Мотиви по НЧХД №343/2019 г. по
описа на Провадийски районен съд
Д.Н.И., ЕГН ********** *** в
качеството си на частен тъжител е повдигнал обвинение срещу А.Я.А., ЕГН **********
и Я.А.Я., ЕГН ********** затова, че на 21.09.2019г. в дворното място на частния
тъжител, ПИ №ХХІІ-310 по плана на с.Т., общ., обл.В. Я.Я. отправил закани за
саморазправа и псувни против него, което заканване възбудило основателен страх
за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.1 от НК и затова, че на
13.10.2019г. в с.Т., общ., обл.В. А.А. и Я.Я. отправили закани за саморазправа
и псувни, размахвайки бухалка против частния тъжител, което заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
За причинените му неимуществени вреди, в резултат на инкриминираното Д.ие И.
е предявил граждански иск срещу подсъдимите А.А. и Я.Я. за сумата от 2000 лева
за причинените с Д.ието неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от датата на Д.ието 21.09.2019г. за Я.Я. и за двамата подсъдими от 13.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, която сума да изплатят солидарно, като
съдът е конституирал същия, като частен тъжител в наказателното производство.
В съдебно заседание от 11.05.2021г. частния тъжител е поискал изменение на
гражданките искове, като е увеличил техния размер до 2000 лева за всяко едно от
Д.ията.
В проведеното съдебно
заседание частният тъжител, чрез процесуалния си представител адв.Г.К. ***
поддържа повдигнатите обвинения, като твърди, че същите са доказани от
обективна и субективна страна. Счита, че подсъдимите са осъществили състава на
чл.144, ал.1 от НК и пледира за признаването им за виновни и за уважаване на
предявените граждански искове.
Защитниците на подсъдимите
счита, че обвиненията не са доказани по безспорен и категоричен начин и пледират
за тяхното оправдаване.
В тъжбата си Д.И. излага фактическа обстановка според която твърди, че
срещу А.Я. и Я.Я., двамата баща и син, подал жалба до
сектор "Икономическа полиция" при РУ на МВР гр. , на 27.09.2019 год.,вх.№
7887/27.09.2019 год., за това, че като управляващ ЗП „Я.Я.“ ЕИК **********, със
адрес ***, за периода от 2015 год. до 2019 год.,са полагали подписи вместо баща
му Н. И. Й. ЕГН **********, от гр., върху Договори за наем на земеделска земя,
негова собственост, на мястото наемодател.
По образуваната преписка разследващите органи предприели
действия по установяване авторството на положените подписи, чрез назначаване на
СГрЕ. Проверката към завеждане на частната тъжба не е била приключила.
На 21.09.2019 г. около 11.00ч.,частния тъжител се
намирал в домът на родителите си в с. Т., общ., когато изненадващо за него
пристигнали двамата подсъдими-Я., влезли в двора и започнали да му търсят
сметка и обяснения защо е бил приготвил материали за направата на мост в
собственото си място в землището на с. Т.. Наложило се да отидат на мястото. Я.Я.
скочил да го бие. Започнал да отправя псувни към него, а баща му се мъчел да го
възпре. По този повод за отправените закани и заплахи подал жалба с вх.№
7907/30.09.2019 год. до МВР гр. .
На 11.10.2019 год., отново подал жалба до МВР ,з а
извършване на проверка относно изсечени негови овощни дръвчета - насаждения в
землището на с. Т.. Изразил съмнения, че това може да са подсъдимите по
настоящото производство, т.к. бил в конфликтни отношения с тях, още повече, че
вече имал отправени закани и заплахи от тях.
На 13.10.2019 год., около 15.30 часа, се прибирал
от лов. Решил да мине през овощната градина в с.Т., за да провери дали няма още
отрязани дръвчета. Бил сам с колата си. Установил, че няма отсечени дървета и
решил да отиде до другия парцел, където бил изградил път по повод на който била
първата му жалба. Минал по общинския път, който твърди, че е бил заграбен от Я.Я..
След проверката се върнал по същият път. Около 15.40 часа, си бил у дома в с.Т..
В къщи били съпругата му Н. В.ева И. и синът му В. Д. Н. на 17 години. Бил в
задния двор, заедно със синът си, а съпругата му вътре в къщата, когато чул, че
кучетата му лаят и погледнал. Видял А.Я., който тичал срещу него с бухалка в
ръка. Казал му: „А., пак ли ще ме убиваш...?“ на което той му отвърнал, че не
желае да минава през общинския път. Казал на синът си да го снима с телефона,
както е вдигнал бухалката срещу него. Детето се уплашило и се скрило. През това
време видял жена си след А. която го молела да престане и го питала, какво
смята да прави. Видял и Я. който идвал след жена му и крещял на баща си: „Удряй
го....“
Успял да си вземе телефона, обадил се на дежурния полицай
от МВР да му окажат помощ. Когато видели
това, подсъдимите запалили джипа си и тръгнаха.
От жена си разбрал, когато е излязла от къщата отпред е
видяла А.Я., силно афектиран, с бухалка в ръка който е питал къде е мъжът й.
Казала му, че е в задния двор с детето и го е попитала какво смята да прави.
Полицаите пристигнали много бързо, като им обяснил
ситуацията и заедно със жена си и полицаите слезли на мястото закупено от него.
Там заварили А., който седял в трактора си. Полицаите го повикали и когато
дошъл, дал обяснения, като заявил че е идвал в домът му, но само за да се
разберат за въпросния път. Отрече да е заплашвал частния тъжител.
Предвид всичко гореизложено твърди, че той и семейството
му, изпитват основателен страх от лична саморазправа с тях или посегателства
върху имуществото им, още повече, че Я.Я. притежава ловно оръжие и е агресивен.
Известно му било, че срещу него са водени дела за саморазправа с други хора от и с. Т., които са приключили със споразумение,
както и, че има дело за документна измама.
Изтъква, че работи в ДГС-гр., като горски стражар. Давал
дежурства, което много често налагало да остава с преспиване в с.Т.. Много
често, особено през почивните дни цялото му семейство било в с. Т.. Това било
известно на подсъдимите и се страхувал, че е възможно да посегнат на него или
на член от
семейството му, както и да посегнат на имуществото му.
От нахлуването в имота му в с. Т. на два пъти през 2019
год., в присъствие на цялото му семейство, всички изпитвали основателен страх,
че подсъдимите ще изпълнят заканите си за саморазправа с тях. Синът му бил
силно стресиран от агресията и заплахите на подсъдимите. Съпругата му постоянно
се оглеждала и проверявала вратите на къщата когато са в имота. Притеснявал се
да остава сам в къщи в с. Т. за да не бъде нападнат от подсъдимите. Работата му
била свързана с огледи извън населеното място, което също го притеснявало да не
бъде изненадан и нападнат от тях.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите разпитани в хода на съдебното
следствие, обясненията на подсъдимите, приетата и приобщена по делото
съдебно-техническа експертиза и приетите в хода на съдебното следствие писмени
доказателства – справки за съдимост на подсъдимите.
Видно от показанията на св.Н.В.И.на 21.09.2019г. се намирала в дома си в с.Т.,
а съпругът и бил в долната част на двора, когато около 11.00-11.30 часа се
чуло, че някой вика, и като слязла видяла подс.А. и Я.Я. в техния двор, които
крещели, защо камиона изсипвал пръст, и че щял да запуши дерето. Пояснява, че
въпросното место закупили и изсипвали пръст тъй като щели да полагат тръби и да
направят мостче за да се минава. Казала, че ще извика мъжа си да се разберат.
От разказ на съпруга и, когато дошъл И. отишли до въпросното място и там, Я.
започнал да псува и да налита на бой, но баща му-А.А. го възпрял. И. не е
станала свидетел на този инцидент и е добила представа за случилото се
единствено от разказаното и от съпруга и. Като се върнал, целият бил прижълтял
и треперел, като заявил, че няма да могат да се разберат с добро и ще трябва да
се разбират по съдебен ред. От този момент започнал да взима успокоителни и
изпитвал сериозни притеснения да не му се случи нещо.
Разказва и за случая от 13.10.2019г. когато е била в дома си, и пред домът
им се появил подс.А. с бухалка в ръка и търсел частния тъжител. Изглеждал силно
ядосан. С него бил и подс.Я.. Навлязъл в двора и на пътеката се срещнал с Д. И., като А. му казал да престане да минава по
пътя за който имали спор от 21.09.2019г., като му заявил, че не знае какво ще
му се случи. Зад него Я. викал „Удряй, удряй“. Синът на Д. се уплашил и
избягал. Извикали полиция, която пристигнала бързо.
Св.И. изпитва притеснение от случилото се, тъй като и половината дръвчета
от овощната им градина били изсечени. Факта, че А. е влязъл в техния имот с
бухалка в ръка и давал основание силно да се притеснява за здравето и живота на
съпруга си, както и за здравето и живота на цялото семейство.
Съдът кредитира показанията на св.И. тъй като изглеждат логични и напълно
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка. Действително,
може да се предполага, че нейните показания са дадени в полза на частния
тъжител предвид факта, че същите са съпрузи, но същите са изключително подробни
и в детайли описват действията и думите на всяка една от страните, което дава
основание на съда да ги кредитира.
Разпитан в хода на делото-св.П.с. разказва за случката от 21.09.2019г.
когато се е прибирал от гората и се е
спрял за малко до рекичката, където станал свидетел на скандал между Д.И. и
подс.Я.Я.. Я. псувал Д. и викал, а друг човек го възпирал. И. изглеждал
уплашен. Впоследствие И. споделил, че е разстроен от случилото се.
Съдът кредитира показанията на св.с., като приема, като обективни и
кореспондиращи с установеното по делото. Същият не е в роднинска връзка с никой
от страните и това предполага, че неговите показания би следвало да се
кредитират.
За изясняване на фактическата обстановка по делото до разпит бе допуснат и
свидетеля А.Д.В. от показанията на който става ясно, че през м.септември 2019г.
е бил помолен от частния тъжител да изсипе камионче с пръст на мястото което е
закупил, в землището на с.Т.. В. се съгласил и свършил услугата, като малко
след това двамата подсъдими му потърсили сметка за стореното. Той обяснил кой
го е помолил и впоследствие разбрал, че между страните е имало спор, но не
знаел, какво повече се е случило.
Съдът кредитира показанията на св.В.. същият не е бил свидетел на нито един
от двата инцидента и с показанията си не хвърля светлина за инцидента, а
единствено за обстоятелства по спора.
Поделото бе разпитан св.В. Д. Н.-син на частния тъжител, който свидетелства
за случилото се на 13.10.2019г. неговите показания напълно се припокриват с
показанията на св.И. и съда ги кредитира изцяло.
Свидетеля дМ. Д. разказва как през месец октомври 2019г. е бил в село Т.,
когато пред дома на частния тъжител е срещнал първо подс.Я.Я., а след това от
дома на И. излязъл и подс.А.А.. Направило му впечатление, че не е ядосан и
провели разговор от около 2-3 минути. След това се разделили. Не е виждал А. да
носи нещо в ръката си. Дава характеристика на А., като тих и спокоен човек.
Показанията на Д. не даван никаква яснота за случилото се. Първо не става
ясно на коя дата се е случило това и не на последно място, частния тъжител не
се е появил, което да даде отговор на това, дали става въпрос за случилото се
на 13.10.2019г. имайки предвид, че св.Д. е поискан от страна на подсъдимите,
съдът счита, че неговите показания са с цел да бъде потвърдена тяхната версия,
която се оборва от останалите показания по делото и поради това съдът не ги
кредитира.
По делото е разпитан, като свидетел и
П.В. В., който също не е бил свидетел на нито един от двата инцидента и
по-скоро разказва за отношенията между страните.
По делото с писмо с вх.№794/07.02.2020г. от „Национална система 112-МВР“ е
изпратен и приет диск със съдържанието на разговора проведен от частния тъжител
с оператор от 21.09.2019г.
В тази връзка с определение от 20.02.2020г. е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза, която е имала за цел да пресъздаде на хартиен
носител съдържанието на изпратения сигнал на тел.112 от 21.09.2019г.. от
проведения разговор става ясно, че същият е подаден от подс.А.А. и касае
действията на частния тъжител свързани със засипването на дерето със земна
маса, което впоследствие е станало причина за възникване на конфликта и е
провокирало последяващите действия на двамата подсъдими.
Съдът приема изцяло заключението на вещото лице.
При така установените по
делото факти и обстоятелства съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен
начин, че:
на 21.09.2019г. в дворното място на
частния тъжител, ПИ №ХХІІ-310 по плана на с.Т., общ., обл.В. Я.Я. отправил
закани за саморазправа и псувни против Д.Н.И., което заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
на13.10.2019г. в с.Т., общ., обл.В. А.А. отправили закани за саморазправа и
псувни, размахвайки бухалка против Д.Н.И., което заканване възбудило
основателен страх за осъществяването му-престъпление по чл.144, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимите за виновни в извършването на описаните
престъпления, съдът прие, че те са извършили Д.ията си при пряк умисъл, тъй
като механизмът и начинът на извършването им, както и обстоятелствата, при
които те са били извършени, обуславят извод, че те са осъзнавали
общественоопасния характер на Д.ията си, предвиждали са общественоопасните им
последици и са целели настъпването им.
Видно от доказателствата по делото, частния тъжител е имал основателни
опасения, че подсъдимите могат да осъществят заканите си предвид техните
отношения преди двата инцидента, а именно подадените жалби до сектор
„Икономическа полиция“ и РУ-, които са станали повод за обтегнатите им
отношения.
В хода на делото не се събраха доказателства за това подс.Я.Я. да е
извършил престъплението за което е обвинен от 13.10.2019г. тъй като неговите
действия са се свеждали единствено до това да подканя другия подсъдим А.А. с
думите „Удряй го“ с което не е бил осъществен състава на престъплението по
чл.144, ал.1 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанията съдът взе предвид
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в
чл.54 от НК, и целите на наказанието – генералната и специалната превенции,
визирани в чл.36 от НК;
Предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление е „Лишаване от
свобода“ до три години.
Наличието на предпоставките за
приложението на чл.78а от НК с оглед на факта, че се касае за едно престъпно Д.ие,
чистото съдебно минало на подсъдимите, което
съдът отчете като смекчаващо отговорността йм обстоятелство;липсата на
отегчаващи отговорността обстоятелства, които да не са елемент от състава на
престъпленията и поради това да биха могли да бъдат отчетени като такива.
Воден от гореизложеното, съдът призна и двамата подсъдими за виновни,
съответно Я.Я. за извършеното Д.ие на 21.09.2019г., като го освободи от
наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000,00 лева и за А.Я.А., за Д.ие от 13.10.2019г.
същото наказание, като оправда Я.Я. за извършеното Д.ие от 13.10.2019г.
Предявеният граждански иск намира правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане: виновно поведение от страна на
подсъдимите, вреди от неимуществен характер за тъжителите и гр.ищци в резултат
на нанесените им закани за извършване на престъпление против личността йм (съгласно
съдебната практика вредните последици при осъществен състав на чл.144 от НК
представляват една необорима законова презумпция, поради което съдът следва да
обсъжда само техния характер и размер, а заплахата за причиняване на телесна
повреда сама по себе си същото предпоставя вредоносния и за психиката на
пострадалия характер).
Имайки предвид от една страна
унизителен заряд на казаните от подсъдимите по адрес на тъжителите обидни думи
и заплахи, вложен в отправените му закани,
а от друга страна – периода от
време, изминал от извършване на Д.ията до постановяване на присъдата, и
критериите за справедливост, установени от закона и изяснени от съдебната
практика в тази насока, съдът намира, че гражданските искове за причинените на
гражданските ищци неимуществени вреди с Д.ията на подсъдимите се явяват доказан
до размера съответно за А.А. на 1000 лева, поради което го уважи до този му
размер и го отхвърли в останалата му част-до претендирания размер от 2000 лева,
като недоказан по размер и неоснователен в тази му част, което се отнася и за
подс.Я.Я..
Имайки предвид, че решаването на въпроса за разноските е последица от
изхода на делото, като в случая подсъдимите бяха признати за виновни, а
гражданският иск против тях беше частично уважен, съдът осъди подсъдимите да
заплатят на тъжителя и гр.ищец сумата от 114,00 лева, представляваща направени
от него разноски по делото, както и да му заплати сумата от 2400,00 лева за
адвокатски хонорар.
Наред с това осъди двамата
подсъдими да заплатят държавна такса върху уважените размери на гражданските
искове в размер на 50,00 лева, като всеки от тях следва да заплати сумата от
25,00 лева в полза на Държавата по сметка на РС-.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: