№ 14098
гр. София, 11.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско
дело № 20211110153077 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ: М. Д. Я. – редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. А. с пълномощно от днес.
ОТВЕТНИКЪТ: /юл/ – редовно призовани, явяват се управителите и се
представляват от адв. Г. и адв. П. с пълномощно по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: д-р К. А. С. – редовно уведомен, явява се. Депозирал
е заключение по възложената му СМЕ в срока по чл. 199 ГПК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: д-р Ю. Г. Й. – редовно уведомен, явява се. Депозирал
е заключение по възложената му СМЕ в срока по чл. 199 ГПК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните, намира,
че са налице условия за даване ход на делото, поради което и на основание
чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА делото съгласно проекто-доклада, изготвен и съобщен на
1
страните с Определение от 19.04.2022 г., по което до днес страните не са
възразили.
АДВ. А.: Поддържам исковата молба и представените с нея писмени
доказателства. Оспорвам отговора. Запознат съм с направения проект за
доклад и нямам възражения по него. Моля същият да се приеме за
окончателен.
АДВ. Г.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора на исковата
молба. Запозната съм с направения проект за доклад и нямам възражения по
него. Моля същият да се приеме за окончателен.
СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал.3, изр. 1 от ГПК, напътва страните към
СПОГОДБА.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Към момента няма нагласа за постигане на
такава.
СЪДЪТ, на осн. чл. 145, ал.3, изр.2, вр. с чл.146 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ВПИСВА като окончателен доклад изготвения проект за такъв, който е
бил връчен на страните с Определение от 19.04.2022 год., по който същите не
са заявили възражения.
По доказателствата и на осн. чл.148 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства, представените от
ищеца с исковата молба, както и тези, представени от ответника с писмения
му отговор.
ДОКЛАДВА, че с молба от 29.09.2022 г. ответникът е представил и
2
допълнителни писмени доказателства, а именно Постановление за
прекратяване на наказателното производство, водено във връзка със
злополуката.
АДВ. А.: Да се приеме.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА докладваното по-горе Постановление за
прекратяване на наказателно производство.
ПРИСТЪПВА към изслушване на заключението по допуснатата с
Определение от 19.04.2021 г., комплексна СМЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на вещите лица:
Д-р К. А. С. – 60 г., неосъждан, без дела и родство със страните. Запознат
с наказателната отговорност по чл.291 НК.
Д-р Ю. Г. Й. – 69 г., неосъждан, без дела и родство със страните.
Запознат с наказателната отговорност по чл.291 НК.
ВЛ Й.: Представили съм писмено заключение в срок, което поддържаме.
АДВ. А.: Нямам въпроси, моля да се приеме.
ВЛ Й. на въпроси на адв. Г., отговори:
Експертизата е изготвена само на база на медицинската документация,
която е приложена към делото. Точна дата не мога да кажа кога е приложена
към делото, но тази, която е в делото. Отбелязали сме в експертизата, че
ищецът не се е явявал на преглед във връзка с изготвянето на експертизата.
Според медицинската документация сме дали заключението. Считаме, че не е
било необходимо да извършим преглед, тъй като нещата са ясни. Отговорили
сме във връзка с травмите, че са възстановими. Това са фрактура на ребра, те
с течение на времето зарастват. Периода е месец и половина до два, защото се
3
касае за серийни фрактури от двете страни, така че това е възстановимо. По
отношение на хемоторакса, който е бил, е проведено съответното лечение,
така че е възстановен, но лошото е, че е в комбинация с прекарания Ковид –
19, тъй като той атакува тежко белия дроб. Те са описани и промените, които
се дължат и на Ковид-19 в белия дроб, така че там има едно съчетание между
заболяването и контузията на двата бели дроба, така че възстановителния
период за това е бил малко по-дълъг. Не може точно да се каже колко се
дължи на Ковид-19, колко на белодробната контузия. Нямаме зададен въпрос
относно наличие на психическо разстройство, но доколкото имам спомен от
медицинската документация, не съм видял да има индикации за такова. По
принцип, когато се налага седиране, т.е. обезболяване се използват и от тези,
които са т.н. „наркотични аналгетици“ - обезболяващи средства, които са от
наркотичния ред. Те освен обезболяване, дават и седативен ефект. Те се
назначават от реаниматора или анестезиолога. Не е задължителна
консултация и за психиатър.
ВЛ Й. на въпроси на Съда, отговори:
По принцип изписването винаги е с подобрение, оздравял напълно няма.
Фрактурата на ребра с течение на месец и половина или два, защото е серийна
фрактура, ще отзвучи. Тези белодробни промени също са възстановими, така
че ние не очакваме да има друг проблем в бъдеще. По отношение на Ковид-
19, той си има последици, но по отношение на травмата, имаме предвид. При
ребрата въпреки, че има едностранно счупване, с течение на времето
зарастват, но това е свързано с болка. Тя идва най-вече от интеркосталните
нерви, които се дразнят. В случая, тук има описано и разместване на ребрата,
между другото за това се е получил и хемоторакса, но действително това е
свързано с доста силни болки. Даже по някой път, дори да няма счупване, а
само контузия и раздразване на междуребрените нерви, болката е много
силна.
ВЛ Й. на въпроси на адв. Г., отговори:
Във връзка с болката, ние сме го дали някъде около месец и половина
след травмата е имал болка. Трудно можем да го интерпретираме, защото пак
казвам, че имаме двустранно счупване, ако беше само от едната страна няма
да има толкова тежък проблем, но двустранното счупване, това действително
удължава периода на възстановяване и е свързано с доста повече болка и
4
евентуално нуждата от чужда помощ.
ВЛ С.: Другото което е, че към мускулите, които движат горните
крайници, част от тях са свързани към ребрата, което също така обездвижва
ръцете в един момент. Част от мускулатурата движи рамото, така че при
двустранно счупване има малко ограничение, в долната функция на раменния
пояс и оттам има ограничение и може би нужда от помощ. Това отшумява с
времето. Може да се приеме, че възстановителния период, който сме дали за
ребрата възстановява и функциите на горните крайници.
СЪДЪТ НАМИРА , че заключението е изготвено компетентно и обективно,
като отговаря на поставените от страните въпроси, поради което същото
следва да се приобщи към доказателствата по делото. Така мотивира,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото заключението на
ВЛ С. и ВЛ Й. по СМЕ.
РАЗПОРЕЖДА на вещите лице да се изплати възнаграждение съгласно
внесения депозит в общ размер на 400 лв.
ИЗДАДОХА СЕ 2 бр. РКО по 200 лв.
АДВ. Г.: В определението сте ни указали срок за представяне на молби,
във връзка с искането ни по чл. 192 ГПК, които ние сме подготвили. Те са
молби до /юл/ и /юл/, Втора хирургична клиника.
АДВ. А.: По отношение на искането да се представи документ от /юл/,
още с ИМ сме представили пълната история на заболяването, където се
съдържат и резултатите от направените кръвни изследвания на ищеца, както и
всички други кръвни изследвания, поради което считам, че е ненужно
повторно да се събират тези данни от болницата, след като вече са налични
по делото. По отношение на искането до /юл/ във връзка със сключената
застрахователна полица, заявяваме че не е предявявана претенция от името на
доверителя ми, не са изплащани обезщетения от страна на /юл/. Ответното
дружество е страна по застрахователния договор, то можеше да се сдобие с
тази информация към настоящия момент. Наред с горното считам, че при
5
евентуално осъдително решение и след изплащане на обезщетение от
ответното дружество, за тях ще възникне и право на регрес към
застрахователя до лимита по полицата, поради което считам, че двете искания
са неоснователни.
АДВ. Г.: По отношение на изследванията, наистина към ИМ има
приложени множество резултати от лабораторни изследвания, но нас ни
интересуват резултатите от кръвните изследвания в самия ден при самото
приемане. Ако считате, че ние нещо сме пропуснали, моля да ни кажете. Има
наистина множество кръвни изследвания, но те са два, три дни след
приемането, след прехвърлянето му от едната клиника към другата
хирургична клиника, но това, което са резултатите в деня на приемането му
на 25.02.2021 г. кръвни изследвания нямаме.
АДВ. А.: Подобно възражение с ОИМ не е направено, поради което
считам, че е настъпила преклузия за това и не виждам какво ще се доказва.
Приложена е цялата документация. Става въпрос за историята на
заболяването № 12070/82 от 2021 г., издадено от /юл/, гр. ., от 25.02.2021 г.,
когато е първото му постъпване.
АДВ. Г.: По отношение на второто ни искане във връзка със
застраховката, тук се касае за индивидуална застраховка на пострадалия. Т.е.
той е застрахован и ние нямаме право да получим информация дали е
изплатена и колко е, нито пък имаме регрес срещу застрахователя. Такъв
бихме имали ако става въпрос за застраховка „отговорност на работодателя за
трудова злополука“, но тук не е такава застраховка, а лична, така че само той
може да получи тази информация.
СЪДЪТ като взе предвид изложените от двете страни становища във
връзка с доказателственото искане на ответника, заявено още с ОИМ по реда
на чл. 192 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА събиране на допълнителни доказателства от трети
неучастващи по делото лица в лицето на /юл/, гр. ., Втора хирургична
клиника, във връзка с проведени кръвни изследвания на пострадалия М. Д. Я.
6
от деня на злополуката 25.02.2021 г. и резултатите от такива, ако са
изготвени. За целта РАЗПОРЕЖДА да се връчи нарочно изготвената молба
по чл. 192 ГПК на третото неучастващо по делото лице, като му се укаже в
едноседмичен срок от получаването й да представи изисканите документи, с
които разполага, както и да се предупреди за отговорността, която носи към
страната, която ги е поискала, в случай на непредставянето им.
По отношение на втората молба по чл. 192 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕЖДА на /юл/ също да се връчи нарочната молба с оглед
своевременно заявеното възражение по реда на чл. 200, ал. 4 от КТ от
ответника с ОИМ. Въпреки изявлението на ищеца, че до момента не е
предявена такава претенция към застрахователя, /юл/ следва да представят
наличната при тях документация във връзка с евентуално заявено такова
заявление и за образуваната по него щета /ако има такава/ или за липсата на
такова заявление, удостоверено в официално издаден документ. Изисканите
документи, следва да се представят в едноседмичен срок от получаването на
молбата, като на третото лице се укаже и отговорността за причинени вреди,
която носи към страната, която ги е поискала, в случай на непредставянето
им.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към събиране на допуснатите гласни
доказателствени средства на двете страни, чрез разпита на водените днес от
тях по двама свидетели.
В залата се въведе първият свидетел на ищеца.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля по л.к.
П. А. С. – родена на ... г. в гр. ., живуща в гр. ., ЕГН **********, българска
гражданка, не осъждана, без дела и родство със страните. Живее с ищеца на
семейни начала.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на свидетеля за правото й да не дава показания, а след
като същата заяви, че желае да дава такива, я ПРЕДУПРЕДИ за
наказателната отговорност по чл.290 НК.
След като свидетелката обеща да говори истината, на въпроси на страните и
съда, отговори:
7
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А..:
Познавам ищеца от 23/25 години. Живеем в едно домакинство.
Съжителстваме от много години. Известно ми е за злополуката. Беше преди
обяд, около 9 ч. Не ми се обадиха от самото предприятие, обади ми се негов
колега, който случайно е разбрал, че телефона му е в якето на закачалката,
понеже след като е дошла линейката и го е закарала към съответната
болница, телефона е бил в джоба на якето и просто е решил да види дали знам
за съответната злополука. Обади ми се съответния колега и аз така разбрах,
че е станал трудов инцидент. Видях М. чак след изписването му от
интензивното отделение, на 03.03.2021 г. сутринта. Беше качен вече на 11-тия
етаж в коремната хирургия и тогава ми се обадиха от болницата, че го
изписват от интензивното, да заповядам там и да го видя, ако трябва и дрехи
да си взема като придружител. Преди това не можах да го видя, защото не
допускаха, просто в интензивното няма как да вляза. Стойте, чакате
информация, дават определен час примерно от 13-14 ч. и чакате да дадат
информация. Лечението в интензивно отделение продължи 6 или 7 дена,
точно 6 дена. Първото, което си спомням, когато го видях за пръв път след
интензивното беше страшна гледка. Цялата глава му беше с хематоми. Беше
тъмен, лилаво, синьо, очите му бяха кърваво червени и съответно се опитвах
да се владея иначе емоционално щеше да ме разбере де факто, че не е
картинка за гледане. Другото, което е, лекарят, който ми даде информация в
един от дните в интензивното, когато чаках... ме попита дали съм го виждала
и де факто той ме предупреди, че М. не става за виждане. Като „коминочистач
е“, това му бяха думите. Не повярвах, докато не го видях. Не можеше да се
движи, с памперс беше като бебе, движеше едната ръка, говореше с половин
уста. Не знам от уплаха ли или от въздействието на обезболяващите, просто
говореше с половин дума – само „да, не, как си“. През цялото време от
изписването от интензивно до изписването от болницата съм била
придружител там. Той не можеше да става, да се храни, да се обръща.
Единственото, което шаваше, бяха краката от колената надолу. Не можеше да
пие вода, с лъжица съм му давала вода. Този период продължи около месец.
Обездвижването беше около месец. След това му беше предписана
физиотерапия и рехабилитация, но на место идваха да го вдигат, да
раздвижват ръката съответно, защото вследствие на натиска, който е получил,
получи плексит и от там не можеше да движи ръката, можеше само да движи
8
пръстите и така. Изписаха го след 2 месеца. 56 дена му беше пълния престой в
болницата. След това се прибрахме вкъщи и съответно имаше нужда от
придружител, защото просто не можеше. Правеше две крачки и трябваше да
има човек с него, защото спираше, държи се, аз бях до него съответно. До
тоалетна не можеше да ходи сам, не можеше да се изправи. И за това помагах
и за преобличане, един месец беше с мен вкъщи. След този месец се наложи
да започна работа, тъй като дълго време ме нямаше и отсъствах, в болнични,
после неплатен, платен отпуск, но просто нямаше кой. Нямахме финансовата
възможност. Самичък стоеше после, чакаше ме да се прибера от работа,
съответно слагам му храна през това време да се нахрани и да пие, но до
тоалетна с моя помощ ходеше доста време, а за къпане нямаше как. Около два
месеца с моя помощ, а на 3-тия месец сами започнахме да правим
рехабилитация, защото пак нямахме тази възможност. Трябваше някой да го
води, да го прибира, съответно не трябваше да ходя на работа известно време.
На 3-тия месец взехме да излизаме, понеже живеем на втория етаж по
стълбите и така в рамките на 3 седмици можеше да слиза сам до площадката
на блока, но му беше много изморително. Приемаше обезболяващи,
задължително 2 седмици, защото приемаше антибиотици, витамини, понеже в
болницата хванахме Ковид-19 и впоследствие от него изписват антибиотик и
витамини, които се пият дълго време вкъщи. Отключи и диабет през това
време. Сега, нямам спомен дали от втория или третия месец след изписването
отключи диабет, в момента е на хапчета за диабет, което му влоши
състоянието. И до днес не може да работи тежка работа. Не е работил повече
от година и не може да работи това, което е бил. Той просто не е същия човек.
Не е вдигал и тежко. Не е работил може би повече от година. След тази една
година, наскоро тази година януари месец започна да работи във фирма като
пакетаж на памперси. Лека работа, женска работа бих казала, защото просто
не може да издържа, боли го, още се задъхва, боли го гърба, ръката, когато се
разваля времето или при натоварване, пак не може да спи. До такава степен
го боли. След завръщането от злополуката не му предложиха никаква лека
работа и нямаше такава лека работа, затова съответно напусна. Отрази му се
емоционално. Самото начало беше много зле. Имаше моменти, когато имаше
загуба на паметта, един-два месеца, не знам от самия шок или уплаха, но
имаше моменти, които не помни. Дори и нуждите за деня да пие вода, защото
той не се хранеше. Разговор, който съм провела с него за детето примерно
9
или близки, в рамките на два, три часа той вече нямаше спомен. Просто му се
губеха моменти. Това се възстанови след няколко месеца, може би от силния
шок е било, не знам. Много зле беше психически, в момента още не се е
оправил, но е успокоен от гледна точка, че е започнал работа. Разликата е
огромна между М. преди инцидента и след. Това не е същия човек, един беше
преди това, сега е друг. И психически и физически не е същия човек.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
Травмите му бяха основно по гръдния кош, с 13 счупени ребра. Това
беше първоначално, впоследствие белия дроб. Главата, както казах, тя цялата
беше в хематоми. Не се явявал на ТЕЛК. От медицински органи да, ако съдим
за ТЕЛК, то да, няма удостоверение. Сега никакво лечение не се провежда. В
момента работи. Нуждае се от лечение, но финансово не можем да го
осъществим. Не сме посещавали лекар, който да е определил лечение. Във
връзка с паметта, не сме посещавали лекар, защото той губи моменти, не губи
цяла памет, а само моменти, моменти от злополуката, от ежедневието. В
момента, когато губеше тази памет бяхме в болница, още не беше изписан.
Беше там и казаха, че това може би е вследствие на силния шок и вкъщи
продължи, но не дълго. Месец, месец и нещо, след това започна да си
възвръща. Нито психически е същия, нито физически. За психичните травми
не сме търсили помощ. За момента са търпими тези психически оплаквания.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. П.:
След изписване от интензивно бях там денонощно. Влезнах и съм излязла
с него като придружител. Понеже беше пандемия в началото, нямам спомен в
кой ден затвориха, идваха негови колеги наши негови близки приятели, но
спряха, след като затвориха.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
М. пушеше преди инцидента и сега пуши. С алкохол не е
злоупотребявал. Даже рядко по специални поводи, рождени дни и събирания,
но е пушач. Той продължава да пуши. Малко късно пропуши след инцидента,
говорим няколко месеца.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на Съда:
Дъщеря ни също живее с нас. Тя е на 17 години. Помагаше ни. Тогава
детето беше първа и втора смяна и помагаше колкото може. За инцидента, М.
10
каза, че не помни отначало, но после каза, че падат от самата лента буркани,
устройството е спряло, не знам дали е тръгнало само, честно казано не ми
стана ясно. Не може и той да обясни точно. За него специално в момента
сега, както се чувства, не се чувства достатъчно силен, за да работи тежка
работа. Тежко му е наистина. Доколкото съм запозната в старата му работа, те
вдигат и палети, вдигат си тежко. На новата му работа може да не е седнал,
може и да е прав, но вакуумира памперси. Лека работа, която не го натоварва,
най-вече гърдите и рамото. Няма сила в дясната ръка, има схващане от рамото
до пръстите, има такива състояния към днешна дата, не е излекувано, по-
трудно било на предишната му работа. По думи на доктора за плексита „или
остава до живот или трудно се лекува“. Обостря се, когато се натовари
физически или при промяна на времето, което е напълно нормално. От
изписването ходеше само, но като направи две крачки, много малки, 20-30 см,
не по-голям разкрач и спираше. Не бях осигурила патерици в момента.
Нямаше предписания за патерици, но той трябваше да се придвижва въпреки,
че те нямат кой знае каква опора. Той спира, защото се задъхва и няма сила да
продължи, или трябваше да спре да почине, или да седне. Раздвижването го
правехме аз и дъщеря ми в рамките на няколко месеца от вкъщи, като
предписанията, които рехабилитатора ни беше написал, най-важното да
наблягаме на упражнения. Повечето бяха за ръката и краката, тъй като той
доста дълго време се залежа. Вкъщи ги изпълняваше при домашни условия. В
рамките на около 10 дена избледня това на лицето. Спадането от едната
страна на лицето беше доста, след месец вече оттока беше спаднал, от другата
страна беше нормално, да речем месец, общо взето. Тази година януари месец
започна работа.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
М. не е работил в бензиностанция ....
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Съда:
В момента не взима лекарства, от време на време се разболява, боледува
по често от преди и повечето пъти е на антибиотик.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
Упражненията са много важни и обезболяващи взема при плексита. Той
няма друго лечение. След раздвижването на 11-тия етаж, тогава имаше
проблем и тогава се установи. По думите на лекаря, това било вследствие от
11
удара.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля, поради изчерпване на
въпросите към същия.
В залата се въведе вторият свидетел на ищеца.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля по л.к.
Р. Х. Р. – родена на ... г. в гр. ..., живуща в гр. ., ЕГН **********, българска
гражданка, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по
чл.290 НК и след като същият обеща да говори истината, на въпроси на
страните и съда, отговори:
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:
Познавам ищеца от около 15 години покрай децата, впоследствие
станахме семейни приятели. Преди злополуката често се събирахме, нямаше
седмица да не се видим, а сега напоследък не. Злополуката беше точно на моя
рожден ден и понеже чаках да ми се обади и като не го направи, на другия ден
сутринта, жена му ми съобщи за злополуката. Мисля, че го видях за пръв път
след инцидента, когато го преместиха от интензивно отделение, понеже там
не пускаха. Нямам точни спомени кога е било, но може би след 15-тия ден в
болницата. Той трудно говореше, беше гол, по памперс, безпомощен, с много
мъка и уплаха в очите. Много малко поговорихме, тъй като той се
изморяваше. Изглеждаше ужасно. Около два месеца беше в болницата, през
цялото време им помагах като носех памперси и храна, дрехи и с което
можех, помагах, но мисля, че около два месеца някъде. По телефона като сме
се чували, лично аз го прибрах от болницата, продължи от вкъщи като жена
му помагаше за рехабилитацията. Той беше трудно подвижен и малко по
малко, горе-долу така ставаше възстановяването му. С какво точно се е
лекувал, може би някакви лекарства са му изписали да пие. След което диабет
отключи и за това се лекуваше. Това е което аз знам за лечението. Той не
можеше да излиза. По няколко крачки правеше на ден, излизаше до стълбите,
една стълба направи до горе и се прибере и жена му не можеше да излиза, тъй
като бяха под карантина. Аз съм ходила да им нося, болнични съм взимала.
12
Аз съм ги посещавала. По нормално започна да се движи, може би минаха 3/4
месеца, като слизаше до долу, до пейката и пак се качи до горе. Той се
изморяваше и може би го беше още страх да се отпусне да ходи, но може би
на 4-тия месец започна сам. Може би към година, година и нещо не работеше
след инцидента. Не беше трудоспособен. Към настоящия момент си намери
някаква по-лека работа, която може да си изпълнява задълженията, работи в
цех за памперси. Промениха се социалните му контакти. Стана доста
затворен. Преди поне сме се чували по телефона, сега със седмици не се
чуваме, просто не е същия, както беше преди.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
Присъствала съм в дома им докато тя го обгрижва. Почти всеки ден
казвам, че ходех в тях, защото те бяха под карантина и им носех храна. Тя му
беше и патерица и проходилка, тя му беше опора за всичко. Тя го изкарваше
на стълбището, навсякъде. Близо живея, в съседния блок. Те живееха в нашия
блок и впоследствие се преместиха. Не навън, а на площадката е слизал.
Площадката пред входната врата, една крачка прави и се прибира. Нося ядене
или болничен, той тогава вече памперси не ползваше, но разни такива.
Носеше памперс в болницата, те го изписаха на 56-тия ден, ходеше до
тоалетна сам вкъщи вече. Лично с него говорих по телефона. Не знам каква е
причината, той се затвори в себе си. След инцидента основно аз се обаждам
да попитам как е, сега има случаи, в които и той се обажда, но е рядко.
Работата го изморява, не е чак толкова възстановен. Всеки човек иска да
легне да си почине, не му е до мен или някой друг. През ден се чувахме
преди. През последните два месеца нито един път. Не помня колко често сме
се виждали, аз лично него, ако имате предвид, че да го видя да влиза и излиза,
но почти не съм контактувала с него.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:
Знам, че някаква машина го е затиснала. Първо научих от жена му,
защото той не можеше да говори и нямаше как и по телефона. След което и
той ми го е казвал, не знам какво точно представлява, нещо трябвало там да
се освободи. В момента го затиска някаква машина и той казва че не помни
нищо, някакъв човек му помага да го освободи и оттам викат линейка и е в
интензивното. Травмите, той доколкото знам е със смачкан бял дроб, даже
като го видях още беше с квадратна глава и хематоми, операция на бял дроб,
13
вадена му е кръв съсирена от белия дроб с дренаж, който да изчисти дроба.
Сега в момента продължава да има плексит и се оплаква от болка в краката,
но това е вследствие на травмата.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля, поради изчерпване на
въпросите към същия.
В залата се въведе първият свидетел на ответника.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля по л.к.
Г. Н. К. – роден на .... г. в гр. ..., живущ в гр. ..., ЕГН ..., български
гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните. Служител при
ответника като машинен оператор.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
НК и след като същият обеща да говори истината, на въпроси на страните и
съда, отговори:
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
С М. сме колеги. Познаваме се само като колеги в работата. Работил съм
със същата машина в различни смени. Тогава бях извънредно на работа по
мое съгласие и той си беше на тази машина, на която стана инцидента. Аз бях
на предната машина, помагах по линията, но нямах видимост към машината.
Палетизиращата машина е пълен автомат. Изделията, които влизат в нея са по
ленти и на съответната маса се нареждат, оттам се насочват към палет-главата
която ги взима и ги транслира към палета, в който се прави производството и
след като свърши цикъла и броя редове се излиза автоматично от новата
продукция, всичко е затворено. Извън машината се намират обслужващите я.
Тя машината не е малка, но този периметър си има ограждения и те са извън
тях. Не съм присъствал на мястото на инцидента, след като стана суматохата
разбрах. Аз нямах видимост и не знаех какво става. След като започнаха да
викат, отидох на място и бях човека, който вдигнах на ръчен режим
машината, която беше затиснала М. и го поеха момчетата. Имам представа
как е станало. Със собствено средство, защита, която е излъгала механизма, за
да не стои вратата отворена, така е станал самия инцидент. Вратата, която е
точно до контролното табло, от която се влиза при палет главата. Това е
14
вратата на ограждението.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. П.:
Може да се влезе през тази врата само при отваряне на вратата, но тогава
спира машината автоматично. Другият вариант е да се спре от контролното
табло със стопа и тогава да се отвори вратата, иначе не може да се влезе по
друг начин. М. е влезнал с негова защита на самата вратата, има си
устройство, където се отваря и се дава сигнал дали вратата е отворена или не,
той е сложил защита сам. Това е железен елемент, който лъже машината, това
е подръчно средство. Подобно на това, което затваря машината. Като се
отвори автоматично вратата, машината спира, но ако се използва това
средство, тя не спира работа. Слага си устройството и вратата му стои
отворена и машината продължава да работи. Не знам защо е отворил по този
начин. Не е обичайно да се влиза така, напълно е забранено, нямат право
работниците. Има го в инструктажа, който се прави.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:
Същия ден съм бил на работа, но не съм работил на машина, защото
имаше проблеми и помагах на друго място. Не съм имал видимост към него.
След като стана суматохата и започна да викат от машината, която е 6-та
последна, тогава излязох отстрани и видях колегата, който махаше с ръце и
докато видим какво стана. Не съм видял М. да слага желязото. Не съм видял
да отваря вратата преди инцидента, не съм бил на място тогава. Това
устройство просто си беше там, смятам, че е негово, защото е поставено на
машината. Тогава аз работех на също такава машина, но в друга смяна.
Редувахме се. За пръв път видях такова устройство. То го има по машините.
Тези защити, които ги има, са същите, която той е ползвал, същата защита, с
която е снабдена вратата на машината, която затваря машината, със същия
механизъм. Но когато вратата е отворена, този механизъм, фабричния остава
на вратата, а неговия е сложен, за да имитира защитния механизъм на вратата,
но не знам откъде е. При мен няма такива неща.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. П.:
Предния ден бях там, на същата машина. Бях в деня на злополуката на
друга машина, предната по линията.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
15
Всичките машини имат врати. Няма начин да се отвори вратата и да не
спре машината. Тя трябва да се спре на ръчен режим и да се отвори вратата.
М. не е спрял машината на ръчен режим. Машината е била на автомат. Трябва
да спре задължително при отворена врата. Има си контролно табло, сензори,
които са на самата врата и като се отвори автоматично блокира всичко в
машината и спира цикъла. Това устройство „лъже“ самата врата, стои си
отворена вратата, тогава може да се преминава в ограждението на машината,
като тя продължава да си работи.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. П.:
Правят се проверки. Има отдел, които поддържа тези неща. Ние си имаме
тетрадки за предаване и приемане и си гледаме и ние, ако има нещо казваме
им. Те са постоянно там, в смяна винаги си има човек от поддръжката. Те са
там, но ако има нещо, ние им казваме. Това им е задължението. Като свърши
смяната му казваме как е минала работата по машината и така.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:
Няма човек, който да надзирава работата. Ръководител ни е г-н Т.. Той
отговоря за цеха. Той не наблюдава работата на всеки.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
Работниците са извън ограждението на машината и няма как работниците
да стоят при нея докато работи. Аз не бих застанал до нея като работи.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на Съда:
В смяна сме по шест човека, на шестте палетизиращи машини, на четири
сменен режим сме. Само две са пълен автомат като тази, на която е пострадал
ищеца. Има негласна практика и други ползват такива защити. Работниците
си спестяват време така, за по-бързо да се оправи проблема без да се накъсва
самия процес на работа. Не съм ставал свидетел на такива действия от други
колеги, на тези които съм бил аз не се ползват. Заключих, че средството е на
М., тъй като той си е бил на машината за съответната смяна и съответния ден.
Той трябва да излъже защитата, за да влезе при работен режим, иначе нямаше
как да е работеща машината, ако той е влязъл нормално при отворена врата,
защото машината щеше автоматично да спре. Това си е мое заключение. Има
си спирачки, които при натиск водят до състояние, че машината не си достига
оборотите и стойностите и тя спира сама. В случая е спряла при натискането
16
на тялото на ищеца. След това аз бях човека, който на ръчен режим вдигна
главата, влязох в менюто и го освободих. При отворена врата желязото остана
на вратата. Има функция само за вратите. Функцията на желязото поставено
на машината е да служи вратата да стои отворена постоянно. Част е от самия
механизъм. Ако е сложено да, машината продължава да си работи. Нямаме
всички такова желязо. Вратите имат механизъм, който е „мъжко и женско“,
отваря се вратата и се спира машината, затваря се и то си влиза, и машината
тръгва. Трябва да се пусне на автомат, за да действа механизма. Като е
отворена вратата, в механизма се слага това желязо, и вратата остава
отворена, както в случая. Така по-бързо да мине процеса, да не я спира ако
има нещо забавяне или машината пуска по-малко буркани. Принципно, той
трябва да я спре, да отстрани или сложи съответното изделие, да се върне на
контролния панел и пак да я пусне. Не работим на норма, но нямаме никакво
време за спиране почти. Ако случайно спрем, почва да се пълни горе масата и
става задръстване при жените, където са окислителните машини, това е част
от процеса. Няма значение колко пъти сме спрели машината. Понякога не
спираме машината и по цяла смяна, понякога по-често, зависи от изделията.
Може да се спре няколко пъти, но след това се нормализира всичко.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:
След това се възстановява и машината може да работи по-бързо и по-
бавно. Десет минути няма влияние на машината, ако не работи.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на Съда:
Спирането е само за конкретната машина, другите си продължават работа
независимо от спрялата машина.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля, поради изчерпване на
въпросите към същия.
В залата се въведе вторият свидетел на ответника.
СЪДЪТ СНЕМА самоличността на свидетеля по л.к.
П. Г. Л. – роден на ... г. в ..., живущ в гр. ..., ЛЧН ..., със статут на постоянно
пребиваващ в България, неосъждан, без дела и родство със страните.
Служител на ответника като ръководител на поддръжка.
17
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.290
НК и след като същият обеща да говори истината, на въпроси на страните и
съда, отговори:
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. Г.:
Познавам палетизиращите машини. Прави палети от буркани или
бутилки, в зависимост от това какво е текущото производство. Тя е
автоматична върху дървена скара, нарича се дървено пале 1,20 м. на 1 м.,
което машината поставя автоматично в себе си. После поставя върху
дървеното пале картонена тава или пластмасов плот и върху него машината
пак автоматично поставя бутилките или бурканите, които заемат тази площ.
Продукцията влиза в една редица в машината. Машината се състои от
механизъм, който посредствено продукцията, влизайки в машината е т.н.
„стакер“, той гори изделията, нареждат се 20 и ги мести шахматно. Всичко
това става автоматично. Машината е оградена с ограда и работника е извън
оградата. Работника може да влезе в машината, когато реши, или спирайки
машината, или спирайки я аварийно. Отваря се вратата и тя замръзва, блокира
моментално. Ако се задейства аварийното, тя замръзва мигновено. Нямат
право да минават ограждението, ако тя се движи. Работника има право да
влиза в машината когато си иска, спира машината и влиза. Като цяло
машината е около 5м. на 6м. цялата. Може да застане върху оградата и пак да
е опасно. Когато има дефектирало изделие машината не го захваща, тогава се
спира машината, влиза се вътре и се отстранява изделието. Бях на работа на
процесната случка. Не знам какво се е случило от личен поглед, но знам какво
се е случило, защото начина, по който се е случил, е само един, но не бях
лично там. Колегата „измами“ устройството на вратата, чрез метален предмет
и така машината разбира, че е затворена и продължава да работи, но една от
вратите й седи отворена. На всяка врата има едно съоръжение, има нещо си,
което машината го разпознава и знае, че вратата е затворена. Като тези в
хотелите на вратите за климатиците. Има две неща, едното трябва да гледа
другото. Електромеханика се казва. Трябва да е метален предмет за
неутрализиране. Не е част от стандартното оборудване. Един път на три
месеца има инструктаж. Има процедура при получаване и даване на смяната
се попълва един протокол, че е предадена в изправност и получена в
изправност. Не е тежък физически труд. На практика стои и не прави нищо,
18
сгъва картонените тави, нарежда ги на „магазин“, от който „магазин“
машината ги взима сама. Ако има дефектирало изделие и е в неговите
способности го отстранява, ако не, ще извика някой друг.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на адв. А.:
След като е била отваряна вратата и се затвори, машината няма да
започне да работи. Трябва да се направи да се обнови, да дадеш команди
върху таблото, за да тръгне машината. Ръчно трябва да го натиснеш, когато
машината е спряла аварийно и докосваш едно копче на таблото. Трябва да
дадеш, че всичко е в изправност и трябва да даде стар цикъл ръчно или
автоматично и трябва да избереш какъв искаш. Нямаме такава длъжностна
характеристика да ги наблюдава какво правят. Не съм видял М. на машината
тогава. Имаше един колега, който вдигайки една форма, му се обърна
мускулатурата, скъсан му е мускула. За друго не се сещам. Работя във
фирмата от 1997 г.
СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на Съда:
Случайно влизах в първия цех, когато видях М. на земята, беше на земята
до машината. Вече беше изваден от обсега на машината и го видях на земята.
Не съм потърсил устройството и не съм го видял. От колегите разбрах, че така
е излъгана машината. Няма негласна практика така да лъжат машината. Не е
част от оборудването на цеха това желязо. Трябва да го намери всеки
работник, който е решил, че му трябва такова. Трябва да е с такава схема, да
пасва цепката на вратата. Не е случайно намерено. Направено е от някой
някога, пригодено е специално, така мисля. Не съм виждал други да имат
такива направени. Всички правила за безопасност са били нарушени от М..
Прекия му ръководител провежда инструктажа. Ежедневен не се провежда,
само тримесечен и извънредния. Не знам от кога е служител ищеца.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧИ разпита на свидетеля, поради изчерпване на
въпросите към същия.
АДВ. А.: Поддържам искането за съдебно-психиатрична експертиза.
СЪДЪТ намира доказателственото искане за изслушване на СПЕ за
нетносимо и ненужно, доколкото по делото няма индикации, нито
19
медицински документи, указващи за наличие на психични травми произтекли
за ищеца от злополуката, които евентуално да са обект на анализ от вещото
лице, а понастоящем също не се твърди ищеца да търпи такива вреди, които
пък да са обект на изследване при евентуален личен преглед.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изслушване на съдебно-
психиатрична експертиза на ищеца.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме повече доказателствени искания.
СЪДЪТ, поради невъзможност за приключване на съдебното дирене,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 09.12.2022 г. от 9:30 ч., за която
дата и час страните уведомени от днес.
ДА СЕ ВРЪЧАТ молбите по чл.192 от ГПК на посочените в тях трети
лица.
Съдебното заседание приключи в 15:09 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
20