РЕШЕНИЕ

 

 

Номер.................                    Година   2015                        Град Варна

 

                                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                    ХХІХ състав

На тридесет и първи май          Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:                              

 

                                                                       Съдия Мария Бончева

 

Секретар Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №5840 по описа на съда за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е образувано по жалба на И.Д.С. против НП № 17-0819-000470/02.03.2017г. на Началника на група  сектор ПП към ОД МВР- гр.Варна,  с което на И.Д.С. е наложено административно наказание  в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл. 183 ал.2 т.11от ЗДвП и в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 80 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

         Жалбоподателят моли да бъде отменено НП. 

          В съдебно заседание редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, но се представлява като процесуалния му представител поддържа жалбата.

         Въззиваемата страна не се представлява и не е изразила становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         Видно от текста на съставения акт за установяване на административно нарушение според административнонаказващия орган на  22.12.2016г. в гр.Варна въззивника управлявал лек автомобил  с ДК №В8339 ВХ, като при маневра движение назад се блъска в паркиралия  зад него лек автомобил.  ПТП с материални щети. След ПТП между участниците имало съгласие относно обстоятелствата свързани с него, но водача не изпълнил задалжението си да уведоми службите за контрол.

         Съставен бил акт за установяване на административно нарушение, след което било издадено атакуваното от въззивника наказателно постановление.

                   Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

         Наказателното постановление на Началника на група в сетро ПП при ОД МВР Варна е издадено от компетентен орган-съгласно заповед № I-8121з-748/24.06.2015г. на Министъра на вътрешните работи.

          В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

           По пункт първи от НП:

     

     Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл.40 ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма и на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП е наложил наказание. Съгласно разпоредбата на правната норма по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. В конкретния случай жалбоподателя не е изпълнил това си задължение и е станал причина за ПТП. Горното обстоятелство се доказва от писмените доказателства събрани по АНП и гласните доказателства събрани в хода на съдебното следствие. Правилно е била определена и санкционната норма, като е наложено наказание глоба в размер на 20 лева, като размера на наказанието е императивно посочен в разпоредбата на чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП.

      

 

         По пункт втори от НП:

     Административнонаказващият орган, след като констатирал нарушение по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП е наложил наказание “ГЛОБА” в размер на 80 лева и наказание „Лишаване от право да управлява МПС”  за срок от два месеца. Съдът намира, че неправилно АНО е констатирал нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. В НП е било уточнено, че жалбоподателят е наказан за нарушение по б. „В”  на чл. 123 ал.1 т.3 от ЗДП, като същевременно е било  посочено, че между участниците в ПТП е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с него, но жалбоподателят не уведомил контролните органи за ПТП. Видно от разпоредбата на посочената за нарушена правна норма- ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В тази връзка съдът намира, че между описаните в НП обстоятелства е налице противоречие. За съдът остава неясно защо след като АНО е приел, че между участниците в ПТП има съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП, жалбоподателят е наказан за нарушение на нормата на чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДП, в която изрично е описано, че между участниците в ПТП няма съгласие. Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свид.Т. Д.-втори участник в ПТП, същият твърди, че между него и жалбоподателят  е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с ПТП, но поради липса на време не са попълнили двустранен протокол. Въпреки това обстоятелство против жалбоподателя е бил съставен АУАН за нарушение по чл.123 ал.1 т.3 б.В от ЗДП, без да бъде отчетено обстоятелството,  че между участниците в ПТП е имало съгласие относно обстоятелствата свързани с него. Съдът намира, че нарушението по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай не бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради което не е необходимо да се изследва въпросът за вината.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                     Р  Е Ш  И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-0819-000470/02.03.2017г. на Началника на група  сектор ПП към ОД МВР- гр.Варна,  с което на И.Д.С. е наложено административно наказание  в пункт първи "ГЛОБА" в размер на 20 лева, на основание чл. 183 ал.2 т.11от ЗДвП.

          ОТМЕНЯ НП № 17-0819-000470/02.03.2017г. на Началника на група  сектор ПП към ОД МВР- гр.Варна,  с което на И.Д.С. в пункт втори "ГЛОБА" в размер на 80 лева и “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна по реда на АПК.

         След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: