Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 169
гр. Сливен, 22. 10. 2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на тринадесети октомври, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на
прокурора ИВАН ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело
№ 164 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас,
подадена против Решение № 260212 от 23.07.2021 г., постановено по АНД № 202 /
2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 551012-F581439 от 22.12.2020 г., издадено от Началника на
Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите /НАП/, с което на Д.Н.Х. ***, за нарушение на чл. 25, ал.
1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 3 във
връзка с ал. 1 от ЗДДС, е наложена глоба в размер на 100 лева.
Касационният жалбоподател твърди в жалбата си, че
обжалваното съдебно решение е незаконосъобразно. Излага съображения, че с НП
отговорността на физическото лице е ангажирана правилно и че случаят не е
маловажен. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с произнасяне по
същество с решение, с което да бъде потвърдено процесното НП като
законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно
призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена и излага
съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на съдебното
решение.
Ответникът по касационната жалба – Д.Н.Х., редовно
призована, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не изразява
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава
заключение за незаконосъобразност на решението на Районния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211,
ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно,
първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото
доказателства, е приел за установено, че е извършено административното
нарушение, за което е ангажирана отговорността на лицето, но е констатирал
нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на НП, както и е
счел, че се касае за маловажен случай на административно нарушение и
наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН.
Решението на
Районния съд е валидно и допустимо. Районният съд правилно е приел, че е налице
маловажен случай на административно нарушение. Възраженията на касационния
жалбоподател в тази връзка са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка,
на 01.12.2020 г. срещу Д.Н.Х. е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че
на 20.11.2020 г. в 15:50 часа, при извършена проверка в търговски обект,
находящ се в г. С., С. м. б., при направена контролна покупка на 1 брой н. на
стойност 30 лева не е бил издаден ФКБ преди легитимация на ОП, като плащането е
било прието от Д.Н.Х., а в обекта е имало монтиран, въведен в експлоатация и
работещ към момента на проверката касов апарат. В АУАН е посочено, че са
нарушени разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на съставения АУАН, на
22.12.2020 г. е издадено процесното НП.
С оглед установените по делото факти, изводът на
Районния съд за нарушения на процедурата при съставяне на АУАН и издаване на НП, не се споделя от
настоящата инстанция. АУАН е съставен срещу физическото лице Д.Н.Х., която е била
длъжна да издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е приела плащане, без да
издаде такъв документ. По отношение на същото физическо лице е издадено и
процесното НП.
Но Районният съд правилно е приел, че се касае за
нарушение, което е маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Деянието,
макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно
нарушение, е малозначително. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения, съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 12.12.2007 г.
по тълк. н. д. № 1 / 2007 г. на ОСНК на ВКС на РБ, следва да се съобрази чл. 93,
т. 9 от Наказателния кодекс, съгласно която разпоредба маловажен случай е този,
при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид. В случая са налице обстоятелства, които да
характеризират процесното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност от останалите нарушения от същия вид. Търговският обект е без данни за
големи обороти. При проверката на касовата наличност, не са констатирани други
разлики между данните от ФУ и фактическата наличност на парични средства, освен
паричната сума по процесната контролна покупка. Липсват данни за предходни
нарушения на установения ред за отчетност. Наложената от наказващия орган глоба
е в минимално предвидения от закона размер, но преценявайки обстоятелството, че
засягането на правно-защитените със ЗДДС обществени отношения в конкретния случай
не е във висока степен, тази санкция би изиграла отрицателно въздействие върху наказаното
лице, вместо да осъществи целите на административното наказание, предвидени в
закона. Административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН,
като не наложи наказание и предупреди нарушителя, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Вместо това
компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение –
не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН
административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт.
Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на
чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил,
това е основание за отмяна на НП, поради противоречието му със закона.
По изложените съображения, изводът на Районния съд, че
наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, е
правилен и постановеното първоинстанционно съдебно решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора, претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1,
изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260212 от
23.07.2021 г., постановено по АНД № 202 / 2021 г. по описа на Районен съд –
Сливен.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: