Решение по дело №3006/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 285
Дата: 7 март 2022 г. (в сила от 7 март 2022 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20215300503006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 285
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20215300503006 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на В. Н. Г. против Решение № 1290/
23.07.2021г. постановено по г.д. № 11146/ 2020г. по описа на ПРС – ХV гр.с.,
с което е признато за установено в отношенията между В. Н. Г. и „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, че първият дължи на дружеството на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата 235,26
лв. представляваща стойността на доставена и разпределена топлинна енергия
за периода 1 01.10.2018 г. – 30.04.2019 г. до недвижим имот, находящ се в гр.
П., ул. „****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането;
сумата от 29,52 лв. представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главницата за периода 04.12.2018 г. – 23.06.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
3218/29.06.2020 г. по ч.гр.д. № 7166/2020 г - на Районен съд – Пловдив, ІV гр.
състав, като ответникът е осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от
1
550 лв. разноски за първоинстанционното производство. Във въззивната
жалба се съдържат оплаквания против решението, като се излагат
съображения във връзка с предмета на спора между страните и таксата,
вменена в тежест на жалбоподателя, като се съдържат обстоятелства, че
апартаментът, отоплението за който от ищцовото дружество претендира
съответните суми, е необитаем. Заявява се, че още в първоначалната си
защита пред съда ответникът е заявил, че между него и ЕВН не съществуват
никакви договорни отношения. Заявява се и се поддържа обстоятелството, че
жалбоподателят не е имал никакви искания към дружеството ЕВН, поради
което не следва да плаща нещо, което не е поръчвал. Жалбоподателят -
ответник е извършил позоваване на българския закон, като сочи, че по
идентични дела са налице различни решения. Поддържа се възражението, че
между страните не са налице отношения по договор за продажба на топлинна
енергия. Извършва се позоваване на разпоредбата на чл. 138, ал. 1 от ЗЕ. Сочи
се, че като доказателство в тази насока е било представено доказателство в
първоинстанционното производство, като и в настоящото производство се
представя копие от договор за покупко-продажба на топлинна енергия,
приложен по делото. Депозира се искане от въззивния съд да се преценят
доказателствата по делото с оглед решаването на спора. В приложение е
представен договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997
година с приложение 2 към договор за закупуване на топлинна енергия за
сезон 1997 до 1998 година от „Топлофикация – Пловдив – Север“ ЕАД и
списък на собствениците на етажната собственост и протокол от 10.05.1994
година, съдържащ също списък на собствениците, лични данни и техни
подписи.
Налице е отговор от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, в който се заявява,
че още в първото съдебно заседание ответникът е заявил, че е собственик на
процесния топлоснабден имот. На разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ се основава
правният довод за осъществяване на доставка на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие, условията за което са публикувани в печатните
издания. Налице е СТЕ остойностила доставената топлинна енергия, както и
СЧЕ за остойностяване левовата равностойност и изчисляване на
обезщетението за забавено плащане.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото
2
доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:
Жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.259, ал.1 ГПК
срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В производство по чл.422, ал.1 във връзка с чл.415, ал.1 ГПК ищцовото
топлофикационно дружество е претендирало заплащане стойността на
разпределена за имота на жалбоподателя топлинна енергия за отопление и
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, на обща стойност от 264,
78 лева, вкл. главница в размер на 235,26 лева, претендирана стойност на
разпределена топлинна енергия за периода 01.10.2018г – 30.04.2019г., ведно с
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 04.12.2018г –
23.06.2020г. в размер на 29, 52 лева. Така предявените като обективно
съединени искове по чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени от районния съд,
като е призната дължимостта на претендираните от ищеца суми в
претендираните от същия размери, като в тежест на жалбоподателя се
поставени и направените по делото разноски в размер на 550 лева.
При отчитане на материално-правното основание, регламентирано в
разпоредбите на чл.153, ал.1 във вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ относно установяване на
предпоставките за уважаване на исковите претенции, районният съд е отчел
характера на собствения на ответника обект на собственост като находящ се в
сграда в режим на етажна собственост, поради което не е налице
извършването на непотърсена услуга, както се поддържа с възражение от
ответника и за която да не се дължи заплащане. В този смисъл е правилно е
приложено ТР №2/ 25.05.2017г. по т.д.№ 2/2016г. на ОСГК на ВКС, както и
релевантната съдебна практика на СЕС чрез произнасянето по съединени дела
С-708/ 17 и С-725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания.
Правилно е отчетено наличието на облигационна връзка между страните по
делото, произтичаща от предвидените за това условия по чл.150, ал.1 ЗЕ за
възникване на договорно отношение за продажба на топлинна енергия при
общи условия след изтичането на 30 дни от публикуването им в един
централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване,
без необходимостта от изрично писмено приемане от клиентите, които
условия в случая се явяват спазени. В този смисъл е мотивирано
предвиденото в разпоредбата на чл.149 ЗЕ относно писмената форма на
договора като форма на доказване, което е в съответствие с разясненията в т.1
3
ТР№2/ 17.08.2018г. по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че
предоставяйки съгласието за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограничено вещно право на ползване са подразбирани клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените
от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие и клиенти на топлинна енергия като страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на
топлинна енергия за битови нужди / чл.153, ал.1 ЗЕ и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Въз основа на тези съответстващи на
задължителната съдебна практика правни изводи е прието наличието на
качеството на потребител на предоставяната от ищцовото дружество услуга и
правото на последното да претендира заплащане стойността както на
топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела, така и тази, отдадена от
сградната инсталация. Правните изводи в обжалваното решение са в
съответствие с доказателствения материал по делото, със законовата
регламентация и със задължителната съдебна практика.
Доводите на жалбоподателя във въззивната жалба касаят оспорване на
предявените искове като недоказани по основание, които преценени съгласно
чл.269 ГПК се явяват неоснователни. Няма спор по делото, че ответникът по
наследствено правоприемство е собственик на процесния обект на
собственост, находящ се в сграда – етажна собственост с адм.адрес:
гр.Пловдив, ул.“**** и представляващ апартамент №40, което обстоятелство
е признато по делото от жалбоподателя. От така представения по делото
Договор за покупко-продажба на топлинна енергия от 30.09.1997г. се налага
извод, че процесната жилищна сграда в режим на етажна собственост,
представлявана от посочен упълномощен представител, е била присъединена
към топлопреносната мрежа , съответно топлоснабдявана и въз основа на
него е осъществявана продажба на топлинна енергия и топла вода за битови
нужди. В този смисъл регламентираното в чл.138, ал.1 ЗЕ / изм.- ДВ, бр.54 от
2012г., в сила от 17.07.2012г./ изискване за присъединяване на клиента към
топлопреносната мрежа на топлопреносното предприятие е било вече
осъществено към момента на законова регламентация на ЗЕ / Обн., ДВ.
бр.107 от 09.12.2003г/, на която жалбоподателят се позовава и преди
придобитото от жалбоподателя право на собственост върху имота през 2007г.
по наследствено правоприемство.
4
В съответствие с доказателствата по делото въз основа на депозирано и
прието заключение по СТЕ е отчетено наличието на начислявана мощност
единствено по отношение на намиращата се в имота щранг лира, която не е
снабдена с ИРУ / индивидуално разпределително устройство/, съобразно
Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради етажна собственост към
действащата към процесния период Наредба №16-334 за топлоснабдяването,
като правилно е изчислена количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация пропорционално между всички потребители съобразно
отопляемия обем на отделните имоти, съответно на законовото изискване по
чл.143, ал.3 ЗЕ. Не е констатирана разлика между разпределеното от
топлинния счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от
ищцовото дружество. Количеството доставена от ищцовото дружество
топлинна енергия е остойностена съобразно действащата към процесния
период утвърдена цена от КЕВР – 90,85 лв/ МWh , установено с
депозираното по делото заключение по назначената и приета ССчЕ.
При така събрания доказателствен материал в проведеното производство по
настоящото дело предявените обективно съединени искове се явяват доказани
по основание и размер. Доводите на жалбоподателя за липса на доказано
правно основание за начисляване на доставената топлинна енергия,
пораждащо насрещното задължение за заплащане на цената на доставката, в
конкретния случай за отдадена топлинна енергия само за щранг лира в
процесния имот и пропорционално на отопляемия обем - за сградна
инсталация, са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и
законосъобразно и като такова ще се потвърди.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК на ищеца и въззиваем в настоящото
производство се следва присъждане на разноски за юриск.възнаграждение в
размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК , съдът


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1290/ 23.07.2021г. постановено по гр.д.
5
№ 11146/ 2020г. по описа на ПРС – ХV гр. с.
Осъжда В. Н. Г., ЕГН: ********** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК: ********* сумата 100 лева / сто лева/ на
основание чл.78, ал.8 ГПК юриск. възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6