Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.
Пловдив, 02.10.2014 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – IV
гр. с., в публично съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и
четиринадесета година
Председател: Димитрина Тенева
при
секретаря Диана Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13927
по описа на съда за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е иск по чл.415, ал.1, вр. с чл.422, ал.1, от ГПК от
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя В.В., чрез юрисконсулт Р. Х.
против В.А.Т.,
ЕГН **********,***, ***, за признаване на установено, че ответникът
дължи на ищеца присъдените по частно гр. дело № 9281/2013 г. на ПРС, суми за
доставена питейна вода и отведена канална вода
в размер на 480,24 лева за периода 27.09.2007г.-31.03.2013г., мораторна
лихва за периода 27.09.2007г.-31.03.2013г в размер на 184,64 лева, законна
лихва от 05.06.2013 г. до окончателното плащане на вземането, както и
направените в заповедното
и настоящето производство разноски.
В
исковата молба се твърди, че ответника е потребител на доставените услуги в
имот находящ се в***, под № **********,
които съгласно общите условия е длъжен да заплаща ежемесечно в тридесет дневен
срок след издаването на фактура за тях. Твърди се че за периода 27.09.2007г.-31.03.2013г
са предоставени услуги свързани с питейна и канална вода на стойност 480,24
лева, за което са издадени 50 бр. фактури и тъй като същият не я е платила в
по-горе посочения срок дължи обезщетение за забавено плащане, чийто размер за
периода 27.09.2007г.-31.03.2013г възлиза на 184,64 лева. Заявява че за
посочените суми се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 9281/2013 г. на ПРС, както и че срещу нея в срок от длъжника е било
подадено и възражение. Притендират се разноски.
В
указания по чл.131 от ГПК срок ответника е депозирал отговор по исковата молба,
в който заявява, че не е потребител на доставените услуги и не е получавал заявените фактури. Възразява
срещу посоченият размер на притенцията, като твърди, че не е извършвано
измерване на ползваното количество вода. Посочва, че вземането за периода от
27.09.2007г до 05.06.2010 г. са се погасили по давност. Притендира разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, намира за установено следното:
От
представените писмени доказателства Справка от СВ-Пловдив от 19.04.2013 г. за
периода 01.01.1992 г.-19.04.2013 г. и НА № 55, том 25, дело № 8073/1992 г. се
установява, че в заявения периода ответника е бил собственик на процесния обект
поради което се явява и потребител на притендираната сума за доставени в имота
услуги.
От
представените извлечения от счетоводни сметки (на лист 7-27 от делото) и
справка от 14.08.2013 г. (на лист 28 от делото) се установява, че за периода 27.09.2007г.-18.01.2013г по
партида на В.А.Т. за водомер с №***; дружеството е начислило задължения за
потребена питейна вода и отведена канална такава в размер на 470,16 лв. От
представените копия от карнети (на лист 31-36) се установява, че в заявения
период посоченият водомер се е водил на името на Т.. От приложеният опис на
фактури (на лист 29-30 от делото) е видно, че за притендираната сума 480,24
лв. за периода 20.08.2007 г.-20.03.2013 г. на ответника са съставени фактури в
периода 27.09.2007 г.-21.03.2013 г., а от приложеният опис на фактури (на лист
43-89 от делото) е видно, че за притендираната сума 184,64 лв. лихва за периода
от 22.12.2004 г.-21.12.2013 г. на ответника са съставени фактури в периода 30.06.2008
г.-31.03.2013 г.
От
изготвеното заключение от 24.07.2014 г. по извършената ССЕ, което съдът
кредитира поради компетентното му изготвяне в съответствие с поставената
задача, се установява, че в ищцовото дружество са осчетоводени фактурирани
задължения на ответника в размер на 470,16 лв.-за потребена студена вода в
периода 27.09.2007г.-18.01.2013г и. лихви за забава
върху посочената главница за периода до 27.09.2007 г.-21.03.2013 г. в размер на
126.01 лв. Фактурираното количество вода съответства на отчетената потребена
вода от водомера с №***, водещ се на ответника на процесния адрес, описана в
карнетите за същия. Извършените от ответника плащания са покрили задължения
предшестващи процесния период. Размера на задължението за главница и лихва за
периода 05.06.2010 г.-31.03.2013 г. са в размер съответно на 158,48 лв. и 7,26
лв. От приложеното гр. дело 9281/13 г. на ПРС се установява, че за
притендираното вземане на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 5756/06.06.2013
г. срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.
Предвид
така установените факти, съдът намира, от правна страна следното:
С оглед разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК,
налагаща при подаване на възражение от длъжника по издадена заповед за
изпълнение, кредитора да предяви иск за установяване на вземането си, който на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК е предявен от момента на подаване на заявлението е
налице правен интерес у ищеца за водене на настоящото дело.
С оглед установените данни от събраните писмени
доказателства сочещи, че в процесния период ответника е бил собственик на
обекта, в който се претендира да са
доставени услугите, съдът намира за доказан факта, че същият се явява
потребител и дължи заплащане на доставената питейна и отведена канална вода от
дружеството ищец. Поради това и отправеното от Т. възражение в този смисъл се
преценя като неоснователно.
Доколкото от представените от дружеството частни писмени
документи, неоспорени от ответника и заключението на вещото лице, прието без
възражения, се установява, че в отчетния период задълженията са определени
съобразно стойностите, показани от водомер с №***, монтиран в обекта на
ответника, както и, че същите са в размер на 470,16 лв., а за забавеното му
плащане в периода 27.09.2007 г.-21.03.2013 г. е начислена лихва в размер на
126.01 лв., за което са издадени и съответните счетоводни документи, както и,
че извършените от ответника плащания са покрили задължения предшестващи
процесния период съдът намира за доказано притендираното вземане по основание и
размер досежно по-горепосочените суми.
Тъй
като е отправено от Т. възражение за погасяване на вземането по давност и
предвид характера му на задължение за периодично плащане, възникнало в периода 27.09.2007г.-18.01.2013
г., чието събиране е предприето на 05.06.2013 г. с подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, съдът намира, че с изтичане на три годишен
период от време се е погасило по давност вземането възникнало в периода
27.09.2007 г.04.06.2010 г., като дължимо е останало това за периода 05.06.2010
г.-21.03.2013 г. в размер на 158,48 лв. и следващата се лихва от 7,26 лв.,
дължима за периода 29.02.2012 г. до 31.03.2013 г.
Тъй
като предмет на издадената заповед за изпълнение е цялото притендирано вземане,
настоящия състав намира, че следва да бъде призното за установено само за
сумата от 158,48 лв. и следващата се лихва от 7,26 лв., като за останалата част
иска се отхвърли.
Редуцирането на притендираните суми по издадената заповед за
изпълнение е основание за промяна и на притендираните разноски за заповедното
производство. Предвид признатите за установени размери на задълженията за
главница и лихва следва да бъде осъден ответника да заплати разноски за
заповедното производство в размер на 31,16 лв. общо за ДТ и адвокотско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК следва да бъдат присъдени притендираните такива за деловодни разходи в
размер на 6,23 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., изчислено по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.04 г. на ВАС в редакцията и към 08.06.2010 г. съразмерно
на уважената част от иска, а на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и при
съобразяване на отправеното в съдебното заседание на ищеца възражение за
прекомерност на заявеното адвокатско възнаграждение в размер, което се преценя
като основателно предвид липсата на особена фактическа и правна сложност на
предмета на делото и провежданото производство, на 100 лв. изчислено по чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.04 г. на ВАС в редакцията и към 08.06.2010 г.
и съразмерно на отхвърлената част от притенцията.
Тъй
като съдът констатира, че при образуване на делото не е била внесена пълната
дължима сума за ДТ съобразно материалния интерес и броя на обективносъединените
принтенции, както и предшестващото заповедно производство, намира че страните
следва да бъдат осъдени да заплатят следващата се такава в полза на ПРС в
размер на 50 лв., съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, като
за ищеца сумата е 37,54 лв., а за ответника 12,46 лв.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че В.А.Т.,
ЕГН **********,***, ***дължи на “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ***, сумата от 158,48 лв.(сто петдесет и осем лева и четиридесет и осем ст.),
представляващи стойност на ползвани от него услуги по доставка на питейна вода
и отвеждане на канална вода в периода 05.06.2010 г.-21.03.2013 г. в в имот
находящ се в***, ведно със законните лихви върху посочената сума от 05.06.2013
г..- датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното му
изплащане, сумата от 7,26 лв. (седем
лева и дведесет и шест ст.) обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 29.02.2012 г. до 31.03.2013 г, за които е издадена заповед за
изпълнение № 5756/06.06.2013 г. по ч. гр. дело № 9281/13 г по описа на ПРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
че В.А.Т.,
ЕГН **********,***, *** не дължат на
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр. Пловдив, ***представлявано от
управителя В. В. сумата над 158,48
лв.(сто петдесет и осем лева и четиридесет и осем ст.) до 480,24
лв.(четиристотин и осемдесет лева и двадесет и четири ст.), представляващи
стойност на ползвани от него услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода в периода 05.06.2010 г.-21.03.2013 г. в в имот находящ се в***,
ведно със законните лихви върху посочената сума от 05.06.2013 г..- датата на
подаване на заявление по чл.410 от ГПК, до окончателното му изплащане, сумата
над 7,26 лв. (седем лева и дведесет
и шест ст.) обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от
29.02.2012 г. до 31.03.2013 г, до 184,64 лв(сто осемдесет и четири лева и
шестдесет и четири ст.) за периода 27.09.2007г.-31.03.2013г,
за които е издадена заповед за изпълнение № 5756/06.06.2013 г. по ч. гр. дело №
9281/13 г по описа на ПРС.
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН **********,***,
***да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.Пловдив, ***сумата
от 31,16 лв. (тридесет и един лева и
шестнадесет ст.) разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение за проведеното
заповедно производство по ч. гр. дело №
9281/13 г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН **********,***,
***да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД- гр.Пловдив, ***сумата
от 6,23 лв. (шест лева и двадесет и
три ст.) разноски за ДТ и 100 лв.
(сто лева) за юрисконсултско възнаграждение за проведеното исково производство
на ПРС.
ОСЪЖДА
“Водоснабдяване и канализация” ЕООД- ***да заплати на В.А.Т., ЕГН **********,***,
***сумата от 100 лв.(сто лева) адвокатско
възнаграждение за водене на настоящето производство.
ОСЪЖДА В.А.Т., ЕГН **********,***,
***да заплати на ПРС сумата от 12,46
лв.(дванадесет лева и четиридесет и шест ст.) за ДТ.
ОСЪЖДА “Водоснабдяване
и канализация” ЕООД- гр.Пловдив, ***да заплати на ПРС сумата от 37,54 лв. (тридесет и седем лева и
петдесет и четири ст.) за ДТ.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен
съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
В.Г.