№ 162
гр. Стара Загора, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
Членове:Анна Т. Трифонова
Иванела Ат. Караджова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Въззивно търговско
дело № 20245501000098 по описа за 2024 година
Обжалвано е решение № 1102/21.12.2023 г., постановено по гр.д. №
1912/2023г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, в частта с която е
отхвърлен предявения иск от “Е.М.” ЕООД против Е. И. С. за установяване
съществуването на вземането заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд в останалата част над размера 19,61 лв. до
претендирания размер 3832,18 лв. частично претендирана главница от общо
дължимата главница от 12832,18 лв. по Договор за потребителски кредит
№FL412635/09.06.2008 г., за сумата 231,70 лв. договорна лихва за периода от
09.06.2008г. до 09.06.2008г., в останалата част над размера 6,01 лв. до
претендирания размер 1600 лв. мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от
10.06.2018 г. до 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
13.02.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователен.
Въззивникът “Е.М.” ЕООД излага доводи за незаконосъобразност на
решението в тази част, като са изложени подробни съображения. Направено е
искане да се отмени решението, в частта с която са отхвърлени исковете над
1
уважените размери и се постанови решение, с което да се уважат изцяло
предявените претенции. Претендират се разноските пред двете инстанции.
Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в
случай, че бъде направено искане от въззиваемата страна за заплащане на
такова. Направено е искане да се посочи банкова сметка за заплащане на
разноските по делото на въззиваемата.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Ищецът “Е.М.” ЕООД моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че Е. И. С., в качеството на кредитополучател по
Договор за потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г., сключен с „Ю.“
АД, дължи на ищеца следните суми: 3 832,18 лв., частично претендирана
главница от общо дължимата главница 12 832,18 лв., 231,70 лв. - договорна
лихва за периода 09.06.2008 г. - 09.06.2018г. и 1600,00 лв. мораторна лихва,
начислена върху претендираната част от главницата, за периода 09.06.2018г.
до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане.
Претендира разноските в заповедното и в исковото производство.
Ответницата Е. И. С. заявява, че предявеният иск е неоснователен и
моли да бъде отхвърлен.
По делото не е спорно, че между „Ю.“ АД /с предишно наименование „Ю.”
АД/ и Е. И. С. е възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от
Договор за потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г. В посочения
договор е посочено, че на ответницата е предоставена сума в размер на 14 000
лв. със задължение за връщането й в срок до 09.06.2018г., като кредитът се
2
погасява на равни /анюитетни/ месечни вноски, отразени в погасителен план.
Между „Ю.“ АД и “Е.М.” ЕООД е сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г., като от Приложение № 1
към него е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца.
Представени са и доказателства за извършени действия по уведомяване на
ответницата за цесията на посочения в договора адрес, като пратката е
върната като непотърсена.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1021/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 514/09.03.2023 г. за сумата от 3 832,18 лв.
частично претендирана главница от общо дължимата главница от 12 832, 18
лв. по Договор за потребителски кредит №FL412635/09.06.2008 г., 231, 70 лв.
договорна лихва за периода от 09.06.2008 г. до 09.06.2008 г., 1600 лв.
мораторна лихва по чл.86 ЗЗД за периода от 10.06.2018 г. до 13.02.2023 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.02.2023г. до
изплащане на вземането. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК е постъпило
възражение от длъжника и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК е подадена
настоящата искова молба.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се
установява, че кредитът е предоставен и усвоен, видно от Банково бордеро №
8585396/09.06.2008 г., реф. № 907581. Размерът на сумата, с която е заверена
сметката на кредитополучателя, е 14000 лв.. Усвоената сума по
потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г. е по разплащателна сметка с
IBAN BG 97 BPBI 7921 10 42017601. На същата дата от сметката е удържана
сума в размер на 350 лв., която представлява еднократна такса за разглеждане
на кредита, и са направени две тегления на каса, едното в размер на 9150.00
лв., а другото – в размер на 4500.00 лв.. Кредитът е обслужван до 09.11.2009 г.
След това са направени две вноски от 180 лв. на 22.10.2010 г., с която са
погасени 149.72 лв. просрочена лихва и 30.28 лв. просрочена главница за
09.12.2009 г., както и 100 лв. на 11.03.2011 г., с които е погасена остатъчната
главница за вноска от 09.12.2009 г., както и част от главница по вноска от
09.01.2010 г. На 15.04.2016 г., доброволно е платена сума в размер на 50 лв., с
3
които е погасена дължима такса в размер на 11 лв. и натрупани наказателни
лихви в размер на 39 лв.. Не са платени погасителни вноски за периода
09.01.2010 г. - 09.06.2018 г. в размер на: 12 745,25 лв. главница и 7 643,74 лв.
договорна лихва. Съдът възприема експертното заключение като обосновано,
незаинтересувано и съответстващо на останалите доказателства по делото.
При тези обстоятелства се налага изводът, че сумата по кредита в размер на
14000 лв. е реално получена от ответницата, като същата е извършвала
плащания, с които да е погасила отчасти задължението. Останали са
непогасени суми по погасителния план както следва: 12 745,25лв. главница и
7643,74 лв. договорна лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Безспорно е установено възникването на облигационно правоотношение
между Ю.” АД/ и Е. И. С. по Договор за потребителски кредит №
FL412635/09.06.2008 г. По сила на горепосочения договор ответницата е
предоставена сума в размер на 14 000 лв. със задължение за връщането й в
срок до 09.06.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. В настоящия случай уведомлението изходящо от
„Ю.“ АД /с предишно наименование „Ю.” АД/ са приложени към исковата
молба на цесионера, поради което следва да се приеме, че е достигнало до
длъжника Е. И. С. и следователно цесията е надлежно съобщена съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По възражението за погасителна давност.
По делото е безспорно установено, че претендираната главница в
размер на 3 832,18 лв., частично претендирана главница от общо дължимата
главница 12 832,18 лв., 231,70 лв. - договорна лихва за периода 09.06.2008 г. -
09.06.2018г. и 1 600лв. мораторна лихва, начислена върху претендираната
част от главницата, за периода 09.06.2018г. до датата на подаване на
заявлението не са заплатени от Е. И. С..
4
С оглед изложеното съдът е длъжен да разгледа направеното
правопогасяващо възражение от ответника, че вземанията на „Е.М.“ ЕООД са
погасени по давност.
По отношение вземането за главница в размер на 3 832, 18 лв. съдът
счита, че е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД,
доколкото е налице неделимо задължение. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от
ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на
вземането.
По въпроса кой е началният момент, от който започва да тече
давностният срок за вземания за главница и/или за договорни лихви по
погасителни вноски по договор за банков кредит, въззивният съд в
досегашната си практика е възприемал становището, че давностният срок за
вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е
моментът на изискуемостта на съответната вноска, като се е позовавал на
Решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на ВКС, ІІ т. о. и Решение
№ 147 от 10.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2356/2019 г., II т. о., ТК /, а не
крайният падеж. Действително и към настоящия момент е налице и друга
практика на ВКС, в която се възприема становището, че приложима по
отношение на задължението за главница по договор за банков кредит е
общата 5-годишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита /в този смисъл решение № 38
от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о. и решение № 50173 от
13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, III г.о/.
Въззивният съд намира, че горепосоченото противоречие в практиката
по този въпрос следва да се счита за преодоляно с ТР от 21.01.2022 г. по т. д.
№ 5/2019 г на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при уговорено погасяване
на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. По аналогия, доколкото, както 6-месечния срок на поръчителя,
така и погасителната давност има за цел да санкционират кредитора за
неговото бездействие, следва и за погасителната давност логиката да е същата
и тя да започне да тече от настъпване на крайния падеж по кредита, а не на
всяка погасителна вноска. Това е така, макар и при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи
на определени дати, то отделните вноски не стават автоматично сбор от
отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде
само едно и крайният срок на погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната
изискуемост, в какъвто смисъл са и мотивите на ТР.
С оглед гореизложеното, в настоящия случай крайния падеж на
процесния кредит е на 09.06.2018 г. а заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 13.02.2023 г., поради което
вземането за главницата не е погасено по давност.
Поради това предявения иск по чл. 422 ГПК е основателен за сумата от
5
3 812, 57 лв. за главница по Договор за потребителски кредит №
FL412635/09.06.2008 г., която представлява разликата между присъдената
сума първоинстанционнато решение в размер на 19, 61 лв. и дължимата сума
в размер на 3 832,18 лв. за главницата.
По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката
тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В случая договорната лихва се претендира за периода от 09.06.2008 г. до
09.06.2018 г. Искът е предявен на 13.02.2023 г. - денят, в който е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК. Поради това погасени по давност са вземанията на кредитора,
попадащи в периода три години назад от датата на заявлението. Следователно
всички претенции за вземания за лихви, чийто падеж е настъпил преди
13.02.2020 г. са погасени по давност. В настоящия случай от падежа на
последната вноска по погасителния план – 09.06.2018 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 13.02.2023 г. са изтекли
повече от три години, поради което цялото вземане на ищеца за
възнаградителна /договорна/ лихва е погасено по давност.
По вземането за мораторна лихва в размер на 1 600 лв., начислена
върху претендираната част от главницата, за периода 09.06.2018 г. до
датата на подаване на заявлението – 13.02.2023 г.
В случая мораторната лихва се претендира за периода от 09.06.2018 г.
до датата на подаване на заявлението – 13.02.2023 г. Искът е предявен на
13.02.2023 г. - денят, в който е подадено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с оглед фикцията на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това погасени по
давност са единствено вземанията на кредитора, попадащи в периода три
години назад от датата на заявлението. Следователно всички претенции за
вземания за лихви, чийто падеж е настъпил преди 13.02.2020 г. са погасени по
давност, тоест за периода от 09.06.2018 г. до 12.02.2020 г. искът на банката
за заплащане на мораторна лихва е погасен по давност.
Съдът изчисли по реда на чл. 162 ГПК, дължимата мораторна лихва
върху главница в размер на 3 832,18 лв., която е 1 174, 49 лв., от тази сума
следва да се приспадне присъдената мораторна лихва в
първоинстаниционното решение в размер на 6, 01 лв. и така ответницата
дължи върху неиздължената главница в размер на 3 812, 57 лв., мораторна
лихва от 13.02.2020 г. до 13.02.2023 г. в размер на 1 168, 48 лв.
Поради това предявения иск по чл. 422 ГПК е основателен за сумата от
1 168, 48 лв. за мораторна лихва по Договор за потребителски кредит
№FL618164 от 06.12.2011 г., която представлява разликата между
присъдената сума първоинстанционнато решение в размер на 6, 01 лв. и
дължимата сума в размер на 1 174, 49 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
6
решение е неправилно и следва да бъде отменено в частта, с която
отхвърлен предявения иск от “Е.М.” ЕООД против Е. И. С. за установяване
съществуването на вземането заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд в частта над размера 19,61 лв. до
претендирания размер 3832,18 лв. частично претендирана главница от общо
дължимата главница от 12832,18 лв. по Договор за потребителски кредит
№FL412635/09.06.2008 г. и в частта с която е отхвърлен предявеният иск
за мораторна лихва над размера 6,01 лв. до 1 174, 49 лв. по чл.86 ЗЗД за
периода от 13.02.2020 г. до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.02.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователен,
като вместо това следва да признае за установено по отношение на Е. И. С.
съществуването на вземането на “Е.М.” ЕООД, за сумата от 3 812, 57 лв. за
главница по Договор за потребителски кредит № FL412635/09.06.2008 г.,
която представлява разликата между присъдената сума
първоинстанционнато решение в размер на 19, 61 лв. и дължимата сума в
размер на 3 832,18 лв. за главницата ведно със законната лихва от 13.02.2023
г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на
вземането и за сумата от 1 168, 48 лв. за мораторна лихва по Договор за
потребителски кредит №FL618164 от 06.12.2011 г., която представлява
разликата между присъдената сума първоинстанционнато решение в
размер на 6, 01 лв. и дължимата сума в размер на 1 174, 49 лв., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските.
В останалата част, обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
По ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Видно от данните по делото “Е.М.” ЕООД е направил следните
разноски: държавна такса в размер на 113, 28 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лв. или в общ размер на 293, 28 лв.
С оглед изхода на делото Е. И. С. следва да заплати на “Е.М.” ЕООД
7
направените по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
разноски в размер на 259, 24 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
По първоинстанционното производство.
Видно от данните по делото “Е.М.” ЕООД е направил следните
разноски: държавна такса в размер на 113, 28 лв. и възнаграждение за
изготвяне на съдебно – счетоводната експертиза в размер на 300 лв. или в общ
размер на 413, 28 лв.
С оглед изхода на делото Е. И. С. следва да заплати на “Е.М.” ЕООД
направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 365,
32 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на “Е.М.” ЕООД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от Е. И. С. адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие сключен
с адв. И. П. от 16.03.2023 г. /лист 62 от първоинстанционното производство/.
С оглед на изложеното при определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение приложение следва да намери Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие след изменението с ДВ бр.88 от
4.11.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 до 10 000 – 400
лв. +10 % за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените правила в
настоящия случай минималният размер на адвокатското възнаграждение е
866, 38 лв. т. е. заплатеното от Е. И. С. адвокатско възнаграждение в размер
на 350 лв. е под минимално предвидения размер.
С оглед изхода на делото “Е.М.” ЕООД следва да заплати на Е. И. С.
направените в първоинстанионното производство разноски в размер на 40,
61 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
8
Във въззивното производство.
Видно от данните по делото “Е.М.” ЕООД е направил следните
разноски: държавна такса в размер на 112, 77 лв.
С оглед изхода на делото Е. И. С. следва да заплати на “Е.М.” ЕООД
направените във въззивното производство разноски в размер на 99, 68 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
Видно от данните по делото Е. И. С. е направила следните разноски:
адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв., което не следва да бъде
намалявано поради прекомерност, предвид изложените по – горе мотиви.
С оглед изхода на делото „Е.М.” ЕООД следва да заплати на Е. И. С.
направените във въззивното производство разноски в размер на 75, 42 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1102/21.12.2023 г., постановено по гр.д. №
1912/2023г. по описа на Районен съд – гр.Стара Загора, в частта, с която
отхвърлен предявения иск от “Е.М.” ЕООД против Е. И. С. за установяване
съществуването на вземането заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК № 514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на
Старозагорския районен съд в частта над размера 19,61 лв. до
претендирания размер 3832,18 лв. частично претендирана главница от общо
дължимата главница от 12832,18 лв. по Договор за потребителски кредит
№FL412635/09.06.2008 г. и в частта с която е отхвърлен предявеният иск за
мораторна лихва над размера 6,01 лв. до 1 174, 49 лв. по чл.86 ЗЗД за
периода от 13.02.2020 г. до 13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 13.02.2023г. до изплащане на вземането, като неоснователен
и в частта за разноските, като вместо ПОСТАНОВЯВА:
9
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. И. С. с ЕГН
********** от ******* съществуването на вземането на “Е.М.” ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. *******, за сумата от 3 812,
57 лв. за главница по Договор за потребителски кредит №
FL412635/09.06.2008 г., която представлява разликата между присъдената
сума първоинстанционнато решение в размер на 19, 61 лв. и дължимата
сума в размер на 3 832,18 лв. за главницата ведно със законната лихва от
13.02.2023 г. – датата на подаване на заявлението до окончателното плащане
на вземането и за сумата от 1 168, 48 лв. за мораторна лихва по Договор за
потребителски кредит №FL618164 от 06.12.2011 г., която представлява
разликата между присъдената сума първоинстанционнато решение в
размер на 6, 01 лв. и дължимата сума в размер на 1 174, 49 лв., за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
514/09.03.2023 г. по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на Старозагорския
районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Е. И. С. с ЕГН ********** от ******* да заплати на “Е.М.”
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *******,
направените по ч. гр. д.№ 1021/2023 г. по описа на Районен съд – Стара Загора
разноски в размер на 259, 24 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Е. И. С. с ЕГН ********** от ******* да заплати на “Е.М.”
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *******
направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 365,
32 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ******* да заплати на Е. И. С. с ЕГН ********** от *******
направените в първоинстанионното производство разноски в размер на 40,
61 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
10
ОСЪЖДА Е. И. С. с ЕГН ********** от ******* да заплати на “Е.М.”
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *******
направените във въззивното производство разноски в размер на 99,68 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “Е.М.” ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. ******* да заплати на Е. И. С. с ЕГН ********** от *******
направените във въззивното производство разноски в размер на 75, 42 лв.
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11