№ 656
гр. Перник, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря И.К.И.
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20241720101075 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу
Т. С. С. ЕГН ********** гр.******, ул. ******* бл.* * ап.**
че дължи на дружеството
сумата 682.20 лв. , общо задължение -
представляваща 1/ 2 част от общия дълг в размер 1364.40лв. -
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес – от която :
главница 582.66 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., вкл.
законна лихва за забава на месечните плащания 99.55лв.за периода от
08.07.2021г. до 14.09.2023г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ -05.12.2023г., по ч.гр.дело №
05647/ 2023г. ПРС до окончателното изплащане на сумата,
както и присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
1
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези
аргументи се иска уважаване на исковите претенции.
С исковата молба са представени:
- копие от извлечение от сметка
- копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
-копие от Нотариален акт за учредяване запазване право на
ползване в полза на трето лице срещу задължение за издръжка и гледане
№ 8 том 1 рег.№ 1156 дело № 7 от 2015г. – видно от който :
на 15.04.2015г.ответницата Т. С. С. е приобретател на процесното
жилище като законен представител на малолетното дете М.В.Р. ЕГН
********** в кач. на приобретател трето лице, и съгласно който правото на
ползване на имота ще става съвместно – прехвърлителката М.К.М. заедно с
ответницата и дъщеря й / внучка на прехвърлителката/ М.В.Р.
Препис от исковата молба е връчен на ответника лично.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника не е депозиран писмен
отговор, но се явява лично в о.з. и изразява становище- че няма възможност да
плаща, има запор от ЧСИ Бадев и голям процент удръжки от пенсията, която е
от ТЕЛК
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземания, които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед
№ 13213 / 07.12.2023 г. по ч.гр.д. № 5647/2023 г. по описа на РС Перник.
Постъпило е възражение по чл.414 ГПК в срока, което е наложило
воденето на настоящия установителен иск от ищцовата страна.
Във възражението длъжника изрично сочи, че е с ЕР на ТЕЛК, майка на 3
деца, получава социална инвалидна пенсия от ТЕЛК
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
Страните не спорят, а и от представено по делото копие от Нотариален
акт посочен по-горе, се установява, че правото на ползване се осъществява
поравно между бабата, майката/ ответницата / и внучката приобретател трето
лицекоято към процесния период е непълнолетна и ответницата е законен
2
представител.Към настоящия момент е на 19 години
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед на
Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Това е
наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415,
ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим
като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на
вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на
потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите
етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР.
Облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител.
Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази
разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество
възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е
необходимо сключване на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства, както и ОУ на ищцовото дружество следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот.
Посоченият извод следва от обстоятелството, че имотът е придобит чрез
3
сделка- прехвърляне със запазване право на ползване срещу издръжка и
гледане -от страна на ответницата, като законен представител на дете, в чиято
полза е учредено правото
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение.
Последното е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от
тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че същият е
ПРИОБРЕТАТЕЛ на топлоснабдения имот през процесния период, НАРЕД с
ПРЕХВЪРЛИТЕЛЯ, двамата по 1/ 2 -
като срещу ангажираните от топлопреносното дружество доказателства
в тази връзка не бяха въведени конкретни възражения.
Не бяха въведени и други възражения въобще за промени във
вещноправния статут на имота след придобиването му.
По делото се установи и че общите условия на дружеството са валидни и
действащи в процесния период – доколкото на съда е ноторно известно, че
същите са публикувани в централен и местен ежедневник - в-к. „Съперник“ от
29.04.2008 г. и в-к. „Новинар” от 30.04.2008 г.
В тази връзка ответникът следва да отговаря за претендираният 1/ 2
размер на задълженията за имота.
По размера на сумите не се спори, поради което съдът приема същите за
безспорни.
Дори да се приеме, че имотът не е бил реално обитаван от ответницата,
то
тя дължи суми за отопление сградна инсталация.
В тази връзка следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
В тази връзка и исковата претенция за посочения период е основателна и
следва да бъде уважена в пълен размер.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
4
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия
месец става изискуемо от първо число на втория месец следващ отчетния.
В тази връзка и като съобрази падежните дати на съответните месечни
вземания от процесния период, размерите на дължимите месечни вземания и
размера на законната лихва, настоящият състав намира, че обезщетението за
забава е в размер на посоченото в исковата молба и това не е било оспорено в
отговора.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за основателни и доказани в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направила ищцовата страна:
По разноските в заповедното производство: ищцовото дружество
претендира разноски 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да бъдат
присъдени изцяло.
По разноските в исковото производство: общо 127.29лв. -
100лв.юк.възнаграждение и 27.29лв. държавна такса , които се дължат.
Съдът присъжда размер юк-възнаграждение в размер на 100лв., а не
както е поискано 200лв., тъй като делото е решено в едно заседание, а
ответницата е със социална пенсия от ТЕЛК, т.е. едно хуманно процесуално
поведение цели запазване на социалното равновесие
При този изход на спора разноски на ответника не се дължат, а такива не
са и направени.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. С. С. ЕГН ********** гр.******, ул.
******* бл.* * ап.**,че дължи на Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“
сумата 682.20 лв. , общо задължение -
5
представляваща 1/ 2 част от общия дълг в размер 1364.40лв. -
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.Перник, посочения адм.адрес – от която :
главница 582.66 лв., за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2022г., вкл.
законна лихва за забава на месечните плащания 99.55лв.за периода от
08.07.2021г. до 14.09.2023г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ -05.12.2023г., по ч.гр.дело № 05647/ 2023г.
ПРС до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Т. С. С. ЕГН ********** гр.******, ул. ******* бл.* * ап.**
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“
разноските в заповедното производство: 25 лева държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение
разноските в исковото производство: общо 127.29лв. по списък по чл.80
ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д на
Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него
се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6