О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
мл.с. МИЛЕНА НИКОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бажлекова
въззивно гражданско дело № 238 по описа за 2018 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 15617/28.05.2018 г., подадена от С.Й., чрез адв. Л.Ш., с искане за изменение и допълване в частта за разноските на постановеното по делото Решение № 4832/22.11.2017 г. Молителката твърди, че макар да не е претендирала изрично присъждане на разноски, в открито съдебно заседание е представила списък по чл. 80 от ГПК, което по същността си представлявало молба за разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от В.Ц.Н., чрез адв. К.М., с който молбата се оспорва и се претендира оставянето и́ без уважение, като неоснователна.
За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Производството по делото е по въззивна жалба от В.Ц.Н. срещу решение № 4832/22.11.2017г., постановено по гр.д.№4429/17г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от В.Ц.Н. срещу С. Иванова Анастасова искове, както следва: 1/ с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата от 5000 лева, представляваща неизпълнено задължение, по договор за заем от 13.01.2015г., с падеж на задължението – един месец след предаване на сумата; 2/ евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за осъждане на С. Иванова Анастасова да заплати сумата от 5000 лева, представляваща, дължима като дадена от ищеца на ответницата на 13.01.2015г. без основание имот; всяка от сумите, претендирана ведно със законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба - 31.03.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на С.Й. Анастасова сумата от 7000 лв., представляваща съдебно деловодни разноски. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и в противоречие на събраните доказателства, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се уважат. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна С. Анастасова е депозирала отговор в срока по чл. 263 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства и моли да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
С Решение № 749/25.04.2018 г. е потвърден изцяло обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по
искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска
присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в
производството, същите могат да бъдат възстановени по правилата на чл. 78 от ГПК, само когато са изрично претендирани от страната. По сила на служебното
начало в гражданския процес обемът на дължимата защита и
съдействие се определят от страните, поради което съдът не е оправомощен
служебно да се произнася по непредявени искания относно спорните им права.
По посочените съображения на молителката не се следва репариране на извършените разноски, доколкото самата тя не е релевирала надлежно искане в тази насока.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 15617/28.05.2018 г., подадена от С.Й., чрез адв. Л.Ш., с искане за изменение и допълване в частта за разноските на Решение № 4832/22.11.2017 г., постановено по в.гр. дело № 238/18 г. по описа на ВОС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, по арг. на чл. 248, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :