РЕШЕНИЕ
№ 538
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330115854 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от А. Г. Т. против „Сити Кеш“ ООД, с
която се предявява иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал.1 от
договор за потребителски кредит № ********* г., сключен между страните,
предвиждаща заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, е
недействителна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на
чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор
за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в
размер на 600 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР
49,85 %. Била постигната договореност съобразно чл.5 от договора, че
задължението по договора следва да бъде обезпечено с поне едно от следните
обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на поне две
физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно
описани в исковата молба, изисквания. В чл. 11, ал.1 от договора било
предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на
1
обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на
172,33 лева – разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора.
Посочената клауза, според ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правота
на другата страна по облигаторното задължение. Същата не била включена и
в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4
ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Сити
Кеш“ ООД, с който се признава предявения иск, като изрично се отправя
искане към съда за постановяване на решение при признание на иска. Поради
изложеното ответникът моли на основание чл. 78, ал.2 ГПК в тежест на
ответника да не бъдат възлагани разноски. Посочва се, че ответното
дружеството не е претендирало от ищеца заплащане на уговорената
неустойка. Отправя се иска и за присъединяване по настоящото производство
на гр.д. № 16067/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, доколкото е
налице съвпадение между страните, като предмет на делото е предявен иск за
прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, но по друг договор,
сключен между страните, а именно: договор за паричен заем № ********** г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено
следното от фактическа и правна страна:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК, ищецът
следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на
уговорена клауза за заплащане на неустойка по правоотношение по договор
за паричен заем, която не отговаря на твърдените законови изисквания, при
което са налице пороци, водещи до нейната недействителност, като докаже
всички елементи на фактическите състави на отделните основания за това.
С оглед направеното от ответника признание на исковите претенции,
както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при
признание на иска, съдът счита, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е
достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са
2
предпоставките на чл. 237 ГПК, като съдът счита, че така извършеното
признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не
касае право, с което страната не може да се разпорежда. Признанието на иска
е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето
право на защита, като заявява, че ищцовата претенция е основателна. Това
може да се осъществи на всеки един етап от производството, като
признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да
поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл.
237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.
Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че
признава предявения иск, а ищецът в открито съдебно заседание, проведено
на 14.02.2022 г. заяви, че иска постановяване на решение съобразно
изразеното признание, съдът постанови своето решение при условията на чл.
237 ГПК.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца
на основание чл.78, ал.1 ГПК. Доказателства за такива са представени за
заплатена държавна такса в размер на 50 лева. Следва да бъде определено и
възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат в размер на
300 лева съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, които следва да се присъдят на адвокат С.Н.,
АК – гр. ******. В тази връзка неоснователно се явява искането на ответника
в настоящия случай да се приложи нормата на чл. 78, ал.2 ГПК, предвид
обстоятелството, че същият не е дал повод за завеждане на делото.
Действително, не са ангажирани доказателства процесната неустойка да е
претендирана от страна на ответното дружество, но доколкото такава е
уговорена в договора, посоченото би могло да се случи във всеки един
момент. Предвид изложеното ищецът има правен интерес от признаване за
установено в отношенията между страните, че процесната клауза е нищожна,
доколкото по този начин отрича вземане на кредитора против потребителя.
Поради изложеното и ответникът следва да понесе разноските в
производството.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявен иск от А. Г. Т., ЕГН: **********, срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК:
*********, с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, вр. чл. 26, ал.1, ЗЗД, вр. чл.
19, ал.1 ЗПК че клаузата на чл. 11, ал.1 от договор за потребителски кредит №
******* г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка
при непредставяне на обезпечение, е недействителна поради противоречие с
добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради
неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на А. Г. Т.,
ЕГН: **********, сумата в размер на 50 лева /петдесет лева/, представляваща
разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********, да заплати на адв. С.К.
Н., АК – гр. *****, със съдебен адрес: гр. ****, ул. „****“ № **, сумата в
размер на 300 лева /триста лева/, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществено на А. Г. Т., ЕГН: **********, безплатно представителство в
настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл.
38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок,
считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4