Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ........
гр.Варна, 10.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно заседание,
проведено на двадесет и пети ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2297 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД твърди, че на 29.07.2016г. А.А.М. е сключила
договор за потребителски кредит № 2851546 с „Провидент
Файненшъл България” ООД, което дружество се е
задължило да предаде в собственост на М. заемна сума в размер на 850 лева. Това
свое задължение се твърди дружеството да е изпълнило в деня на сключване на
договора. От своя страна ответникът се е задължил да върне на заемодателя
предоставената му в заем сума, ведно с договорна лихва, на 60 седмични
погасителни вноски всяка в размер на 29.76 лева, последната от които в размер
на 29.36 лева. Сочи, че кредитополучателят се е задължил да заплати такса за
оценка на кредитното досие, възлизаща в размер на 42.50 лева, платима при
сключване на договора. Твърди се, че страните са постигнали съгласие таксата да
бъде включена в седмичните погасителни вноски. Наред с това се излага, че
съгласно клаузите на договора М. се е задължила да заплаща и такса за
предоставена й услуга „Кредит у дома“, възлизаща общо в размер на 725.03 лева,
формирана от два компонента – 30% от сумата дължима за услугата такса за
предоставяне на заетата сума в дома на кредитополучателя и 70% - разходи за
събиране на седмичните вноски в дома на М.. Твърди се, че към датата на
изтичане срока на договора – 24.09.2017г., ответницата е заплатила сума в
размер на 204.46 лева, с която са погасени 80.14 лева – главница, 34.79 лева –
договорна лихва и 89.53 лева – такси и комисионни за допълнителни услуги, при
което е останала да дължи главница в размер на 769.86 лева, 132.88 лева –
договорна лихва за периода от 07.08.2016г. до 24.09.2017г. и 678.00 лева –
такси и комисионни за допълнителни услуги. Твърди се, че на 01.07.2017г. между
ищеца и „Провидент Файненшъл
България” ООД е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
с който вземането по сключения договор за потребителски кредит е прехвърлено на
„Изи Асет Мениджмънт“ АД,
което от своя страна е цедирало вземането на ищеца с
приложение № 1 от 03.07.2018г. към рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017г. Тъй като М. не е заплатила горните суми,
ищецът е депозирал заявление по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение срещу ответницата за сумата от 769.86 лева лева, представляваща незаплатена главница, 132.88 лева –
договорна лихва за периода от 07.08.2016г. до 24.09.2017г., 678.00 лева – такси
и комисионни за допълнителни услуги и 119.42 лева – лихва за забава, начислена
за периода от 25.09.2017г. до 17.10.2018г. Тъй като заповедта за изпълнение е
връчена на М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия
иск за установяване спрямо ответника дължимостта
горната сума. Претендира и присъждане на направените в хода на настоящото
производство разноски.
Третото
лице помагач на страната на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД с молба от 20.11.2019г.,
изразява становище за основателност на исковете.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.А.М.,
чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК процесуален представител, депозира
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва
активната материалноправна легитимация на ищеца с
аргумент, че договорите за цесия не са произвели действие спрямо М., тъй като
не е уведомена за цесията. Оспорва клаузите на договора, с които са уговорени
такси и комисиони за допълнителни услуги, твърдейки същите да са неравноправни
от една страна, а от друга – противоречащи на добрите нрави. Счита, че
предоставянето на Стандартен европейски формуляр не установява индивидуално
договаряне на оспорените клаузи, нито равноправно обсъждане на услугата за
ежеседмични посещения в дома на кредитополучателя.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 7897/25.10.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ВРС, 14-ти състав по
ч.гр.д. № 15846/2018г., е разпоредил длъжникът А.А. А.
да заплати н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД сумите, както следва: 769.86 лева, главница
по договор за кредит № 2851546/29.07.2016г., сумата от 132.88 лева – договорна
лихва за периода от 07.08.2016г. до 24.09.2017г., сумата от 678.00 лева – такси
и комисионни за допълнителни услуги, сумата от 119.42 лихва за забава за
периода от 25.09.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението, които задължения произтичат от
договор за потребителски кредит № 2851546/29.07.2016г. Заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от приложеното на л. 6-8 от
делото заверено от страната копие на договор за потребителски кредит от
29.07.2016г., че посочената дата „Провидент Фейненшъл България” ООД и А.А.М.
са сключили договор за кредит, по силата на който „Провидент
Фейненшъл България” ООД се е задължило да предостави
на ответницата кредит н размер на 850 лева. Посочени в договора са следните
условия на отпуснатия кредит – такса за оценка на досие в размер на 42.50 лева,
общ размер на фиксираната лихва 167.67 лева, представляваща 31.82% годишно,
като сборът на таксата и лихвата се равнява на 48 % и формира годишния процент
на разходите. Уговорена е допълнителна такса от 725.03 лева за услуга „Кредит у
дома“, при което общия размер на дължимата от кредитополучателя сума е 1785.20
лева, платима на 60 седмични вноски, от които 59 вноски в размер на 29.76 лева
и последна 60-та в размер на 29.36 лева. Падежът на първото седмично плащане е
уговорен на 07.08.2016г.
Представен по делото е рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., с който страните по него са се
съгласили ищецът да изкупи вземанията,
произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в приложение № 1 срещу
определена покупна цена. Представено е и приложение № 1 от 03.07.2018г., като
видно от същото, че част от документа е вторично заличен по отношение на
номерата на кредити, имена на кредитополучател и ЕГН, размер на кредита и
непогасени задължения, като са останали видими графично форматираните колони от
таблицата и само един пълен ред от нея. Така под № 651 е посочен номера на
договора за кредит – 2851546, ЕГН и имена на ответника, дата на сключване на
договора – 29.07.2016г., отпуснат размер на кредита – 850 лева, и остатъка от
дълга към 03.07.2018г., както следва: главница в размер на 769.86 лева,
договорна лихва в размер на 132.88 лева, неустойки/разходи за забава в размер
на 678.00 лева и лихва за забава към 03.07.2018г. от 97.16 лева.
Представено
по делото е уведомление, по силата на което ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне, представляващо приложение към исковата молба.
Предвид така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се
установява от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 15846/2018г., по описа на
ВРС, 14-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираните суми, връчена на А.А.М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът е предявен в
предвидения в закона преклузивен едномесечен срок,
което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителния
иск е съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване дължимостта на сумите по
същата на посоченото основание. Или, в контекста на основанието, на което е
издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на ищеца е по пътя
на главното и пълно доказване да установи факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между цесионера и ответника по
договор за кредит, че по него ответникът е останал задължен за процесната сума в посочения размер, че между цесионера и ищеца е сключен валиден договор за цесия, по
силата, на който на ищеца е било прехвърлено вземането по договора за кредит с
ответника, че цесията е съобщена на ответника.
От коментираните по-горе писмени
доказателства, се установява, че ищецът в качеството му на цесионер
е сключил валиден рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 30.01.2017г., приложение № 1/03.07.2018г., с който е прехвърлено вземането
на цедента от ответника по договор за кредит № 2851546/29.07.2016г.
Съобразно разпоредбата
на чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът е длъжен да съобщи на
длъжника за станалото прехвърляне на вземането. Смисълът на това установено от
закона изискване е да гарантира правата на новия приобретател
на вземането. В негов интерес, а и в интерес на третите лица това действие на
цесията е ограничено от разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4, които задължават
стария кредитор да уведоми длъжника за станалото прехвърляне, за да може същият
да знае на кого в бъдеще следва да престира. Преди да
е направено такова уведомление, длъжникът може валидно да погаси задължението
си и чрез плащане на стария кредитор, да новира
същото, то да му бъде опростено и т. н. Липсата на уведомление не прави цесията
недействителна, нито освобождава длъжника от задължението да плати на новия
кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото
производство. След като бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата
молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /решение №
40/13.05.2010 г. по т.д. № 566/
Установи се, че цедираното
вземане, произтича от сключен между ответника и „Провидент
Фейненшъл България” ООД договор за кредит от 29.07.2016г., по силата на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя кредит
в размер на 850 лева. Ответникът с отговора на исковата молба не е оспорил
факта на получаване на заетата сума, поради което и съдът намира, че за същия е
възникнало задължение да върне предоставения му кредитен ресурс, ведно с
уговорената договорна лихва в рамките на уговорените месечни вноски. Ответникът
не е въвел твърдения за погасяване на дълга, нито е ангажирал доказателства в
тази насока, но въвежда възражения за нищожност на клаузата, установяваща
задължение за заплащане на възнаграждение за услуга „кредит у дома“ и „оценка
на докие“.
Настоящият договор за заем е сключен
при действието на Закона за потребителския кредит /обн.
ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 59 от
29.07.2016г./, съответно нормите му следва да бъдат съобразени служебно.
Разпоредбата на чл. 16 ЗПК, предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да предостави кредит. Следователно, клаузата в договора за кредит, с
която е уговорена такса за оценка на досие, прехвърля върху кредитополучателя
финансовата тежест от изпълнението на задълженията на финансовата институция за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит,
вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК. Също така, чл. 10а, ал.2 ЗПК императивно въвежда
забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, а таксата за оценка на досие е и свързана с
процедурата по усвояване на кредита. Т.е., клаузата противоречи на цитираните
норми на ЗПК.
По отношение на другия компонент от претендираното вземане за такси и комисиони за допълнителни
услуги - таксата за услугата „Кредит у дома", съдът намира, че същият е в
противоречие с добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът
е придал правно значение. Съдебната практика приема, че при двустранните
договори значителната липса на еквивалентност в насрещните престации
може да се приеме за противоречие с добрите нрави доколкото те са определени
като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл. 9 ЗЗД. В случая
уговорената стойност на таксата за услуга „Кредит у дома" се равнява
приблизително над 91% от чистата стойност на отпуснатия заем. Респективно, с
уговарянето на клаузата „Кредит у дома" се постига изначална свръхзадълженост на кредитополучателя поради значителна
несъразмерност на престациите. Този извод на съда не
може да се промени и от твърденията на заявителя относно естеството на
предоставената услуга „Кредит у дома", а именно извършването на посещение
от кредитен консултант в дома на кредитополучателя с цел предоставяне на сумата
по кредита, както и на посещения за събиране на вноските. Посещенията в дома са
свързани с усвояване и управление на кредита, а както беше посочено, с чл. 10а,
ал.2 ЗПК е въведена забрана да се изисква заплащане на такси и комисиони за
такива действия. Също така, противоречи на добросъвестността и начисляването
изначално и предварително на разход за събиране на вноските, който е свързан с
текущата платежоспособност на кредитополучателя. Нещо повече, съдът намира, че
с клаузата на договора се цели заобикаляне на императивното правило на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, предвиждаща максимално допустимият процент на разходите на годишна
база (ГПР) по потребителски кредити да е в размер не по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление
на Министерски съвет. Таксата „Кредит у дома“ не е включена в ГПР, а ако се
добавят към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл. 19, ал. 4 ГПК,
поради което и на това основание договорката се явява нищожна – арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК. Като такава същата не поражда
права и задължения за страните.
Отчитайки извършените от ответника
плащания в общ размер на 204.46 лева (факт, който се признава в исковата молба
от ищеца) и съобразно правилото на чл. 76 ЗЗД, следва да се приеме, че с нея е
погасена договорна лихва в размер на 124.32 лева (като сбор от погасената
такава от кредитора сума от 34.79 лева и сумата от 89.53 лева) и част от
главницата в размер на 80.14 лева, при което М. е останала да дължи главница в
размер на 769.86 лева и договорна лихва в размер на 43.35 лева (като разлика
между уговорената лихва от 167.67 лева и погасената такава от 124.32 лева). С
оглед допусната забава за връщане на предоставения кредитен ресурс, ответницата
М. дължи и лихва за забава върху непогасения размер от главницата – 769.86 лева
от 25.09.2017г. (денят следващ изтичане крайния срок за връщане на заема) до
17.10.2018г. Изчислен с помощна на програмен продукт „Апис
Финанси“ размерът на обезщетение за забава възлиза на 82.98 лева.
В заключение съдът намира, че
претенцията на кредитора е отчасти основателна и следва да бъде уважена до
следните размери: 769.86 лева, представляваща просрочена главница, 43.35 лева –
непогасена договорна лихва и 82.98 лева – лихва за забава върху просрочената
главница за периода от 25.09.2017г. до 17.10.2018г. Претенцията за договорна
лихва за разликата над посочения размер до предявения такъв от 132.88 лева, за
лихва за забава за разликата над посочения размер до предявения такъв от 119.42
лева, както и тази за такси и комисионни за допълнителни услуги, следва да
бъдат отхвърлени.
Съгласно дадените указания в т. 12 на
ТР № 4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят и сторените в
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 39.53 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
направеното от ищеца искане, ответницата А.М. следва да бъде осъдена да заплати
н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД разноски за заплатена държавна такса и депозит за особен
представител, които съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер
на 245.64 лева. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ищецът
е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния
процесуални действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в размер на
150 лева. От така определеното възнаграждение съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца се следва сума от 79.07 лева. Или, общо в полза н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД следва да се присъди сума от 324.71 лева.
Съдът
констатира, че ищецът е заплатил държавна такса в размер на 166.00 лева,
наместо дължимата такава съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК в размер на 216 лева.
Поради това и на основани чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
сумата от 50 лева по сметка на Варненския районен съд.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска н. „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** срещу А.А.М., ЕГН **********,***, че ответникът дължи н. „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, сумите, както следва:
769.86
лева /седемстотин шестдесет и девет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща непогасена главница
по договор за потребителски кредит от 29.07.2016г., сключен с „Провидент Файненшъл България ”
ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение № 1/03.07.2018г.
към рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., сумата от 43.35 лева /четиридесет и три лева и
тридесет и пет стотинки/, представляваща непогасено остатък от договорната
лихва, начислена за периода 07.08.2016г. до 24.09.2017г., сумата от 82.98 лева /осемдесет и два лева и
деветдесет и осем стотинки/ – обезщетение за забава, начислено върху
непогасената главница за периода от 25.09.2017г. до 17.10.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 23.10.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, за което
вземане е издадена заповед № 7897/25.10.2018г. за изпълнение
на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.г.д. № 15846/2018г., по описа на
ВРС, 14-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 43.35
лева до 132.88 лева, претендирана като незаплатена договорна лихва, за разликата над 82.98 лева до 119.42 лева, претендирана като обезщетение за забава и за сумата
от 678.00 лева, претендирана
като такси и комисионни за допълнителни услуги, на основание
чл. 415, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ищеца „А.з.к.н.п.з.” ЕООД – „А.з.с.н.в.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4.
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********,***, да заплати „А.з.к.н.п.з.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, сумата от 39.53
лева /тридесет и девет лева и петдесет и
три стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното
производство, както и сумата от 324.71
лева /триста двадесет и четири лева и
седемдесет и една стотинки/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 50.00 лева /петдесет лева/,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на
адв. В.С.С. *** възнаграждение в размер на 300.00 лева
/триста лева/, с оглед
осъществената защита като особен представител
на ответника А.А.М..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: