Решение по дело №54335/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2369
Дата: 22 март 2022 г.
Съдия: Ели Димитрова Анастасова
Дело: 20211110154335
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2369
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дв.........есет и четвърти февруари през две хиляди дв.........есет и втора година
в следния състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докл.........ваното от ......... Гражданско дело № 20211110154335
по описа за 2021 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ ГПК.
Образувано е по предявен от Д. П. ОБР. установителен иск срещу ......... с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо
ответника, че ищецът не дължи сумата от 694.81 лева – главница за начислена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на .........рес: ......... за периода от
01.04.2010г. до 30.11.2011г.
Ищецът твърди, че процесната сума не се дължи, доколкото не е налице
валидно облигационно правоотношение между страните по делото. На второ място,
релевира, че не се дължи, доколкото в процесния имот не е доставяна топлинна
енергия. На трето място се твърди, че вземането е погасено по давност.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответната страна, с който оспорва допустимостта и
основателността на предявения иск като в тази връзка се твърди следното: сумата е
дължима за ползвана топлоенергия от ответника, който съобразно ОУ за продажба на
топлинна енергия за битови нужди действащи към момента на взирания период, е
длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок
след изтичане на срока, за който се отнасят. Ответникът заявява, че вземането е
погасено по давност.

Третото лице помагач на страната на ответника – „.........” ......... не излага
становище по предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК.

Доколкото в случая е предявен отрицателен установителен иск, то в тежест на
ответната страна – .................. е да установи основанието и размера на процесната
парична сума по предявения установителен иск, а именно – валидно възникнало
договорно отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия за процесния
апартамент, качеството потребител за ищеца-собственик или ползвател, изпълнение на
з.........ължението за доставка на топлоенергия за процесния период, по което е
възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения размер.
Относно първите две предпоставки, а именно – валидно възникнало договорно
отношение между страните по делото за продажба на топлинна енергия за процесния
апартамент и качеството потребител за ищеца – собственик, следва да се изложи
следното: видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 19.10.2009г. /л. 22 и сл./ се установява, че ищецът е собственик на
процесния имот.
Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сгр.........а - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Въз основа на трайната и
непротиворечива практика на ВКС, отразена в решения № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д.
№ 1557/2011 г. на ІV Г.О. на ВКС, решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009
г. на ІV Г.О. на ВКС и решение № 162 от 28.05.2014 г. по гр.д. № 6397/2013 г. на ВКС,
е прието, че облигационното отношение с предмет продажбата на енергия възниква по
силата на закона между предприятието-снабдител и потребителя. За доставената
енергия на обекта отговаря винаги собственикът или титулярят на вещното право на
ползване върху имота.
С оглед всичко гореизложено, следва да се посочи, че ищецът е собственик на
процесния имот, пор.........и което първото основание за недължимост на исковата
претенция, а именно липсата на облигационно правоотношение между страните по
делото се явява изцяло несъстоятелно.
От заключението на вещото лице по приетата СТЕ /л. 60 и сл./, кредитирано
като обективно и професионално изготвено, съдът приема за установено, че при
спазване на чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ищеца на горепосочения .........рес е
доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сгр.........а етажна
собственост при отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сгр.........а – етажна собственост, се извършва
по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
2
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 г./.
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично
известни ОУ за продажба на топлинна енергия от ......... Е......... на потребители за
битови нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един
централен и един местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от абонатите. По делото няма данни за заявено възражение от ищеца по
чл.150, ал.3 ЗЕ, пор.........и което съдът намира приетите ОУ да са обвързващи и за
ответниците.
Съгласно действащите към релевантния период ОУ е предвидено, че
месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия е дължима в 30- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. След изтичането на посочения срок
купувачът по договора – потребител изп.........а в забава, пор.........и което дължи
обезщетение за забава съобразно чл.86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай п.........ежът на
всяко от з.........ълженията за плащане на потребената топлинна енергия е последното
число на месеца, следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на
втория месен, следващ отчетния период, длъжникът изп.........а в забава и върху
з.........ължението започват да се начисляват лихви. З.........ължението е срочно, така че,
за да изп.........не в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора.
От изслушаното по делото заключение на СТЕ /л. 60 и сл./ се установява, че за
процесния имот за периода от 01.04.2010г. до 30.11.2011г. изчислената стойност на
топлинната енергия за отопление на процесния имот възлиза на 696.54 лева /л. 64/ като
тази сума е изчислена правилно, в съответствие с действащата нормативна уредба.
От изготвената по делото ССчЕ /л. 67 и сл./ се установява, че за процесния имот
за периода от 01.04.2010г. до 30.11.2011г. изчислената стойност на топлинната енергия
за отопление на процесния имот възлиза на 694.78 лева /л. 71/
По отношение на последното основание за недължимост на исковата претенция
– погасяване на вземането по давност, следва да се изложат следните съображения:
Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на
която вземането е станало изискуемо. В отношенията между страните са се прилагали
Общите условия на оператора на топлинни услуги, като ищецът има качеството на
абонат и потребител на тези услуги и не се спори, че за процесния период е ползвал
услугите, като му е било начислено съответното з.........ължение.
З.........ълженията за плащане на доставяните топлинни услуги представляват
з.........ължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в", пр. 3 ЗЗД и се
погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. В този смисъл е и
з.........ължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, обобщена с
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
3
Съгласно з.........ължителните постановки в цитираното Тълкувателно решение,
понятието „периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се з.........ължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито п.........еж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. Ето защо този извод се налага от еднородния и периодичен
характер на з.........ълженията, които независимо че имат в основанието си доставка на
топлинни услуги, се дължат на месечни вноски. Изводът следва и от характера на
насрещното з.........ължение на ......... Е......... – з.........ължението на това дружество е да
осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу плащането на
ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна енергия срещу
предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни п.........ежи.
В настоящия случай исковата молба е депозирана на 17.09.2021г., пор.........и
което вземането е погасено по давност.
Ето защо искът е основателен.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, представеният
списък на разноски по чл. 80 ГПК, представените доказателства и направеното в този
смисъл искане, ......... Е......... следва да заплати на ответника направените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 52.40 лв. – заплатена
държавна такса. Същевременно на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за
адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на .........вокатските възнаграждения ......... Е......... следва да заплати на
.........вокат М.Л. Л. от АК – гр. София възнаграждение в размер на 360.00 лв.,
доколкото са налице предпоставките по смисъла на ЗА.
Настоящата инстанция счита, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК за
възлагане на разноските в тежест на ищеца, пор.........и следните съображения:
посочената разпоредба изисква кумулативното наличие на двете предпоставки:
признание на иска и ответникът да не е станал повод за завеждане на делото. Първата
предпоставка действително е налице, но втората предпоставка не е налице, доколкото
видно от твърденията в сама искова молба именно процесуалното поведение на
ответното дружество е обусловил необходимостта от депозиране на исковата молба от
страна на ищеца, доколкото е претендирал заплащането на исковата сума.
Същевременно следва да се посочи, че в действащото законодателство не е предвидено
специално рекламационно производство за погасяване на вземанията по давност на
ответното дружество, като в тази връзка следва изрично да се акцентира върху
обстоятелството, че в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
4
г. на ОСГТК на ВКС е прието, че чрез погасителната давност на кредитора се отнема
възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след
като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на
иск или правото на принудително изпълнение на кредитора пор.........и това, че то не е
упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора,
когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското
правоотношение, така и в търговския оборот.

Предвид изложените съображения, Софийски районен съд, 34 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ......... Е......... с ЕИК *********, със седалище и
.........рес на управление ......... срещу ........., с ЕГН **********, с .........рес: .........
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми: сумата от 212.31 лева – главница за ползвана
топлоенергия за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2018г. за топлоснабден имот,
находящ се на .........рес: ........., ведно със законна лихва от 19.03.2020г. /датата на ИМ/
до изплащане на вземането; сумата от 3.15 лева – цена за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.09.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва
от 19.03.2020г. /датата на ИМ/ до изплащане на вземането; сумата от 42.61 лева –
обезщетение за забава за периода от 15.09.2017г. до 03.10.2019г.; сумата от 0.78 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.10.2016г. до 03.10.2019г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП – .........


РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски гр.........ски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5