МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.И.С. ***
е предявено обвинение по чл. 209, ал. 1 от НК.
Предаден е на съд за това, че на
неустановена дата през месец октомври 2017 година в гр. Севлиево, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Е.С.,***
Търново, която е склонна да му даде да работи с неин лиценз за изкупуване на
черни и цветни метали, за което е необходимо да се внесе банкова гаранция, с
което е причинил на Р.Е.С. имотна вреда в размер на сумата от 5050,00 лева.
Прокурорът поддържа предявеното обвинение.
От пострадалия свидетел Р.Е.С. *** е предявен
граждански иск против подсъдимия С., с който се претендира подсъдимият С.С. да
му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, в размер на сумата от
5050,00 лева, платима ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на
увреждането 15.07.2017 година до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски.
От обясненията на подсъдимия, показанията на
разпитаните свидетели и останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство и по време на съдебното следствие, съдът установи следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият С.И.С. ***. Същият познавал свидетеля К.Г.,
който бил познат с пострадалия свидетел Р.С.. Последният бил управител на „***“
ООД гр. Севлиево и се занимавал с изкупуване на неметални отпадъци.
На неустановена дата през есента на 2017 година
свидетелят С. помолил свид. Г. да му намери фирма, притежаваща лиценз за
изкупуване на метални отпадъци, тъй като имал намерение да прелицензира
неговата площадка, да разшири дейността на дружеството и да започне такава по
изкупуване на метални отпадъци. В тази връзка и познавайки подсъдимия С.С.,
свидетелят К.Г. запознал пострадалия с подсъдимия. На неустановена по делото
дата през месец октомври 2017 година подсъдимият С. се срещнал с пострадалия С.
***, като на срещата присъствал и свид. Г.. В последствие били проведени още
няколко срещи между подсъдимия и свидетелите С. и Г., като по време на тях
подсъдимият обяснявал на двамата процедурата по набавяне на лиценз, която му
била известна поради това, че преди време бил управител на базите на „***в гр.
Горна Оряховица. Във връзка с искането на пострадалия било направено проучване
дали базата на С. отговаря на изискванията за новата дейност на дружеството,
като били набавени и някои от изискуемите се документи за това. По това време
подсъдимият С. решил да въведе в заблуждение свид. С., че ще му осигури
възможност да работи по изкупуване на метални отпадъци с лиценз на друга фирма,
като имал намерение да получи от същия парична сума, с която да се разпореди в
свой интерес.
В изпълнение на така взетото от него решение, на
неустановена дата през месец октомври 2017 година, подсъдимият С. посетил
отново гр. Севлиево и поискал от свидетеля С. да му даде сумата от 5000,00
лева, които трябвало да предаде на собственика на база за изкупуване на метали
в село Ресен, община Велико Търново. С. обяснил, че сумата от 5000,00 лева ще
внесе като банкова гаранция, след което на С. щяло да му бъде предоставено
правото да работи с неговия лиценз. Освен това подсъдимият поискал от С. да му
даде и сумата от 50,00 лева, които трябвало да внесе в РИОСВ гр. Велико
Търново.
Поради това, че не разполагал с поисканата сума,
свидетелят С. я поискал на заем от свидетеля Р.А..
В последствие, отново на неустановена дата през месец
октомври 2017 година, подсъдимият С. посетил отново гр. Севлиево, където в
офиса на фирмата на С., в присъствието на свидетелите Г. и Н., пострадалият
предал на подсъдимия С. сумата от 5050,00 лева.
След получаването на сумата свидетелят С. се виждал
още няколко пъти с подсъдимия, който го уверявал, че нещата се движат. Известно
време след това С. престанал да идва в гр. Севлиево и свидетелят С. се свързал
с него по телефона, като поискал подсъдимият да му върне сумата от 5050,00
лева. Подсъдимият обаче му казал, че парите били внесени по специална сметка и
не можели да се изтеглят от там. По – късно подсъдимият престанал да отговаря
на обажданията на С. и К.Г.. Преди това подсъдимият бил обяснил на пострадалия
и свид. Г., че фирмата, която ще предостави лиценза си на С., е на свид. И.Л.И.,
от показанията на който става ясно, че е управител на „***“ ЕООД и че притежава
склад за изкупуване на черни и цветни метали в село Ресен, община Велико
Търново. В показанията си свидетелят И. сочи, че подсъдимият му се обадил
няколко пъти като го предупредил, че щели да го потърсят от Севлиево за някаква
жалба. И. сочи още, че по никакъв начин не е бил ангажиран и не е договарял с
подсъдимия предоставянето на лиценза, който притежава, на друго лице.
След получаване на сумата от 5050,00 лева подсъдимият С.
я разходвал за лични нужди.
Подсъдимият С. дава обяснения по повдигнатото му
обвинение. Същият не отрича обстоятелството, че е получил от свид. С. сумата от
5050,00 лева и че я е използвал за покриване на свои задължения, но твърди, че
е получил същата без намерение да въвежда в заблуждение пострадалия, че има
фирма в село Ресен, която е склонна да му даде да работи с неин лиценз за
изкупуване на черни и цветни метали, за което е необходимо да се внесе банкова
гаранция в посочения по – горе размер. В подкрепа на тези си твърдения излага
обстоятелствата, че част от процедурата по набавяне на необходимите документи е
била изпълнена.
Свидетелят С. обясни, че е предал на подсъдимия сумата
от 5050,00 лева, тъй като той му бил казал, че същата е необходима за плащането
на банкова гаранция за предоставяне на лиценз за работа на дружеството му от
дружество със седалище в село Ресен, община Велико Търново, което има такъв
лиценз. С. обясни, че е взел парите на заем от свид. Р.А. и че при предаването
им на подсъдимия са присъствали свидетелите Н. и К.Г.. Освен това пострадалият
заяви, че за предаването на сумата била изготвена разписка, която в последствие
обаче не могъл да намери, за да я представи по делото.
Изложената по – горе фактическа обстановка се установява
по безспорен начин и от показанията на свидетелите Н., Г. и И.Л.И.. Последният
обясни, че действително е управител на фирма, която има лиценз за изкупуване на
черни и цветни метали, но че никой не го е търсил да предоставя този лиценз на
друго дружество. И. заяви, че познава подсъдимия С., с когото са имали
съвместен бизнес, но че същият му дължал пари и никога не е разговарял с него
по повод предоставяне на лиценза на фирмата му на друга такава в гр. Севлиево.
Въз основа на изложените по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи: Деянието на подсъдимия се
доказва по несъмнен начин от показанията на посочените по – горе свидетели.
Представените от подсъдимия писмени доказателства: скици, удостоверения,
договор за наем и др. са ирелевантни към предмета на доказване, поради което
съдът не следва да ги обсъжда.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че описаните по – горе фактически
обстоятелства осъществяват признаците от състава на престъплението по чл. 209,
ал. 1 от НК. С. е осъществил изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК като
е формирал чрез устни изявления и обещания в съзнанието свид. С.,*** Търново,
която е склонна да му даде да работи с неин лиценз за изкупуване на черни и
цветни метали, за което е необходимо да внесе банкова гаранция, без тези
обстоятелства да отговарят на обективната действителност. С тези си действия
подсъдимият е възбудил заблуждение у свид. С., в следствие на което последният
предал на подсъдимия сумата от 5050,00 лева. Така чрез предаването на сумата на
подсъдимия, същият причинил на пострадалия свидетел С. имотна вреда в размер на
5050,00 лева и е настъпил съставомерния вредоносен резултат на престъплението
по чл. 209, ал. 1 от НК.
След преценка на изтъкнатите по – горе фактически
обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, съдът
намира за установено по безспорен начин, че подс. С.С., след като на
неустановена дата през месец октомври 2017 година в гр. Севлиево, с цел да
набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Р.Е.С.,***
Търново, която е склонна да му даде да работи с неин лиценз за изкупуване на
черни и цветни метали, за което е необходимо да се внесе банкова гаранция, с
което е причинил на Р.Е.С. имотна вреда в размер на сумата от 5050,00 лева,
както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК. Деянието е извършено от С. при форма на
вина пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.
съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Извършеното от подс. С. е тежко
престъпление по смисъла на НК, което се характеризира със сравнително висока
степен на обществена опасност предвид динамиката на извършване на такъв род
престъпления. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени съдействието на
подсъдимия за разкриване на обективната истина в пълнота, както в хода на
досъдебното производство, така и по време на съдебното следствие и липсата на
предишни негови осъждания. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема
предвид размерът на причинената на свид. С. щета, който надвишава значително
размерът на минималната работна заплата за страната към момента на извършване
на деянието и невъзстановяването на парите на пострадалия свидетел. Предвид
тези обстоятелства съдът счете, че наказанието на подсъдимия следва да се
определи по текста на обвинението, поради което и на основание чл. 54 от НК
наложи на подс. С. наказание ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Налице са предпоставките на чл. 66, ал. 1
от НК предвид липсата на предишни осъждания на подсъдимия С., поради което
съдът като взе предвид, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на подсъдимия не е наложително да изтърпи определеното наказание,
отложи изпълнението му като определи ТРИ ГОДИШЕН ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК, начиная от
влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че наложеното наказание е
съобразено с тежестта на повдигнатото обвинение и другите, обуславящи вината
обстоятелства, както и че със същото ще се постигнат целите, предвидени в чл.
36 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
От пострадалия свидетел Р.Е.С. *** е предявен
граждански иск против подсъдимия С., с който се претендира подсъдимият С.С. да
му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на
престъплението, за което подсъдимият е предаден на съд, в размер на сумата от
5050,00 лева, платима ведно със законната лихва върху нея, начиная от датата на
увреждането 15.07.2017 година до окончателното й изплащане, както и направените
по делото разноски.
Съдът намира предявеният граждански
иск за основателен и доказан в пълен размер, тъй като по делото безспорно се
установи, че в резултат на престъпното деяние на подсъдимия С.С. на свид. Р.С. ***
са причинени имуществени вреди на стойност 5050,00 лева, представляващи
стойността на парите, получени от подсъдимия в резултат на възбуденото у
свидетеля заблуждение, в следствие на което той е бил мотивиран да предаде
сумата на подсъдимия. Видно от материалите по делото до настоящия момент
подсъдимият не е възстановил тази сума на свидетеля С., поради което той бе
осъден да заплати на Р.Е.С. ***, сумата от 5050,00лв. /пет хиляди и петдесет/
лева, представляваща обезщетение за причинените му от деянието на подсъдимия
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от
15.10.2017 година до окончателното й изплащане, както и направените от
пострадалия разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на сумата от
500,00лв. /петстотин/ лева.
Подсъдимият С.С. Петков следва да
заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху уважения
граждански иск в размер на сумата от 202,00лв. /двеста и два/ лева.
Разноски по делото не са правени.
В този смисъл съдът произнесе
присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: