Решение по дело №287/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Х. П. ООД, [населено място] против Решение № 54 от 29.04.2024 г. по АНД № 311/2023 г. по описа на Районен съд – Лом.

С обжалваното Решение е изменено Наказателно постановление № 12/12 06 2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ – Монтана, с което на Х. П. ООД, [населено място] е наложено административно наказание в размер на 5000 лева и наказанието е намалено на 2000 лева. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на РИОСВ разноски за юрисконсултско възнаграждение. Наложеното наказание е за допуснато неизпълнение на условия 6 и 7 в Решение за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС на Директор на РИОСВ Монтана.

В жалбата се твърди, че решението на съда е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поставено в нарушение на съдопроизводствените правила. За да се приеме бездействие от съществено значение е да се установи от коя точно дата започва да тече задължението на дружеството за изпълнение условията по решението, а по делото няма доказателства за връчване на Решение МО 20-ПР 01.10.2019 г., чийто условия се твърди да не са изпълнени. Поради липсата на дата на неговото връчване, нито съдът, нито жалбоподателят могат да направят преценка кога влиза в сила. кога изтича срока на неговото обжалване и от кой момент започва да тече задължението за изпълнение на условията в това решение. В цитираното решение не е посочен и краен срок (до който поставените в решението условия следва да са изпълнени), за да се приеме, че с изтичането му дружеството е бездействало, поради което е напълно невъзможно е да се определи наличието или липса на бездействие. Съдът не е обсъдил това възражение, но и сам не е посочил от коя дата според него възниква задължението за изпълнение на това решение, респективно от коя дата започва бездействието. За да се приеме наличие на бездействие преди всичко следва да се обсъдят тези два въпроса - влизане в сила на решението и срокът до който е следвало дружеството да изпълни задълженията си. С решението си, съдът не е обсъдил нито едно от останалите в жалбата и писмени бележки възражения, като по този начин се е отклонил от задължението си да изложи мотиви по всички изложени в жалбата възражения. Съдът не обсъди възражението, че в АУАН и НП няма посочена дата на извършване на нарушението - задължителен реквизит в АНП, съгласно чл. 42, т. З / чл. 57, т. 5 3АНН. С КП от 19.05.2023 г. на дружеството е дадено Предписание в смисъл, да се подаде заявление до директора на РИОСВ - Монтана в съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 2 от Наредба № 6/26.03.1999 г в срок до 26.05.2023 r., които предписания са свързани именно с т. 6 от решението и които предписания са изцяло изпълнени - обстоятелство отново необсъдено от съда. Няма как на 19.05.2023 да се съставя акт за нарушение, предписание за което е дадено на същата дата с констативния протокол. В НП не се съдържа описание в какво се изразява пасивното поведение на нарушителя, не е посочено и дължимото поведение, респективно коя материалноправна норма е нарушена. Точки 6 и 7 от решението имат бланкетен характер и препращат към подзаконови норми, в които се съдържат множество хипотези. За да обуслови съставомерността на нарушението, АНО е следвало да посочи кое конкретно задължение не е изпълнил нарушителят като изрично препрати и към конкретно нарушената норма. Единствено е прието, че с действието си всъщност лицето, не се е съобразило с условия по т. 6 и 7 от Решение МО 20-ПР 2019 г. издадено от директор на РИОСВ Монтана, което на свой ред препраща към разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредба № 6/1999 г. без обаче това да се установява от актосъставителя. (по този въпрос подробно възражение е изложено на л.З в жалбата). Нарушителят не е разбрал какво точно нарушение е извършил и защо е санкциониран, което затруднява процеса на защита. Дружеството е санкционирано на основание чл. 166, т. 2 от ЗООС, която норма е санкционна, а не императивна. Тази норма не вменява правило за поведение, което да може да бъде нарушено. Актосъставителят няма необходимата компетентност за издаването на акта. което прави АУАН незаконосъобразен. От разпитаните по делото св. П. и Г. се установи, че нарушението било констатирано и установено от св. И. М., който бил в направление „Опазване чистотата на атмосферният въздух" и заключенията дали условията са изпълнени, или не, са негови, но неясно защо актът е съставен от П.. Предписания са дадени в последния КП от 19.05.2023г. но преди да изтече срока за изпълнението им е съставен акт още същия ден.

Ответникът по касационната жалба Директора на РИОСВ – Монтана в писмен отговор от ст. юрк. И. Х. излага подробни съображения в подкрепа на въззивното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на РС – Монтана правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установена е фактическата обстановка и правилно е описана в диспозитива на издаденото НП. Извършеното нарушение приема за доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на наказаното лице. Приема решението на районния съд за обосновано и мотивирано, като предлага бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за разглеждане по същество.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд изменя Наказателно постановление № 12/12 06 2023 г. на Директора на РИОСВ – Монтана като намалява наложената имуществена санкция от 5000 лв. на 2000 лева. За да постанови този правен резултат въззивният съд се позовава на Решение № МО 29-ПР/2019 г. от 01.10.2019 г. на Директора на РИОСВ - Монтана за преценяване необходимостта от извършване на ОВОС, с което АО е постановил да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение „Цех за пелети с капацитет 600 кг/ч (преустройство на съществуваща производствена сграда и пристрояване към нея)" в имот с кад. № 1004, кв. 39 по плана на [населено място]. общ. Брусарци, обл. Монтана, с възложител "Хот Пелет" ООД, [населено място], ЕИК *********. Със същото са определени за изпълнение общо 10 условия. На 19.05.2023 г. служителите на РИОСВ - Монтана - инж. И. М., П. П. и Б. Г. извършили планова проверка в деловодната система на РИОСВ - Монтана и на място в [населено място] за представена от "Хот Пелет" ООД в периода 01.10.2019 г. - 19.05.2023 г. информация и документация във връзка с изпълнение на поставените с Решението условия. Проверяващите констатирали, че инвестиционното предложение е въведено в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 2/20.05.2021 г. Условие № 6 на Решението гласи: „Да се представят за утвърждаване от Директора на РИОСВ - Монтана разположението на точките за вземане на проби/извадки за извършване на собствени измервания на параметрите и замърсяващите вещества в изпускащите устройства (комини) при производството на пелети, в съответствие с изискванията на чл. 11, ал, 2 от Наредба № 6/26.03.1999 г. за реда и начина на измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници". Към момента на проверката обаче в РИОСВ - Монтана не е постъпвало искане от "ХОТ ПЕЛЕТ" ООД за утвърждаване на разположението на точките за вземане на проби/извадки за извършване на собствени измервания на параметрите и замърсяващите вещества в изпускащите устройства (комини). Условие № 7 от Решението гласи: „Да се изпълняват и спазват изискванията и разпоредбите на чл. 18, ал. 1 от Закона за чистота на атмосферния въздух и глава пета „Собствени периодични измервания" от Наредба № 6/1999 г. за извършване на собствени периодични измервания на концентрациите на вредните вещества в изпускащите устройства (комини) при производството на пелети за спазване нормите на допустими емисии, регламентирани с чл. 62 от Наредба № 1/27.06.2005 г. за норми за допустими емисии на вредни вещества (замърсители), изпускани в атмосферния въздух от обекти и дейности с неподвижни източници на емисии, включително периодичност, начин на измерване и докладване на получените резултати в РИОСВ - Монтана". В РИОСВ - Монтана няма постъпила информация за извършени от оператора на цеха собствени периодични измервания на изпусканите в атмосферата вредни вещества от изпускащото устройство (комин) на обезпрашаващата цеха аспирация, поради което проверяващите приели, че условия 6 и 7 от Решение № МО 29-ПР/2019 г. не са изпълнени. Установените нарушения са описани в констативен протокол № КПКД-1 от 19.05.2023 год., а на същата дата св. П. П. съставил на "Хот Пелет" ООД АУАН за нарушение на чл. 166, т. 2 във вр. с чл. 165, ал. 2 и чл. 82, ал. 5, изр. първо от ЗООС. Актът е получен без да са посочени възражения и въз основа на него е издадено атакуваното Наказателно постановление, с което е наложено съответното административно наказание. Въззивният съд приема, че са спазени всички процесуални изисквания при установяване на нарушението и налагането на наказанието, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП - спазени са изискванията на чл. 42, чл. 52, ал. 4 и чл. 57 от ЗАНН. Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП притежават всички реквизити, изискуеми по чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Изпълнителното деяние на процесното нарушение представлява именно бездействие - неизпълнение на условие, определено с Решение на контролният орган - РИОСВ. При нарушения, изразяващи се в бездействие, се създава едно трайно противоправно състояние, което обхваща времето от възникване на задължението за действие до преустановяване на противоправното бездействие или до установяването му по надлежния ред. В този момент се счита довършено нарушението и от този момент започват да текат давностните срокове за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случая това е датата 19.05.2023 г., когато е извършена проверката и е установено нарушението. Затова и неоснователни се явяват изложените в жалбата аргументи за съставяне на АУАН извън законоустановения срок. Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. последно от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения - две години. При положение, че установяването на времето на бездействие съвпада с датата на установяване на нарушението - 19.05.2023 г., процесният АУАН е съставен не само в законоустановения двугодишен срок за екологични нарушения, но и в законоустановения тримесечен срок от общата разпоредба. По същество, анализирайки всички гласни и писмени доказателства, въззивният съд приема, че нарушението е безспорно доказано и правилно е съставен АУАН и е издадено НП. Осъществен е състав на административно нарушение по чл. 166, т. 2 от ЗООС, поради което и правилно е реализирана административнонаказателната отговорност на дружеството, но при определяне на размера АНО е допуснал нарушение на чл. 27 от ЗАНН - да отчете тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. Поради това, че АНО е наложил глоба в размер на 5000,00 лв. без да изложи основателни аргументи за това, същата е намалена на установения в закона минимален размер от 2000 лв.

Предмет на касационна проверка е въззивното решение в обхвата на служебната проверка и сочените от касатора касационни основания.

Настоящата касационнна инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон. Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност са идентични с тези изложени пред въззивната инстанция. Съображенията изложени в обжалваното решение са пълни и обширни и изцяло се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящата касационна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото съдебно решение.

В хода на съдебното производство от събраните писмени и гласни доказателства въззивния съд правилно и обосновано е установил, че касаторът е извършил установеното с АУАН и издаденото въз основа на него Наказателно постановление на Директора на РИОСВ – Монтана, нарушение на разпоредбата на чл. 166, т. 2 от ЗООС.

В допълнение към мотивите на въззивния съд, този състав счита за неоснователни възраженията на процесуалния представител на административнонаказаното лице, че не е установено от коя точно дата започва да тече задължението на дружеството за изпълнение на Решение МО 20-ПР 01.10.2019 г. на Директор на РИОСВ Монтана, поради липсата на визиран срок. Въпреки липсата на такъв срок, нормативните разпоредби, цитирани в т. 6 и т. 7 на Решението на Директор на РИОСВ Монтана, а именно: чл. 18, ал. 1 от ЗЧАВ, чл. 11, ал. 2 от Наредба № 6/1999 г. и чл. 62 от Наредба № 182005 г. са ясни и категорични, че собственикът или ползвателят на обекта е длъжен да провежда емисионен контрол, включително собствени измервания - непрекъснати (автоматични) и/или периодични, както и да извършва редовни проверки и да изготвя и изпълнява програма за техническа поддръжка на пречиствателните съоръжения с оглед осигуряване спазването на емисионните норми предвидени от законодателя, а това имплицитно се отнася до времето на производство. В изпълнение на тази законова цел, оспорващото дружество следва да оборудва обекта с точки за вземане на проби/извадки и средства за измерване, осигуряващи извършване на регламентираните измервания на съответните емисии на вредни вещества и това оборудване следва да е налично към моментна на стартиране производството на пелети. В случая собственик и ползвател на обекта, в който се извършва производство на пелети, цитиран в оспореното НП и Решение МО 20-ПР 01.10.2019 г. на Директор на РИОСВ Монтана, същият работещ към датата на проверката, обективирана в КП от 19 05 2023 г.

В тази връзка и момента на започване производството на пелети е момента към който е следвало дружеството да е изпълнило условията цитирани в Решение МО 20-ПР 01.10.2019 г. на Директор на РИОСВ Монтана, тъй като от този момент същите имат задължение да извършват контрол и собствени измервания на параметрите и замърсяващите вещества в изпускащите устройства (комини), с оглед ненадвишаване на допустимите емисионни норми, а видно от Удостоверение № 2/20 05 2021 г. на Главен архитект на Община Брусарци, още към дата 20 05 2021 г. обектът е въведен в експлоатация и в хода на делото не са правени възражения същият да не е работещ.

По отношение на възражението, че няма доказателства за връчване на Решение МО 20-ПР 01.10.2019 г. на Директор на РИОСВ Монтана, чийто условия се твърди да не са изпълнени, то такова възражение не е правено пред въззивната инстанция, за да бъдат събирани доказателства в тази насока, а едва пред касационната инстанция навеждането на нови възражения, е недопустимо, тъй като касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите, такива каквито се събират пред въззивния съд.

По отношение възражението, че предписанията свързани с т. 6 от решението са изцяло изпълнени, то следва да се има предвид, че наложената санкция е за нарушение извършено до дата 19 05 2023 г., а не и след датата, когато същото е изпълнено. Същевременно не се твърди и не се представят доказателства за изпълнение на условието по т. 7 на същото Решение на Директор на РИОСВ Монтана.

Не се установява възражението актосъставителят да не е участвал при установяване на нарушението, което е видно от самия АУАН и съставения КП.

Нарушението е ясно, пълно описано, в типичен български словоред и в двата акта, поради което всяко пълнолетно, правоспособно лице следва да има възможността да разбере какво му се вменява за извършено.

Установеното нарушение не се отличава с особени белези, които да го отличават от други подобни нарушения, поради което липсват условия за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложеното касационната инстанция намира, че искането за отмяна на въззивното решение е неоснователно.

При този изход на делото, в полза на ответника, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, се следват разноски, същите надлежно заявени, както в отговора по касационната жалба, така и в насроченото о.с.з., поради което следва да му бъдат присъдени.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Монтана

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА като правилно Решение № 54 от 29.04.2024 г. по АНД № 311/2023 г. по описа на Районен съд – Лом.

ОСЪЖДА Х. П. ООД, [населено място], ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ Монтана 100 лева юрисконсултско възнаграждени.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.