Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр.
Пазарджик, 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК,
Наказателна колегия, Х състав, в публичното заседание на двадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД
№ 1710/2018 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба от Е.Е.А. с адрес: ***, чрез пълномощника адв. Г.Б. от ПАК, против
Наказателно постановление № 13-001171 от 28.09.2018 г. издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.61 ал.1
във вр. с чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.414 ал.3 от КТ му е наложена глоба в размер на 1 600 лева.
В жалбата
обобщено се релевират оплаквания за процесуална и материална
незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновани доводи за отмяна на НП.
За
въззиваемата страна- АНО не се явява законовият му представител, но се
представлява от процесуален представител, който оспорва жалбата и е на
становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП потвърдено
като законосъобразно и обосновано, в подкрепа на което излага подробни съображения.
Съдът след
като взе предвид становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно
убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това че като земеделски производител в качеството си на
работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, на 20.08.2018 г., около 10,20
часа, при извършена проверка за осигуряване на минимални изисквания за здравословни
и безопасни условия на труд и законосъобразност при възникване на трудовите
правоотношения в отрасъл „Растениевъдство“ в обект на контрол „Земеделски масив
с корнишони“, намиращ се в гр. Пазарджик, в местността „***“, е допуснал на
работа М.М.Я., с ЕГН **********, като берач на корнишони, без да е сключил
трудов договор със същата. Лицето било попълнило декларация по чл.402 от КТ, в
която декларирало елементи на трудово правоотношение.
Нарушението
било извършено на 20.08.2018 г. в гр. Пазарджик, местността „***“, когато
лицето М.М.Я. е заварена да бере корнишони в земеделския масив, стопанисван от Е.Е.А..
Нарушението
било констатирано на 22.08.2018 г., в ДИТ- Пазарджик, при преглед на фирмената документация,
когато не е бил представен трудов договор с лицето Л.Владкова М..
Нарушението
било установено на база събраните доказателства, а именно Протокол №
ПР1829033/23.08.2018 г., Декларация по чл.402 от КТ попълнена от лицето,
Регистрационна карта и Анкетен формуляр.
Всичко това
съставлявало нарушение на чл.61 ал.1 във вр. с чл.114а ал.1 от КТ, които
разписват, че за краткотрайна сезонна селскостопанска работа може да се сключва
трудов договор между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за
един ден, като това време не се признава за трудов стаж и че трудовият договор
се сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа.
За констатираното нарушение св. Г.М. съставила АУАН №
13-001171 от 23.08.2018 г. срещу жалбоподателя Е.А. в негово присъствие, след
което му предявила акта и връчила екземпляр от него срещу подпис. Въз основа на
акта било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на жалбоподателя А. по
пощата на 01.10.2018 г., видно от известие за доставяне на л. 33 от делото.
Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощен представител на
санкционираното лице на 05.10.2018 г. по пощата чрез АНО- Дирекция „ИТ“-
Пазарджик до РС- Пазарджик, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред
компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от
показанията на актосъставителя- св. Г.М. и свидетелите Л.М., М.Я. и Е. М.,
както и от обясненията на жалбоподателя Е.А..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Като инстанция по същество в
производството по реда на чл.59 и следващите
от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо
да посочи, че актосъставителят по делото- Г.М., в качеството си на инспектор в
Дирекция „ИТ”- Пазарджик, е оправомощена, съгласно Устройствения правилник на
ИА „Главна инспекция по труда” да извършва проверка за спазване на трудовото
законодателство и да издава АУАН в изпълнение на това си правомощие. НП също е
издадено от компетентен орган- Директора на Дирекция „ИТ”- Пазарджик,
оправомощен съгласно Заповед № З- 0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор
на ИА „ГИТ”.
Съдът намира, че АУАН отговаря по форма и
съдържание на изискванията по чл.42 от ЗАНН- издадено от надлежен орган, при
спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл.34 ал.2
и ал.3 от ЗАНН,
надлежно връчен на нарушителя. НП също е съставено от надлежен орган и в
установения законов срок, но не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАННІ липсва ясно и точно описание на нарушението.
Докато в АУАН се съдържа пълно описание на
нарушението и е дадена правната квалификация съответстваща на това словесно
описание, то в НП такова подробно описание липсва. Дадената от АНО правна
квалификация не съответства на описанието и по конкретно на действията, с които
жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Вменени са две форми на
изпълнително деяние- от една страна че е „допуснал до работа“ работника, а от
друга страна, че „не е сключил трудов договор“ с работника. Същевременно
жалбоподателя е санкциониран за това, че е приел на работа лице без да има подписан
между тях трудов договор. По този начин е нарушено правото на санкционираното
лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и срещу какво нарушение да
се брани. Само това е достатъчно основание НП да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Съдът обаче намира, че освен допуснатия процесуален
порок е налице и друго основание за отмяна на НП, поради следното:
На първо място безспорно се установи атакуваното
обстоятелство, че към момента на проверката жалбоподателят А. не е бил
регистриран земеделски производител. Видно от приетите писмени доказателства-
Анкетна карта за регистрация на земеделски стопанин, Регистрационна карта на
земеделски стопанин и Справка за дейността на Е.А. от Регистъра на земеделските
стопани, е видно че регистрацията на жалбоподателя като земеделски стопанин е
била направена на 22.08.2018 г., т.е. два дни след извършената проверка в
земеделския масив, обработван от него, от контролните органи на ДИТ. В този
смисъл са и показанията на св. Е. М.- брат на жалбоподателя, както и
обясненията на последния, а именно че регистрацията като ЗП е направена след
извършената проверка от контролните органи. Съдът не кредитира, показанията на
св. М. в частта им, че в телефонен разговор между жалбоподателя и св. Г.М.,
последната му е заявила да се регистрира като ЗП. На първо място, тези му
твърдения освен че останаха голословни, се опровергаха и от показанията на св.
Г. М., която отрече да е давала такива указания. Освен това във връчената лично
на жалбоподателя призовка (л.7-8 от делото) е посочено изрично какви документи
да представи на 21.08.2018 г. в ДИТ, като между тях са и Регистрационна карта,
Анкетен формуляр и Анкетна карта. Тъй като жалбоподателят не е разполагал с такива,
поради обстоятелството, че не е бил регистриран като земеделски стопанин, за да
представи на проверяващите изисканите посочени по-горе документи, той е
предприел действия за регистриране, които му позволяват и да получи екземпляри
от еднодневни трудови договори. Затова и след като е получил документите по
регистрацията, на следващия ден жалбоподателят се е явил в ДИТ, като ги е
представил.
При това положение е безспорно, че на 20.08.2018 г.
жалбоподателят А. не е имал качеството на земеделски стопанин, тъй като не бил
надлежно регистриран като такъв. В този смисъл за него не е важало и
задължението по чл.114а ал.1 от КТ, а именно да сключи трудов договор с
работника за работа за един ден, в случаите на краткотрайна сезонна работа,
каквато той е осъществявал.
Остава спорен въпросът дали жалбоподателят е бил
длъжен да сключи писмен трудов договор, в качеството си на работодател като
физическо лице, по смисъла на чл.61 ал.1 от КТ. Безспорно установено по делото
е, че жалбоподателят обработва имот, находящ се в гр. Пазарджик, в местността „***“,
като е осъществявал селскостопанска дейност- производство на зеленчуци и
по-конкретно- краставички (корнишони). Установено е, че този имот представлява
земеделска земя и че е пренает от жалбоподателя от собственика на имота-
„Марица 2007“ ООД- Пазарджик (виж договор на л.10 от делото). Безспорно се
установи, че този имот е обработван от семейството на жалбоподателя, но също
така и че в края на тази сезонна работа, с оглед на обстоятелството, че
насажденията са започнали да „изгарят“ и че семейството е било ангажирано с
предстоящия религиозен празник, е била ангажирана помощта на няколко жени, с
цел да бъде обрана останалата продукция. Между тези жени е била и св. М.Я..
От показанията на св. Я. и тези на актосъставителя- Г.М.
се установи, че първата е била „приета на работа” от жалбоподателя без сключен
писмен трудов договор. Св. Я. твърди, че в деня на проверката за първи ден е
отишла на масива на А.. Посочи също, че единствено са се уговорили с
жалбоподателя за надница в размер на 25 лева и че в 7,00 часа я е забрал от
дома й, като е трябвало да работи до 16,30 часа, но реално след проверката не е
брала корнишони и се е прибрала. Св. Л. М. също потвърди, че св. Я. е дошла да
работи в деня на проверката и повече не е ходила на масива. Св. Г.М. също заяви
в показанията си, че работничките заявили пред нея, че работили за А. работили
от 3-4 дни от сутринта до 15,00 баса, като им заплащал по 25 лева. Установи се
по делото, че св. Я. не е попълвала сама декларацията си. В показанията си тя
посочи, че не е попълнила сама декларацията си, а това е направила една от
работничките, като само е посочила имената си и за колко пари работи. След това
не е прочела написаното, нито друг й го е прочел преди да го подпише. Видно от
декларацията по чл.402 ал.1 от КТ, не е посочено от кога Я. работи при
жалбоподателя. Записано е единствено, че работното й време е от „7-3 ч.“ и че
получава 25 лева за ден, а в графата за почивни дни е посочено- „25“. При това
положение не може да се приеме, че М.Я. е декларирала елементи на трудово
правоотношение с жалбоподателя А.. Това е така, т.к. не се установи и по
безспорен начин, че на декларираната дата- 20.08.2018 г. лицето е полагало
труд. В показанията си св. Я. не отрича, че когато проверяващите са пристигнали
на масива, тя е била в него и е беряла корнишони, но пред проверяващите не се
установи да е заявила установено работно време и почивки, задължения по
трудовата дисциплина.
При така установеното съдът намира, че не е доказано
до изискуемата от закона степен на несъмненост, че са били налице установени
трудово-правни отношения. Безспорно се установява, че на процесната дата-
20.08.2018 г. св. М.Я. е била заварена да полага труд в полза на
нерегистрирания земеделски производител- въззивника Е.А.. Не е безспорно
установено обаче, че действията на А. се изразяват в приемане на работа на
работника Я., тъй като в момента в който същата преди да започне да престира
труда си чрез фактически действия по изпълнение на конкретна задача- бране на
корнишони, макар че е имала договорено работно място и възнаграждение, не е
имала договорено работно време, почивки и задължения за спазване на трудова
дисциплина. Установи се, че св. Я. е имала уговорка с жалбоподателя да бере
корнишони два дена, за което той ще й заплати 25 лева, както и че трябва да
работи до 16,30 ч. Въпреки това не са били налице всички изискуеми елементи на
трудовото правоотношение.
Но дори и хипотетично да се приеме, че са налице
категорично установени трудово-правни отношения между работника М.Я. и
работодателя Е.А., то в този случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на
чл.62 ал.1 от КТ, тъй като в качеството си на физическо лице като работодател е
приел на работа М.Я. и доколкото възникналото между тях отношение, съдържа
белезите на трудово правоотношение, същото е следвало да бъде обективирано чрез
подписването на трудов договор. Веднага трябва да се каже и това, че на
жалбоподателя е вменено нарушение при изпълнително деяние „допуснал на работа“,
а не „приел на работа“. Допускането до работа предполага, че са налице
изготвени документи по чл.63 ал.1 от КТ, но работодателят е допуснал работника
до работа преди да му предостави тези документи- по арг. на чл.63 ал.2 във вр.
с ал.1 от КТ. Същевременно на жалбоподателя е вменено нарушение, че не е
сключил трудов договор с работника. При това положение е налице вменяване на
две отделни нарушения на жалбоподателя- по чл.63 ал.2 във вр. с ал.1 от КТ и по
чл.61 ал.1 от КТ, което е недопустимо. Драстично е нарушено правото на лицето
да разбере какво нарушение му се вменява от една страна, а от друга и правото
му на защита- срещу какво нарушение да се брани. Това нарушение е съществено и
като такова е самостоятелно основание за отмяна на НП, като незаконосъобразно,
както вече се посочи по-горе. Същевременно, както е посочено и в описанието на
нарушението („без да е сключил трудов договор“), а и се установи от
доказателствата по делото, че жалбоподателят въобще не е сключил и подписал
трудов договор с работника в качеството му на работодател. Казано с други думи
приел е св. Л.М. на работа (работника е постъпил на работа) без да изпълни
своето задължение за сключване на трудов договор в писмена форма като
работодател, с което е нарушил чл.61 ал.1 във вр. с чл.62 ал.1 от КТ.
С оглед гореизложеното съдът приема, че в
настоящия случай незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за вмененото му нарушение.
Обжалваното наказателно постановление се
явява необосновано и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални
нарушения, поради което и следва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд- Пазарджик, в
настоящия състав
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
13-001171 от 28.09.2018 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Пазарджик, с което
Е.Е.А., с ЕГН- **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.61 ал.1 във вр. с
чл.114а ал.1 от Кодекса на труда на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3
от КТ е наложена глоба в размер на 1 600 лева, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14- дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: