№ 2638
гр. София, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Г.а
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100507359 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на И.
П. срещу Решение 20006945/11.01.2021, постановено по гр. д. № 13952/2017г. по описа
на Софийски районен съд, 25 с-в , с което е уважен, срещу жалбоподателя, предявеният
от Л. Б. иск по чл. 55 ЗЗД за сумата от 3500,00 лева дадена на неосъществено
основание.
Изложени са оплаквания за висящо производство пред ВКС за възобновяване на
наказателното производство, по което бил признат за виновен и на което било
основано решението на СРС по гражданския иск. Имало много несъответствия по
наказателното дело на които СРС не обърнал внимание при разглеждане на
гражданския спор. Първо твърденията били, че е въвел в заблуждение друго лице
(Б.И.), после се твърдяло, че заблудил ищеца, който пък казал на Б. И., че продава злато
500 гр. за 12500 лева което било 25 лева за грам и нямало как това злато да е с легален
произход, но никой не питал двете лица как са ходили на почивка (с какви пари) по
това време във Франция и не им била възложена проверка. Обвинението не
представило и мострата, която се твърдяло, че е дал на И. и ищеца. Свидетелите му не
били зачетени, а само тези на ищеца.
Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва.
1
СГС след служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 ГПК
намира същото за валидно и допустимо. Относно неговата правилност съдът е
обвързан от оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните
по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Пред СРС е предявен иск за връщане на сумата от 3500,00 лева, за която ищецът
твърди да е дал на ответника на 08.03.2012г. Твърди се, че сумата представлява цена на
благороден метал – злато срещу която ответника трябвало да предаде на ищеца 500
грама от този метал. Изложени са твърдения, че след като е взел цената ответника не е
доставил стоката, а се укрил, както и твърдения че ответника е подсъден за измама
именно във връзка с така дадената сума, чието връщане се иска в исковата молба.
СРС споделил дадената от ищеца правна квалификация на иска по чл. 55, ал.1, пр.
2-ро- връщане на даденото на неосъществено основание.
По делото е приета влязла в сила присъда срещу ответника за измама по чл. 209 от
НК.
Така дадената квалификация на иска е неправилна.
Касае се за квалификация по последния състав на кондикционен иск уреден в чл.
55 ЗЗД, а именно връщане на даденото на отпаднало основание.
Твърденията са за сключен договор за продажба на злато, по който цената е била
платена, но веща не е била предадена на купувача.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД урежда връщане на даденото при
отпадане на основанието. Съгласно задължителната и трайно установена практика,
обективирана в ППВС № 1/1979 г., на отпаднало основание може да се претендира
връщане на платената сума въз основа на договор, развален поради неизпълнение.
В исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на
договора, имплицитно се съдържа предупреждение и волеизявление за разваляне на
договора поради неизпълнение на задължения на другата страна. В решение №
286/26.02.1996 г. по гр. дело № 1294/1995 г. на ВС на РБ, V г. о. са изложени
съображения, че исковата молба може да бъде квалифицирана като искане за разваляне
на договора поради виновното му неизпълнение от страна на ответника и ако са налице
останалите предпоставки по чл. 87 ЗЗД, може да се претендират редхибиторните
последици, настъпили в патримониума на страните след развалянето на договора. В
същият смисъл Решение № 178 от 12.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 60/2010 г., II т. о.,
ТК; Решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК.
Щом с исковата молба се претендират последиците на разваляне на един договор
поради неизпълнение от едната страна по него, то с предявяване на иска следва да се
2
приеме, че ищецът е обективирал и воля за разваляне на договора. За да настъпи ефекта
на разваляне на договора трябва да се установени предпоставките по чл. 87 ЗЗД.
Развалянето на договора с исковата молба може да се реализира, ако длъжникът не
изпълни в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящ
предвид конкретните обстоятелства срок.
Неправилната правна квалификация в конкретния случай не се отразява на
допустимостта на решението, защото са разгледани релевантните за уважаване на иск
по чл. 55 ЗЗД, пр. 3 фактически твърдения.
Правилно на база представената по делото влязла в сила присъда на наказателен
съд с която ответника е признат за виновен в престъплението измама по НК СРС е
приел, че ответника е получил исковата сума, тъй като присъдата е задължителна за
гражданския съд относно настъпването на вреда и нейния размер, когато вредата и
нейния размер са елемент от обективния състав на престъплението, какъвто е случая с
престъпния състав уреден в чл. 209 НК.
Няма доказателства сумата да е върната, нито златото да е предадено на купувача
– ищец. Следователно са били налице предпоставките по чл. 87 ЗЗД за разваляне на
договора и правото на разваляне е валидно и законосъобразно упражнено с
предявяването на искова молба с която се претендират последиците от разваляне.
Ирелевантно за настоящото дело е наличието на молба за възобновяване на
наказателното производство. Производството по възобновяване не е основание за
спиране на настоящото дело или за отмяна на решението. Ако присъдата бъде
отменена и наказателното дело възобновено и след това ответника оправдан то едва
тогава същият би могъл да се защити по реда на извънредния способ за отмяна на
влезли в сила решения.
С оглед на изложеното жалбата се явява неоснователна, а решението следва да се
потвърди
По разноските:
При този изход на спора само въззиваемия ищец има право на разноски за
въззивното дело, но същият не е претендирал такива.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20006945/11.01.2021, постановено по гр. д. №
13952/2017г. по описа на Софийски районен съд, 25 с-в, с което е уважен искът на Л. Г.
Б., ЕГН ********** против И. К. П. ЕГН ********** за сумата от 3500,00 лева при
правилната правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. последно от ЗЗД.
3
Настоящото въззивно решение е окончателно и не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1-во от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4