ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 172
гр. Пловдив , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана И. Изева
Членове:Радостина А. Стефанова
Светлана А. Станева
като разгледа докладваното от Светлана А. Станева Въззивно частно
гражданско дело № 20215300500997 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 във вр. с чл. 411,
ал. 2, т. 3 от ГПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град
София, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.,
против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение №1131/04.02.2020 г. по ч.гр.д. №1864/2021 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, XIX гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението за
присъждане на сумата 22.28 лв. - договорна лихва, 125.93 лева – обезщетение
за забава, както и в частта за разноските над присъдената сума до пълния
предявен размер, от З. Т. Т., ЕГН **********. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с което съдът да се произнесе по
същество.
Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,
констатира следното:
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на районния
съд излага основни съображения, че клаузите на договора, уговарящи
договорна лихва, процент на ГПР, неустойка при предоставена заемна сума
от 400 лв. и общо задължение от 595 лв. са неравноправни клаузи. Наличието
на евентуална неравноправна клауза сочи дължимост само на главницата. Що
1
се отнася до разноските, същите са присъдени по съразмерност, при
съобразяване на уважената част от искането, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
и след определяне на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.26 от НЗПП
размера на юрисконсултското възнаграждение.
С частната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се
възразява, че изводът, че клаузите на договора, отговарящи за размера на
възнаградителната лихва и ГПР, са неравноправни. Поддържа се, че размера
на лихвата не надвишава многократно размера на законната лихва и не се
открива противоречие с добрите нрави. Счита, че следва да е меродавна
пазарната цена на кредитите в сектора, а не законната лихва.
Възнаградителната лихва не може да се определи като нищожна, доколкото
страните са се съгласили на такъв уговорен размер. Възнаградителната и
законната лихва за забава са различни и е неправилно обвързването и
зависимостта между размерите им. ГПР е в рамките на
законоворегламентирания, като не противоречи на добрите нрави. При
подписване на договора е уговорена и неустойката, с която заемателят се е
съгласил. Не е налице прекомерност. В договора е посочен фиксиран лихвен
процент и ГПР, налице е и ясен погасителен план.
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване
акт. Разгледана по същество е неоснователна.
Действително, в процесния договор за кредит от 05.11.2019 г., е
записан фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40.05%, но
липсва уточнение за базата, върху която се начислява – дали върху целия
размер на кредита или върху остатъчната главница; не става ясно как е
разпределян лихвеният процент във времето - върху цялата дължима
главница или е съобразно поетапното намаляване. Без значение е дали
лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да
са посочени условията /начините/ за прилагането му, което е изискване по
чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК.
Никъде в договора не е отбелязано и какъв е общият размер на
дължимата възнаградителната лихва за срока на договора и
съотношението с главницата по кредита, за да може да се направи
проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали
същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер от 40.05% .
Разбираемото определяне на възнаградителната лихва има пряко
значение към записания годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на
49.93%. Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ и същата е
компонента, която се включва при формирането на ГПР. Следва да се
отбележи, че липсва пояснение в ГПР на договора от 05.11.2019 г. какви
разходи са включени, тоест как е формиран, което е изискване по чл.19 ал.1
2
от ЗПК. Едва след посочването на компонентите би могло да се прецени дали
описаните ГПР отговарят на действителните такива в размер на 49.93% и
дали е изпълнено изискването на §1 т.2 от ЗПК - за посочване на „общата
сума, дължима от потребителя“, която е сбор от общия размер на кредита и
общите разходи по кредита от потребителя. Макар и формално да са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да
не надхвърля 50% и на общата дължима сума, е налице нарушение на
посочените текстове. Договорът трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство или банкова гаранция съдържа множество изначално
поставени ограничения и конкретно определени параметри, които, предвид
броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят –
тридневен от сключване на договора /чл.8/, на практика правят задължението
неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително
затруднение както относно физическите лица – поръчители, които следва да
отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници, а относно банковата гаранция – за учредяването на
която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за
които са нужни технологично време и чуждо съдействие.
Основните функции на неустойката са обезпечителната,
обезщетителната и санкционната. Уговарянето на неустойка при
непредставяне на обезпечение, и то в значителен размер – 163.36 лв. - не
може да има обезпечителна функция, тъй като неустойката не може да
стимулира осигуряването от кредитополучателя на поръчители, с каквито той
не разполага при подписване на договора, а и тъй като кредиторът в
достатъчна степен би могъл да гарантира интересите си, като не отпусне
искания кредит, без да му е предоставено обезпечение. Лишавайки се сам от
обезпечение, отпускайки кредита, без да му е предоставено такова, той няма
основание да търси обезщетение за евентуалните вреди от невъзможността да
събере принудително вземанията си. Задължението по договора напълно
условно е наименовано „неустойка“, но действителното му предназначение е
да бъде набавена допълнителна печалба за заемодателя, значително
надхвърляща тази от посочените в договора възнаградителни лихви. Тя води
единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън
присъщите функции. Следователно най - малко информацията относно
общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР е напълно некоректна,
което дава достатъчно основание да се приеме, че са налице неравноправни
клаузи.
Разпореждането в обжалваната част се явява законосъобразно и
3
правилно и следва да се потвърди.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен
граждански състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед
№1131 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 04.02.2021
г. по ч.гр.д. №1864/21 г. описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., в частта,
с която е отхвърлено заявлението за присъждане на сумата 22.28 лв. -
договорна лихва, 125.93 лв. обезщетение за забава, както и над сумата от
18.11 лв. за държавна такса и над 50 лева юрисконсултско възнаграждение до
пълните предявени размери, от З. Т. Т., ЕГН – **********.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4