размер на 42 095,05 лв. за периода от 15.12.2015г. до 15.12.2018г.,
като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от
решението на страните.
СЪДИЯ: