Р Е Ш Е Н И Е
№
260005
гр.Перник,
21.07.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пернишкият
окръжен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИН БАТАЛСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
БИСЕР ПЕТРОВ
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при секретаря ИВА ЦВЕТКОВА и в
присъствието на прокурора от Окръжна прокуратура БИСЕР КОВАЧКИ, като разгледа
докладваното от съдията Петров въз.НОХД № 48/2020 год. по описа на съда, за да
се произнесе взе предвид следното:
С
присъда № 746/22.10.2019 г., постановена по НОХД № 94/2019 год. по описа на
районен съд Перник са признати подсъдимите:
Я.Б.К.- роден на *** в ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с *** образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, и
З.К.З.– роден на *** в ***,
с постоянен и настоящ адрес:***, българин, български гражданин, с *** образование,
неженен, работещ, с ЕГН: **********,
за ВИНОВНИ в това, че на
неустановена дата в периода от 12.07.2013 г. до края на месец юли 2013 г., в ***, в
съучастие помежду си като посредствени съизвършители, чрез фактически
извършител /С. С.– извършил физическо транспортиране и
предаване, без да са му били известни фактическите
обстоятелства/, противозаконно са присвоили /издали за скрап в
„Стомана Индъстри“ АД/, чужда движима вещ- 1 бр. верижен
трактор, марка/модел „Т-130“, с рег. № ***,
собственост на „***“ ЕООД с МОЛ- Е. В. Н., на стойност
9 500,00 лева, която владеели, за което престъпление на
основание чл.206,
ал.1,
във вр. чл.20, ал.2, във вр. ал.1, вр.
чл.54, чл.55, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс, районния
съд ОСЪДИЛ всеки от двамата на по 8 /осем/ месеца „Лишаване от свобода”.
На
основание чл.66, ал.1 от Наказателния кодекс ОТЛОЖИЛ изпълнението на
наказанието „Лишаване от свобода” спрямо двамата подсъдими за срок от по 3
/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
С
присъдата са присъдени и съответните разноски.
Против
така постановената присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от адв.В., като
защитник и на двамата подсъдими. В жалбата се сочи, че първия съд неправилно е
преценил събраните по делото доказателства и оттам грешно е приложил
материалния закон. В жалбата се сочат доводи за това, че подсъдимите не са
осъществили състава на чл.206 НК, а е налице гражданско правен спор.
Алтернативно се сочи, че наложените наказания, с оглед събраните смекчаващи
отговорността обстоятелства, са явно несправедливи. Иска се съответно,
отменяване на обжалваната присъда и постановяване на нова оправдателна и за
двамата подсъдими, да се измени присъдата като се наложат по ниски наказания
или да се отмени присъдата и да се върне делото на друг състав на районния съд
за ново разглеждане.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Перник е изразил становище, че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде
потвърдена, като правилна и законосъобразна.
Пернишкият
окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед доводите на страните
и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи следното:
От
фактическа страна:
Към
2012 г. „***“ ЕООД, гр.С., притежавало верижен трактор марка/модел „Т - 130“ с
peг. № ***. Едноличен собственик на капитала на дружеството и негов управител е
Е. В. Н..
През
лятото на същата година свидетеля С. Я. проявил интерес към верижния трактор,
тъй като притежавал фирма, извършваща дейност по прокарване на горски пътища. В
тази връзка между него и „***“ ЕООД гр.С., била постигната договореност за
продажба на въпросния верижен трактор. Между страните било уговорено цената да
бъде изплатена на части, а тракторът бил предаден за ползване на Я. веднага.
Към месец юни 2013 г. последният изплатил изцяло договорената продажна цена,
след което в негова полза било съставено пълномощно /с нотариално
удостоверяване на подписа на упълномощителя с рег. № *** г./ от тогавашния управител
на „***“ ЕООД гр.С., с което му били дадени права за разпореждане, включително
да продаде на трето лице или на себе си собствения на дружеството верижен трактор.
Изрично било посочено, че продажната цена е получена преди упълномощаването.
Пълномощното не било ограничено със срок. На 01.06.2013 г. „***“ ЕООД издало и
фактура за верижния трактор в полза на Я.. Въпреки това договор за прехвърляне
правото на собственост в изискуемата се от закона форма в никой момент не бил сключен между
ЮЛ- собственик и свидетеля Я..
След упълномощаването последният не упражнил и правото си по пълномощното, да
прехвърли чрез продажба вещта на свое име.
По този
начин де юре верижния трактор останал изключителна собственост на „***“ ЕООД.
Междувременно,
фактически, С. Я. експлоатирал машината още от лятото на 2012 г., когато я
получил. В тази връзка той я докарал от ***, където се намирала, в ***. Свидетелят
извършил поредица ремонтни дейности по трактора, за които вложил значителна
сума и започнал да го ползва по предназначение- прокарвал път в ***.
След
месец декември 2012 г. Я. преустановил дейността си, поради което прекратил
ползването на верижния трактор. Тъй като вече не му бил нужен взел решение да
го продаде, макар да знаел, че тракторът не е юридически негов, както и че към
този момент все още не е изплатил и напълно стойността му. Възнамерявал да
изпълни остатъка от паричното си задължение, а и собственикът не възразявал.
През
месец март 2013 г. интерес към верижния трактор проявили подсъдимите Я.Б.К. и З.К.З..
Двамата били в приятелски отношения помежду си и развивали съвместна дейност по
прокарване на горски пътища, поради и което имали нужда от подобна машина. В
същото време Я.К. знаел, че Я. извършва аналогична дейност, тъй като се
познавали добре от дълго време по повод на това, че сестрата на съпругата на К.
била омъжена за С. Я..
В
началото на месец април 2013 г. подсъдимите се срещнали със свидетеля в кафене
в ***. На срещата присъствал и свидетеля Р. В. В., който бил съдружник на Я..
При проведената среща К. и З. заявили желание да вземат под наем трактора, но
това не представлявало интерес за Я., тъй като машината вече не му била необходима
и им предложил продажба. Подсъдимите се съгласили да я закупят, тъй като се
нуждаели от такава за извършваната дейност. Постигнали договореност
прехвърлянето да се осъществи срещу сумата от 14 000 лева и след изплащането й.
На място в заведението подсъдимият Я.К. дал на Я. сума от 2000 лева, като
уточнил, че с 800 лв. от нея погасява свое по-старо задължение към Я., а
останалите 1200 лева са първа част от продажната цена за трактора. Уговорили остатъка от продажната цена да се изплати
с две следващи плащания– сума от 7000
лева следвало да бъде предадена на Я. до края на същата седмица, а разликата до
14 000 лева- в рамките на един месец. Самият верижен трактор се договорили да
бъде предаден веднага на двамата подсъдими, заедно с големия талон, за да го
ползват до окончателно оформяне на сделката. В разговорите по сделката и
нейните условия участвали и К., и З., а задължението за продажната цена те поели
съвместно спрямо свидетеля Я..
След
като постигнали съгласие, подсъдимите отишли заедно с Р. В. до местността „***“,
където се намирал верижния трактор, за да го вземат, а С. Я. останал в ***. Двамата
натоварили машината на наета за целта от тях платформа, получили от свидетеля В.
големия талон, след което я превозили до гориста местност в планина Л. до ***.
В този
район Я.К. и З.З. започнали да експлоатират
държаната от тях машина. Като булдозерист работел свидетеля Ив. С., когото
подсъдимите наели по препоръка на Я. и Р. В.. С. работил с верижния трактор в
горските територии в района на *** до около края на месец май 2013 г.
Въпреки
постигнатите договорености по сделката обаче, нито подсъдимия К., нито
подсъдимия З. изплатили останала част от продажната цена на трактора на Я..
Междувременно, около две седмици след получаването на верижния трактор, същият
проявил повреда, за която К. уведомил Я. и поискал да го отремонтират. При
разговора последният поискал обяснение за забавата на обещаните плащания, а К. го
уверил, че веднага след като трактора се отремонтира ще довършат пътя до
сечището и ще могат да извозят голямо количество дървесина, от продажбата на
която ще погасят задължението си към него. Свидетеля Р. В. отишъл до гората в
района на *** и поправил дефектиралата част.
Въпреки
това уговорената продажна цена не била
заплатена от подсъдимите до пълния й размер нито в уговорените срокове,
нито в по-късен момент. Поради това Я. настойчиво търсел връзка с двамата мъже-
звънял им по телефона многократно, но или не му вдигали, или му давали
обещание, че съвсем скоро ще платят, като всеки път изтъквали като причина за
затруднението им лошото техническо състояние на трактора, непрестанните повреди
и разходи за ремонт и невъзможността да се работи с него. При това положение Я.
поискал връщане на машината, а подсъдимите от своя страна поискали връщане на
заплатената за него сума.
В края
на месец май 2013 г. подсъдимите Я.К. и З.З. преценили, че верижният трактор
повече не им е необходим и въпреки спора с Я. и взаимните претенции относно
вещта, решили да се освободят от нея. Свързали се със свой дългогодишен познат-
свидетеля Р. А., който бил управител на „***“ ЕООД, гр.П., което дружество
имало за предмет на дейност търговия с черни и цветни метали. К. и З. обяснили,
че имат верижен трактор, който е силно повреден, поради което желаят да го
нарежат на части и да го издадат за скрап в „Стомана Индъстри“ АД, гр.П.. В
тази връзка поискали от свидетеля Р. А. оказване на помощ във вид на техника и
работници. А. се съгласил и им предоставил кислородни бутилки и уреди за рязане
на метал. Изпратил и работници от неговата фирма, които да помогнат за нарязването
на трактора в гората, където се намирал.
На
неустановена дата в периода 12.07.2013 г. до края на месец юли 2013 г.
подсъдимите Я.К., З.З. и изпратените от Р. А. работници отишли на мястото,
където бил останал верижният трактор марка/модел „Т - 130“ с peг. № ***.
Камионът, с който се придвижвали провокирал извършване на проверка от горски
инспектори в РДГ– К.- свидетелите Р. Д. и А. Ш.. Докато разговаряли с
работниците, от гората излязъл верижния трактор, който инспекторите
виждали предходните месеци в района и
знаели, че се ползва от Я.К. и З.З. за прокарване на пътища в гората. След като
изяснили намеренията им– булдозерът да бъде нарязан на части, инспекторите
устно им наредили да не извършват дейността на това място, предвид риска от
възникване на пожар, а след това се оттеглили.
Същият
ден с помощта на предоставените пособия от свидетеля А. верижния трактор бил
нарязан на части. Веднага след това частите от трактора били натоварени в
специализиран камион, предоставено
от същия съобразно уговорката му с
подсъдимите и превозени до „Стомана
Индъстри“ АД, гр.П., ул.„***“, където били издадени за желязо. Превоза и
физическото предаване на товара в „Стомана Индъстри“ АД, били извършени от С. С.
/починал в началото на *** г./– служител във фирмата на свидетеля Р. А.. На
същия не било разяснено от никого чия собственост е въпросният верижен трактор,
кои лица имат права върху него или други обстоятелства по случая. Получената
парична сума от продажбата - 6500 лева- А. предал на подсъдимите Я.К. и З.З.,
които я разделили помежду си.
Съгласно
заключението на извършената от вещото лице Е. З. съдебно-оценителна експертиза
стойността на верижния трактор марка/модел „Т - 130“ с peг. № *** към месец юли
2013 г. била 9 500 лева, която стойност представлява 310 МРЗ към същия период.
Така описаната
фактическа обстановка се установи от въззивния състав след собствен анализ на
събраните по делото доказателства. Тя напълно съответства на възприетата и от
първоинстанционния съд от което следва извода, че районния съд е установил
точно фактите.
По
делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в
пределите на своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК,
е взел всички мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е решението
си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване
на всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл.305, ал.3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи. Направените
правни изводи са правилни.
Недопустими
са възраженията направени от защитата в пледоариите пред настоящият съд за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
ограничаване правото на защита. Последното защитата извежда от това, че не била
изяснена собствеността на процесната вещ и това нарушение е допуснато още в
обвинителния акт. Правото за това възражение е преклудирано от разпоредбата на
чл.248, ал.3 НПК, тъй като не е било предмет на проведеното пред първия съд
разпоредително заседание. В тази връзка следва да се отбележи, че същата
защита, в писменото изложение към въззивната жалба е отбелязала, като безспорен
факта, че собственик на процесния трактор е „***“ ЕООД. Възражението не е основателно
и по същество- на страница втора от обвинителният акт ясно и недвусмислено е
отразено, че веща /трактор/ „…останала изключителна собственост на „***“
ЕООД…“.
Неоснователни
са и останалите възражения на защитата. Те са навеждани и пред районния съд и
там са намерили законосъобразен и мотивиран отговор, към който настоящата
инстанция изцяло се присъединява.
Обосновано,
ясно и точно първия съд е мотивирал извода, че свидетеля Я. е владеел веща на
правно основание. Това обстоятелство и безспорното разпореждане с трактора от
двамата подсъдими чрез издаването му за скрап, без знанието и съгласието нито
на собственика, нито на законния владелец изпълва състава на чл.206, ал.1 НК от
обективна страна. Мотивите на контролираната инстанция в горния смисъл са
изключително подробни, поради което не се налага тяхното преповтаряне.
Обстойни
и изцяло в съответствие със закона са и съжденията на районния съд относно
наличието на субективната страна в извършеното престъпление, както и наличието
на общност в умисъла. Несъмнено е установено, че подсъдимите действат като
съдружници и са осъществявали търговската си дейност съвместно. Двамата заедно
са придобили фактическата власт върху процесния трактор. Няма спор и за това,
че подсъдимите са преустановили плащането на задълженията си към Я. в
уговорените срокове, а са отказали и връщане на инкриминираната вещ. Чрез
предаването и за скрап и разпределяне на получените от това пари по между си,
те ясно са манифестирали както съдружния си престъпен умисъл, така и
намерението да се разпоредят с трактора като със своя собственост. И в тази
насока районния съд е изложил пространни и правилни мотиви, поради което не се
налага тяхното преповтаряне.
При
всичко това е установено по несъмнен начин, че подсъдимите са извършили престъплението,
за което са обвинени, при анализ на доказателствата, който напълно се възприема
от контролната инстанция като свой.
При
така изяснената фактическа обстановка, районен съд Перник е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
деянието.
При
тези изводи, Пернишкият окръжен съд не намира основания за отменяване или
изменяване на обжалваната присъда, в частта й, с която подсъдимите са признати за виновни по
предявеното им обвинение.
При
определяне на наказанието, районен съд Перник, макар и да не са били налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата
подсъдими е приложил разпоредбата на чл.55 НК.
При това,
Районният съд е наложил наказания лишаване от свобода за срок от по осем месеца
и на двамата подсъдими, с три годишен изпитателен срок в хипотезата на чл.66
ал.1 от НК.
Именно
заради липсата на предпоставките по чл.55 НК тези наказания според въззивната
инстанция не се явяват несправедливи.
Изложените
съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложените
наказания не са завишени несправедливо, поради което липсват основания за
нейното изменяване или отменяване.
Като
взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 746/22.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 94/2019 год. по описа на районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.