№ 3
гр. София , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно фирмено дело №
20211001100002 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 538 ГПК във вр. с чл. 15 от Закона за вероизповеданията.
Образувано е по жалба от 8.12.2020 г. на заявителя Р. Д. О., в качеството на представител на новоучредена
религиозна организация „Ордена Авис“, срещу решението от 23.11.2020 г. по ф.д. № 31/2020 г. на Софийския
градски съд, VІ-3 състав, с което е отхвърлено искането за първоначална регистрация на организацията по
заявление с вх. № 92956/16.09.2020 г.
В жалбата се твърди се, че неправилно СГС е приел, че са налице противоречия в устава, свързани с
ръководните органи и начина на функционирането им. Сочи се, че съдът е следвало да даде нови указания за
отстраняване на нередовностите, ако е счел, че предишните указания не са изпълнени, като посочи и кои клаузи
на устава са проблемни.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови
вписване на заявените обстоятелства.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по жалбата намира
за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление с вх. № 92956/16.09.2020 г., с което Р. Д. О., в
качеството на представител на новоучредена религиозна организация „Ордена Авис“, е поискал вписване на
същата в регистъра на вероизповеданията при СГС.
Към заявлението са приложени следните документи: 1) устав на „Ордена Авис“, 2) декларация от 18.08.2020 г.
на Р. Д. О., с нотариално заверен подпис, с която заявява съгласие да бъде представител на организацията.
С разпореждане от 18.09.2020 г. СГС е указал на молителя в 1-седмичен срок от връчването да представи
подписан от учредителя устав, съответстващ с изискуемото от чл. 17 ЗВ съдържание, вкл. относно богослужебната
1
практика, начина на определяне на управителните органи, правомощията им и продължителността на техния
мандат, начина на определяне на лицата, които имат право да представляват вероизповеданието, начините, по
които се вземат решения и процедурите за свикване на заседанията на органите на вероизповеданието.
Указанията са били съобщени на процесуалния представител на молителя на 18.09.2020 г.
Във връзка с молба от 6.10.2020 г. съдът е продължил срока с 2 седмици, считано от изтичането на
първоначалния срок с разпореждане от 7.10.2020 г. Със същата молба е представено и уведомително писмо с изх.
№ 1702807/21.09.2020 г. на „Информационно обслужване“ АД, според което наименованието „Ордена Авис“ е
уникално и се резервира за срок от 5 месеца.
С молба от 9.10.2020 г. молителят е представил нов устав.
С разпореждане от 12.10.2020 г. съдът е изискал становище по чл. 16 ЗВ от Дирекция „Вероизповедания“ на
Министерския съвет.
На 13.11.2020 г. е постъпило експертно становище от Дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет. В
същото е посочено, че изложените в процесния устав верски убеждения и богослужебна практика са твърде общи
и не може да се направи категорична преценка дали дейността не попада в ограниченията по чл. 37, ал. 2 от
Конституцията и чл. 7 ЗВ. Направени са и следните бележки по устава: 1) няма информация коя е религиозната
организация Вселенска църква и къде е седалището; 2) не е описана „духовната програма“ на Ордена /раздел ІІ, т.
1.1/; 3) не става ясно какво е съдържанието на декрета на генералния игумен /раздел ІІ, т. 1.4/; 4) не е изяснена
формулата на монашеските обети и в кои „отделни документи“ се съдържа тя /раздел ІІ, чл. 5/; 5) няма
информация за вътрешните правилници на отделните звена на Ордена /раздел ІІ, чл. 5, т. 6.4/; 6) липсва
приложение за отличителните значи на Ордена, които ще се използват като официална легитимация на духовните
лица /раздел ІІ, чл. 6/; 7) не е приложена учредителна декларация, от която да е ясно кой иска да регистрира
религиозната институция; подписаният Р. Д. О., който одобрява устава, е полска гражданин, който не е влязъл в
страната по реда на чл. 35, ал. 5 ЗВ и няма доказателства, че пребивава в качеството му на свещенослужител, а от
направена справка по БУЛСТАТ е видно, че той пребивава в страната на основание на осъществяван бизнес чрез
две търговски фирми.
За да постанови обжалваното решение от 23.11.2020 г. СГС е споделил част от съображенията по становището
на ДВ, както и, че не са изпълнени в цялост указанията по разпореждането от 18.09.2020 г.
При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена срока по чл. 538, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 15 от Закона за вероизповеданията и е допустима.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Предмет на разглеждане е искане за първоначална регистрация на новоучредена религиозна организация с
наименование „Ордена Авис“. Както при всяко регистърно производство, така и тук регистърният съд следва да
провери наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване. Това по
необходимост предполага да бъде проверено съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона въз основа на представените документи без да е нужно изследване в регистърното
производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство.
Конституцията прогласява вероизповеданията за свободни /чл. 13, ал. 1/, свободата на вероизповедание за
ненакърнима /чл. 37, ал. 1/, като поставя единствените ограничения в това, че религиозните общности и
институции, както и верските убеждения не могат да се използват за политически цели /чл. 13, ал. 4/, а също и, че
свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност,
обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани /чл. 37, ал. 2/.
Специалната уредба за вероизповеданията се съдържа в Закона за вероизповеданията. Същият предвижда, че
„вероизповедание“ е съвкупността от верски убеждения и принципи, религиозната общност и нейната религиозна
2
институция /§ 1, т. 1/, а правото на вероизповедание включва правото на всеки свободно да формира религиозните
си убеждения, както и да избира, променя и изповядва – съответно практикува – свободно своето
вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и
ритуали /чл. 2, ал. 2 ЗВ/. Предвидено е и, че правото на вероизповедание се упражнява чрез формиране и
изразяване на верско убеждение, създаване или участие в религиозна общност, организиране на институции на
общността, осъществяване на верско обучение и възпитание чрез разпространяване на съответното убеждение
устно, печатно, с помощта на електронни медии, под формата на лектории, семинари, курсове, програми и други
/чл. 5, ал. 1/, като верското убеждение може да се изразява чрез осъществяване на съответни богослужения,
ритуали и обичаи /чл. 5, ал. 2/, а то може да се изразява частно или публично /чл. 5, ал. 3/. В допълнение към това
в чл. 6 ЗВ е предвидено, че правото на вероизповедание включва и други права, измежду които и да се създават и
поддържат религиозни общности и институции със структура и начин на представителство, които са подходящи
според свободното убеждение на членовете им. Според дефинициите по § 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗВ „религиозна
общност“ е доброволно обединение на физически лица за изповядване на дадена религия, извършване на
богослужение, религиозни обреди и церемонии, а „религиозна институция“ е регистрираната в съгласие с този
закон религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав.
От горния кратък преглед на нормативната уредба е видно, че: 1) всяка физическо лице е свободно да
изповядва и практикува всякакво верско убеждение, без значение дали е регистрирано или нерегистрирано,
признато или непризнато от държавата, стига да не нарушава ограниченията по чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 КРБ; 2)
при същите условия верското убеждение може да се изповядва и практикува и от група /общност/ от физически
лица, без да е задължително тази религиозна общност да се регистрира като религиозна институция; и 3)
религиозната общност може да се регистрира като религиозна институция, с което да придобие качеството
юридическо лице, стига да са изпълнени минималните изисквания за това по ЗВ – главно относно нейното
наименование /чл. 15, ал. 2 ЗВ/ и относно съдържанието на устава /чл. 17 ЗВ/. Казано накратко – религиозна
институция могат да регистрират група лица /общност/, с наименование различно от друго регистрирано
вероизповедание и с устав, отговарящ на изискванията по чл. 17 ЗВ.
В настоящия случай не е спорно спазването на изискването за уникалност на наименованието по чл. 15, ал. 2
ЗВ – видно от писмо с изх. № 1702807/21.09.2020 г. на „Информационно обслужване“ АД. Останалите две
основни изисквания обаче не са налице.
На първо място, както бе посочено религиозна институция може да се регистрира само от религиозна
общност, а последната пък представлява „доброволно обединение на физически лица“ – видно от систематичното
тълкуване на § 1, т. 2 и 3 от ДР на ЗВ. От тези легални дефиниция следва, че религиозна институция не може да
се регистрира само от едно физическо лице, а те следва да са повече от едно, т.е. поне две, тъй като това е
минимумът, за да има „обединение“ между тях. От данните по настоящото дело обаче не може да се направи
извод, че процесната религиозна организация е учредена от няколко физически лица. По делото е доказано
изявление само на едно лице – на лицето Р. Д. О., чийто подпис носят представените устав и декларация от
18.08.2020 г. Липсват каквито и да е други данни, че освен това лице и други лица са учредили религиозната
организация, т.е. че е налице религиозна общност по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗВ. По тази причина не е
установено, че именно общност от физически лица е изявила воля за регистрация като религиозна институция.
Волята само на едно лице не е достатъчна. Това е достатъчно за отхвърляне на настоящата молба за регистрация.
На второ място, представеният устав не отговаря в пълнота на изискванията на чл. 17 ЗВ, вкл. и в коригирания
му вариант, представен с молба от 9.10.2020 г. Противно на приетото от СГС обаче нередовностите не са свързани
толкова с ръководните органи, начина на функциониране и представителството, които въпроси са изяснени в
коригирания устав, вкл. в нововъведения чл. 10Б. Според въззивният съд уставът не отговаря напълно на
изискването по чл. 17, т. 2 ЗВ – да съдържа изложение на верското убеждение и богослужебната практика, за
което и СГС е дал указания с разпореждането от 18.09.2020 г. На тази въпрос в коригирания устав е посветен чл.
10А. Същият обаче е вътрешнопротиворечив. Така в чл. 10А, т. 2 е посочено, че „Ордена Авес“ е църковна
общност от вярващи в Исус Христос, общуващи помежду си доброволно, запазвайки неприкосновеност на
личната си свобода, достойнство и начин на общуване в Бога, като според т. 3 не изисква от членовете си
3
задължително да се придържат към учението на определена християнска традиция и им предоставя свобода при
избора на вида на богослужението и църковната община, в която да се черкуват. Същевременно, според т. 5 всеки
православен, католик, протестант или християнин от друг клон на християнството, може да стане член на Ордена
без да се отказва от или да изменя традиционната си до този момент богослужебна практика и начин на общуване
с Бога, както и без да е задължен да прекъсне връзката си с религиозната общност, съвместно с която е
изповядвал вярата си. От друга страна, уставът предвижда, че „Ордена Авис“ следва богослужебните практики на
Вселенската съборна църква на Христос /чл. 10А/, като дава приоритет на Евангелието над Църковните канони и
Предания, като допуска ползването и тълкуването им единствено съгласно Христовото учение, според Новия
завет в контекста на съвременния Християнски хуманизъм /т. 1/.
От тези клаузи на устава личи еклектичност и неопределеност на верските убеждения. Религия, която няма
собствени верски убеждения, а обявява за свои убежденията на всички християнски деноминации, въпреки
противоречията между тях, трудно може да се определи за такава. Основното за всяка религия е ясната
идеологическа основа и верска доктрина. Такава от представения устав не личи да има, а впечатлението е, че на
всяка цена се иска регистрация, без значение от верските убеждения. Същевременно, прогласената всеобхватност
на верските убеждения ярко контрастира на обявеното в началото на чл. 10А – че орденът следва богослужебните
практики на Вселенската съборна църква на Христос. Не е ясно коя е тази Вселенска църква, но по-същественото
е, че се прогласява принадлежност към подобна институция, при положение, че след това се заявява, че член на
Ордена може да стане всеки християнин от който и да е клон на християнството – очевидно едното противоречи
на другото. Ето защо не е спазено изискването на чл. 17, т. 2 ЗВ.
На трето място, цялостният прочит на устава оставя впечатлението, че не се желае регистрацията на отделно
вероизповедание, а регистрацията на монашески орден към друго /християнско/ вероизповедание. Тази цел обаче
не може да се постигне по избрания път. Тя би могла да се реализира или чрез регистрацията на местно
поделение /поделения/ към друго вероизповедание по реда на чл. 19 ЗВ, или чрез създаване на манастири или
молитвени домове по реда на чл. 12 ЗВ или чрез създаване на вътрешна организационна структура без
персонификация в рамките на съществуващо християнско вероизповедание.
При това положение не са налице законовите условия за регистрирането на поисканата религиозна
институция.
С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди като
законосъобразно.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 23.11.2020 г. по ф.д. № 31/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-3 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в 1-месечен
срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4