Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание двадесет
и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13426 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 42275 от 20.02.2017 г.,
постановено по гр. д. № 33116/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73
състав, е признато за установено по предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Г.А.П. искове,
че последният дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 860, 09 лв., представляваща главница за
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. – м.04.2013
г., за апартамент в гр. София, ж. к. „*********, ведно със законната лихва,
считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане, както и на основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – сумата от
265, 70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2012 г. – 09.01.2014
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5081/2014 г. на СРС, II ГО, 73 състав. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 342, 57 лв. разноски в
заповедното и сумата от 651, 88 лв. разноски в исковото производство. Решението е постановено при участие на трето лице
– помагач на ищеца: „Б.“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответника Г.А.П., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Първоинстанционният съд не е взел предвид направените от
него искания и възражения, както и неправилно е основал изводите си на съдебно -
техническата и съдебно - счетоводната експертиза по делото, които счита за
непълни и необосновани. По делото не са ангажирани доказателства относно
отчетената топлина енергия от общия топломер в абонатната станция и
отчисляването на технологичните разходи, както и относно извършените
метрологични проверки на общия топломер. Също така по делото не се установява
стойността на реално потребената топлинна енергия, както и че искът не е
доказан по своето основание и размер. Моли съда да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Третото
лице – помагач на ищеца – „Б.“ ООД не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК
писмен отговор на въззивната жалба.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди,
че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди в качеството му
на собственик на топлоснабден имот – апартамент № 46, находящ се в гр. София,
ж. к. „*********, като му дължи сумата от общо 2 125, 79 лв., от която:
сумата от 1 860, 09 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана
и незаплатена топлинна енергия за периода м.11.2011 г. – м.04.2013 г. и сумата
от 265, 70 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2012 г. –
09.01.2014 г. Във връзка с подадено на 30.01.2014 г. заявление, по ч.гр.д. №
5081/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, е постановена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът
е депозирал възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
С
постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът
оспорва предявените искове по основание и размер. Ищецът не е ангажирал
доказателства относно количеството и качеството на потребената топлинна
енергия. Твърди, че за процесните суми ищецът е издавал фактури по прогнозни
стойности, които жалбоподателят не е подписвал, поради което не дължи сумите по
тях. Твърди, че не е в договорни правоотношения с фирмата за дялово
разпределение. Моли съда да отхвърли предявените искове.
На 30.01.2014
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г.А.П. за сумата от 1 860, 09 лв. главница
и 265, 70 лв. мораторна лихва за периода 01.01.2012 г. – 09.01.2014 г. . В т.12
от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна
енергия за периода м.11.2011 г. – м.04.2013 г. за топлоснабден имот, находящ се
в гр. София, ж. к. „*********, аб. № 236457.
С разпореждане от 06.02.2014 г. по ч. гр. д. № 5081/2014 г. на СРС, II ГО, 73 състав, съдът е постановил исканата заповед
за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното
производство разноски в размер на 42, 52 лв. - държавна така и 203, 77 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което
оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на
делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
Видно
от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на
етажна собственост, находяща се в гр. София, ж.к. „*********от 15.09.2002 г.,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
Представен
е договор № 250 от 02.08.2002 г. между „Т.“ ООД и етажната собственост с адрес:
гр. София, ж.к. „*********, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период. Последният обаче не е относим към предмета на
спора, тъй като процесният имот се намира във вх. Б.
Пред
СРС е ангажиран договор от 02.11.2007
г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.“ ООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя,
който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от
ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на
възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Представени са 2 бр. индивидуални справки за използвана топлинна енергия
за аб. № 236457 с титуляр Г.А.П. за имот с адрес: ***.2011 г. – м.04.2012 г. на
стойност 205, 27 лв. - за възстановяване и за периода м.05.2012 г. – м.04.2013
г. на стойност 244, 99 лв. - за възстановяване.
От заключението на вещото лице инж. С.М.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно дадено, се установява, че сградата, в която се намира процесният
имот, е била топлоснабдявана през исковия период, като ищцовото дружество
ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер в абонатната станция. За сметка
на ищеца са отчислявани ежемесечно технологични разходи за абонатната станция. Дяловото
разпределение през исковия период е извършвано от „Б.Б.“ ООД. По прогнозни
стойности за процесния имот с аб. № 236457 с титуляр Г.А.П. е фактурирана сума
на обща стойност 1 882, 07 лв., от която: 636, 83 лв. - за топла вода,
927, 31 лв. - за отопление на имота и 317, 93 лв. - за топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. От фирмата за дялово разпределение са
изготвени 2 бр. изравнителни сметки: за сумата от 205, 27 лв. за възстановяване
за периода м.05.2011 г. – м.04.2012 г. и за сумата от 244, 99 лв. за възстановяване
за периода м.05.2012 г. – м.04.2013 г. или общо на стойност 450, 26 лв. за
възстановяване. Вещото лице е установило, че общият топломер е преминал
изискуемите метрологични проверки и е годно средство за търговско измерване.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Слънчезар Стоев, от която се
установява, че няма данни за извършени плащания на дължимата цена на топлинна
енергия за процесния период. По прогнозни стойности за процесния имот с аб. №
236457 с титуляр Г.А.П. е фактурирана сума на обща стойност 1 882, 07 лв. В
информационната система на ищеца е отразена сума за възстановяване от 450, 26
лв., с част от която са били погасени стари задължения на ответника в размер на
318, 12 лв., поради което остатъкът от сумата за възстановяване възлиза на
сумата от 132, 14 лв. След приспадането й от общо фактурираната сума в размер
на 1 882, 07 лв. вещото лице е констатирало, че непогасеният остатък
възлиза на сумата от 1 749, 93 лв. Към тях е прибавена дължимата сума за
дялово разпределение в размер на 110, 16 лв., поради което крайният извод на
вещото лице е, че отразената като непогасена главница възлиза на сумата от
1 860, 09 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в
§ 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След
отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е
еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно
новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела
в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не
е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ
преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на
топлинна енергия за битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая между страните не се спори, че ответникът е собственик на
процесния имот, от което произтича и качеството му на потребител на топлинна
енергия за битови нужди.
Нормата
на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители (клиенти) на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца, одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г. Разпоредбата на чл.150, ал.3
ЗЕ предоставя възможност за потребителите (клиентите), които не са съгласни с
предвидените в Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които се отразяват в допълнителни писмени
споразумения. В дадената хипотеза ответникът не твърди и не установява да е
упражнил това право срещу Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г., поради което
настоящият съдебен състав намира, че същият ги е приел.
Договорното
правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между
топлопреносно предприятие и потребителя (клиента), по силата на закона – чл.150
ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и
относно приемането на Общите условия.
Изложените
обстоятелства обосновават извода, че за исковия период между главните страни в
процеса е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет доставката
на топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Съгласно
разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 –
чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В
случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и
вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е извършвано от „Б.Б.“ ООД. Третото лице – помагач е
осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия
период.
В
нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради –
етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на
реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището
и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В
изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е
допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза, която е изготвена въз
основа на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответника топлинна енергия през
процесния период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ.
Вещото лице е съобразило, че дяловото разпределение на топлинната енергия за
имота през процесния период е извършено правилно, съобразно изискванията на
действащата през периода нормативна уредба.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническа експертиза по прогнозни
стойности за процесния имот с аб. № 236457 с титуляр Г.А.П. е фактурирана сумата
от 1 882, 07 лв. Предвид
обстоятелството, че за исковия период са били изготвени изравнителни сметки на
обща стойност 450, 26 лв. за възстановяване, то стойността на реално
потребената топлинна енергия, формирана като разлика между фактурираната по
прогнозни стойности сума и сумата за възстановяване от изравнителни сметки, възлиза
на 1 431, 81 лв.
Не следва да се кредитира заключението на съдебно - счетоводната
експертиза, тъй като при изготвянето й са взети предвид извършени от ищеца
прихващания на суми за възстановяване от изравнителни сметки със стари
задължения на ответника.
Искът за главницата, представляваща
стойността на потребената топлинна енергия, е основателен за сумата от 1 431, 81 лв., а за разликата до пълния
предявен размер от 1 860, 09 лв. искът е неоснователен.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава същият
дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на чл.86 ЗЗД. Ответникът
не е оспорил основанието на претенцията за мораторна лихва, както и периода на
забавата. Нейният размер, определен по реда на чл.162 ГПК, възлиза на 204, 52
лв.
По изложените съображения искът за мораторна
лихва е основателен за сумата от 204, 52 лв., а за разликата до пълния предявен размер от 265, 70 лв.
искът е неоснователен.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат частично, обжалваното решение следва да се отмени в частта,
с която искът за главницата е уважен за сумата над 1 431, 81 лв. до 1 860, 09 лв., а
искът за мораторната лихва е уважен за сумата над 204, 52 лв. до 265, 70 лв.,
като исковете се отхвърлят в посочената част. В останалата обжалвана част
решението следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Жалбоподателят има право на разноски,
сторени в настоящото производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК, по
съразмерност. Доколкото същият не претендира такива и с оглед установения
принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, не следва да му се
присъждат.
Ответникът по жалбата - ищец
претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че не е депозирал писмен отговор на въззивната
жалба, не е представляван в проведеното открито съдебно заседание от
юрисконсулт, следва да се приеме, че същият не е защитаван във въззивната
инстанция от юрисконсулт, поради което са налице предпоставките на чл.78, ал.8
вр. с ал.3 ГПК и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора на ищеца се
дължат следните разноски: сумата от 263, 69 лв. - разноски в заповедното и
сумата от 501, 79 лв. - разноски в исковото производство. Ето защо обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която са му били присъдени разноски над
посочените размери.
Ответникът не претендира разноски в
производството пред СРС, поради което такива не следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 42275 от 20.02.2017 г., постановено по гр. д. № 33116/2014 г. по описа на СРС, II ГО, 73
състав, в ЧАСТТА, с която е признато
за установено по предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******срещу Г.А.П.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Г.А.П., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 1 431, 81 (хиляда
четиристотин тридесет и един лев и осемдесет и една стотинки) лв. до 1 860,
09 (хиляда осемстотин и шестдесет лева и девет стотинки) лв., представляваща
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода м.11.2011 г. –
м.04.2013 г., за апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж. к. „*********,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане,
както и по предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415,
ал.1 ГПК, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД – че дължи сумата над 204, 52 (двеста
и четири лева и петдесет и две стотинки) лв. до 265, 70 (двеста
шестдесет и пет лева и седемдесет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва
за периода 01.01.2012 г. – 09.01.2014 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5081/2014
г. на СРС, II ГО, 73
състав, както и в ЧАСТТА, с която Г.А.П., ЕГН **********, е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата над 263, 69 (двеста шестдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки) лв. до 342, 57 (триста четиридесет и
два лева и петдесет и седем стотинки) лв. - разноски в заповедното производство,
както и сумата над 501, 79 (петстотин и един лев и седемдесет и
девет стотинки) лв. до 651, 88 (шестстотин петдесет и един лева и
осемдесет и осем стотинки) лв. - разноски в исковото производство, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, с адрес ***,
срещу Г.А.П., ЕГН **********, с адрес ***, искове съответно с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. ал.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД - за признаване на
установено, че Г.А.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, сумата над 1 431, 81 (хиляда
четиристотин тридесет и един лев и осемдесет и една стотинка) лв. до 1 860,
09 (хиляда осемстотин и шестдесет лева и девет стотинки) лв., представляваща
главница за доставена и незаплатена топлинна енергия в периода м.11.2011 г. –
м.04.2013 г., за апартамент № 46, находящ се в гр. София, ж. к. „*********,
ведно със законната лихва, считано от 30.01.2014 г. до окончателното изплащане,
както и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.
86, ал.1 ЗЗД – че дължи сумата над 204, 52 (двеста и четири лева
и петдесет и две стотинки) лв. до 265, 70 (двеста шестдесет и пет
лева и седемдесет стотинки) лв., представляваща мораторна лихва за периода
01.01.2012 г. – 09.01.2014 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 5081/2014 г.
на СРС, II ГО, 73
състав, като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 42275 от 20.02.2017 г.,
постановено по гр. д. № 33116/2014
г. по описа на СРС, II ГО, 73 състав, в ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
Решението е постановено при участието
на трето лице - помагач на ищеца: „Б.“ ООД, ЕИК *********, с адрес ***.
Решението
не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.