РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми септември през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6369 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл.
25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща
искане за настаняване на детето Х.Ц.С., с ЕГН ********** в семейството на
нейните роднини по бащина линия Н.П.К.
ЕГН ********** и П.В.К. ЕГН ***** ***и двамата с адрес *** за срок до
навършване на пълнолетие от момичето или до промяна на обстоятелствата,
свързани с детето ако е в негов интерес.
В молбата се
излага, че по повод на подаден писмен
сигнал с вх.№ СИГ/Д-ЕН/30.03.2018г от Д.К.консултант при НТЛД за дете в риск- Х.Ц.С.
на 15 години, за което се сочило, че е
обект на ежедневно физическо или психическо насилие от страна на баща й Ц.П.С. е извършено спешно социално
проучване, при което е установено, че родители на детето са Ю.П.С. ЕГН **********
и Ц.П.С. ЕГН **********. Излага с, че родителите на момичето имат още едно дете
Е. Ц.С., род. на 14.08.08 г, който е „дете с увреждане“ съобразно ЕР на ТЕЛК
1196 от 076/28.04.2017 г. със срок до 01.04.2020 г. с водеща диагноза “дълбока
умствена изостаналост“ и общо заболяване „Епилепсия- ГТКП“ и определени 100 %
види степен на увреждане. Сочи се, че от раждането си до датата на предприемане
на мярка за закрила спрямо непълнолетното момиче, то се е отглеждало в
семейната си среда. Твърди се, че тази семейна среда не е подходяща за нейното
правилно и пълноценно развитие, тъй като не може да й осигури необходимата
подкрепа, емоционална топлина, спокойствие и сигурност. Излага се, че в хода на проучването е констатирано, че Х.
изпитва страх от съвместния живот с баща й. Сочи се, че при проверката е
станало ясно, че след като родителите и разбрали, че състояние на братчето й Е.
е много тежко и бъдещите прогнози за него са песимистични, баща й Ц. се
променил и станал нервен, гневен и избухлив като изливал отрицателните си
емоции върху съпругата си Ю. и дъщеря си Х.. Твърди се, че бащата наложил
социална изолация на членовете на семейството му, като ограничавал контактите
им с външния свят до минимум. Сочи се, че бащата започнал постоянно да
наблюдава Х. и да следи поведението й, като постоянно я подозирал в
неподчинение, ограничавал социалните й контакти с нейни приятели и съученици,
постоянно й проверявал телефонните контакти, като едновременно с това и ги
ограничавал. Излага се, че майката Ю.
също била подложена на физическо и
психическо насилие от съпруга си и също не оказвала необходимата подкрепа и
защита на момичето, като го съветвала да не обръща внимание на лошото държане и
отношение на бащата, а да се прибира в общата им стая. Твърди се, че спрямо момичето Х. е предприета
мярка за закрила в семейна среда по чл.23, т.2 от ЗЗДет, като тя и родителите и
са консултирани и насочени да ползват социална услуга в общността предоставяна
от доставчика на такива услуги ЦОП Плевен „Превенция на насилието. Работа с
деца, жертви на насилие и техните семейства.“ Излага се, че на майката и бащата
на детето ОЗД при ДСП Плевен е предложил работа с психолог, чрез предоставяне
да ползват социална услуга към същия център в гр.Плевен. сочи се, че по отношение на детето Е. Ц.С. е
предприета мярка за закрила в семейна среда по чл.23, т.2 от от ЗЗДет чрез
предоставяне за ползване на социална услуга в „Дневен център за деца с
увреждания“ в гр.Плевен като същото посещава и ***. Излага се, че по този начин за времето от
08.00 до 17 часа Е. полза работа със съответни специалист в училището и, работа
с психолог и логопед в дневния център. Твърди се, че с направление
№НП/Д-ЕН-104/20.04.2018г на директора на ДСП гр.Плевен непълнолетното момиче и
родителите й са били насочени към доставчика на социални услуги в общността
„Център за обществена подкрепа“ гр.Плевен да ползват дългосрочната услуга
Превенция на насилието. Работа с деца, жертви на насилие и техните семейства“. Излага се, че при проверката осъществена от
ОЗД Плевен е констатирано, че семейството на девойката живее в собствено жилище,
което представлява апартамент, състоящ се от две стаи и кухня с подходящи
хигиенно-битови условия на живот за отглеждането на деца. Сочи се, че доходите
на майката и бащата се формират от получаваното от майката трудово
възнаграждение като ***при ***в размер на 600.00 лв месечно. Твърди се, че бащата
от две години не работи, тъй като изцяло е поел грижите за сина си, за което
семейството се подпомага с месечни помощи по чл.8 „Д“ от ЗСПД в размер на
930.00лв и такава по чл.7 от ЗСПД в размер на 45 лв. Сочи се, че на 27.06.2018 г.
е постъпил сигнал на националната телефонна линия 116 111 за упражнено предния
ден физическо насилие от страна на бащата Ц. върху майката Ю.С., в резултата на
което майката се затворила в една от стаите на дома им и е погълнала
неопределено количество таблетки от медикамента “Неуротоп“ предписан за лечение
на сина й Е.. Излага се, че въпреки, че съпруга й Ц.С. е видял състоянието на Ю.,
след приема на тези лекарства, той не е предприел незабавни действия да потърси
необходимата помощ, като едва на следващата сутрин той е уведомил бащата на
съпругата си Ю. за състоянието й, изискващо спешна медицинска грижа, който на
свой ред е предприел незабавни действия за предоставяне на спешна помощ на
дъщеря му. Сочи се, че след оказване на спешна медицинска помощ на майката, на
02.07.2018 г. същата е преместена за лечение в психиатрична клиника при УМБАЛ
гр.Плевен. Твърди се, че е предоставена информация, че поради агресивното и
тиранично отношение на бащата спрямо непълнолетната Х., същата от около месец
живеела при лелята по майчина линия Н.П.К. ***, към която имала силна
емоционална привързаност. Сочи се, че в
тази връзка е извършена незабавна проверка на сигнала и е установено, че
девойката от месец юни 2018 г живее при леля си Н.К. *** с изричното съгласие
на бащата Ц.. Излага се, че предвид настъпилите нови обстоятелства, свързани с
опита на майката да се самоубие, лелята на момичето по бащина линия е изразила
категоричното си желание пред директора на ДСП Плевен да поеме бъдещите грижи
за племенницата си в нейното семейство, като е проучена и средата и условията
на живот на лелята Н., при което е установено, че роднината е омъжена за П.К.,
с когото имат родено едно дете - ***К., който е пълнолетен и е студент в
гр.София. Сочи се, че доходът на семейството на лелята се формира от получавано
от нея трудово възнаграждение в размер на ***, както и, че съпругът й е
безработен. Твърди се, че лелята Н.К. притежава подходящи материално- битови
условия на живот, като живее в собствено жилище, представляващо апартамент с
площ от 70.00 кв. м., състоящо се от две стаи, кухня и сервизни помещения. Излага
се, че за подрастващата Х. има обособена самостоятелна стая с достатъчно лично
пространство, необходимите мебели и лични вещи. Твърди се, че пред социалните
служители непълнолетното момиче е посочило, че в семейството на роднината й се
чувства спокойна и защитена, получава необходимото внимание и грижи от тяхна страна Сочи се, че на Х. са задоволени
всичките й основни жизнени потребности, както и емоционални такива от подкрепа,
топлина и привързаност, в резултат на което девойката е повишила успеха си в
училище като е завършила с много добър резултат. Излага се, че Н.К. е
обективирала своето желание да се грижи за племенницата си Х. в саморъчно
попълнена декларация по чл.24, ал.З от ЗЗДет, с която е дала съгласието си
момичето да бъде настанено в нейното семейство. Твърди се, че от уведомително
писмо на директора на ЦОП Плевен до ДСП Плевен с вх.№СЛ/Д-ЕН/608-008/05.07.2018г
се установява, че от провежданите ежеседмични психологически консултации на Х.
са събрани данни, че от ранна детска възраст момичето не е разполагало с
емоционална подкрепа от родителите си и възможности за развитие на интереси,
като е споделила и за постоянно усещане за страх и тревожност и нарушения на
съня, свързани с физически изменения. Сочи се, че по време на срещите момичето
многократно е споделяла за системно нанасяне на удари по главата, крайниците и
тялото и ритници в зъбите от страна на бащата. Излага се, че предвид на
установените факти и обстоятелства спрямо непълнолетната е предприета мярка за
закрила чрез настаняването и за отглеждане в семейството на нейната леля и
вуйчо по бащина линия - Н.П. ***и П.В.К. *** с адм. Заповед № ЗД/Д-ЕН-
251/05.07.2018г на директора на ДСП Плевен. Твърди се, че от проверката е
констатирано също, че въпреки насочването му от ДСП Плевен да ползва социална
услуга при ЦОП Плевен за превенция от насилие, бащата Ц. е отказал да подпише
договор с доставчика на социални услуги в общността ЦОП Плевен да ползва такава
услуга, както и отправените към него предложения за различни мерки за подкрепа
на семейството му. Излага се, че бащата
е посочил, че по отношение на грижите за сина му Е. не одобрява назначеното му
лечение от лекар-специалист, поради което нямало смисъл да го прилага. Твърди
се, че на практика с действията си бащата поставя в риск живота и здравето на
болното си дете, като не задоволява здравните му потребности. Излага се, че това сочи за липсата на
необходимото разбиране на проблемите във взаимоотношенията с дъщерята и
съпругата му, нисък родителски капацитет, както и на осъзнатост на родителската
си отговорност и задължения. Прави се
извод, че поради това връзката между дъщерята и родителите й е нарушена. Твърди
се, че в семейната среда на непълнолетната Х. спрямо нея е извършвано както
физическо така и психическо насилие чрез вербални обиди, заплахи, ограничаване
на социалните и контакти и подходящи социални преживявани я и опит от страна на
бащата по смисъла на параграф 1 т.2 и т.З от ЗЗДет, както и „пренебрегване“ от
страна на майката, която не е успяла да и осигури безопасността и емоционалното
и развитие. Поради изложеното ОЗД при
ДСП Плевен изразява становище, че са налице основянията на чл. 25, ал.1 т. 3 и
т.4 от ЗЗДет за извеждане на подрастващата Х.Ц.С., която се приема, че е „дете
в риск“ съобразно разпоредбта на пораграф 1 т., т.11 б“Б“ и б.“В“ от ДР на
ЗЗДет от неблагоприятната и несигурна семейна среда и предприемане на подходяща
съобразно възрастта и индивидуалните и потребности мярка за закрила чрез
настаняването и за отглеждане в семейството на нейната роднина - Н.П.К. и
съпруга и П.В.К. - леля и вуйчо по бащина линия и двамата от гр.Плевен. Твърди
се, че по този начин се осигурява „най-добрия „ интерес на непълнолетната
съобразно разпоредбата на параграф 1 т.5 б “А“, б.“В“, б.“Г“ и б.“Д“ от ДР на ЗЗДет,
като й се предоставя сигурност, безопасност и необходимото внимание и подкрепа
от роднини, към които момичето е силно привързано. Поради изложеното се отправя
искане до съда депозирана молба да бъде уважена.
В открито съдебно заседание Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен, чрез ю.к. ***моли
съда да уважи молбата. Сочи, че от събраните по делото доказателства се е
установило, че спрямо детето има неприемливо поведение, недостатъчна подкрепа и
разбиране. Твърди се, че към настоящия момент не са налице предпоставки за
реинтеграция на детето в семейството на своите родители. Излага, че въпреки
отправените покани към родителите за посещаване на курсове за указване на
допълнителна подкрепа, същите са отказали да бъдат обучени, което от своя
страна говори за неосъзнатост на проблемите в общуването им с детето им. Прави
се извод, че към момента сигурна и безопасна среда е тази на лелята и вуйчото
на момичето. Твърди се, че евентуалното връщане на детето в несигурната и
неподкрепяща семейна среда, може да окаже негативно влияние върху нейното психо
– емоционално състояние. Поради изложеното моли съда да уважи молбата.
В проведеното по делото о.с.з. назначения особен
представител на детето Х. –адв. А. моли съда да уважи молбата, като основателна
и доказана. Счита, че в семейството на леля си и вуйчо си детето ще бъде
отглеждано от хора, на които държи.
Майката на детето Ю.С. изразява становище за
неоснователност на молбата. Желае да се грижи за дъщеря си в семейната си
среда. Сочи, че е ставала свидетел на по невъздържани моменти от страна
на съпруга й. Излага, че не може
да прецени дали детето в момента е по-спокойно. Твърди, че е отказала
съдействие от ОЗД, тъй като счита,
че няма нужда и, че ще може да се справи със ситуацията в къщи.
Разказва, че дъщеря й не е лишавана от нищо. Разказва, че дъщеря й й е
споделила, че се страхува от баща си за това, че не й дава да излиза,че
й не й дава свободата да излиза. Счита, че има сили да
гледа детето си без помощта на психилози. Предполага, че в
момента леля й се грижи добре за нея. Подрбоно
разказва за последната среща с дъщеря си. Сочи, че по нейни
наблюдения детето е щастливо. Излага, че
откакто Х. не е в семейството,
обстановката е спокойна.
Бащата на детето Ц.С. – изразява становище за неоснователност на молбата. Желае да се грижи за
дъщеря си в семейната си среда. Твърди, че не знае
защо детето е изведено от неговото семейство. Разказва, че по
принцип са имали „някакви
скандалчета леки, когато нещо ме излъже, на мен не ми е приятно и така“. Не отрича, че е проявявал физическа агресия по отношение на детето си,
което се е случвало когато го
излъже, когато я пуснал някъде и тя не
изпълнява. Сочи, че не е наясно дали дъщеря му
се страхува детето от него. Разказва, че в
момента средата при тях е спокойна. Тврърди, че съпругата
му е погълна хапчетата на сина му,
защото са взели Х.. Това беше след като взеха детето, не е преди това. Твърди, че не вижда смисъл от
предлаганата от ОЗД помощ, тъй като могат да се справят сами, както и, че няма
гаранция,
че ако използва такава услуга, ще се променят нещата. Твърди, че
може да се справи сам,
без чужда помощ, тъй като има „капацитет“. Подробно разказва за случки с детето си, при които по негови думи тя не го
е слушала. Сочи и, че дъщеря му не желае да говори с него.
В проведеното по
делото о.с.з. заинтересованата страна Н. ***моли съда да уважи молбата. Сочи,
че Х. е в нейното семейство от 25.04.2018 г., когато брат й я е изпратил при тях, за да не я вземат „социалните“, тъй като имало сигнал за психически и физически тормоз от много
години върху детето. Сочи, че Х. е по – спокойна сега. Подрбоно разказва вижданията си за това защо е налице
конфликт между бащата и детето. Сочи, че в момента с Х. работят психолози.
Твърди, че племенницата й се страхува от баща си и никога не споделя с майка си. Сочи, че пред ОЗД, попитали детето дали
майка й я е
гушкала, дали я е утешавала, и тя отговорила, че
не е. Сочи, че в момента Х. се чува по телефона с майка си.
Разказва, че е наясно, че семейството на брат й е отказало да ползва помощ от
психолог. Излага, че семейство на брат й,
няма контакти, а имат
нужда от социални контакти. Твърди, че се грижи за Х.
като за родно дете, че същата полека започва да се отпуска и да й споделя.
Излага, че детето не търси баща си, а говори с него само когато й се обади.
Заинтересованата страна П.К. моли съда да уважи молбата и да
настани Х. в неговото семейство. Сочи, че доколкото е наясно спрямо ***е имало физически и психически тормоз
от страна на родителите, поради което и детето само потърсило помощ. Разказва,
че при идването си детето било
прекалено затворено, притеснено, докато в момента е по освободена, по-жива, повече се усмихва
от преди. Твърди, че Х. не търси контакти с
родителите си, като сочи и, че разговорите с
тях са кратки и лаконични.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане на
детето Х.Ц.С. е, че негови родители са Ю.П.С. ЕГН ********** и Ц.П.С. ЕГН **********.
Установява се от приложената по делото Заповед № ЗД/Д-ЕН- 251/ 05.07.2018г на директора на ДСП
Плевен е, че детето е настанено в семейството на своята леля
и чичо по бащина линия произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗакрДет.
От приложеното по делото Становище от ДСП Плевен се
установява и какви условия на живот могат да предоставят Н. и П. ***на детето Х..
По делото е депозиран и социален доклад, в който се
правят следните изводи: че са налице данни, че спрямо непълнолетното дете е
упражнявано системно психическо и физическо насилие от страна на неговия баща.
Сочи се, че с цел превенция на бъдещите рискове спрямо детето, които нарушават
достойнството му, влияят неблагоприятно върху физическото, психическото му
развитие, както и осигуряване на правото да се отглежда в семейна среда на роднини в негов интерес е то да бъде
настанено в семейството на своята леля и вуйчо по бащина линия.
Видно е от представените по делото Направления за
ползване на социални услуги, че както Х., така и брат й Е. са насочени към
ползването на такива.
По делото са представени и доказателства относно
здравословното състояние на братчето на Х. – Е., от които се установява, че
същото е със 100% степен на увреждане с чужда помощ.
Установява се от приобщените сигнали за дете в риск,
както и становището към тях какво е констатирано при подаването им.
Видно е от приобщените по делото Молби съгласие по чл.24, ал.3, че Н.П.К. и П.В.К. са дали
съгласието си Х. да бъде настанена в тяхното семейство.
По делото са приобщени и доказателства относно
здравословното състояние на майката на детето след направения опит за
самоубийство.
По делото е изслушано и детето Х.. Същото споделя,
че не е виждала баща си от два месеца, като преди това са се чули само по повод
на рожденния й ден и за смяна на тарифния план на номера, който използва.
Разказва, че по време на разговора им той е бил пиян и я е попитал защо се
обажда. Разказва, че по – често контактува с майка си, както и, че ходи до тях
да види братчето си когато баща й не е в къщи. Твърди, че отишла да живее при
леля си защото не се е чувствала добре в къщата на родителите си, тъй като баща
й й посягал и не й давал да излиза. Разказва за различни поводи, при които
родителите й са й посягали. Обяснява, че се е опитвала да говори с майка си, но
че тя й отвръщала „да не я занимава“. Твърди, че при леля си се чувства по –
спокойна и среща разбиране от нейна страна.
Социалният
работник ***, присъствала при изслушването
на детето сочи, че при отговорите
на въпросите детето е било спокойно.
Разказва, че родителите му са отказали да ползват социална услуга, въпреки че
им е било разяснено, че това е едно от условията детето да бъде върнато при
тях. Твърди, че ситуацията в семейството не е променена към настоящия момент и,
че не е в интерес на детето то да бъде при родителите си.
По делото е разпитана и свидетелката С.М. – ***,
психолог, работещ в ЦОП и занимаващ се с
детето Х.. Разказва, ,че е трябвало тя да сключи договор с родителите на
детето, но че бащата отказал. Твърди, че е налице коренна промяна при детето
след настаняването му при лелята, като подробно разказва в какво се изразява
тя. Сочи, че детето й е показвало синини по ръката и крака си, които е
твърдяло, че са нанесени от баща й. разказва, че детето споделя, че обича майка
си, но че не се чувства достатъчно подкрепена от нея, както и, че тя не може да
я защити от баща й. Излага, че детето й е споделило, че се чувства добре при
леля си и желае да живее при нея.
Така установената фактическа
обстановка, налага следните правни изводи:
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни
случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат
това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да бъде настанено извън семейството в случаите,
когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или
се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.
С оглед на
представените по делото доказателства съдът намира, че към момента детето е лишено
от адекватна родителска грижа. Установи се
безспорно по делото, че както към датата на настаняване на детето по
административен ред в семейството на неговата леля и вуйчо, така и към
настоящия момент, че възможностите за отглеждането му са в семейна
среда са изчерпани. Родителите на момичето изразяват категоричното си
желание да се грижат за нея в семейната си среда, но не желаят да предприемат
стъпки за повишаване на родителския си капацитет, което би им помогнало да се
справят с възникналата ситуация. Същите освен своето желание да се грижат за
детето си не сочат и никакъв намин, по който да решат възникналия проблем.
Поради изложеното и с оглед на представените по делото доказателства съдът
приема, че в момента средата в семейството на родителите на Х. е неблагоприятна
за нея. Баща й, а и майка не отричат, Ц.С. да е упражнявал физическо насилие
спрямо детето си. Установи се, че освен физическото насилие спрямо детето е
осъществено и емоционално такова. Същото се чувства не обичано и неоценено,
страхуващо се от баща си и несрещащо категоричната подкрепа на майка си при
решаване на възникналите конфликтни ситуации.
От друга страна, неговите леля и вуйчо желаят детето да бъде настанено при тях, като социалното проучване сочи,
че лелята
е значим близък в живота на детето. Х.
има емоционална връзка с леля
си, която се грижи в момента за нея.
Законът
за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в
неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), поради което и съдът
намира, че най-добра грижа за физическото, психическото и нравствено развитие
на детето ще бъде полагана в дома на неговите леля и вуйчо, където детето вече
е адаптирано.
Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за
закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е
основателна и детето следва да бъде настанено в семейството на нейните роднини по бащина линия Н.П.К. ЕГН ********** и П.В.К. ЕГН ***** ***и
двамата с адрес *** за срок до навършване на пълнолетие от момичето или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето ако е в негов интерес.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3 от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето Х.Ц.С.,
с ЕГН ********** - НАСТАНЯВАНЕ за
отглеждане и възпитание в семейството на нейните роднини по бащина линия Н.П.К. ЕГН ********** и П.В.К. ЕГН ***** ***и
двамата с адрес *** за срок до навършване на пълнолетие от момичето или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето ако е в негов интерес.
Решението
подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на
детето.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: