Присъда по дело №11549/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 февруари 2025 г.
Съдия: Велизар Стоянов Костадинов
Дело: 20241110211549
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 август 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 54
гр. София, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
СъдебниСветлан С. Георгиев

заседатели:ДИМИТЪР СТ. СТОИМЕНОВ
при участието на секретаря М.
и прокурора С. Б. А.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Наказателно
дело от общ характер № 20241110211549 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. - роден на *******г. в Република
С* М*, с българско гражданство, женен, с висше образование, неосъждан,
трудово ангажиран, с адрес за призоваване гр.С*, ж.к. „М* д*“, бл.**, вх.**,
ет.**, ап.**, с ЕГН: **********, ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ в неустановен
момент в периода от 22:00 часа на 20.06.2021г. до около 08:45 часа на
21.06.2021г., в гр. С., ул. „О. п.“ № **** - „Р. М.“, аптека - обект ****
(стопанисвана от „С*****“ ЕООД, ЕИК **********), в качеството си на
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК - „фармацевт магистър“ в „С.“
ЕООД, ЕИК ******, съгласно трудов договор № 4/23.09.2020г., допълнително
споразумение към него от 26.04.2021г. и длъжностна характеристика към
него, присвоил чужди пари (като ги взел и ги задържал за себе си) - сума в
размер на 9 208.47 лева (девет хиляди двеста и осем лева и четиридесет и
седем стотинки), собственост на „С.“ ЕООД, ЕИК ********, връчени в това
му качество и поверени му да ги пази, КАТО ДО ПРИКЛЮЧВАНЕТО НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ В ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ ПАРИЧНАТА
СУМА, която е присвоена в размер 9 208.47 лева (девет хиляди двеста и осем
лева и четиридесет и седем стотинки) Е БИЛА ИЗЦЯЛО ВЪЗСТАНОВЕНА
1
С ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР
ПО СЪСТАВА на чл. 205, ал.1, т. 1 от НК вр. с чл.201, ал. 1 от НК, ПОРАДИ
КОЕТО И НА ОСНОВАНИЕ чл. 205, ал.1, т. 1 от НК вр. с чл.201, ал. 1 от
НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК ГО ОСЪЖДА НА НАКАЗАНИЕ
„ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки по чл.42, ал.3, т.1 вр.
ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. ал.4 от НК, а именно – 1.). ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ по настоящ адрес ЗА СРОК 1 (ЕДНА) ГОДИНА и 2.).
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител ЗА
СРОК 1 (ЕДНА) ГОДИНА.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН, ПОРАДИ
ИЗВЪРШЕНОТО ПЛАЩАНЕ, ПРЕДЯВЕНИЯТ ОТ ГРАЖДАНСКИЯ
ИЩЕЦ „С.“ ЕООД, с ЕИК: ********** СРЕЩУ ПОДСЪДИМИЯТ Г. А., с
ЕГН: ********** (и със снета в съдебното производство самоличност)
ОСЪДИТЕЛЕН ГРАЖДАНСКИ ИСК с правно основание по чл.45, ал.1 от
ЗЗД ЗА СУМАТА от 8 108.47 лева (осем хиляди сто и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), представляваща остатъчното невъзстановено
обезщетение от пълния размер на причинените съставомерни имуществени
вреди от непозволено увреждане – престъпление от общ характер
„длъжностно присвояване“, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Г. А., с ЕГН: ********** (и със снета в
досъдебното производство самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.189, ал.3 от НПК В ПОЛЗА НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД И ПО
БЮДЖЕТНАТА СМЕТКА НА ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ сумата от
324.34 лева, представляваща 4 % дължима пропорционална държавна такса
върху цената на приетия за съвместно разглеждане отхвърлен, поради
извършеното плащане за предявената сума граждански иск съгласно Тарифата
на таксите по ГПК, С.рани от съдилищата, ведно със сумата от 5.00 лева в
полза на Софийски Районен съд за дължима държавна такса за служебно
издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯТ Г. А., с ЕГН: ********** (и със снета в
съдебното производство самоличност) ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.189,
ал.3 от НПК в полза на ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ „С.“ ЕООД, с ЕИК:
*********** СУМАТА от 2400.00 лева (две хиляди и четиристотин лева),
представляваща общия размер на сторените в наказателното производството
разноски за повереник с оглед реализираното процесуално представителство
от адвокат.

Присъдата на съдебния състав може да бъде обжалвана и/или
протестирана в 15 (петнадесет) дневен срок от днес пред Софийски Градски
съд по реда на глава XXI от НПК.
2
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 04.02.2025г. по НОХД № 11549/2024г.
по описа на СРС, НО, 9-ти състав.

I.). СОФИЙСКА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА Е ВНЕСЛА В
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД на 14.08.2024г. на основание чл.247, ал.1, т. 1
НПК обвинителен акт против ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. - роден на ***г. в
Република *******, с българско гражданство, с ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност), с който му е повдигнато наказателно
обвинение, за това, че в неустановен момент в периода от 22:00 часа на
20.06.2021г. до около 08:45 часа на 21.06.2021г., в гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 214 - „Р* МОЛ“, аптека - обект 27А (стопанисвана от
„С*“ ЕООД, ЕИК **********), в качеството си на длъжностно лице по чл. 93,
т. 1, б. „б“ от НК - „фармацевт магистър“ в „С*“ ЕООД, ЕИК **********,
съгласно трудов договор № 4/23.09.2020г., допълнително споразумение към
него от 26.04.2021г. и длъжностна характеристика към него, присвоил чужди
пари (като ги взел и ги задържал за себе си) - сума в размер на 9 208.47 лева
(девет хиляди двеста и осем лева и четиридесет и седем стотинки) ,
собственост на „С*“ ЕООД, ЕИК ***********, връчени в това му качество и
поверени му да ги пази - престъпление от общ характер по състава на
чл.201, ал. 1 от НК.
На 29.10.2024г. съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявеният от ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ „С*“ ЕООД, с ЕИК
********* СРЕЩУ ПОДСЪДИМИЯТ Г. А., с ЕГН: ********** (и със
снета по делото самоличност) осъдителен граждански иск с правно
основание по чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 8 108.47 лева (осем хиляди сто
и осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща остатъчното
невъзстановено обезщетение от пълния размер на причинените съставомерни
имуществени вреди от непозволено увреждане – престъпление от общ
характер „длъжностно присвояване“, ведно със законната лихва от датата на
увреждането - 21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
В ОТКРИТО СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, СОФИЙСКА РАЙОННА
ПРОКУРАТУРА (СРП), редовно призована, чрез районен прокурор С. А.
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимият А.. Инвокира, че
същото е доказано по безспорен и доказателствено обезпечен начин. Релевира
се искане съдът да съобрази, че инкриминираната съставомерна вреда е била
възстановена от подсъдимия А. до приключване на съдебното следствие в
първата инстанция. Счита, че след приложение на привилегирования състав
на извършеното престъпление по чл.201 от НК, следва да се ангажира
наказателната отговорност на подсъдимия А.. С оглед изложеното съдът
следвало да се произнесе с присъдата си в този смисъл.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ГРАЖДАНСКИЯ
ИЩЕЦ „С*“ ЕООД - ПОВЕРЕНИКЪТ АДВОКАТ М. М. СЧИТА, ЧЕ
съставомерната имуществена вреда е възстановена в цялост до приключване
на делото в първата инстанция. Прави се искане съдът да съобрази фактите по
1
делото и че исковата претенция е погасена с плащане. Заявява се претенция за
разноски. Представят се доказателства в тази насока. Моли се съдът да обяви
присъдата си.
ЗАЩИТНИКЪТ НА ПОДСЪДИМИЯ Г. А. - АДВОКАТ И. Е. се
съгласява със становището на представителя на държавното обвинение. Моли
се съдът да съобрази, че подзащитния му е извършил инцидентна проява с цел
да помогне на свой близък. Заявява се, че съдът следва да наложи наказание
на подсъдимия А., но при съобразяване на целите на наказанието. Не се
оспорват фактите и доказателствата по делото. Поддържа се, че
съставомерната вреда е била възстановена изцяло от подсъдимия А. по негово
доброволно решение. Възразява се срещу претенцията за разноски, заявена от
процесуалния представител на ищцовото дружество. Счита се, че исковата
претенция е погасена с извършеното плащане от подзащитния му. Релевира се
искане съдът да произнесе своята присъда по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. ПОДДЪРЖА изложеното от своя
професионален защитник. Същият не изразява оспорвания или възражения.
Моли се в правото си на последна дума към съдебния състав по реда на
чл.297, ал.1 от НК съдът да не му налага наказание „лишаване от права и
длъжност“, доколкото продължава да бъде фармацевт към днешна дата,
извлича доходи и чрез тази дейност се издържа физически.
II.). СЪДЪТ, КАТО ПРЕЦЕНИ всестранно, обективно и пълно
доводите и съображенията на страните, събраните по реда и способите на
НПК доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа
инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от
НПК, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
III.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“res ipsa loquitur” – фактите
говорят сами за себе си; “ipso facto” – извод от самият факт):
В наказателното производство липсва спор между страните по
отношение на установените факти и/или събраната доказателствена
съвкупност.
Най-важният въпрос, на който съдът дължи отговор с постановената от
него присъда е относно това какво по вид и размер следва да бъде наказанието
по НК във връзка с приложението на привилегирования състав на чл. 205,
ал.1, т. 1 от НК вр. с чл.201, ал. 1 от НК спрямо подсъдимият А. и следва ли
същият да понесе претенцията за разноски в пълен размер, заявена от
процесуалния представител на ищеца „С*“ ЕООД, в случай, че гражданския
иск бъде отхвърлен от съда, поради извършеното в хода на делото плащане.
Подсъдимият Г. А. е роден на ******г. в Република С********, с
българско гражданство, женен, с висше образование, неосъждан, трудово
ангажиран, с адрес за призоваване гр.С*********, с ЕГН: **********.
Подсъдимият А. имал завършено висше образование като „магистър-
фармацевт“. На 28.09.2020г. по силата на трудов договор № 4/23.09.2020г., с
допълнително споразумение към него от 26.04.2021г., подсъдимият А.
започнал работа като „магистър-фармацевт“ в аптека - обект 27А, собственост
от ощетеното юридическо лице „С*“ ЕООД с ЕИК: **********. Аптеката се
2
намирала в търговски център - „Р* Мол“ в гр.С***********. В нея се
продавали лекарства и лекарствени продукти от магистър-фармацевтите.
Според задълженията си по длъжностна характеристика и с оглед естеството
на извършваната в аптеката работа чрез продажбата на лекарства на пациенти
(клиенти), подсъдимият Г. А. имал задължението да съхранява имуществото
на аптеката, което му е било връчено и поверено да го пази и управлява по
силата на заеманата от него длъжност при работодателя му, включително,
носейки отчетническа отговорност за точното отчитане на получаваните от
пациентите (клиентите) парични суми при извършваните продажби на
лекарства и лекарствени продукти в аптеката. Подсъдимият А. носел
отговорност за точното и правилно отчитане на паричните суми от
продажбата на лекарствата на пациентите (клиентите). Търговският обект -
въпросната аптека обект 27А, собственост от ощетеното юридическо лице
„С*“ ЕООД, е била с утвърдено работно време от 10:00 часа до 22:00 часа за
всеки ден от седмицата. В аптеката имало три каси с трима отделни магистър-
фармацевта, на които каси и чрез работещите на тях лица (фармацевти), се
отчитали и приемали паричните знаци (банкнотите и монетите) от клиентите
при продажбата на лекарства. На пациентите (клиентите) след това се
издавали касови бележки от фискалните устройства в аптеката след успешно
извършена отделна продажба на дадено лекарство. При продажбите,
осъществявани на всяка една от трите каси в аптеката, лекарствата се
сканирали и регистрирали предварително чрез компютърна система. Всяка
каса имала свой отделен компютър и сканиращи баркодовете на лекарствата
устройства. След сканирането на лекарствата, че излизат от аптеката,
респективно, че се продават на пациентите (клиентите), парите (паричните
знаци), които те подавали на магистър-фармацевтите след това, се поставяли
от същите магистър-фармацевти във всяка от касите пред тях, където
работели. След регистрацията на продаваните лекарства за всеки работен ден
на пациентите (клиентите) в софтуера от компютърната система, отчетената
(електронно) тяхна оборотна цена (целият оборот в електронната система) и
оборота по данните от фискалното устройство на всички продавани лекарства
(за деня) следвало да съответства на фактическата наличност на оборота в
самата каса. С предимство се ползвала оборотната наличност, която е била
отразена в софтуера на компютърната система, тъй като без да се сканира
дадено лекарство, същото не можело да се продаде фактически на отделния
пациент (или клиент). В края на всеки работен ден всеки магистър-фармацевт
отчитал паричния оборот от своята каса. Изваждал парите от касата. Броял ги.
Съставяли се отчетни документи за размера на оборотните средства. Парите с
информацията за техния размер и отчетни документи се поставили в плик.
Всеки плик с паричния оборот за деня се слагали в обща каса, която се
помещавала в склада на аптеката. До този склад достъп до него имали само
магистър-фармацевтите. (В аптеката нямало други работещи външни лица,
включително чистачки, доколкото са работели в нея само магистър-
фармацевти, които отваряли и затваряли аптеката). Общата каса, която се
намирала в този склад, не се виждала от фоайето на аптеката - от мястото,
където се намирали влезлите в аптеката пациенти (клиенти) и от касите,
3
където магистър-фармацевтите продавали лекарствата. Въпросната обща каса
в склада на обекта се отваряла и заключвала с ключ. Когато всеки магистър-
фармацевт следвало да постави плика с оборотните пари от касата, на която е
работил през деня, същият с единствения ключ на общата каса отварял
същата, поставял плика с парите в нея, заключвал общата каса с ключа, а
ключа оставал на съхранение на видимо място в склада на аптеката. На всеки
два-три дни в аптеката в интервала от 10:00 часа до 11:00 часа пристигала
инкасо фирма чрез представители на „Ю*“ ООД, на които един от магистър-
фармацевтите в аптеката следвало да предаде събраните в рамките на
съхраняващите се в общата каса за два-три работни дни парични суми от
оборотите на аптеката. В аптеката магистър-фармацевтите работели на смени
по утвърден график за всеки отделен месец. За дните 18.06.2021г. (петък),
19.06.2021г. (събота) и 20.06.2021г. (неделя) били събрани в общата каса на
аптеката парични суми от продажбата на лекарства на пациенти (клиенти) за
тези дни чрез общ оборот, възлизащ в размер на 9 208.47 лева (девет хиляди
двеста и осем лева и четиридесет и седем стотинки). За времето от 10:00
часа до около 22:00 часа на 20.06.2021г. (неделя) подсъдимият А. бил на смяна
в аптеката, заедно с колегите си - свидетеля В. К. А. и лицето Ю*. Същите
продавали лекарства за деня на множество пациенти (клиенти). Приемали
паричните знаци от пациентите (клиентите) и ги поставяли в своите каси. В
края на работния ден към 22:00 часа на 20.06.2021г. всеки от тримата
магистър-фармацевти - подсъдимият А., свидетелят А. и лицето Ю*
започнали да броят и отчитат наличния оборот от своите отделни каси (на
които са работели). Извадили ги. Преброили ги. Сравнили парите с данните от
електронната система на техните компютри от касите си и с данните от
фискалните устройства. Нямало разминавания. След това поставили
отчетените парични суми в пликове. Същите - пликовете с пари, били
занесени и вкарани в общата каса. Общата каса била заключена с ключ.
Инкасо фирмата следвало да дойде на 21.06.2021г. след 10:00 часа, за да
събере и приеме за трите дни 18.06.2021г. (петък), 19.06.2021г. (събота) и
20.06.2021г. (неделя) всички парични суми от оборотите на продажбата на
лекарства в аптеката. Аптеката била затворена от магистър-фармацевтите.
Същите си тръгнали след края на работния им ден. Подсъдимият А., обаче,
след това за времето след 22:00 часа на 20.06.2021г. до 08:45 часа на
21.06.2021г. решил да се върне в аптеката, да я отключи, да влезе в складовото
помещение, да отвори общата каса с ключа за нея и да вземе паричния оборот
за конкретните три изработени дни. Подсъдимият А. изпълнил това си
намерение. Върнал се в Мола. (Камери от Мола го записали, че се връща в
аптеката). Отключил аптеката с ключ. Влязъл в нея. Насочил се към
складовото помещение в обекта. Отворил общата каса с ключа за нея. Взел в
себе си паричните обороти за изработените дни в размер на 9 208.47 лева
(девет хиляди двеста и осем лева и четиридесет и седем стотинки). След
това излязъл с взетата посочена у него парична сума по обратния път от
аптеката и заключил обекта. На 21.06.2021г. след 09:15 часа свидетелят Г. К. Д.
пристигнал на работа в аптеката. Отключил обекта и същия установил, че в
общата каса от складовото помещение на аптеката липсвали парични суми,
4
които да бъдат предадени от него на инкасо фирмата през същия ден. (Такива
не били предадени на инкасо фирмата на 21.06.2021г., тъй като липсвали).
Свидетелят Д. звъннал по телефон на подсъдимия А.. Последният признал в
разговора им при проведената комуникация, че е взел оборотната наличност за
трите изработени дни 18.06.2021г. (петък), 19.06.2021г. (събота) и
20.06.2021г. (неделя). Подсъдимият А. заявил, че по-късно „момчето“
следвало да донесе паричната сума. Паричната сума в размер на 9 208.47 лева
(девет хиляди двеста и осем лева и четиридесет и седем стотинки) не била
донесена. Подсъдимият А. прекъснал всякаква комуникация по телефон с
представители и служители от аптеката. В следващите дни същият не се явил
на работа в обекта. Свидетелят Д. уведомил прекия си ръководител -
свидетелят Е. А. М.. Подал жалба до 07 РУ-СДВР. На 22.06.2021г. била
извършена инвентаризация в аптеката от свидетелите Д., Е. А. М. и А. Г. Г..
Същите установили, че липсващата сума от оборота на аптеката за трите
изработени дни 18.06.2021г. (петък), 19.06.2021г. (събота) и 20.06.2021г.
(неделя) е била с отрицателна величина в размер на 9 208.47 лева (девет
хиляди двеста и осем лева и четиридесет и седем стотинки). На
22.06.2021г. със заповед № 5 трудовото правоотношение между подсъдимия
А. и „С*“ ЕОД било прекратено въз основа на молба на работника за
напускане. На 19.07.2021г. подсъдимият А. подписал нотариално заверено
споразумение и декларация в срок до 17.09.2021г., според които същият
следвало да възстанови на „Софармаси 50“ отнетата (присвоена) от него сума
в размер на 9 208.47 лева (девет хиляди двеста и осем лева и четиридесет и
седем стотинки). На дати на 12.11.2021г.; на 29.10.2024г.; на 24.11.2024г.; и на
27.01.2025г. подсъдимият А., преди завършването на съдебното следствие в
първата инстанция, възстановил доброволно чрез отделни плащания
съответно от по 1100.00 лева; 2500.00 лева; 2000.00 лева и 3608.50 лева или
общо 9208.50 лева, покриваща изцяло съставомерната инкриминирана вреда в
размер от 9208.47 лева.
IV.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА съдът прие за
установена по безспорен и категоричен начин въз основа на събраните по
делото чрез процесуалния инструментариум на НПК гласни доказателствени
средства, писмени доказателства и приложените способи за доказване, които
го подкрепят (самото самопризнание), а именно: 1.). писмени доказателства
– справка за съдимост; платежни банкови документи за извършени плащания
относно възстановяването в пълен размер на цялата инкриминирана вреда;
писмена жалба от 23.06.2021г. до 07 РУ-СДВР; протокол от извършена
инвентаризация от 22.06.2021г.; трудов договор; допълнително споразумение
към трудов договор от 23.04.2021г.; длъжностна характеристика; доклад от
02.07.2021г.; справки от ТРРЮЛНЦ; трудов договор от 23.09.2020г.; заповед за
прекратяване на трудово правоотношение от 22.06.2021г.; нотариално
заверено споразумение от 19.07.2021г.; декларация; счетоводни документи и
извлечения; работни графици; 2.). писмени доказателствени средства –
протоколи в ДП от разпити на свидетели; протоколи от процесуално-
следствени действия в ДП и съдебната фаза на наказателното производство;
3). гласни доказателствени средства – от разпита на свидетелите Е. А. М.; Л.
5
В. М.-А.; А. Г. Г.; Г. К. Д.; В. К. А.; Р. П. А.; 4.). способи на доказване по
чл.136 НПК – разпити на свидетели.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства в мотивите на постановената присъда не е необходимо детайлно
изброяване на доказателствените източници и/или частичното
пресъздаване на съдържанието им. Проблемът не е в изброителното им
посочване от съда, а в това, че то не е част от онзи доказателствен анализ и
оценка, които правната доктрина, законът и съдебната практика очертават
като задължение на съда във връзка със съдържанието на съдебния акт – в
този смисъл Академик Стефан Павлов с научния му труд „Наказателен
процес“, издание 1979 г., стр.660 и сл. В тази насока е и Решение № 194 от
12.10.2012 г. на ВКС по НД № 368/2011 г. Първо НО – „Делото Белнейски“.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ НАМИРА, ЧЕ събраните по делото по реда и
способите на доказване по НПК доказателства и доказателствени средства
обосновават в пълнота възприетата от ръководно-решаващия орган на
наказателно производство в съдебната му фаза фактическа обстановка.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД доказателствата и доказателствените средства в
наказателното производство всестранно, обективно и пълно се
взаимодопълват помежду си при изясняване на обективната истина,
кореспондирайки на установените факти и връзките между тях. Съдът не би
могъл да изследва, да установи, да изясни и да обоснове фактите по делото и
съответстващата им настояща фактическа обстановка, ако не цени поотделно
и в съвкупност по реда и способите на доказване по НПК и в съответствие с
принципите на наказателния процес, дефинирани в чл.13 и чл.14 от НПК,
всички събрани доказателства и доказателствени средства чрез способите на
доказване.
НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ НЕ ВЪЗПРИЕМА по делото да
са налице каквито и да е било противоречия в доказателствената съвкупност
и/или неизяснени факти, относими към предмета на доказване съгласно
нормата на чл.102 от НПК. В ДП не са реализирани съществени процесуални
нарушения, които да са накърнили правото на защита и процесуалните права
на подсъдимия Г. А.. Събрани са писмени доказателства. Фактите по делото се
установяват от показанията на свидетелите Е. А. М.; Л. В. М.-А.; А. Г. Г.; Г. К.
Д.; В. К. А.; Р. П. А.. Събраният доказателствен материал е единен и
непротиворечив. Съдът приема, че от събраните и проверените по делото
доказателства и доказателствени средства се установява извършеното от
подсъдимия А. престъпление по чл.205, ал.1, т.1 от НК вр. чл.201, ал.1 от НК.
НЕОБХОДИМО Е ДА СЕ ИЗЛОЖИ, ЧЕ с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално,
логично, обичайно и допустимо всеки един свидетел в настоящото
наказателно производство да описва някои детайли от С.тието по различен
начин, според собствената си гледна точка по начина, по който ги е възприел
със сетивата си, останали в съзнанието на свидетеля и възпроизведени в един
последващ по-късен момент. Това обстоятелство се обуславя от човешка
6
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си
факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно С.тие и/или след първоначален разпит е логично възприятията
на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са
неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради
фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н.
д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова,
според което установяването на обикновени факти е дейност, строго
индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе
от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОТЧЕТЕНО, ЧЕ със свидетелски показания могат
да бъдат установени всички факти от значение по делото, които свидетелят
лично е възприел. В НПК няма изискване едно обстоятелство или релевантен
факт от предмета на доказване по чл.102 от НПК да се обосновава и доказва
чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк
свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и
конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе
изводите си за осъждането на подсъдимия Г. А. и само въз основа на тях, а в
настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено
средство – събрани са множество от писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства при отчитане на изпълнените в наказателното
производство способи на доказване. Налице е редовност и законосъобразност
във формата и съдържанието на извършените чрез процесуалния
инструментариум на НПК процесуално-следствено действия с приложените
способи на доказване за събраните по делото доказателства и доказателствени
средства. Доколкото по делото не са налични противоречиви доказателствени
източници, съдът намира, че следва да кредитира изцяло събраните
доказателства. С оглед изложеното, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
НАМИРА, ЧЕ е положил дължимите по стандартите на усилия да осъществи
съответен съгласно чл.305, ал.3 от НПК пълен, детайлен и всеобхватен анализ
на събраните в производството доказателства и доказателствени средства, за
да гарантира ефективен достъп до правосъдие за страните, но и за да спази
принципите на правовата и демократична Държава, според които съдът следва
да бъде обективен и безпристрастен при решаването на въпросите на чл.102 от
НПК вр. чл.1 от НПК.
V.). С оглед установените фактически констатации, относими към
предмета на доказване на основание чл.102 от НПК и след извършеният от
7
съда доказателствен анализ на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства с приложените способи на доказване, СЪДЪТ
ИЗЛАГА ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото)
СЛЕДНОТО:
ПОДСЪДИМИЯТ Г. А. (и със снета по делото самоличност) е извършил
от обективна и субективна състав привилегирован състав на „класическо
длъжностно присвояване“ по смисъла на чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от
НК, за това, че в неустановен момент в периода от 22:00 часа на 20.06.2021г.
до около 08:45 часа на 21.06.2021г., в гр. С*********- „Р* МОЛ“, аптека -
обект 27А (стопанисвана от „С*“ ЕООД, ЕИК *******), в качеството си на
длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК - „фармацевт магистър“ в „С*“
ЕООД, ЕИК *********, съгласно трудов договор № 4/23.09.2020г.,
допълнително споразумение към него от 26.04.2021г. и длъжностна
характеристика към него, присвоил чужди пари (като ги взел и ги задържал за
себе си) - сума в размер на 9 208.47 лева (девет хиляди двеста и осем лева и
четиридесет и седем стотинки), собственост на „С*“ ЕООД, ЕИК ********,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази, като до приключването
на съдебното следствие в първата инстанция паричната сума, която е
присвоена в размер 9 208.47 лева (девет хиляди двеста и осем лева и
четиридесет и седем стотинки) е била изцяло възстановена с извършено
плащане.
В СЛУЧАЯ ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ НА СРС УСТАНОВЯВА, ЧЕ
към установените факти по делото се субсумира правната квалификация на
извършеното престъпление по чл. 205, ал. 1, т. 1 вр. чл. 201, ал.1 от НК.
Задължително приложим по делото е привилегированият състав на извършено
престъпление „длъжностно присвояване“. Доколкото подсъдимият А. се
защитава винаги срещу фактите, то проверката за спазването на изискването
дали правната квалификация съответства на установените факти е в
правомощията на съда като ръководно-решаващ орган на наказателното
производство в съдебната му фаза. Съдът намира, че обвинението по основния
състав, по което има произнасяне на съда с постановената от него присъда за
предявените факти и право по чл.201 от НК се съдържа в хипотезата и
диспозицията на чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от НК. Т.е. съдът с присъдата
си е обхванал всички факти и правна квалификация от повдигнатото
обвинение по чл.201 от НК, които са били предявени на подсъдимия А. и
срещу които той се е защитавал. Приложението на привилегирования състав
(бележката е на съда), който е вид специален състав, изключва приложението
на общия състав и съдът не дължи произнасяне по него (по общия състав) - в
тази насока е доктрината от учебника „Наказателно право - обща част“,
книга 1, на професор И. Ненов, стр.253. Към предявените непроменени
факти и правна квалификация по обвинението на подсъдимия А. по чл.201 от
НК съдът е допълнил (процесуално действие, което е допустимо и без
приложението на института на чл.287, ал.1 от НПК от прокурора)
обвинението с проявили се по делото благоприятни факти, водещи до
приложението на специален материален закон за по-леко наказуемо
престъпление чрез привилегията на чл.205, ал.1, т.1 от НК вр. чл.201, ал.1 от
8
НК, тъй като подсъдимият А. до завършване на съдебното следствие в първата
инстанция е заместил доброволно съставомерната вреда от 9208.47 лева със
същата по стойност парична сума от 9208.50 лева. Фактите по настоящия
случай съответстват на действителната правна квалификация на извършеното
деяние, която е по привилегирования състав на престъплението длъжностно
присвояване. Причинените вреди са били възстановени до приключването на
съдебното следствие в първа инстанция и в тази насока са приложените по
делото писмени доказателства за внасянето на парите по банков път в полза на
ощетения търговец. Съдът намира, обаче, че не са налице предпоставките за
преквалифицирането на деянието на подсъдимия А. по чл.204, б. ‚а“ вр. чл.
201, ал. 1 от НК, поради това че случаят не е маловажен. Според трайно
установената съдебна практика (ТР № 50/80 г. на ОСНК, решение № 448/87 г.
на II н. о. на ВС; решение № 173/87 г. на I-во н. о. на ВС и др.), деецът не
следва да отговаря за длъжностно присвояване, когато преди или най-късно по
време на извършване на инкриминираното разпореждане с чуждото
имущество е имал субективното намерение да го замести или възстанови. В
случаите, когато решението за връщане на вещите е взето след довършване на
престъплението, няма основание то да не бъде квалифицирано като
длъжностно присвояване, защото към този момент извършителят му вече се е
разпоредил с предмета на престъплението като със свой.
СПОРЕД РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД са доказани съставомерните елементи от изпълнителното
деяние на извършеното престъпление. Безспорно е доказано длъжностното
качество на подсъдимия А. по чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК, доколкото е изпълнявал
отчетническа дейност като „фармацевт магистър“ в „С*“ ЕООД, отчитайки и
пазейки чуждо движимо имущество (паричните суми от реализираните
продажби на лекарства), съгласно трудов договор № 4/23.09.2020г.,
допълнително споразумение към него от 26.04.2021г. и длъжностна
характеристика към него.
Установено е в съдебната практика (ППлВС № 3/70 г. в т. т. 5 и 8, изм.
и доп. с ППлВС № 7/87 г.), че деянието длъжностно присвояване се
осъществява от длъжностно лице, на което чуждото имущество е връчено
фактически или юридически в това му качество да го пази и управлява
съобразно възложената му работа (служба), с получаване на фактическата
власт върху имуществото и когато то се разпореди с него в свой или чужд
интерес във вреда на собственика му. Според Решение № 215 от 7.03.2018 г.
на ВКС по н. д. № 1016/2017 г., III н. о., НК, докладчик съдията Милена
Панева За да е акт на присвоителна дейност, трансферът на пари, вещи или
други ценности, освен да е извършен от длъжностно лице и да е по отношение
на имущество, което е връчено на това лице в длъжностното му качество или
поверено му да го пази и управлява, трябва и да манифестира отношение на
дееца към него като към свое, да представлява акт на окончателно и
безвъзмездно разпореждане и да е свързано с причиняване на имуществена
щета за собственика на имуществото. При длъжностното присвояване
извършеното от длъжностното лице разпореждане трябва да е окончателно и
безвъзмездно, трябва да е и увреждащо. За състава на престъплението по чл.
9
201 НК е определящ фактът, че деецът се е разпоредил с повереното му или
връчено му имущество като със свое и по този начин е увредил притежаващия
законни права върху това имущество, лишавайки го от възможност да се
ползва и да се разпорежда с него. По аргумент от Решение № 115 от
26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 2109/2012 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Фиданка Пенева присвояване ще има само ако се докаже по
несъмнен начин, че обвиненото лице се е разпоредило с повереното му
имущество, което изискване съдът приема, че е изпълнено в настоящото
наказателно производство. За съставомерността на престъплението е без
съществено значение мотива за извършването му, както и действията на
подсъдимия със средствата, представляващи негов предмет след
довършването му. Достатъчно е да е придобил предмета на престъплението и
впоследствие да се е разпоредил с него, като със свой. В тази връзка е и
Решение № 9 от 10.04.2014 г. на ВКС по н. д. № 2138/2013 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Красимир Шекерджиев.
Престъплението е извършено от подсъдимия Г. А. при форма на вината
пряк умисъл, тъй като деецът като пълнолетна личност е вменяем
наказателно-отговорен субект; същият е разбирал свойството и значението на
постъпките си; съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, но
въпреки това го е извършил, при положение, че е имал психическата годност
да се въздържи от това си противоправно поведение. За да определи формата
на вината, съдът обсъди не само субективното отношение на дееца, но и
всички налични обективни признаци, съпътстващи извършването на
престъпното деяние.
VI.). ПО НАКАЗАНИЕТО.
Съгласно чл.54 от НК съдът определя наказанието в пределите,
предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от
разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на
деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като
смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а
отегчаващите - на по-тежко наказание.
Наказанието е не само справедливо (съответно) възмездие за
извършеното престъпление, но и средство за постигане на посочените от
закона цели. Според чл. 36 от НК целите на наказанието са две:
индивидуалната и генералната (общата) превенция. В различните правни
системи съществуват различни възгледи за съотношението между
индивидуалната и генералната превенция. Ако се приеме, че наказанието е
ориентирано главно към престъпника, който трябва да бъде поправен, то
видът и размерът на наказанието зависят преди всичко от индивидуалните
особености на конкретната личност. Ако се приеме, че основната цел на
наказанието е да въздейства върху другите членове на обществото, т.е.
генералната превенция, то наказанието трябва да съответства на тежестта на
престъплението.
Нашият Наказателен кодекс е изграден върху разбирането, че наказанието
10
трябва да съответства на престъплението, т.е. да е справедливо. Това определя
съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за
целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и съотношението
между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната превенция.
Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно. Посредством
справедливо наказание (което съответства на тежестта на престъплението) се
постига крайната цел на наказателно-правното въздействие - общата
превенция. А индивидуалната превенция е само средство за реализиране на
общата превенция. Излизайки от това именно разбиране законодателят е
приел, че неправилното индивидуализиране на наказанието (б.м.) (при което
не са съобразени целите на наказанието) обуславя несправедливост на
наказанието. И обратно - справедливото наказание поначало е целесъобразно.
(В тази насока е, книгата „Наказателен процес на НРБ“, на Академик
Стефан Павлов - гр. София, 1989г., стр. 595) – аргумент от Решение № 528
от X.1993 г. по н. д. № 377/93 г., I н. о. на ВС, с докладчик - съдията
Никола Филчев, както и Решение№ 386 от 29.V.1973 г. по н. д. № 338/73 г.,
I н. о. на Върховния съд на Република БълГ.я.
При определянето на съдържанието на наказателната отговорност на
подсъдимия Г. А., РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД СЕ СЪОБРАЗЯВА с принципите на законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, дефинирани от законодателя за
продължаваното престъпление, съгласно постановките на материалния закон;
при отчитане на обществената опасност на деянията и личността дееца, както
и на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. По този начин съдът
би зачел и спазил постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК.
При индивидуализацията на наказанието за продължаваното
престъпление, извършено от подсъдимия А. съдът следва да отчита, както
конкретната вина на дееца, така и всички други обстоятелства, които макар да
нямат пряко отношение към субективната страна, по един или друг начин са
способствали за извършване на престъпната деятелност, но могат да бъдат
отчетени и при преценката за индивидуализацията на наказанието в
светлината на чл.36 от НК.
РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СЪДА ОТЧИТА, ЧЕ понятието
степен на обществена опасност включва обстоятелствата, свързани с
личността на дееца; с обстоятелствата, характеризиращи неговото поведение
преди, по време на и след извършване на престъпното деяние. Преценката на
обществената опасност на престъплението касае преценката какво е било
негативното въздействие (и при какви изменения) върху съществуващите
обществени отношения (съобразно техния характер и значение) в резултат на
извършеното престъпление по състава на чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от
НК.
За престъплението по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от НК
законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок до 5
(пет) години.
Съдът, отчитайки приложимата норма на привилегирования състав по
11
чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал. 1 от НК, намира, че на основание чл. 205, ал.2
от НК не се предвижда за този приложим престъпен състав налагането на
кумулативно наказание „лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК“.
Това е така, защото подсъдимият А. е бил обвинен по основния състав на
длъжностно присвояване. Същият е възстановил изцяло инкриминираната
вреда. Лишаването от права като наказание за привилегирования състав по
чл.205 от НК е приложима само за конкретните хипотези на чл.205, ал.2 вр.
чл.205, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от НК. Хипотезата на чл.205, ал.1, т.1 е изключена и
не е определена в нормата на чл.205, ал.2 от НК. Тези съображения са
мотивирали съда да не налага на подсъдимия А. наказание „лишаване от
права“ по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, тъй като приложимият материален закон
в случая по чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от НК не предвижда изрично
такава законова хипотеза. (Противното би довело до незаконосъобразност на
първоинстанционната присъда).
С присъдата на съдебния състав от 04.02.2025г. на подсъдимия Г. А. съдът
му е наложил за извършеното от него престъпление от общ характер по
чл.205, ал.1, т.1 вр. чл.201, ал.1 от НК на основание с чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от
НК наказание „пробация“ при следните пробационни мерки по чл.42, ал.3, т.1
вр. ал.2, т.1 и т.2 вр. ал.1 вр. ал.4 от НК, а именно – 1.). задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок 1 (една) година и 2.). задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок 1 (една) година.
Съдът намира, че подсъдимия А. е лице с висше образование. Същият
има чисто съдебно минало. Ползва се положителни характеристични данни.
Престъпната му проява е инцидентна в живота. Критичен е към извършеното
деяние. Полага труд. Извлича доходи. Не е извършвал противообществени
прояви или други престъпления. Тези факти и смекчаващи вината
обстоятелства значително водят до намаляването на интензитета на
държавната репресия, която следва да се реализира с наказанието спрямо
него. Тези съображения на съдебния състав и фактите по делото мотивират
съдът да приеме, че наказанието на подсъдимия А. не следва да се определя по
реда на чл.54 от НК (дори страните да са съгласни на подсъдимия А. да се
наложи минимално по размер наказание „лишаване от свобода“). Съдебният
състав отчита, че дори и в минимален размер, ако се определи на подсъдимия
А. наказание „лишаване от свобода“, то това наказание само по себе се явява
прекомерна санкция за престъпната му проява. Целите на закона според съда
могат да се постигнат ефективно съгласно нормата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от
НК с наказание пробация чрез налагането на двете задължителни
пробационни мерки за период от 1 (една) година. От извършеното деяние са
били причинени вреди, които впоследствие са били възстановени. Въпреки
посоченото обстоятелство, деянието на подсъдимия А. притежава своята
степен на обществена опасност за деянията от същия вид и не е маловажно.
Съображенията за това са начина на извършване на деянието на подсъдимия
А., неговите подбуди и желанието да се облагодетелства по престъпен начин,
посягайки върху чуждо имущество. Съдът намира, че за ощетеното
юридическо лице „С*“ ЕООД не са настъпили други негативни последици.
Оборотната сума от 9208.47 лева в аптекарския бранш е сравнително
12
невисока. Паричните потоци от продажбата на лекарства са значително по-
големи и по-високи в тази сфера на обществото според съдебния състав,
доколкото всеки гражданин в страната купува лекарства за лечение на
заболяванията си ежедневно. Съдът счита, че обществената опасност на
самото престъпление и личността на самия деец А. не са високи. Напротив,
същите са занижени. Следва да бъде отчетно, че съставомерната вреда е
възстановена доброволно и в цялост от подсъдимия А. преди завършване на
първоинстанционното съдебно следствие. Същият е осъзнал грешката си.
Заявил е пред съда, че е искал да помогне на свой близък с присвоената
парична сума (дори и да не излага конкретика пред съда). Подсъдимият А. е
продължил да полага труд и да живее честно и почтено в рамките на
придобитото, без да извършва противоправни деяния срещу собствеността.
Съдът счита, че наказанието пробация с двете задължителни пробационни
мерки по закон и за срок от 1 (една) година, което е определено в един
балансиран и пропорционален размер, ще създаде достатъчни стимули и
контрамерки у съзнанието на подсъдимия А., че същия следва да зачита
всякога неприкосновеността на чуждата собственост. В тази насока е Решение
№ 90 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 167/2014 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Антоанета Данова, според което определянето
на размера на наказанието не е в резултат на механичен математически
сбор на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а е следствие
на една комплексна логическа дейност по цялостната им оценка,
позволяваща установяване на действителната конкретна тежест на
извършеното престъпление и налагането на онова наказание, което с оглед на
тази тежест и личността на дееца най-добре отговаря на целите по чл. 36 от
НК. „Съдът следва да съобрази целите на наказанието, които са свързани,
както с личната, така и с генералната превенция. Те не са откъснати една
от друга, а се намират в диалектическа връзка, при което индивидуалната
превенция може да се разгледа като средство за осъществяване на общ
ата”– Р № 36/ 03.02.2000 г. по н.д. № 755/ 1999 г. на II н.о. на ВКС.
С присъдата на съдебния състав от 04.02.2025г. е отхвърлен изцяло като
неоснователен, поради извършеното плащане в хода на наказателното
производство предявеният от гражданския ищец „С*“ ЕООД срещу
подсъдимият Г. А. граждански иск по чл.45, ал.1 от ЗЗД за претендираната
сума от 8 108.47 лева (осем хиляди сто и осем лева и четиридесет и седем
стотинки), представляваща остатъчното невъзстановено обезщетение от
пълния размер на причинените съставомерни имуществени вреди от
непозволено увреждане – престъпление от общ характер „длъжностно
присвояване“, ведно със законната лихва от датата на увреждането -
21.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата. Исковата претенция е
била погасена в цялост от подсъдимия А. в хода на съдебното следствие и
съдът на основание чл.235, ал.3 от ГПК е съобразил фактите, които са били от
значение за предявеното спорно материално право, което е било
удовлетворено от подсъдимия А.. В тази насока за тези факти по делото не е
налице съдебен спор между страните. Безспорността на спорното материално
право е възникнала след предявяването и приемането на предявения
13
граждански иск за съвместно разглеждане в наказателното производство. С
присъдата на съдебния състав от 04.02.2025г. съдът е осъдил подсъдимият Г.
А. да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на Софийски Районен
съд и по бюджетната сметка на Висш съдебен съвет сумата от сумата от
324.34 лева, представляваща 4 % дължима пропорционална държавна такса
върху цената на приетия за съвместно разглеждане отхвърлен, поради
извършеното плащане за предявената сума граждански иск съгласно Тарифата
на таксите по ГПК, събирани от съдилищата, ведно със сумата от 5.00 лева в
полза на Софийски Районен съд за дължима държавна такса за служебно
издаден изпълнителен лист.
С присъдата на съдебния състав от 04.02.2025г. съдът е осъдил
подсъдимият Г. А. да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК в полза на
гражданския ищец „С*“ ЕООД сумата от 2400.00 лева (две хиляди и
четиристотин лева), представляваща общият размер на сторените в
наказателното производството разноски за повереник с оглед реализираното
процесуално представителство от адвокат. Отговорността за разноски е
обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от
развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за
образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно
му повдигане. Съдът отчита, че подсъдимия А. е създал извънсъдебен
процесуален повод за предявяването на исковата претенция от ощетеното
юридическо лице, независимо, че исковата сума е била погасена в хода на
делото с извършеното плащане от длъжника. Същият продължително време
извънсъдебно и доброволно не е погасявал (или удовлетворявал) исковата
претенция, като бездействието му или липсата на парична средства по чл.81,
ал.3 от ЗЗД не го е освобождавало от задължението да удовлетвори своя
кредитор за дължимото парично притезание. Възражението за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар от повереника на гражданския ищец е
неоснователно. Обемът на процесуалните действия на повереника на
гражданския ищец са съответни на значително положените от него правни
усилия като адвокат. Релевираното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, но и с оглед
предмета на делото - най-вече от правна страна. Правната помощ на
повереника на гражданския ищец е съответна на реално положения от същия
по делото значителен адвокатски труд. Повереникът на гражданския ищец е
изготвила исковата молба по делото. Представлявала е своя доверител.
Консултирала го е. Участвала е в заседанията пред съдебната инстанция на
СРС. Извършвала е искания. Излагала е защитни доводи. Положила е обемни
процесуални усилия. Анализирала е доказателства. Изложила е своята
пледоария. Изследвала е съдебна практика. Трудът на повереника на
гражданския ищец е високо квалифициран. Съдът отчита вида на делото и
неговия предмет. Защитата на повереника е съответна и пропорционално
оценена в разумен и справедлив размер. Тези съображения мотивират
съдебният състав да присъди в цялост претенцията за разноски, заявена от
процесуалния представител на ищцовото дружество в хода на съдебните
прения.
14
ПРИ ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, НАСТОЯЩИЯТ СЪДЕБЕН СЪСТАВ
ОБЕКТИВИРА СВОИТЕ МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА СИ.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ
15
Съобщи за изтекли лични данни