Р Е Ш Е Н И Е
№ 1736
гр. Пловдив, 14 октомври 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и
участието на прокурора ЙОРДАНКА ТИЛОВА, като разгледа КАНД № 1606 по описа
на съда за 2020г., докладвано от съдия Й.
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бизнеспарк
Маноле“ ООД, ЕИК ********* срещу Решение
№ 199/06.02.2020г., Районен съд - Пловдив, IV наказателен състав, постановено по АНД № 6135/2019г., с което е потвърдено Наказателно постановление/НП/
№ 59 от 20.09.2019г., издадено oт Директор на РИОСВ -Пловдив,
с което за нарушение на чл. 64, вр. чл. 57, ал. 3 и ал. 4 Закон за
отговорността за предотвратяване и отстраняване на екологични щети/ЗОПОЕЩ/, на
„Бизнеспарк Маноле“ ООД, на основание чл. 64 ЗОПОЕЩ, е наложена имуществена
санкция в размер от 5 000 / пет хиляди / лева.
Поддържаните касационни основания се съдържат в
твърдението, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на закона,
направилен и необоснован. В тази връзка се поддържа становище, че описаното в
НП нарушение е маловажно. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се
отмени издаденото наказателното постановление.
Ответникът по касация – Директор на РИОСВ -Пловдив,
чрез процесуален представител по пълномощие, оспорва депозираната жалба по
съображения, изложени в отговора на касационна жалба. Моли да се остави в сила
решението на ПРС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив дава
заключение за неоснователност на жалбата и като последица от това да бъде
оставено в сила решението на РС-Пловдив.
Настоящият
съдебен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и
посочените в нея основания предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема
следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана
по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предметът на съдебната проверка по настоящото
касационно производство се заключава в анализ
и обсъждане само на посочените в жалбата пороци на
решението. За валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон съдът следи служебно.
Решението
е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
власт и при надлежно упражнено право на съдебно производство, предвид на което
е валидно и допустимо.
РС-Пловдив е бил сезиран по жалба от „Бизнеспарк
Маноле“ ООД, ЕИК ********* срещу Наказателно
постановление № 59 от 20.09.2019г.,
издадено oт Директор на РИОСВ -Пловдив, с което за нарушение на чл. 64, вр. чл.
57, ал. 3 и ал. 4 ЗОПОЕЩ, на „Бизнеспарк Маноле“ ООД, на основание чл. 64
ЗОПОЕЩ, е наложена имуществена санкция в размер от 5 000 лева. ПРС е
приел, че правоохранителният акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение
на възложени му със закон правомощия. При осъществяване на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да нарушат правото на защита на санкционирания субект.
При определяне размера на имуществена санкция районния съд е приел, че постигат
целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН, а именно да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да въздейства
възпитателно и предупредително.
Обжалваното решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационната инстанция, извън дължимата
служебно проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението.
Настоящият касационен състав напълно споделя изводите
на въззивния съд, че производство е проведено и приключило съобразно
процесуалните правила, без допуснати нарушения, които да са довели до
нарушаване правото на защита на наказаното дружество.
Безспорно установено по делото е, че на дружеството с
констативен протокол № 0008536 от 18.06.2019
г. са били дадени предписания, влезли в сила, които подлежат на изпълнение.
Правнозначим е единствено фактът на влязло в сила предписание на РИОСВ Пловдив,
което е задължително за адресата и за всички останали лица и държавни органи. В
този смисъл нарушението е установено по безспорен начин, както е установен и
нарушителят.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба
твърдение за несъобразяване от районния съд с правилата за определяне на
административните наказания по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и че случаят се явява
маловажен.
Преценката за „маловажност” следва да се прави на база
фактическите данни за всеки конкретен случай - вид на нарушението, начин на
извършването му, вида, вредоносните последици, степента на обществена опасност
и т.н., при съобразяване характера и целите на административнонаказателната
отговорност. Предвид горните критерии, фактите установени по делото сочат,
че не са налице предпоставките на чл.93 т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН, за
определяне на извършеното административно нарушение, като маловажно. Имайки
предвид, че се касае за едно
нарушение с висока степен на обществена опасност, създаващо висок риск, както
за здравето на населението, така и за природата, не се установява ниска степен на обществена опасност и незначителност
на вредните последици от неизпълнението на предписаното, то липсват
обстоятелствата по чл.28 от ЗАНН, които изключват отговорността на нарушителя.
Като основание за претендираната отмяна на обжалваното
съдебно решение касаторът е посочил и неговата необоснованост. Следва да се
отбележи, че необосноваността на съдебния акт не е касационно основание по чл.
348 от НПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН и е извън обхвата на касационната проверка.
Оплакването за необоснованост може да бъде уважено само ако касационният съд
констатира, че са допуснати груби и съществени нарушения при формиране на
вътрешното убеждение на съда, в разрез с основните принципи на процесуалния
закон и/или когато правните изводи се основават на несъществуващи или изопачени
по делото факти и обстоятелства. В настоящият случай относимите обстоятелства
са установени с допустими от НПК доказателствени средства, като въззивната инстанция
не е нарушила правилата за оценка и проверка на доказателствения материал.
При извършената служебна проверка не се установяват
основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд Пловдив е
постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно
приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на
производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и
да е от тях, което настоящата касационна инстанция възприема напълно. Ето защо с
оглед на гореизложеното решението следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. РИОСВ-Пловдив има право на възнаграждение по
чл. 78, ал. 8 от ГПК,вр. чл. 144 АПК макар да е представляван в процеса от
служител с юридическо образование, а не от юрисконсулт. Поради факта, че
лицето има висше юридическо образование,
същото попада в хипотезата на "други служители с юридическо образование...
" по смисъла на чл. 32, т. 3 от ГПК, т.е. са приравнени на юрисконсултите.
Следователно не може да се счита, че ако юридическо лице е представлявано от
служител, който формално не заема длъжност "юрисконсулт", то няма
право на разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК. На РИОСВ-Пловдив следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от изложеното, Административен съд -
Пловдив, ХХ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 199/06.02.2020г., Районен съд - Пловдив, IV наказателен състав, постановено по АНД № 6135/2019г.
ОСЪЖДА „Бизнеспарк Маноле“ ООД, ЕИК
********* да заплати на РИОСВ-Пловдив сумата от 80/осемдесет/лева
юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: