№ 3399
гр. София, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110121971 по описа за 2023 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Н. срещу „Б . Е .Д .К.“
ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3
ЗЗД с искане да се прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит №
**** от 29.04.2020г., предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на
524,89 лева.
В исковата молба се твърди, че на 29.04.2020 г. между страните е сключен договор за
кредит **** за сумата от 1 500 лв., като в договора било посочено, че искането за кредит ще
бъде разгледано бързо, за което се дължала сума в размер на 524,89 лв. Сочи се, че
заплащането на такса за „бързо разглеждане“ е включено към месечните погасителни вноски
по договора за кредит. Счита, че посочената клауза е неравноправна, както и че не е
индивидуално уговорена. Сочи, че клаузата е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, както и че със същата се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли съда да
уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът развива
подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на
законовите изисквания, респ. че същият е действителен, в това число и клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане. Моли съда да отхвърли предявения
иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
1
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По предявения установителен иск, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание,
както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща заплащане на такса за
бързо разглеждане. В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че клаузата е
валидна, респ. че е индивидуално уговорена.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен начин
от приетия Договор за кредит № **** от 29.04.2020г. се установява, че е отпуснат кредит в
размер на 1500 лева със срок на кредита 11 месеца, с годишен лихвен процент от 32,55 % и
ГПР от 40,18%.
В чл. 9, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че при кандидатстването си за кредит
кредитопоискателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на искането му за
кредит при условията на т. 7.3 от раздел Пети от Общите условия, като паричната сума за
бързото разглеждане на искането е в размер на 524,89 лева и е дължима на равни части през
периода на кредита съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от
погасителния план по кредита, заложен в договора.
В чл. 7.3 от Общите условия е посочено, че срещу изрично заявено желание и заплащане
на парична сума да ползва бързо разглеждане по своя кредит. При ползване на тази
възможност искането за кредит се разглежда от кредитора в срок до 2 часа, в рамките на
неговото работно време, считано от момента, в който при него постъпи искането за
отпускането на кредит. В случаи, когато искането за отпускане на кредит постъпи извън
работното време на кредитора, в неработен ден или неофициален празник се допуска
забавяне в обработката извън посочения в работното време на кредитора срок, но при
всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит в
срок до 2 часа от началото на първия следващ работен ден. Уговорено е, че в случай, че
кредитоискателят изрично пожелае да се ползва от бързо разглеждане по своя кредит и бъде
одобрен за кредит, заплаща дължимата парична сума за бързото разглеждане съобразно
погасителния план, заложен в индивидуалния договор за кредит.
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не може да изисква
2
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Искането за отпускане кредит представлява елемент от фактическия състав по сключване на
договора за кредит, поради което разглеждането му от кредитора представлява необходимо
условие за отпускането и усвояването на кредита и не би могло да се подведе под
дефиницията за „допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност
е предоставена законова възможност кредиторът да събира допълнителни такси. В
действителност уговорената такса не се дължи за предоставяне на каквато и да било услуга,
а за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителя съгласно чл. 16 и сл. от
ЗПК, която дейност законът възлага като преддоговорно задължение на кредитора и за чието
извършване законът не урежда събиране на допълнителна такса извън възнаграждението на
кредитора по договора за кредит. В този смисъл таксата за „бързо разглеждане“ на искането
за отпускане на кредит представлява допълнително възнаграждение за изпълнение на едно
законово преддоговорно задължение на ответника, а не за предоставяне на потребителя на
някакво допълнително благо извън същественото съдържание на кредитното
правоотношение. За този извод е без значение въпросът дали срещу заплащането на таксата
потребителят в действителност получава по-бързо разглеждане на искането или не, защото
действията, за които тази такса се събира, сами по себе си нямат характера на допълнителна
услуга, за чието предоставяне /бързо или бавно/ ответникът може да получава допълнително
възнаграждение.
Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е императивна, поради което същата не може да бъде
дерогирана от страните по договора, а клаузите от договора, които са в противоречие с
императивните й предписания, са нищожни поради противоречие със закона. В настоящия
случай процесната клауза на чл. 9, ал. 1 от договора се явява в противоречие със законовата
норма, поради което предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
установяване нейната нищожност поради противоречие със закона е основателен и следва да
бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е сторил
разноски за държавна такса в размер на 50 лева, които следва да бъдат присъдени. На
следващо място ищецът е бил представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адв. Д. М., поради което и на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв в полза на адв. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
480 лева с ДДС.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. А. Н., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв.
„Връбница“, бл. 519, вх. 2, ет. 6, ап. 36, срещу „Б . Е .Д .К.“ ООД, с ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, иск с правно
3
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД нищожността на клаузата на чл. 9, ал. 1 от сключения
между страните Договор за кредит № **** от 29.04.2020г., предвиждаща заплащането на
такса за бързо разглеждане в размер на 524,89 лева.
ОСЪЖДА „Б . Е .Д .К.“ ООД да заплати на Г. А. Н., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 50 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „Б . Е .Д .К.“ ООД да заплати на адв. Д. М. М., САК, с адрес: бр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 5, оф. 5.3, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата
от 480 лева, представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на Г.
А. Н..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4