Присъда по дело №120/2022 на Районен съд - Ямбол

Мотиви към Присъда №*** г. по НОХД № 120/2022 г.:

ЯРП е предявила обвинение против М. М. Й. от гр. Я* за извършено
престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението като
счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна. Прави се
искане подсъдимият да бъде признат за виновен и му бъде наложено
наказание ЛС около минимума от НК, което да бъде отложено от изтърпяване
по чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Пострадалият С.Г. е получила сумата от 456 лв./стойността на отнетата
вещ по обвинителния акт/ОА// и не пожела да участва в разпоредителното
заседание, като за разглеждане на делото не е намерена на посочения в ОА
адрес.
Подсъдимият не участва в с.з., т.к. работи в чужбина, но чрез
упълномощения си защитник заявява, че желае делото да се разгледа в негово
отсъствие. Съдът разгледа делото в отсъствието на подсъдимия на основание
чл.269, ал.3, т.4, б.“а“ от НПК. М.Й. моли чрез адвоката си налагане на
минимално наказание ЛС съобразно пледоарията на обвинителната власт, но
сочи също, че причинените имуществени вреди са репарирани и моли за
приложението на чл.194, ал.3 от НК, т.к. счита, че се касае за „маловажен
случай“ на кражба.

Сьдьт, за да постанови присъдата си, приема за установена следната
фактическа обстановка:

Свид. С.Г. притежавала мобилен телефона марка „****, който ползвала
със сим карта на мобилен оператор „Виваком“. Телефонът бил с протектор на
екрана и със силиконов гръб.
На 30.06.2021 година около 16,30 часа свид. С****“ № 1. След като
разговаряла по телефона, тя го оставила на масичка на заведението и отишла в
офиса на предизборния щаб на ***“.
По това време Подс. М. М. Й. била пред офиса на „***“. На маса пред
заведение *** видяла оставен мобилен телефон марка ****с протектор на
екрана и силиконов гръб. След като видяла, че наоколо няма никой тя
прибрала телефона в чантата си и тръгнала към дома си. Отнетия телефон
Подс. М.Й. дала на дъщеря си - свид. Ф.Й. за сумата от 100 лева.
На 30.06.2021 година около 17,15 часа свид. Ст.Георгиева излязла от
офиса и видяла, че телефона липсва от мястото, където го е оставила.
Помолила колеги от офиса й да изберат телефонния й номер, но последния
бил изключен. За извършената кражба свид. Ст.Георгиева сигнализирала РУ-
1

Я***, като било установено, че извършител на кражбата е подс. М.Й..
Подсъдимият оказал съдействие на органите на разследването в ДП, а по-
късно заплатил сумата от 456 лв. за отнетия телефон чрез адвоката си на
пострадалата Ст.Георгиева
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно
оценителна експертиза е видно, че стойността на мобилен телефон марка
„***“ с протектор на екрана е на стойност 448,00 лв., 1 бр. силиконов гръб е
на стойност 8,00 лв. като всички вещи са на обща стойност 456,00 лева.
Подсъдимият е неосъждан към момента на извършване на
престъплението.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от отчасти
от обясненията на подсъдимия, дадени в ДП и прочетени на основание чл.279,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, т.к. делото се разгледа в отсъствието на подс. М.Й. и
от показанията на свидетелите Ф.Й. и И.И., прочетени на основание чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.3 от НПК, т.к. същите макар и уведомени за с.з. не се явяват по
уважителни причини, като показанията са логични, последователни и
безпротиворечиви. Показанията на свид. С.Г. не бяха прочетени, защото
същата не е редовно призована и съдът прие, че и без нейните показания
делото може да бъде изяснено от фактическа страна.
Съдът не прие за достоверни онази част от обясненията на подсъдимия,
в които се сочи, че по погрешка е взел телефона на пострадала Ст.Георгиева,
т.к. в тази част показанията на нейната дъщеря и зет/свидетелите Ф.Й. и
Ив.И./ сочат, че отнемането на процесните вещи, посочени в ОА и в
заключението на в.л. по Оценителната експертиза е станало умишлено, а не
случайно. В останалата част съдът приема за достоверни обясненията на
подсъдимия, защото кореспондират с показанията на свидетелите и
писмените доказателства по делото, включително справката за трафика на
водени разговори с процесния телефон. Следва също да се отбележи, че не е
логично телефона да не са върне на собственика му, ако беше взет по
погрешка, защото пострадалата е направила опит да се свърже с телефона си,
но това е било невъзможно, защото той е бил изключен, или ако се касаеше за
грешка лицето, което е взело телефона щеше да се обади на повикването и да
разбере, че е взело поради грешка процесния телефон.
Горепосочените гласни доказателства в кредитираната им част си
кореспондират изцяло, поради което съдът ги приема за достоверни.
Обясненията на подсъдимия в кредитираната им част и показанията на
свидетелите кореспондират и със събраните по делото в ДП писмени
доказателства/справка за съдимост – л.27 и л.9 от с.з., Определения на ЯРС по
чл.159а от НПК – л.38 – л.40, справка от „БТК“ ЕАД, гр. София за трафик на
процесния мобилен телефон – л.46 – л.47, характеристична справка – л.56 –
л.57/ и заключението на вещото лице по Оценителната експертиза/л.50 – л.51
от ДП/, прочетени и изслушани на основание чл.283 и чл.282, ал.1 от НПК.

2

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните
правни изводи:
Подс. М. М. Й. от гр. Я* с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.197, т.2 вр. 194, ал.3 вр. ал.1 от НК, т.к. на
30.06.2021 г., около 16.30 часа, в гр.Ямбол, от заведение „****“, находящо се
на ул. ***е отнела чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „***“
с протектор на екрана на стойност 448,00 лв. и 1 бр. силиконов гръб на
стойност 8,00 лв., всички вещи на обща стойност 456,00 лв., от владението на
собственика им С.Ж. Г* без нейно съгласие с намерението противозаконно да
ги присвои, като деянието представлява маловажен случай и до приключване
на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатите вещи са
заместени на собственика им.
От обективна страна предмет на престъпно посегателство са чужди
движими вещи, подробно описани по-горе, с определена ст-ст, годни да бъдат
употребявани по предназначението си до тяхното унищожаване/изхвърляне
на телефона от дъщерята на подсъдимия/. Подсъдимият е взел участие и в
двете фази на изпълнителното деяние на престъплението кражба - прекъснал
фактическата власт на собственика на вещите, вземайки тези вещи от
процесната масичка на визираното заведение и е установил своя фактическа
власт върху тях, напускайки това място с процесните вещи, без да е давано
съгласие от собственика им за тяхното отнемане. Налице е деяние, което е
сьставомерно по чл.194, ал.3 от НК. Извършеното от подсъдимия деяние е
„маловажен случай“, имайки предвид не само ниската стойност на вещите, а й
причините довели до извършване на деянието – изкушението да ползва
телефон, който не може да си позволи, недоброто семейно и социално
положение на дееца й оказаното, макар и частично съдействие за разкриване
на обективната истина по делото в хода на предварителното разследване,
както й възстановяване на причинените имуществени вреди на пострадалия в
съдебната фаза на процеса и изразеното по този начин искрено съжаление за
стореното престъпление. В този смисъл, може да се приеме, че е налице
незначителност на вредните последици, което характеризира деянието с по-
ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
престъпление от този вид.
Подсъдимият не е придобил владението на вещта на правно основание,
което го прави или е годно да го направи собственик. При извършване на
кражбата подсъдимият не е имал съучастници - сьизвьршители, помагачи,
подбудители.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено с пряк
умисъл. Деецът е искал, целял настъпването на общественоопасните
последици. Той е действал с намерение противозаконно да присвои вещите-
след кражбата се е разпоредил фактически и юридически с вещите.
Подсъдимият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на
деянието, но въпреки това не е преустановил престъпната си деятелност. Той
3

е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е всички елементи от състава на престъплението
кражба. Налице е т.нар."внезапен умисъл" - решението за извършване на
кражбата е взето непосредствено преди осъществяване на престъплението.
Стремежът на подсъдимия към противоправно лично облагодетелстване,
поради недоброто му социално положение, са го подтикнали към
осъществяване на деянието.
По изложените съображения съдът прие аргументацията на защитника
на подсъдимия за приложението на разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК и не
сподели доводите на обвинителната власт, че инкриминираното деяние
следва да се квалифицира по основния състав на престъплението „кражба“ –
чл.194, ал.1 от НК.
Предвид гореизложеното съдът призна подс. М.Й. в извършване на
кражба по чл.197, т.2 вр. чл.194, ал.3 вр. ал.1 от НК, а го призна за невиновен
й оправда на основание чл.304 от НПК по предявеното обвинение по чл.194,
ал.1 от НК за извършване на кражба в немаловажен случай.

При определяне на вида и размера на наложеното наказание, сьдьт взе
предвид следното:

Извършеното от подсъдимия престъпно деяние е с относително висока
степен на обществена опасност, тъй като с него се засягат пряко
обществените отношения свързани с упражняване правото на собственост.
Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена опасност,
имайки предвид степента на обществена опасност на извършеното деяние и
факта, че деецът не е осъждан към момента на осъществяване на деянието.
При определяне на наказанието сьдьт, след като взе предвид
гореизложеното и това, че подсъдимият се разкайва за стореното и е
възстановил изцяло причинените имуществени вреди на пострадалия,
оказаното съдействие за изясняване на обективната истина по делото,
стойността на вещите, която е невисока, възрастта на дееца, както и
недоброто му семейно и социално положение, наложи на подс. М.Й.
наказание „глоба“ в размер на 150/сто и петдесет/лв. В тази връзка, съдът
сподели аргументите на защитата за налагане на минимално наказание, което
според разпоредбата на чл.197, т.2 от НК е „глоба“, а не прие съображенията
на прокурора за налагане на наказание ЛС.
Сьдьт не прие, че са налице изключителни или многобройни
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и най-лекото
предвидено в закона наказание не би било несъразмерно тежко, поради което
не приложи разпоредбите на чл.55 от НК.
Сьдьт счита, че с така наложеното наказание ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
4

Причина за извършване на престъплението е стремежът на подсъдимия
да се облагодетелства по неправомерен начин поради недоброто му социално
положение.
Граждански иск по делото не бе предявен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати
направените по делото разноски в р-р на 97,50 лв. в полза на Републиканския
бюджет по сметка на ОД на МВР - Я* и 50 лв. в приход на бюджета на
съдебната власт по сметката на ЯРС.

По тези съображения сьдьт постанови присъдата си.

Районен съдия:

5

Номер на акта:	66
Дата:	10 май 2022 г. (в сила от 26 май 2022 г.)
Съдия:	Георги Димитров Василев

Дело:	20222330200120
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	8 февруари 2022 г.

Присъда по дело №120/2022 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите