Решение по дело №22/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

 

 

 

 

 

 

 

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е       № 135

 

гр. Кюстендил, 08.06.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска коллегия, в открито заседание

на осми март

през две хиляди и шестнадасета година, в състав:

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                  Евгения Стамова

 

при секретаря  Р.С.

като разгледа  докладваното от съдия Ваня Богоева                                    гр. д. № 22

по описа за 2016 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

 

            Адв. Д.З. в качеството й на процесуален представител по пълномощие на Народно читалище „*****”  със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „* № *1, със съдебен адрес ***, партер, адв. Д.З. е обжалвала с въззивна жалба  решение № 489/20.11.2015 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 75/2015 г. по описа на същия съд,     Същата е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, доколкото решението е връчено на 25.11.2015 г., от който ден започва да тече срокът за обжалване, който е двуседмичен и изтича на 09.12.2015 г. предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ГПК. Въззивната жалба е депозирана в срок, тъй като е подадена на 08.12.2015 г. и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт в частта му, в която въззивникът е осъден да заплати на „******”, гр. К., бул. „**” № *, местно поделение на религиозна институция „* , следните суми: ** лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на читалището на собствения на църквата недвижим имот: ПИ с идентификатор *по КККР на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-96828.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед  № 18-5316/22.04.2014 г.  на началника на СГКК гр. К., с адрес на имота гр. К., ул. „*******” № *, с площ ** кв. м., през периода от 22.01.2010 г. до 19.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на и. м. в съда 22.01.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от ***** лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от ***лева, в размер на законната лихва за периода от 19.09.2014 г. до 22.01.2015 г., както и сумата от **** лева разноски по водене на делото.  Изложени са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. както и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила касаещи събиране на доказателства по делото. Иска се отмяна на решението в частта, в която исковете за уважени и вместо това  исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Претендира разноски по водене на делото.

            Въззиваемата „*******”, гр. К., бул. „****” № * местно поделение на религиозна институция „******************” изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и искането за събиране на доказателство. Иска решението на КРС да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски по водене на делото.

            КОС след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на КРС в частта, в която исковете са уважении за правилно, поради което го потвържава. Съображенията за това са следните:

             Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства е установена правилно следната фактическа обстановка:

             В Регистъра на вероизповеданията при ОС-К. е вписана “*******”, със седалище в гр.К. и адрес на управление: гр.К. ул.“” №*като местно поделение на религиозна институция “***********” /промени в адреса на управление, както и в членовете на ръководството и контролно-ревизионната комисия са вписани с решение №61 от 23.09.2014г. по ф.д.№216/2004г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил/. Местното поделение е осъществявало дейност под наименованията “*******”, “* и “*********” – К.. Представител на вписаното поделение е П. И. С. от гр.К. ул.“*******” № **.

На 14.12.1926г. с договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт №**, рег.№****, дело №*********г. по описа на нотариус при КОС, на ********са били дарени следните недвижими имоти: къща, находяща се в гр.К., ул.“*************” №*, състояща се от постройка от 59.80 кв.м. и постройка от 77.80 кв.м., както и празно дворно място от 554.23 кв.м., всичко – 691.83 кв.м., съставляващ парцел*** имот №*** в кв.** по плана на града.

На 30.08.1957г. *К. е дарила парцел ** имот №** в кв.**по плана на града, посочен, като състоящ се от ****** кв.м., според удостоверение на КНС и 691.83 кв.м., според нотариалния акт от 1926г., на Образцово народно читалище “*************”-гр.К.. В договора са предвидени няколко условия, които надарения е следвало да изпълни, при неизпълнението на които е предвидено, че договорът ще бъде развален по право (т.6 от договора). Съставен е нотариален акт №** том *** дело №*******г. по описа на Кюстендилски народен съдия.

С влязло в сила на 21.11.2007г. решение №1223/21.11.2007г. на ВКС на РБ по гр.д.№1159/2006г. по предявен от ******************* – К., против Образцово народно читалище “********” (преди “*********”) иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК (отм.), е признато за установено между страните, че правоотношението по договора за дарение, сключен с нотариален акт №** том *** дело №****г. не съществува, доколкото договорът е бил прекратен по право, по силата на прекратителното условие на т.6 от същия, с разрушаването на изградената в имота сграда.   

Междувременно, през 2001 г. Община К. е съставила акт за частна общинска собственост на УПИ ** в кв.*** от ***** кв.м., в обхвата на който фактически се е включвал имота по отмененото дарение.  Със заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-С., са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр.Кюстендил. УПИ ** в кв.*** е отразен, като част от поземлен имот №****.

                                                                 - 2 -

*– К., позовавайки се на влязлото в сила решение, е инициирала пред СГКК-гр.К. производство по изменение на КККР в обхвата на част от ПИ №****, но поради възражението на Община К., че имотът е частен общински такъв, началникът на СГКК-гр.К. е отказал извършване на исканото изменение на КККР.

В производство по чл.53 ал.2 изр.2 от ЗКИР, инициирано с иск на  ***********против Община К., развило се като гр.д.№669/2011г. по описа на РС-Кюстендил, с влязло в сила на 27.01.2014г. решение, е било признато за установено по отношение на Община К., че “*********”-гр.К., към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр.К. съгласно заповед №РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-С. е била собственик, на основание договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт №**, рег.№***, дело №*****г. по описа на нотариус при КОС, на поземлен имот, с площ от *** кв.м., изчертан със зелен цвят на скици с №** №* и №* към заключение с вх.№4850/13.02.1012г. на вещото лице инж.Б. Г. който имот, съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.К., погрешно не е бил заснет, като самостоятелен, а е бил включен в границите на поземлен имот №* записан на Община К..

Решението е било вписано в СВ при КРС на 12.02.2014г.

Въз основа на съдебното решение, СГКК-гр.Кюстендил, със заповед №18-5316/22.04.2014г. на Началника на Службата, е приела изменение на КККР, като е отразила съществуването на поземлен имот с идентификатор *****, с адрес – гр.К. ул.„*******“ №*, с площ от ****кв.м.

Върху имота попадат три сгради, две от тях, заснети, като сграда с идентификатор ** и сграда с идентификатор *******. Същите представляват преместваеми обекти, прикрепени на терена с масивна основа – поради което и заснети, като обекти на кадастъра - като първата съответства на метален павилион, изпълняващ функциите на кафене, а втората – на такъв, изпълняващ функциите на фризьорски салон. Павилионите са поставени на терена в края на 90-те години на миналия век, за което всяка година собствениците им – съответно ЕТ „*******“ и ЕТ „*******“ – са сключвали договори за наем с Читалище „*************“-гр.К.. Такива договори има сключени и за 2014г. В договорите отдаваните под наем площи са посочвани, като части от парцел ** имот №*** в кв.**, т.е. от имота, който е бил дарен на Читалището.

За периода от 05.01.2009г. до 31.12.2014г. на ЕТ „* са били отдавани 32 кв.м. от парцел ** имот №*** в кв.**, при месечна наемна цена от **** лева, а за периода от 01.03.2010г. до 01.08.2014г. /когато договора е прекратен/ на ЕТ „*********“– 25 кв.м. закрита площ и 8 кв.м.открита, при месечна наемна цена от *** лева.

За времето от 19.09.2009г. до 19.09.2014г. подлежащите на заплащане по двата договора суми са възлизали на ****** лева общо. Реално получения наем по договорите е в по-нисък размер – *лева по договора с ЕТ „**************“ и *** лева по договора с ЕТ „*******“, или общо – *** лева. Вторият търговец не е заплащал наеми всеки месец, като в периоди, в които фризьорския салон не е работил, е депозирал молби за освобождаване от плащане и такова не му е било търсено.

Пазарният наем, който би могъл да бъде получен, при отдаване под наем на площите, предмет на сключваните от Читалището с двамата ЕТ договори, в периода от 19.09.2009г. до 19.09.2014г. би възлизал на *** лева, според в.л.инж.Л.В. в заключение с №17578/08.09.2015г.

На 19.09.2014г. *е връчила покана на Читалище „****“-гр.К. да му заплати сумата от ***лева – обезщетение за това, че през времето от 19.09.2009г. до 19.09.2014г. Читалището е ползвало неправомерно собствени им имот.

От началото на месец март 2010г. до края на месец март 2015г. Евангелската петдесятна църква е наемала зала в сградата на ответното читалище за извършване на богослужения в неделните дни. Договорката между представителя на Църквата и председателя на Читалището била за заплащане на наем за посещение, с продължителност от 2 часа, в размер на ** лева, а в отоплителния сезон – ***** лева. Богослуженията се провеждали от 10.00 часа до 11.30-11.40 часа. Тъй като сградата на читалището не била отворена в неделя, предварително отивал служител, който я отключвал, при нужда включвал отопление, изчаквал мероприятието да свърши, след което заключвал. Рядко вместо в зала, богослуженията се провеждали в някоя от стаите в сградата. Заплащането на сумите се извършвало в първата половина на текущия месец, след справка за свободните дни и помещения и уточняване броя на неделите. За всички посещения договорените наеми са заплатени от ищеца, за което са издавани фактури и съставяни квитанции към ПКО. През същия период зали са били отдавани и на други лица, видно от съставените фактури за което е, че събираните наеми са били в размер на ***** и **** лева на час.

С обжалваното решение КРС е уважил частично предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от *лева, а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размер от ***** лева, като до пълните им размери от ** лева по първия иск и  до **** лева и за периода от 19.09.2009 г. до 21.01.2010 г. за втория, сковете са отхвърлени. Решението е обжалвано от ответника в частта, в която исковете са уважени. В частта, в която исковете са отхвърлени, решението като необжалвано е влязло в сила.

             Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Изводите на КРС за основателност на исковете до посочените размери са правилни.

            Изложените съображения за дължимост на обезщетение на основание чл. 59 от ЗЗД, като приложима за казуса материално-правна норма, при наличие на всички предпоставки за това като правилни се споделят от настоящата инстанция, както и тези за дължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва изтекла за периода, за който искът е уважен са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, като следва да бъде препратено изцяло към мотивите на първоинстанционния съд, предвид правомощията на въззивния съд по чл. 272 от ГПК.

            По всички поставени  във въззивната жалба въпроси касаещи съществото на спора, първоинстанционният съд се е произнесъл с ясни, разбираеми и правилни мотиви, с които обаче въззивникът не се е съобразил.

            Във въззивната жалба се твърди, че неправилно КРС  е приел, че ответникът имал качеството на държател на процесния имот, като въззивникът позовавайки се на разпоредбата на чл.70, ал. 3 от ЗС, , счита, че макар и като надарен владението му да не е добрсъвестно, то  по отношение да получи плодовете и увеличената стойност в резултат на направените от него подобрения, той е приравнен на добросъвестен владелец и тези му права са предоставени именно със сочената от него разпоредба на чл. 70, ал. 3 от ЗС.

                                                                               - 3 -

Абсолютно неясно е от какво са обусловени разбиранията на въззивника, че следва горепосочените му права да бъдат приравнени към тези на добросъвестен владелец и то на основание чл. 70, ал. 3 от ЗС. Тази законова разпоредба  е неприложима в случая и въобще не касае спорния въпрос. Нормативната уредба на владението в случая не следва да бъде обсъждана, доколкото както правилно е изяснил и КРС за страните, ответникът след влизане в сила на решението по гр. д. № 1159/2006 г. на ВКС ответникът има качеството на държател на недвижимия имот, т.е. не е владелец, поради което е и изключено поставянето на въпроса за добросъвестно или недобросъвестно владение става въпрос. Освен това излагане на съждения от кога следва да се счита договорът за развален и да се твърди, че това е от момента на влизане в сила на решението на ВКС по гр д. № 1159/2006 г. е изключено в случая, тъй като съвсем ясно в решението на ВКС е посочено, че  предмет на разглеждане по същото дело следва да се счита установителен иск и като такъв да бъде уважен и със сила на пресъдено нещо по отношение на ответното читалище е признато за установено  несъществуването на правоотношение с Евангелската петдесятна църква – К. по  договора за дарене от 1957 г. и прекратен по права с разрушаване на сградата в имота през 1970 г., по силата на прекратителното условие на чл. 6 на договора

 Т.е. с решението не е разгледан иск за разваляне на договор, а кога договорът за дарение е прекратен по право е посочено в самото решение.

            Неправилно и неотносимо в случая е позоваването на т. 4 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., Пленума  на ВС, тъй като с това постановление, както е посочено и в титулната му част  са  разрешение някои въпроси относно подобренията върху чужд недвижим имот. както следва да е ясно за страните в случая правнит спор не касае претенция извършвани подобрения, а предмет на разглеждане е претенция за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване.

            Правоотношения с трето за спора лице, каквото се явява и Община К. са ирелевантни в случая, както правилно е посочил и КРС и е невярно твърдението, че ответникът е държал от името на Община К. е държал имота, в който са разположени процесните павилиони.

            Неоснователно е и направеното възражение за прихващане. По делото не е установено вземане на ответника спрямо ищеца по договора за наем в размер на *** лева и правилно не е уважено, респективно извършено. По делото не е установено вземане в този размер, респективно не са установени твърденията на ответника, че действително определената цена била  ** лева на час, поради което за два часа седмично ищецът дължал ** лева, а не заплащаните от него ** лева, т.е разлика от ** лева за два часа седмично. Надлежно установяване на това твърдяно от ответника обстоятелство по делото не е извършено и не е налице допуснато процесуално нарушение с неприемане на представената заповед  № 58/.9.01.2006 г. на председателя на ответното читалище.  Показателно е процесуалното поведение на ответника,  който в отговора твърди, че действителните разходи били ** лева за два часа седмично, въобще не споменава, че е имало определена наемна цена * лева за час. нещо повече в о. с. з. на 28.04.2015 г. законният представител на ответника е направил изявление, че  ползването на залите е при минимални средства / дължими от ищеца/, за да се заплаща на човек, който ще бъде ангажиран в читалището да отваря и затваря при ползване на зали в почивни дни.. Изрично е заявено”Сумата от ** лева е символична, между нас е договорена.” Не се е твърдяло, че е определена друга наемна цена и то за всички лица ползващи под наем собственост на читалището, дори не е споменато съществуването на заповед и то издадена 2006 г. Поради това и заключението на в. л. инж. Л. В. изготвено въз основа на тази представена му от страната заповед не следва да бъде кредитирано, както правилно е процедирал и КРС.

Безспорно установено е, че през процесния период  ответникът е ползвал без основание подробно описания по-горе ПИ,  собственост на ищеца, поради което за това ползване без основание се дължи обезщетение в размер на *** лева от ответника. Ищецът се е обеднил до този размер, тъй като би могъл да получи тази сума през процесния период под формата на пазарен наем, при отдаване на съответни площи от собствения си имот. Бил е лишен от тази възможност, поради което ответникът дължи обезщетение в този размер като държател.

Правилно е уважен и искът за акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до горепосочения размер.

С оглед на изложеното решението на КРС следва да бъде потвърдено като правилно.  .    Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство. Въззиаемата страна не е сторила разноски и такива не й се следват.

            Водим от горното, КОС

 

Р       Е        Ш       И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 489/20.11.2015 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. № 75/2015 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която Народно читалище „******”  със седалище и адрес на управление гр. К., ул. „* № **, със съдебен адрес ***, партер, адв. Д.З. е осъдено да заплати на „*******”, гр. К., бул. „**” № *, местно поделение на религиозна институция „********” , следните суми: ** лева, представляваща обезщетение за ползване без основание от страна на читалището на собствения на църквата недвижим имот: ПИ с идентификатор ******** по КККР на гр. К., одобрени със заповед № РД-18-96828.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК и изменена със заповед  № 18-5316/22.04.2014 г.  на началника на СГКК гр. К., с адрес на имота гр. К., ул. „*****” № *, с площ от 566 кв. м., през периода от 22.01.2010 г. до 19.09.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на и. м. в съда 22.01.2015 г. до окончателното й изплащане и сумата от ***** лева, представляваща дължима лихва за забава върху сумата от ***** лева, в размер на законната лихва за периода от 19.09.2014 г. до 22.01.2015 г., както и сумата от ****** лева разноски по водене на делото. 

            В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

 

                                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: