№ 859
гр. Велико Търново , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20204110103179 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „Е.-П. П.” АД срещу ИСМ. Р. Х., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 5 335.75 лева – главница,
представляваща стойност на потребена ел. енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Сливница” № 24, 1 и за обект с абонатен №
**********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Сливница” № 24, 3, по повод на което са
издадени фактури за периода от 21.1.2019 г. до 21.4.2020 г., както и за сумата от 424.90 лева
– сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 11.6.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
В исковата молба е посочено, че страните са в облигационна връзка по повод продажба
на ел. енергия за обект на потребление с абонатен № **********, находящ се в гр. Велико
Търново, ул. „Сливница” № 24, 1 и за обект с абонатен № **********, находящ се в гр.
Велико Търново, ул. „Сливница” № 24, 3. Заявява се, че ответникът е наследник на покойния
Р. М. Х., който е бил клиент на ищеца по повод продажба на ел. енергия за процесните
обекти на потребление. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на стойността на ел. енергията, доставена от ищеца на основание Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.-П. П.” АД и чл. 98а от
Закона за енергетиката, за което са издадени фактури за периода от 21.1.2019 г. до 21.4.2020
г.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли
1
за тяхното уважаване. Заявява, че от събраните доказателства се установява, че ответникът е
ползвател на обектите на потребление и че консумираната ел. енергия следва да бъде
заплатена.
Процесуалният представител на ответника оспорва исковете. Заявява, че претенциите са
недопустими, доколкото не са насочени към пасивно легитимирано лице, а разгледани по
същество се явяват неоснователни и недоказани.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не е спорно и се установява от представеното удостоверение за наследници,
че ответникът е наследник по закон на Р. М. Х., починал на 31.3.2013 г. Последният е бил
абонат на ищеца за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Велико Търново, ул.
„Сливница” № 24, 1 и за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Велико Търново,
ул. „Сливница” № 24, 3.
На 13.6.2017 г. на обект с абонатен № ********** с клиент Р. М. е монтиран нов
електромер, като под протокола за клиент/представител на клиента се е подписал
ответникът И.Х..
На 12.3.2018 г. на обект с абонатен № ********** с клиент Р. М. е монтиран нов
електромер, като под протокола за клиент/представител на клиента се е подписала Грета Х..
Като писмени доказателства по делото са приети Общите условия на договорите за
продажна на ел. енергия на „Е.-П. П.” АД, одобрени с решение ОУ–061/7.11.2007г. на
ДКЕВР, както и доказателства за публикуването им в един централен и един местен
ежедневник.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
С предявяването на исковите претенции ищецът претендира ответникът като наследник
на абоната Р. М. Х. да бъде осъден да заплати задължения за консумирана ел. енергия по
фактури, издадени в периода 21.1.2019 г. – 21.4.2020 г. на стойност от 5 335.75 лева, както и
сумата от 424.90 лева, представляваща мораторна лихва върху вземанията по всяка фактура
от падежа й до 11.6.2020 г.
По делото е безспорно установено, че ответникът е син на починалия абонат Р. М. Х. и
на основание чл. 9 ЗН се явява наследник по закон на същия. Така ответникът, в качеството
си на наследник, приел наследството на покойния си баща (обстоятелство, което не е
изрично оспорено по делото), отговаря за задълженията, с които същото е обременено,
съобразно дела си в него (чл. 60, ал. 1 ЗН). Отговорността на наследника обхваща всички
2
задължения на наследодателя, освен тези, които се погасяват със смъртта му. По правило
задълженията за консумирана ел. енергия не се погасяват със смъртта на абоната, но за да
част от пасива на наследството му същите следва да са възникнали към момента на
откриването му. Съгласно чл. 1 ЗН, наследството се открива в момента на смъртта в
последното местожителство на умрелия. В случая претендираните суми представляват
вземания по фактури, издадени в периода 21.1.2019 г. – 21.4.2020 г., т.е след смъртта на
абоната Р. М. Х. (31.3.2013 г.), поради което претендираните задължения не са част от
пасива на наследството му. При това положение отговорността на ответника за
изпълнението им не може да бъде ангажирана на основание наследствено правоприемство,
така както претендира ищецът.
На следващо място, по делото не бяха ангажирани доказателства дали абонатът Р. М. Х.
е бил собственик на електро-снабдения имот, респ. дали ответникът, като негов наследник, е
придобил част от тази собственост по наследство. Въпросното обстоятелство не е безспорно
между страните, което е очевидно от изричното оспорване на процесуалния представител на
ответника. В този ред на мисли, дори да се приеме, че ответникът отговаря за заплащането
на потребената ел. енергия на собствено основание - не като наследник на покойния си
баща, а като собственик на имота по наследство, то недоказано остана качеството му на
собственик на имота. Недоказано остана и твърдението, че ответникът е ползвател на имота,
т.е. че ползва ел. енергия за домакинството си. Обстоятелството, че последният се е разписал
като клиент/представител на клиента под един от протоколите за монтаж на електромер не
променя горните изводи, тъй като от въпросния протокол не става ясно дали подписът е
положен за клиент или за представител на клиента. Още повече, че под другия протокол за
монтаж за клиент/представител на клиента се е разписало друго лице - Грета Хаджихасан, за
която също няма данни да е собственик или ползвател на имота.
Предвид на горното, ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване
наличието между страните на валидно облигационно право-отношение по повод продажба
на ел. енергия за процесните обекти на потребление, с оглед на което не следва да бъдат
обсъждани останалите предпоставки за уважаване на претенциите.
Изложеното е достатъчно предявеният иск за заплащане на сумата от 5 335.75 лева -
стойност на доставена и потребена ел. енергия за процесния период, да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Неоснователността на иска за главница обуславя неоснователност на акцесорната
претенция за мораторна лихва в размер на 424.90 лева, доколкото не се установи
съществуването на главен дълг, за чието изпълнение ответникът да е изпаднал в забава.
По разноските:
При този изход на делото в полза на ответника следва да се присъдят сторените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева. Възражението за
3
прекомерност е неоснователно, доколкото възнаграждението е под минималния размер по
Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е-П. П.” АД, ЕИК *** против ИСМ. Р. Х., ЕГН
********** искове за осъждането на ответника за сумата от 5 335.75 лева – главница,
представляваща стойност на потребена ел. енергия за обект с абонатен № **********,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Сливница” № 24, 1 и за обект с абонатен №
**********, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Сливница” № 24, 3, по повод на което са
издадени фактури за периода от 21.1.2019 г. до 21.4.2020 г., както и за сумата от 424.90 лева
– сборна мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 11.6.2020 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА „Е-П. П.” АД, ЕИК *** да заплати на ИСМ. Р. Х., ЕГН ********** сумата
от 500.00 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4