Решение по дело №164/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 22 октомври 2021 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20217220700164
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 септември 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 169

 

гр. Сливен, 22. 10. 2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на  тринадесети октомври, две хиляди двадесет и първа година,  в  състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 164 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена против Решение № 260212 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 202 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 551012-F581439 от 22.12.2020 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на Д.Н.Х. ***, за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 100 лева.

Касационният жалбоподател твърди в жалбата си, че обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че с НП отговорността на физическото лице е ангажирана правилно и че случаят не е маловажен. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена и излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба – Д.Н.Х., редовно призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че е извършено административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на лицето, но е констатирал нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и е счел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.

 Решението на Районния съд е валидно и допустимо. Районният съд правилно е приел, че е налице маловажен случай на административно нарушение. Възраженията на касационния жалбоподател в тази връзка са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 01.12.2020 г. срещу Д.Н.Х. е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 20.11.2020 г. в 15:50 часа, при извършена проверка в търговски обект, находящ се в г. С., С. м. б., при направена контролна покупка на 1 брой н. на стойност 30 лева не е бил издаден ФКБ преди легитимация на ОП, като плащането е било прието от Д.Н.Х., а в обекта е имало монтиран, въведен в експлоатация и работещ към момента на проверката касов апарат. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на 22.12.2020 г. е издадено процесното НП.

С оглед установените по делото факти, изводът на Районния съд за нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на НП, не се споделя от настоящата инстанция. АУАН е съставен срещу физическото лице Д.Н.Х., която е била длъжна да издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е приела плащане, без да издаде такъв документ. По отношение на същото физическо лице е издадено и процесното НП.

Но Районният съд правилно е приел, че се касае за нарушение, което е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, е малозначително. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения, съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да се съобрази чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Търговският обект е без данни за големи обороти. При проверката на касовата наличност, не са констатирани други разлики между данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства, освен паричната сума по процесната контролна покупка. Липсват данни за предходни нарушения на установения ред за отчетност. Наложената от наказващия орган глоба е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху наказаното лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в закона. Административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт. 

Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона. 

По изложените съображения, изводът на Районния съд, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, е правилен и постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260212 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 202 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.                         

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: