МОТИВИ към присъда по НОХД № 571
по описа
на
Варненския
районен съд за 2011 година, ХХVII състав.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против К.К.П.,
за престъпление от общ характер по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК за това, че на 09.09.2009 г. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от преправен официален
документ - свидетелство за правоуправление на МПС № *********, издаден на
18.07.2007 г. на името на К.К.П.,
с цел да бъде използван, като от него за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
Представителят на ВРП поддържа изцяло предявеното против П. обвинение, като счита, че същото е доказано както
от обективна, така и от субективна страна със събраните в хода на предварителното и
съдебното производство безпротиворечиви
и категорични доказателства за авторството на деянието.
Прокурорът пледира на подс.И.
да му бъде наложено наказание Лишаване от свобода за срок от две години и шест
месеца, изтърпяването на което да бъде отложено с изпитателен срок по реда на
чл. 66 от НК.
Служ. защитник на подс. П. моли да бъде наложено наказание, което да бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Подс. П.
обявен на ОДИ, не се явява.
Производството е по реда на чл. 269
ал.3 т.1 и т.2 от НПК.
След преценка
на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено
от фактическа страна
следното:
Подсъдимият П. притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС, но през 2006г. същото било откраднато и обявено за
невалидно. Той решил да подаде документи за издаване на ново СУМПС, но тъй като
не бил платил наложените му по административен ред глоби, разбрал че няма да
получи такова. В края на 2008г. бил на събиране с приятели и непознат мъж
предложил да му изготви ново свидетелство за правоуправление. Подс. П. се съгласил и дал на непознатия личните си данни и
снимки, а също и посочил и категориите, които искал да има. Посочил, че желае и
категория „С", каквато всъщност никога не е притежавал.След няколко дни
непознатият му дал СУМПС №*********, издадено на името на подсъдимия. На
09.09.2009г. около обяд на автомагистрала „Черно море" в гр.Варна той бил
спрян за проверка от свидетелите С.
С. и Е.Ж. -служители в сектор „ПП
КАТ"- ОД-МВР-Варна. Подс. П. управлявал т.а.
„Фолксваген транспортер" с рег.№В 57 40 РК,
собственост на св. П.М.. Свидетелите поискали документите на подс. П. за проверка и той им представил СУМПС № *********,
издадено на 18.07.2007г. Двамата свидетели се усъмнили в истинността на
документа и след извършена справка в ОДЧ установили, че лицето притежава СУМПС,
но същото било обявено за изгубено /откраднато/. От изготвена справка от Сектор
"ПП" при ОД на МВР - Варна, било установено, че на подс. П. не е било издавано СУМПС № *********. Същият е
притежавал СУМПС № *********, което било обявено за изгубено на 09.10.2007 г.
СУМПС № ********* било издадено от Сектор "ПП" при ОД на МВР - Варна
на лицето А.Й. М..
Видно от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза е, че
СУМПС № *********, издадено на 18.07.2007 г. от МВР - Варна на името на К.К.П.
не е истински документ - образец на Р България, а е подправен. Подправен е
такъв документ, при който в оригиналния документ са отстранени основни данни и
снимка, а са вписани чужди лични данни. Заключението на вещото лице бе
приобщено към доказателствата по реда на чл. 282 от НПК.
Съдът разпита свидетелите П., С., Ж. и М., които дават доставерни
и непротиворечиви показания, които се припокриват с установената фактическа
обстановка.
Горната фактическа
обстановка, принципно безспорна
между страните, съдът прие за установена
въз основа на гласните доказателства по делото- показанията на свидетелите,
справка за съдимост, заключението на
съдебно-техническата експертиза и показанията на вещото лице в съдебно
заседание и други, които са последователни, безпротиворечиви, взаимно обвързани и допълващи се и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
ПРИЗНА ПОДС. К.К.П.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 09.09.2009 г. в гр. Варна, съзнателно се ползвал от
преправен официален документ - свидетелство за правоуправление на МПС №
*********, издаден на 18.07.2007 г. на името на К.К.П., с цел да бъде
използван, като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.- престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308 ал.2 от НК.
Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:
От
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез действие –
съзнателно използване на неистински официален документ- СУМПС, като същото не е
било съставено от подс.П..
В случая е налице подправен официален документ, при който в оригиналния
документ са отстранени основни данни и снимка, а са вписани чужди лични
данни.
От субективна
страна престъпленито
е осъществено от подс.П. при форма на вината пряк умисъл. Същият безспорно е знаел ,
че представеното СУМПС е неистинско с оглед на установеното по делото, че
подсъдимия е притежавал такова, но същото е било откраднато. Въпреки това
подсъдимият го е използвал за да докаже, че притежава съответна правоспособност
да управлява МПС.
С оглед горното и тъй като прие , че
обвинението против подсъдимия са доказани по несъмнен начин по смисъла на
чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна К.П.
за виновен по предявеното му обвинение за престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 от НК
При определяне вида и размера на наказанията съдът взе предвид следното:
Отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение
на подсъдимия съдът не установи. Същевременно
като смекчаващи отговорността
такива бе съобразено чистото му съдебно
минало.
Съдът не установи наличието на многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление се явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Поради това, при отчитане на
високата степен на обществената опасност на деянието и данните за личността на подс. П., настоящият
състав на съда не намери основание при определяне на наказанието да приложи
разпоредбата на чл.55 от НК, но наличието на смекчаващи обстоятелства го мотивираха да приеме, че следва да се наложи наказание над минималния размер, предвиден в
закона. Поради това, доколкото в
приложимата законова норма на чл.308 ал.2 от НК , е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” до 8 години, и с оглед приложението на чл.54 от НК, съдът
наложи на подс. П. наказание „Лишаване от свобода” в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
При
преценка на начина на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода” – условно или ефективно,
съдът намира че за поправянето на подс. П. не е необходимо той да изтърпи така определеното
наказание. Поради това и доколкото не е налице законова пречка за прилагане на чл.66 ал.1 от НК, съдът
отложи изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от 3 години.
Съдът счете, че с така наложеното
по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната,
така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред.
На основание чл. 53, ал. 1, б. „А” от НК съдът ОТНЕ в полза на Държавата вещественото доказателство – свидетелство за правоуправление
на МПС № *********, издадено на 18.07.2007г. на името на К.К.П., като след влизане на присъдата в сила същото да бъде изпратено на сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР – Варна за унищожаване.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс.П. да заплати направените по делото
разноски в размер на 28.00 лева, в полза на Държавата
и 30.00 лева, в полза
на ВРС.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ при РС- Варна: