№ 779
гр. Пазарджик, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220100477 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Б. ЛЮБ. Т. от гр. София срещу Областна
дирекция на МВР - Пазарджик за осъждането на дирекцията да му заплати сумата 230,90 лв.,
представляваща имуществени вреди от неправомерно образувано срещу него изпълнително
производство.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е бил издаден електронен фиш, обжалван от
него, но потвърден от съда. Ищецът е бил осъден да заплати на издателя на фиша сумата 100
лв., представляваща съдебни разноски. Решението влязло в сила на 16.03.2021 г. На
25.06.2021 г. ищецът изпратил покана, получена от ОД на МВР на 28.06.2021 г., с която
поискал да му бъде посочена банкова сметка за заплащане на сумата. На 02.07.2021 г. бил
изпратен отговор, получен от ищеца в края на м. юли, и на 28.07.2021 г. ищецът направил
превод от 100 лв. по посочената сметка. С това той смятал, че е уредил дълга си, но на
09.02.2022 г. установил, че му е удържана сума от банковата сметка и след справка се
оказало, че става дума за запор по изпълнително дело пред ЧСИ за събиране на платената
вече сума от 100 лв. Още на следващия ден упълномощен от ищеца адвокат депозирал
молба пред ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство с доказателство за
плащането от 28.07.2021 г. Във връзка с това обаче ищецът направил разноски в размер 200
лв. за възнаграждение на адвокат, както и му били удържани от банката такси по
изпълнителното дело: 20 лв., представляващи такса за обработка на запорно съобщение, 5
лв., представляващи такса за нареден левов превод към ЧСИ и 5,90 лв., също
представляващи такса за нареден левов превод към ЧСИ. Заявява се, че ако ответникът беше
1
организирал по-добре работата си, е нямало да се стигне до неправомерно налагане на запор
върху сметка на ищеца месеци след доброволното плащане и е нямало той да претърпи
вреди.
Постъпил е отговор от ответника, който оспорва иска. На първо място счита, че липсва
пасивна легитимация - ОД на МВР била чужда на правния спор, тъй като решението е
влязло в сила и е образувано изпълнително дело. По същество, ако дирекцията се приеме за
надлежен ответник, счита иска за неоснователен. Препоръчителният 30-дневен срок на НАП
за плащане на сумата от 100 лв. е изтекъл на 16.04.2021 г. ОД на МВР е изпратила покана за
доброволно плащане от 11.05.2021 г., която се е върнала с отбелязване "непотърсена".
Издаденият изпълнителен лист е бил изпратен на ЧСИ на 07.07.2021 г., а плащането е
постъпило след образуването на изпълнителното дело. Самото твърдение на ищеца, че не е
бил наясно с банковата сметка на ОД на МВР, е необосновано - сметката е публикувана на
сайта на МВР и е предоставена на банкови институции и Изипей, ищецът сам е следвало да
следи за датата, до която трябва да извърши дължимото плащане. Това, че ищецът е наел
адвокат да го представлява пред ЧСИ Дачев, е негово право, но не и задължение, и не
следва да влече негативни последици за дирекцията.
Искът е с правно основание чл. 49 от ЗЗД и е подсъден на районния съд, доколкото не става
дума за вреди от административна дейност. Искът е допустим и ОД на МВР - Пазарджик е
надлежен ответник, доколкото се твърди, че в резултат на действията на служители на тази
дирекция са настъпили вредите.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
С необжалваемо решение от 16.03.2021 г. на Пазарджишкия административен съд като
касационна инстанция e потвърден електронен фиш, издаден срещу ищеца, като той е
осъден да заплати по сметката на ОД на МВР - Пазарджик разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лв. На 23.06.2021 г. съдът е издал изпълнителен лист за
сумата. С писмо от 25.06.2021 г. (получено от адресата три дни по-късно) ищецът е поискал
да му бъде предоставена банкова сметка за заплащане на сумата, в което заявил на
областната дирекция, че ако не му предоставят номер на сметка, ще счита, че не е изпаднал
в забава и че всички разноски за принудително събиране на сумата следва да бъдат за сметка
на дирекцията. С писмо отговор от 02.07.2021 г. му е посочен номерът на сметката на
областната дирекция и на 27.07.2021 г. той е превел по сметката сумата от 100 лв.
Междувременно на 12.07.2021 г. ОД на МВР - Пазарджик подава молба за образуване на
изпълнително производство за събиране на сумата до ЧСИ А.Д. с район на действие този на
СГС, по местоживеене на длъжника. След извършено проучване на имотното му състояние
ЧСИ е изпратил до него покана за доброволно изпълнение от 07.02.2022 г. заедно със
запорно съобщение до "Първа инвестиционна банка" АД за сметка на ищеца.
На 10.02.2022 г. ищецът, установявайки, че върху сметката му е наложен запор, чрез
упълномощения от него адвокат подал молба до ЧСИ за прекратяване на принудителното
изпълнение и вдигане на запора, като приложил копие от документ, установяващ
2
плащането. С постановление от 22.02.2022 г. ЧСИ прекратил производството, без да удържа
такси. Самата банка обаче удържала от сметките на длъжника (ищеца) такси съобразно
тарифата си - такса за обработка на запорно съобщение в размер 20 лв. и две такси за
нареден левов превод на запорираните суми към специалната сметка на ЧСИ. Уговореното и
платено възнаграждение на адвоката за защита по изпълнителното производство било в
размер 200 лв.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Установява се, че плащане е извършено след сезирането на ЧСИ от страна на взискателя, но
няколко месеца преди извършването на запора. За да се направи извод дали взискателят
следва да понесе разноските, които длъжникът е направил във връзка с продължаването на
изпълнителното производство и след плащането, следва да се отговори дали взискателят е
имал задължението след полученото плащане да уведоми ЧСИ за това. Съдът намира, че без
съмнение добросъвестността изисква това да се направи от взискателя непосредствено след
получаването на плащането, а при проявена небрежност и забава на съобщаването от негова
страна той е този, който следва да понесе отговорността за вреди в резултат от забавата.
Самият длъжник не е и можел да се защити до извършването на запора, тъй като не е можел
да знае дали е образувано изпълнително производство и пред кой съдебен изпълнител.
Без значение е, че сметките на областната дирекция са публикувани на нейния сайт и
публично достъпни и затова длъжникът е можел да извърши плащането и по-рано, преди
образуването на изпълнителното производство - от значение е единствено това, че
плащането е постъпило по сметката на взискателя пет месеца преди налагането на запора,
което е достатъчно време взискателят да уведоми съдебния изпълнител и да поиска
прекратяване на производството. В случая липсва противоправно поведение на ищеца - той
се позовава не толкова на невъзможност да научи сметките сам, колкото на това, че запорът
е наложен след извършеното плащане. Без всякакво значение са и думите му, че ако не му се
отговори на запитването за сметка, ще счита, че не е в забава и че дирекцията понася
разноските - наистина забавата и отговорността не зависят от неговите становища и
изявления, но и изводът на съда за отговорност на ОД на МВР произтича също не от това
негово изявление, а от обективното бездействие на дирекцията в периода след реално
извършеното плащане.
Въпрос на вътрешна организация е дали и как плащанията по сметките на дирекцията биват
узнати от служителите, които са натоварени с принудителното изпълнение на вземанията на
дирекцията. Като юридическо лице дирекцията носи тежестта да организира дейността си
така, че да може да реагира навреме в подобни случаи. Не е необходимо и да се установи, че
забавянето е произтекло от виновно неизпълнение на служебните задължения на конкретен
служител, за да се приеме, че дирекцията като кредитор и взискател по изпълнението носи
отговорност за него - отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна.
По тази причина разноските на длъжника за такси по тарифата на банката, понесени, без той
да е станал причина за тях, следва да се възложат на ответната страна.
3
Същото се отнася и за възнаграждението на наетия от него адвокат. Вярно е, че няма пречка
за длъжника да се защити и без да има адвокат, ако счита, че има нужните знания и опит, но
той не само има право да наеме и адвокат, но в такива случаи се приема за нормално и
обичайно да се наеме адвокат. Това важи на общо основание и когато длъжникът има
завършено юридическо образование, каквото ответникът има според справката за него по
изпълнителното дело. И понеже ползването на услугите на адвокат е нещо напълно
обичайно и оправдано в такива случаи, съдът намира, че и разноските за адвокатско
възнаграждение следва да се възложат на ответника и искът да се уважи в пълен размер,
като се присъдят освен това и разноските по настоящото производство.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
Осъжда ответника Областна дирекция на МВР - Пазарджик да заплати на ищеца Б. ЛЮБ. Т.,
ЕГН **********, от гр. **********, сумата 230,90 лв., представляваща обезщетение за
вреди - разноски за адвокатско възнаграждение и банкови такси, понесени от него в резултат
на принудително изпълнение по изп. дело 20218530400194 на ЧСИ А.Д. на парично
задължение, водено от ответната дирекция след извършено от ищеца доброволно плащане.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Пазарджик да заплати на Б. ЛЮБ. Т. сумата 450 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4