Решение по дело №8589/2017 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 579
Дата: 13 април 2018 г. (в сила от 11 май 2018 г.)
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20174520108589
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

    

   гр.Русе, 13.04.2018 г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов

при участието на секретаря Дарина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8589 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявените искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД.

        Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД твърди, че на 08.12.2011 г. сключил договор за револвиращ заем № ********** от същата дата с наследодателката на ответницата – Т.Й. Т. и солидарния длъжник Г.И.И., по силата на който предоставил на първата паричен заем в размер на 2000 лева, която сума била преведена по банковата й сметка с преводно нареждане от 09.12.2011 г. От своя страна наследодателката на ответницата поела задължението да върне получената в заем сума, ведно с възнаградителната лихва в размер на 76,95 % годишно и дължимите такси, на 48 равни месечни вноски, всяка от по 135 лева. Поддържа, че уговореният годишен процент на разходите (ГПР) възлизал на 110,09 %. Ищецът твърди, че наследодателката на ответницата платила 8 пълни погасителни вноски и една непълна вноска като последното плащане по договора било от 31.08.2012 г., или погашения в общ размер на 1082,40 лева. На *** наследодателката на ответницата починала. Твърди, че последната, в качеството на законен наследник на заемателя, отговаря за нейните задължения в общ размер на 5399,92 лева, която сума включвала главница и възнаградителна лихва. Поддържа, че за тази сума се снабдил със заповед № 3785/13.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6301/ 2017 г. по описа на РРС, срещу която ответницата възразила в срок. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на последната, че му дължи горепосочената сума. Претендира деловодните разноски в заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Т.Т.С. не е депозирала писмен отговор. В проведеното съдебно заседание същата изпраща процесуален представител, който е представил удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 2073/2018 г. по описа на РРС, за това, че ответницата се отказала от наследството на своята майка Т.Й. Т.,***, починала на ***, който неин отказ бил вписан в особената книга на съда за отричане от наследство под № 143/02.04.2018 г. Оспорва и обстоятелството, че на нейната наследодателка била предоставена сумата от 2000 лева, както се твърди в исковата молба, тъй като с представеното преводно нареждане от 09.12.2011 г. ищецът превел само сумата от 1047,59 лева без да са налице други доказателства за допълнителни плащания. Сочи, че сумата в размер на 5399,92 лева, присъдена  със заповедта за изпълнение като главница на задължението, включва не само главницата, но и възнаградителната лихва, без обаче последната да е посочена в исковата молба като отделно перо. По изложените съображения моли производството по делото да бъде прекратено като недопустимо, респ. предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира и направените разноски за адвокатско възнаграждение.

        Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

        Ответницата е представила удостоверение, издадено по ч.гр.д. № 2073/2018 г. по описа на РРС, от което става ясно, че тя се е отказала от наследството на своята майка Т.Й. Т.,***, починала на ***, който отказ бил вписан в особената книга на съда за отричане от наследство под № 143/ 02.04.2018 г. С вписването на извършения отказ от наследство наследникът губи всички възможни права, които се включат в него, но се освобождава и от всички тежести, с които то е обременено. Отказалият се от наследството наследник не отговаря за поетите приживе задължения от наследодателя. Това следва и от разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, на която ищецът се позовава. Нейният текст предвижда, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Следователно, ако наследниците са се отказали от наследството, то очевидно те няма да отговарят за наследствените задължения. Дали обаче е настъпило универсално наследствено правоприемство в лицето на ответницата е въпрос по съществото на делото, който касае материалната легитимация на последната да отговаря за наследствените задължения. Отказът от наследство не прави предявения срещу наследника иск недопустим, както поддържа процесуалният представител на ответницата. Такъв иск би бил неоснователен и следва да бъде отхвърлен с решението по делото само на това основание.

        С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответницата следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.

Мотивиран така, съдът

                                         Р   Е   Ш   И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Средец, ж.к.“Мотописта“, бул.“България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано винаги заедно от двама от управителите Светослав Николаев Николов, Давид Хоур, Ирина Харалампиева Георгиева и Ондрей Локвенц, против Т.Т.С., с ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответницата, че в качеството на наследник на заемателя Т.Й. Т.,***, починала на ***, дължи на ищеца сумата от общо 5399,92 лева, представляваща неплатения остатък от главницата и възнаградителната лихва по договор за револвиращ кредит № **********/ 08.12.2011 г., за което вземане по ч.гр.д. № 6301/ 2017 г. по описа на Русенския районен съд е издадена заповед № 3785/13.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Т.Т.С., с ЕГН **********, сумата от 150 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.

        Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/