Р Е Ш Е Н И Е
№…….…/13.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно
заседание, проведено на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Теодора Кирякова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9343 по описа за 2019 година
на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „У.Б.“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
пл. „С.Н.“ №7, представлявано от изпълнителните директори Т.А.П.и Е.М., чрез
пълномощник адв. М.Ж. – ДАК срещу П.И.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено
в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за
които е издадена Заповед № 337/21.01.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 828/2019г. по описа на Районен
съд гр.Варна: сумата от 20700лв., представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит №0057/301/12052017/12.05.2017г., сключен между длъжника и „У.Б.”
АД, ЕИК *********; сумата от общо 1725,59лв., представляваща лихви за периода
от 20.04.2018г. до 17.01.2019г. вкл., в т.ч.: 682лв - договорна лихва за
периода 20.05.2018г. до 22.11.2019г.; 311,98лв. - лихва върху просрочена
главница за периода от 20.04.2018г. до 17.01.2018г.; 731лв - наказателна лихва,
дължима за периода 20.04.2018г. до 17.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 102лева,
представляваща такса за управление на кредита, начислена към 20.05.2018г. и
дължима към дата 18.01.2019г.
В исковата молба се твърди, че по заявление на ищеца било
образувано ч.гр.д.№ 828/2019г. по описа на ВРС и издадени заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника. Тъй като заповедта била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК, на заявителя бил указан
едномесечен срок за предявяване на иск. В предоставения срок ищецът предявил
същия.
На 12.05.2017г. между „У.Б.“ АД иВ.“ ЕООД, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител П.П. и П.П. - в качеството му на солидарен
длъжник бил сключен договор за банков револвиращ кредит №0057/301/12.05.2017г.
Страните постигнали споразумение ищцовата банка да предостави на ответника
револвиращ кредит в размер на 24000лева за оборотни средства за разплащане с
доставчици на дружеството - кредитополучател. Крайният срок за усвояване на
кредита бил до 11.05.2019г., а за издължаване - до 12.05.2019г. Усвояването и
погасяването се извършвало по банкова сметка. ***-то число от месеца.
Кредитополучателят и солидарният длъжник се задължили да заплащат на банката
годишна лихва. Към датата на сключване на договора приложимия лихвен индекс бил
едномесечен SOFIBOR. Следвало да се заплащат още такси и комисионни съгласно тарифа на банката.
В чл.17 от ОУ били уговорени случаите на предсрочна изискуемост на
задължението. Твърди се, че кредита в размер от 24000лева е предоставен за
усвояване на 15.05.2017г. по банкова сметка ***н размер от кредитополучателя на
същата дата. Към 20.12.2017г. кредитът не бил обслужван редовно, като в периода
20.12.2017г.-30.03.2018г. били извършвани плащания под дължимия размер, а за
м.04.2018г. не било извършено изобщо плащане. Последните плащания били на
03.05.2018г. и на 09.05.2018г., като след тази дата плащанията били напълно
преустановени. На осн. чл.17.1 във вр. чл.17.3.3 от договора, задължението в
пълен размер станало предсрочно изискуемо, считано от 22.11.2018г. Така
просрочието било над 180дни. На кредитополучателя и солидарния длъжник били
изпратени уведомления по чл.60 ал.2 ЗКИ, връчени на 30.11.2018г. на дружеството
чрез управителя му и на 06.12.2018г. чрез солидарния длъжник, съгласно обратни
разписки от БП ЕАД.
Ищецът моли за уважаване на
предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, чрез назначения му особен представител. Исковите претенции се
оспорват като процесуално допустими, но неоснователни. Оспорва се твърдението,
че кредитополучателят е бил надлежно уведомен за обявяване на договора за
предсрочно изискуем. Не били приложени доказателства, от които да е видно
надлежно уведомление. Не били предоставени доказателства по аналитична партида
за ответника, като солидарен длъжник, от които да е видно какъв е размерът на
непогасените задължения по договора към датата на завеждане на исковата
претенция. Не били отразени евентуални плащания към датата на образуване на
заповедното производство от кредитополучателя. В тази връзка се оспорва
представеното извлечение от счетоводни книги на банката.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
исковата молба се поддържа. Ответникът чрез нарочна молба и представляван от
особен представител, поддържа доводите и оспорванията направени с отговора.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с
правно основание чл. 422 ГПК.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор
за банков револвиращ кредит №0057/301/12052017/12.05.2017г., чийто срок за
погасяване е уговорен в чл.6 и чл.7 на дата 12.05.2019г. Правният интерес от
търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по
ч.гр.д. № 828/2019г. по описа на ВРС, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 828/2019г. по описа на ВРС, от
което се установява, че в полза на ищеца в настоящото производство е издадена
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ответника за заплащане на сумите,
предмет на настоящата искова претенция солидарно с В.“ ЕООД, спрямо което
заповедта по чл. 417 ГПК е стабилизирана, доколкото не е подадено възражение в
срок.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него
като възникнали факти: валидна облигационна връзка по Договор за банков
револвиращ кредит №0057/301/12052017/12.05.2017г., усвояване отпуснатата сума
по него от кредитополучателя; дължимост на сумите за главница, договорни и
наказателни лихви, такси и то в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа
на които разходите могат да се изменят и индивидуалното
договаряне на условията по договора; договаряне размера на лихвата в
съответствие с типични разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното:
На 03.05.2017г.
ответникът в качеството си на управител на В.“ ЕООД е отправил искане до
ищцовата банка за предоставяне на кредит в размер на 24хил.лева. На
12.05.2017г. между банката и В.“ ЕООД, като кредитополучател, респ. П.И.П.,
като солидарен длъжник е бил сключен договор за банков кредит револвиращ кредит
№ 0057/301/12052017. По силата на договора банката е предоставила кредит в
размер до 24000лева за оборотни средства. Съгласно чл.4 ГЛП за съответния
период на олихвяване представлява сбора от приложимия към датата на
олихвяването променлив БЛП формиран от променлив базов лихвен индекс /БЛИ/ и
надбавка за редовен дълг към БЛП в размер на 5.975%. Приложимият към датата на
договора базов лихвен индекс е 1-месечен SOFIBOR. Към датата на сключване на
договора приложимият размер на ГЛП за редовен дълг е 6% . Лихвеният процент ,
начисляван върху просрочена главница, за срока на просрочие се формира като
сбор от приложимия размер на ГЛП за редовен дълг по т.4.1 и надбавка за
просрочие 2%. Съгласно чл.4.3 във вр. чл.11.2.3 в случай на просрочие на лихва
или главница и лихва, едновременно с лихвата за редовен дълг и лихвата за
просрочие, кредитополучателят заплаща фиксиран лихвен процент в размер на 5%
върху наличния кредит. Крайният срок за усвояване на кредита бил до
11.05.2019г., а за издължаване - до 12.05.2019г. Усвояването и погасяването се
извършвало по банкова сметка. ***-то число от месеца. В чл.17 от ОУ били уговорени
случаите на предсрочна изискуемост на задължението.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по
изготвена съдебно-счетоводна експертиза. Същото, като даващо отговор на всички
поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа
на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството
на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице и
разясненията дадени при изслушването се установява следното: Усвояването на
сумата по кредита в размер на 24000лева е осъществено чрез разплащателна сметка
на кредитополучателя BG35UNICR70001521680732 и е извършено на 15.05.2017г.
Общата сума на платената главница е в размер на 3300лева, а на усвоената
и непогасена главница към 18.01.2019г. – 20700лева. Размерът на непогасените
лихви по договора към същата дата е както следва: по чл.4.1 от договора - в
размер на 682,62лева, по чл.4.2 от договора -311,96лева и по чл.4.3.- 731,01лева,
като експертът е отчел извън тези суми извършените плащания от ответника.
Размерът на начислената и незаплатена към 18.01.2019г. такса за управление
съгласно чл.5.12 от договора е в размер на 102лева, без да са извършвани
плащания по това задължение.
Ищецът основава
претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането,
за което ответникът е бил надлежно уведомен. Последният обаче възразява това да
е така. В т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК бе разяснено, че в хипотезата
на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Настоящият състав счита, че това право е било упражнено надлежно преди
подаване на заявлението чрез изрично уведомление, получено лично от ответника
на 06.12.2018г. Изявената воля на кредитора в този смисъл е достигнала до кредитополучателя.
Връчването е извършено лично по постоянен адрес на кредитополучателя, предвид
направеното удостоверяване в известието за доставяне. Отделно от това следва да
се отбележи, че ответникът е уведомен за
настъпилата предсрочната изискуемост на кредита и в качеството си на едноличен
собственик на капитала и управител на В.“ ЕООД, с писмо с обратна разписка,
връчена му на 30.11.2018г. Моментът, в който е настъпила предсрочната
изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението на кредитора, че
счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател, при доказано осъществени обективни предпоставки за изгубване
на преимуществото на срока. В заключение настъпили са предпоставките на
предсрочната изискуемост и ответникът е надлежно уведомен за това.
От заключението на в.л.
стана ясно, че неиздълженият размер на главницата по договора към 18.01.2019г.
– 20700лева. Размерът на непогасените лихви по договора към същата дата е както
следва: по чл.4.1 от договора - в размер на 682,62лева, по чл.4.2 от договора
-311,96лева и по чл.4.3.- 731,01лева, като експертът е отчел извън тези суми
извършените плащания от ответника. Исковата претенция за главница следва да се
присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението- 18.01.2019г., така както е било поискано.
По отношение на
претендираната такса за управление съгласно чл.5.12 от договора в размер на
102лева, като свързана именно с управлението на кредита не може да бъде уважена
предвид забраната по чл. 10а, ал.2 ЗПК. Претенцията е в противоречие и с
императивното правило на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според което при забава на
потребителя законът признава на кредитора право на обезщетение за
неизпълнението /т.е. за всички вреди настъпили от неизправността на длъжника по
облигационната връзка/ в размер само и единствено на законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, каквото претенция е заявена.
Исковата претенция
следва да се уважи в посочените по -горе размери, като сумата за главница
следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението- 18.01.2019г., така както е било поискано.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са
368,07лева доплатена дължима държавна такса, 250лева депозит за ССчЕ, 1000лева
депозит за особен представител, както и 1447лева адв. възнаграждение с ДДС
платено по договор за правна защита и съдействие от 12.06.2019г. Общо размерът
на разноските е 3065,07лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 3048,76лв.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство, макар изрично
искане за това в ИМ да няма /така определение по ч.т.д. № 618/2016г. на ВКС, II ТО/. Със заповедта са
присъдени 450,55лева платена държавна такса и 1041,49лева адв.възнаграждение,
общо 1492,04лева. От тях и съобразно изхода на спора, за заповедното
производство следва да се присъдят разноски в размер на общо 1484,10лева.
Ответницата е
представлявана от особен представител, поради което съдът не присъжда разноски на основание чл.78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. С. Н. №.. съществува
вземане срещу ответника П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** в качеството му на солидарен длъжник за
сумите, както следва: 20700лв., представляваща главница по Договор за банков
револвиращ кредит №0057/301/12052017/12.05.2017г., сключен между длъжника и „У.Б.”
АД, ЕИК *********; сумата от общо 1725,59лв.,
представляваща лихви за периода от 20.04.2018г. до 17.01.2019г. вкл., в т.ч.:
682лв - договорна лихва за периода 20.05.2018г. до 22.11.2019г.; 311,98лв. -
лихва върху просрочена главница за периода от 20.04.2018г. до 17.01.2018г.;
731лв - наказателна лихва, дължима за периода 20.04.2018г. до 17.01.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 18.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 337/21.01.2019г за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № ч.гр.д.№
828/2019г. по описа на Районен съд гр.Варна солидарно срещу ответника и
длъжника В.“ ЕООД, представлявано от едноличния собственик на капитала и
управител П.П., спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в законна сила, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 102лева, представляваща такса за уведомяване по чл.5.12
от договора, на основание чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да
заплати на „У.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, пл. С. Н. №.. сумата от 3048,76лв, представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция съразмерно уважената част
на исковата претенция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА П.И.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „У.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, пл. С. Н. №.. сумата от 1484,10лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 828/2019г. по описа на ВРС, съдебно- деловодни разноски съразмерно
уважената част на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: